Цаца(ров) вика Чайка

Щеше да е виц, ако не беше истина: Цаца(ров) вика Чайка на помощ!

Руската корупция в руски мащаби- светъл пример за тъмните дела на българските рублофили

Ако се чудите защо руският главен прокурор Чайка, който е в черния санкционен списък на ЕС и САЩ като виден виновник от кликата около Путин във връзка с агресията му срещу Украйна, е поканен да посети България от  българския му колега Цацаров, прочетете как в труден момент за московското влияние в България около процеса срещу  Трайчо Костов тук  е извършен вторичен преврат след онзи от 9.09.1944 г. . Осъществен е  през октомври 1949 г.от изпратените за целта 688 специалисти по съветски терор братушки по сценарий, който през 2014 г. Путин използва като модел за окупирането на Крим от преоблечени в необозначени униформи “вежливи  човечета”.

Темата е дълга и неосветна ( чувал съм като дете от дядо си да процежда през зъби, как една сутрин МВР в София осъмва под контрола на хора, които не говорят български). Но в краткия й вид, който помествам по-долу, тази история дава представа за това как за пореден път руската мечка ни е идвала “на гости” под маската на “освободител” в рамките на маскарада с нейните мечешки услуги спрямо българската независимост.

СРЯДА, 8 СЕПТЕМВРИ 2010 Г.

Защо КГБ праща 600 руски войници в България през далечната 1949 г. ?

 

Октомври 1949 г. Пристанище Варна…От борда на съветския кораб “Русия” слизат няколко стотин пътници с огромни куфари и се разтварят в тъмната нощ.

На следващия ден по улиците на София се появяват странни личности с широкополи шапки и двуредни палта. Те се движат по двойки и създават впечатление, че се разхождат. Незабелязано здравите момчета с отработени движения попипват с ръка нещо скрито под горните дрехи…

В архивите на Втори мотострелкови полк на дивизията Ф. Дзерджински има кратка бележка, зад която се крие секретна операция, за която досега почти нищо не се знае. В бележката лаконично се съобщава: “От 18 октомври 1949 г. до 14 януари 1950 г. личният състав на полка (668 души) войници, сержанти и офицери под ръководството на командира И.И. Каменев беше в командировка за изпълнение на държавна задача”. Това са същите тайнствени момчета, слезли от съветския параход.

Подробности за тайната операция на дзерджинци разказва участникът в нея ветеранът от най-старото подразделение на вътрешни войски подполковникът от запаса Никанор Перевалов. През 1949 г. той е старши лейтенант и помощник свръзка на началник-щаба на Втори мотострелкови полк “Дзерджински”.

– Това беше някъде в средата на октомври 1949 г. Полка беше призован да охранява футболен мач на стадион “Динамо”. Изведнъж обявиха, че офицерите трябва бързо да се съберат на извънредно съвещание в кабинета на командира Иван Йосифович Каменев. Той каза, че охраната на стадиона се отменя и полкът срочно трябва да замине за оперативна командировка. “На нашия полк е възложена специална мисия” – в пълна тишина прозвучаха думите на полковник Каменев. “Ние трябва да проведем специална оперативни мисия на МГБ на СССР в чужбина. Предупреждавам ви, че това е държавна тайна с особена важност и не подлежи на разгласяване.” За подготовка бяха отредени два дни. Заповедите на командира бяха по военному точни и кратки.

На следващия ден е направен внимателен медицински преглед на целия личен състав, специално внимание се отделя на татуировките. Лица с татуировки, нисък ръст и слабо телосложение се отсейват без много обяснения.

Одобрените са облечени в цивилни дрехи, заповядва се офицери и сержанти да не се обръщат един към друг с военните си чинове, а само по имена. Това се оказва сложно за изпълнение за свикналите да се обръщат помежду си с “другарю лейтенант”, “другарю, капитан” и пр.

Оформено е сборно подразделение, което се състои основно от военнослужещи от Втори стрелкови батальон, полковата школа и спецчасти. Недостигащите кадри са попълнени от танковия батальон, артилерийския полк и други части на дивизията.

– По това време полкът се намираше в старите казарми в московския район Лефортово – продължава разказа си подполковник Перевалов. – Днес на това място се намира комплекс от сгради на Главния комитет на вътрешни войски. По обяд на следващия ден на територията на частта един след друг с малък интервал от време започнаха да пристигат закрити автомобили. Специално назначени воини без излишни разговори бързо разтоварват контейнер след контейнер. Сутринта всички избрани за спецзадачата повзводно се изпращат във вещевия склад. Там леко шокираните войници сменят военната униформа с цивилни дрехи (доставени с контейнерите). Офицерите и сержантите получават великолепни кстюми, сака, вратовръзки, кожени ботуши, палта, широкополи шапки, чорапи и качествено долно бельо. Препоръките са да се облекат палта в по-големи размери (по-късно става ясно защо е необходимо това). Всички дрехи са в няколко модела и разцветки. След това пристигат няколко души, които приличат на служители от министерството на външните работи или на спецслужбите. Те инструктират бойците как да завържат вратовръзките, как непринудено да носят цивилно облекло и особено шапки. С цел конспирация се забранява строго да се пишат писма на близките и да се разказва за предстоящата командировка. Провеждат се тренировки с боравене на автоматично оръжие. След това дзерджинци са снабдени с купари с различни размери. Получават и оръжие и боеприпаси. Офицерите получават лични пистолети ТТ, сержантите и редовите се въоръжават с пистолети картечници ППШ или ППС. Картечарите – получават съответно ръчни картечници “Дягтерев”. Всеки командирован получава и ръчни гранати. Оръжието и боеприпасите са опаковани заедно със суха храна, тоалетни принадлежности и бельо за смяна. Сега става ясно защо са необходими и големи куфари. В тях се слагат и преносими радиостанции РБМ-1, картечници в полуразглобено състояние и дори леки малокалибрени миномети с комплект мини. По-големият размер палта са необходими за скрито носене на оръжието.

Спецгрупата на преобразените до неузнаваемост дзержинци се ръководи от полковник Каменев, участник в съветско-финската война, сражавал се с хитлеристите на Западния фронт и с бандитите в Северен Кавказ и националистите в Западна Украйна. Късно вечерта на 18 октомври дзерджинци са закарани на Киевската гара. Без да спира влакът полита в южно направление. След един ден необикновените пътници пристигат в Одеса. Оттам се качват на лайнера “Русия”. Без да се бави корабът потегля в открито море.

През целия следващ ден войниците и офицерите се наслаждават на почивката и с любопитство гледат през илюминаторите. Недалеч от кораба изплуват две подводници, които съпровождат кораба по целия път. През нощта “Русия” пуска котва в пристанище Варна. Става ясно, че крайната цел на командировката е България.

На 2 юли умира Георги Димитров. Опозицията се възползва от обезглавяването на Комунистическата партия и в страната назрява криза, която заплашва да бъде кръвопролитна. Правителството на България се обръща за помощ към СССР. То се страхува от масови безредици и въоръжени действия срещу законната власт. По тази причина е взето решение в България да бъдат изпратени военнослужещи от вътрешни войски.

В пристанище Варна рано сутринта пътниците на “Русия” се качват в теснолинейни железопътни вагони. Влакът ненадейно спира на някакво пусто място. Войниците и офицерите се разполагат в няколко постройки. Дзерджинци веднага поставят свои караулни, преоблечени предварително в униформи на българската армия.

На следващия ден колковник Каменев събира офицерите на съвещание. Той посочва, че дзерджинци са пристигнали тук по молба на българското правителство за оказване помощ в осигуряване на държавната и обществената сигуронст по време на процеса срещу Трайчо Костов и сподвижниците му.

Налага се дзерджинци да носят служба в София. Старшият оперативен началник от МГБ на СССР по войските генерал-майор П.В. Бровкин поставя пред тях следните задачи: да охраняват сградите на ЦК на БКП, Народното събрание, Министерския съвет, посолството на СССР, правителствените резиденции, затворите и други важни обекти. Едни обекти се охраняват от вътрешни караули, други – от скрити външни постове и външни патрули. Всички офицери получават удостоверения, подписани от министъра на вътрешните работи на НРБ, в тях няма снимки, но са посочени български фамилии и на български е написано: “Разрешава се безпроблемно преминаване през всички държавни учреждения. Категорично се забранява да се искат други документи, които потвърждават личността.” Никанор Петрович има удостоверение, в което е посочен оперативният му псевдоним “Йорданов”.

Най-важна е охраната на затвора, в който се намират държавните престъпници. Всяка вечер съветски караул сменя българските охранители и носи служба до сутринта, заемайки отбранително положение в полуетажа, на прозорците се поставят картечници, в случай, че има въоръжено нападение срещу затвора.

Добре охраняван обект е и сградата на ЦК на БКП. Всяка вечер закрити автомобили докарват голяма група въоръжени “цивилни лица”, които заемат постове на всички етажи. В някои кабинети устройват огневи точки. Вечер по улиците излизат патрулни двойки. Оръжието се носи скрито под палтото на скъсен ремък, под дясната ръка, цевта е насочена надолу. При патрулирането се забраняват контактите с преминаващите. За конспирация воините получават малка сума български пари, за да си купят вестник и да създадат впечатление, че четат.

Под усилена охрана са и правителствените резиденции, и особено новия генсек Вълко Червенков. В храстите край вилата му са разположени огневи точки, картечни гнезда и дори позиции на минометчици. А в дома на партийния лидер има постоянен пост от няколко часови. За този факт знае само един български офицер от правителствената охрана.

По време на тайната мисия на дивизия “Дзерджински” в София, ослабената опозиция не предприема въоръжена борба. Вероятно превантивните мерки на българското правителство с тайното участие на съветските вътрешни войски предотвратяват кървави събития като тези в Унгария през 1956 г. В средата на януари 1950 г. мисията на съветските чекисти в България приключва.

http://ntotkov.blogspot.bg/2010/09/600-1949.html