Не са непременно фалшивите новини и откровената дезинформация на (про)руските фабрики за пропаганда тези, които в наши дни са основен носител на вината за манипулирането на т.н. колективно съзнание на българите по отношение на отношението към самата Русия. Много по-важна работа ( да именно е работа, защото това не се прави несъзнателно, а е целенасочено и последователно усилие) на публичните личности, които набиват в главите на слушатели, зрители и читатели допустимостта да се изпитва “любов” между народи изобщо. Или по-конкретно на българския към руския ( а дори и на руския към българския, което е още по-невярно). За други вариации на международната любов като някаква перверзна версия на груповата любов ( по-скоро планКтонична, защото българчетата служим за планктон на руския кит- син напоследък) у нас подобен феномен не се наблюдава.
Иначе казано, както любовта между хората гасне, ако не се поддържа огънят на нейната страст, така в и “между народите” пламъкът на груповата международна любвеобвилност изисква постоянната грижа на милувките и целувките в името на крайната цел- сношението, багодарение на което се осигурява продължението на човешкия род.
В ролята на любвеобвилна жена у нас дефилират влюбените говорители на руския интерес българите да обичат Русия безрезервно- ако ще и да намирисва на скъп руски газ като за нас. Нищо мазохистично не им е чуждо, щом иде от Русия с “любов” скъпа им е и затова им харесва.Което си е чист русофилски мазохизъм.
Понеже няма какво да друго да изтъкнат като причина за руската привлекателност, простичко ни съобщават, че става дума за …любов. Така и Сергей Станишев обясни днес в интервю за Нова телевизия, че Русия винаги си намира говорители в България именно заради любовта им към Русия. Необяснима е от гледна точка на логиката и статистиката, която не улавя и с най-чувствителните си микроскопи поток от влюбени в Русия българи, които да са се запътили натам с парите си, с туристическото си любопитство и т.н. Но ни я сервират редовно като самата истина от последна инстанция, срещу която като правило няма възразяващи и обратни гледни точки.
По-новото поколение възпитани в този дух носители на любовната тръпка в публичното сладострастие на проруската си любов, леещо се в публичното пространство, също си е научило урока. Когато не може да посочи нещо позитивно от света на “руския свят”, почвиващо на реални факти, прибягва до обобщения от рода на това, че нашият народ обича техния ( понеже може и да не се виждали истински руснак в истинския му хабитат, като че ли избягват да твърдят, че истинският руснак същото така люби истински нас).
Типичен пример даде в телевизионно интервю една млада другарка от червендалестия изследователски център ”Тренд” Евелина Славкова. Било слабо вероятно да произтече дипломатически скандал във връзка с Годишния доклад на националната сигурност на България, в който Русия е посочена като заплаха- защото не било ново за Русия да се говори така в нашенски документи ( моля?- може ли един пример?). “Действително хората не смятат Русия за толкова сериозна заплаха, колкото САЩ”, изказа се тя смело от името на “хората” пред Bulgaria ON AIR без да посочи на каква база данни се позовава , слагайки “хората” в една и съща собствена ушанка.
Станишев беше по-умерен някак си. За него става дума само за “много”, но все пак не за всички българи. “Много българи няма как да забравят приноса на Русия за освобождението на България”.
Ами да, как да го забравят, когато това непрекъснато им се повтаря без изобщо да се чуе известната истина, че руската имперска цел ее била завладяването на Проливите, а опаковката в мотивацията за поредната война с османаците на населената с българи земя, системно обезлюдявана след всеки руски поход поне от 100 години преди 1877 г., е била използвана за “приличие”, макар да е крайно необичайно наистина за империята да оправдава действията си с каквото и да било подобие на приличие ( както написа наскоро коментаторът Росен Йорданов в ivo.vg , в италианския химн се говори за казаците като за кръвопийци на италианска кръв- и подобни акценти в погледа върху руските мракобесни интервенции в Европа има още много).
Българите от края на 19 век- специално след Съединението, натъкнало се на яростна руска съпротива- от началото на 20-ти и през цялата му първа половина много добре са знаели какви са били истинските цели на руската империя не само във войната й с османското й евразийско подобие, но и в поредица от последвалите освободителни войни на България, завършващи с победа – като с отбраната срещу подстрекаваната от Русия сръбска агресия или като Балканската през 1912-та, но в крайна сметка преминали в пълномащабна война с агресора Русия в Добруджа и Македония. Последната е приключила с българска победа и руска безусловна капитулация, подписана в Брест-Литовск на 3 март 1918 г. За тази наближаваща стогодишнина от българската победа над Русия обаче не се “намират” говорители за пред българските зрители.
И понеже Станишев говори за забрава, няма как наистина да не му припомня отново, че е забравил завета на собствения му патриарх на социализма в България Димитър Блаогов за русофилството като пагубно за България суеверие – или не го знае, или удобно го е забравил:
„Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите“ ( „Принос към историята на социализма в България“, София, 1976 г.)
И не само Димитър Благоев като отделна, па макар и основополагаща за корените на социализма в България фигура, е бил убеден във вредата от русофилството и лъжата за “освобождението” на руска имперска цел. Това е била позицията на самата Работническа партия, ръководена от Георги Димитров преди да го превърнат в болшевик и слуга та Сталин, “преоткрил” руския национализъм едва пред лицето на германската заплаха след юни 1941 г. 
Уводна статия в “Работнически вестник” от 19.11. 1915 г., цитирана по – късно от Никола Петков в книгата му “През България за Дарданелите. При царска Русия и съветите” ( стр. 54), громи русофилщината не по-малко от самия Благоев:
“Но и когато искаше Сан Стефанска България ,Русия изхождаше не от желание да създаде една голяма и силна държава на Балканите, а с твърдото намерение да тури ръка на новата балканска държава и тъй да се доближи до Проливите!
„Русия беше и е и днес решителен враг на една силна и независима България.
Първо защото тогава България би изместила Русия в ролята и на християнски покровител на Балканите и второ защото една силна и независима България би била най-голямата преграда на руските завоевателни планове на Балканите” https://voinaimirblog.wordpress.com/2016/11/30/димитър-благоев-за-русофилията-и-руси/
Колко са ерудирани лзбимите братушки за нашенският матРиял съдете сами. Не се Фаля, но отговорих безгрешка на всички въпроси, повечето с понижена трудност и с подсказка за “знакови” исторически събития в матушката.
http://rusjev.net/2017/09/16/rossiyane-otupeli-ot-istoricheskih-feykov-ekspert/
Тилърсен, строг но справедлив. И да връща “Орденът на дружбата”.
http://rusjev.net/2017/09/16/putinu-ne-stoit-nadeyatsya-chto-mir-ustanet-ot-sanktsiy-tillerson-pryamo-obvinil-rf-v-ugroze/
Както винаги, написаното от г-н Инджев е точно и смислено. Но темата за руското влияние на Балканите е толкова обширна, че допълнения никога не се излишни. В тази връзка, да си кажа и аз моето мнение за тези, които имат търпението да го прочетат.
Особеното в руското влияние на Балканите, е че то е с голяма давност и изключително жилаво не само за много българи, но и за всички наши съседи, с изключение на Турция (знайно защо) и донякъде за Румъния (заради границата й с Руската империя – Молдова и пр. Той кой ли съсед на Русия е в добри отношения с нея?). Но гърци, сърби, македонци и дори черногорци, са традиционни носители на симпатии към Русия, отчасти заради общата православна религия, но и не само заради това. Има и нещо по-важно, което твърдо и последователно се премълчава в историите на споменатите страни. Става въпрос за следното:
Ако симпатиите са само заради православието, то в края на 18 век, християнското население на Балканите вече е било изградило православна ПРОТОНАЦИЯ, с официален ромейски език, на който е писал и говорил балканският градски елит (духовенство, чиновници, търговци, занаятчии и др. Макар и с преобладаваща гръцка основа, този език е бил различен от говоримия език на еническите гърци и е бил близък по лексико-граматически строеж до така наречения „балкански езиков съюз”, за който пишат съвременните лингвисти. Става въпрос за силното граматическо сходство между съвременните български, албански, румънски и отчасти – гръцки и сръбски езици. Така че, по онова време (края на 18 век), благодарение на един официален език, вече е бил налице монокултурен национален елит на евентуалната ромейска нация. Този елит няма нищо общо с така нареченото гръкоманство, за което се заговорва по-късно, след стартирането на балканските национализми. Той е бил толкова отдалечен от обикновените българи, колкото и от гръцкото простолюдие, защото различията са били на социално-класова основа (град – село). Оставало е само да се приобщи долкото е възможно и селското население на Балканите към ромейската култура, която по същество е била европейска или по-точно – френска култура на Просвещението (с Балканска окраска, разбира се). След това е могло да се премине и към така нареченото национално освобождение в европейския граждански смисъл на това понятие, а не в примитивния тясно-етнически смисъл, както на практика се е получило.
Познайте кой е сложил прът в естествения ход на историческото развитие на Балканския полуостров към единна ромейска (разбирай православна) нация! – Всеки случай, не са били прословутите турци, а са били славните „братушки”, чиито емисари (историци и писатели) са положили изключителни усилия да разделят балканското население на етноси, всеки с претенции за отделни езици, култури и държави. Също като в славната Русь, където и досега башкири, буряти, ненци, татари и какви ли не още, имат огромното щастие да пишат и четат на свои езици и да живеят в свои „държавици”, разбира се под покровителството на Москва. Няма как да не са благодарни балканските патриоти за такова неоценимо добро, сторено им от „братушките” в името на спасението им от ромейското единство от европейски тип (както е станало примерно във Франция, Германия, Италия и другите европейски страни). А това, че по този начин от Полуострова се е получил „барутния погреб на Европа” е само още един повод да се развяват байраците на балканските национализми.
Днес същите тези балкански субекти лелеят мисъл мечта да станат европейци, но на сърце им е мило и драго да си останат нашенци-приятели на „братушките”, с които така яко се разбират на софрата с чаши в ръце. Важното е, че са патриоти, които са готови да се счепкат едни с други, но не и с „братушките”, които са им помогнали да се осъзнаят че са нещо, което до преди 19 век не са били. Невероятно, но е научно-исторически факт! Те научните истини често изглеждат парадоксални.
За повече подробности, виж статията на Раймонд Детрез: “Погърчване” и “поевропейчване” през Възраждането http://www.bulgc18.com/occidentalism/Detrez.htm
Stani6kata sutrinta ni syob6ti, 4e lyubovta kym Rusiq ni e geneti4no zalojena.
Zna4i, ili az ne sym bylgarin, ili toj izlyga – izberete sami.
Vpro4em, dori v tozi blog sym 4el/a mnenieto, 4e stani6kata bil ot evropejskoto krilo na BSP.
Spored men tam nikoga ne e imalo drugo krilo, osven rubladjijsko i na tjah tova sigurno naistina im e zalojeno geneti4no.
No tova ne sa bylgari.
Тъжно е, но е факт! Изреченото сутринта от Станишев, че любовта към Русия била генетично заложена в душата на българина, освен че е несравнимо по наглост, типична за всеки български комунист, но също така е свидетелство и израз на дълбоко проникналото в т. нар. политически елит и в значителни слоеве от населението рабско примирение и преклонение пред вождове и всякакви други “бащи на нацията” като батюшка-цар, батюшка Путин”, преклонение пред грубата сила и безграничния цинизъм, демонстриран днес от Путинска Русия. Нашият т. нар. политически елит с еничерска стръв се стреми да обслужва геополитическите панове на Путин и ще има да видим още по-нагли изяви на разпасалата се и изгаряща за реванш комунистическа клика. Това рабско преклонение на т. нар. наши политици и готовност да служат на имперските амбиции няма да го видите в нито една балканска държава – там имат чувство за достойнство и са дали на Русия да разбере и проумее границата, която не бива да престъпва в отношенията си както със Сърбия, така и с Гърция, Черна гора, Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина и т. н. А у нас?! Вървим към ново издание на раболепните слова на сталинския слуга в България след 9 септември 1944 г.- “Дружбата ни със Съветския съюз е жизнено необходима както слънцето и въздухът за всяко живо същество!”. Нека отново да си спомним думите на бившия френски посланик в София преди няколко месеца: На днешна Русия вие българите не дължите нищо. Дължите го на онази Русия от 19 век, която ви е освободила и вие сте изпълнили дълга си с удивителните паметници, издигнати в чест и памет на руснаци, украинци, финландци, румънци, които са дали живота си за свободата на България.
Накрая искам да споделя нещо – всичко това което се пише в сайта на г-н Инджев е вярно, всичко това, което предчувстваме и предвиждаме, се случва, за съжаление, случва се лошото. Кафяво-червената националсоциалистическо-патриотарска клика стаа все по-агресивна и чертае настъпването на мракобесни времена за българския народ. Трябва да се организираме за отпор на пропутинската пета колона, защото иначе ние, които не можем да се примирим с днешната позорна ситуация, скоро ще започнем да се озъртаме около себе си и да се броим колко сме останали.
Хората ,като Станишев,наследниците на управляващата комунистическа върхушка след 9.09.1944,трябва да започват изречението за любовта си към Русия с думите;
*Обичам Русия защото тя направи моите предци,които бяха прости хора,необразовани,неуки,мързеливи,убийци и престъпници управляващи в България.Направи ги генерали,даде им власт да се разпореждат с българите.Получиха това,което не бяха сънували.*
Хората като Шаренкова,Сидеров,Доган,Овчаров и други трябва да казват;
*Обичам Русия,защото тя ми плаща,а тези пари аз не мога да изкарам по никакъв друг начин.*
Има и трета група,която е обобщение от двете и получава власт в момента.Справка Румен Радев и съветниците му.
Ако питате тези хора,колко пъти сте посетили за удоволствие Русия,обходили сте я,правили сте бизнес,желаете да общувате с руснаци от районите извън Москва и Петербург,желаете да усетите,автетичният живот на *любимият народ*.Желаете да живеете там.
Отговорът е * НИКОЛКО*и*НИКОГА*.
А аз ще кажа;* вие русофилите сте лъжци и измамници*.
@NESTOR
Много усилия сте положил(а?) да пишете такъв дълъг коментар и да преливате вода от пусто в празно!
Впрочем,от предишните Ви коментари е пределно ясно и видно какви позиции защитавате и на кой цар
“измЕт правите”.Теориите и фантасмагориите на българския зет Raymond Detrez са продукт на собственатна
му неосъзната фламандска идентичност и лява политическа заблуда.Този човек е превел доста български
“творци” и псевдо-научни титлоносци с леви убеждения,твърде вероятно не за “благодаря”.С личните си
позиции е изявен апологет на коминтерновската македонска нация и нещо не долюбва българите(дали пък
собственият му брак не е причина за това?!).Повече няма да коментирам – мисля,че участието Ви в този
блог не отговаря на духа му – съветвам Ви да си го спестите!
Za vliqnieto na Rusiq nad Balkanite moje mnogo da se izpi6e i izgovori.
No ako trqbva da go ocenim 4isto pragmati4no, mojem da si otgovorim samo na edin vypros:
Kakvo polojitelno ni e doneslo ruskoto vliqnie?
Otgovoryt e: N I 6 T O.
Zatova stani6kite govorqt vinagi s abstrakcii za Rusiq (drujba, lyubov…) – za6toto s ni6to konkretno i s nikakyv zdrav razum ne moje da se obqsni uporstvoto im da tikat Bylgariq pod ruskiq botu6.
Za6toto dokato TE ni zalygvat s abstrakcii, zagubite za Bylgariq ot ruskoto vliqnie izob6to ne sa v oblastta na abstrakciite, naprotiv – vyzlizat na mnogo miliardi levove.
станишеФ е в ГЕНетичен КОНФЛИКТ на интересИ по отношение на “любоФта” си към метрополията си.
А , и щом е толкова “влюбен” що дири при ЕВРОсоциалистите, и то не като обикновен соцпартиец , а напрово шеФ?!?! Да отиде в така “любимата” си масква и да стане шеФ на интернационалпутлеризЪма!!!
Даже сам си уреди избирането за шеФ на ЕВРОсоциалистите, още докато беше премиер на НРБ. И сега говори за “генетичната си рублофилска любоФ”?!?
То и други държави са “освободени” от Русия, но там няма някаква “генетична” любоФ към нея! Даже някой държави толкова са “влюбени” , че генетически искат да се ОСВОБОДЯТ от “любовта” на Русия към тях, още от създаването ѝ, мине се през Варшавското въстание смазано от цар-“ОСВОБОДИТЕЛь” ,през кавказките войни, през разпадането на Руската империя след Брест-Литовският мирен договор, през разпадането на СССР, и войните в Чечня, и сега в Грузия ,Украйна и Сирия! Много “любоФ”, и то “генетическа”!
П.П. И ще повярваме ,че станишеФ е “генетически” влюбен в метрополията си, само когато отиде лично, на място, да ѝ го потвърди!
Госпожо Савова абсолютно сте права,искам да кажа още нещо! Тези БОКЛУЦИ тези ПРЕСТЪПНИЦИ и РУСОФИЛИ от време оно дори и след 1989 си останаха същите – само че вече забогатяли от ОКРАДЕНОТО от народа и държавата. Сменили името БКП с други имена и пак са във ВЛАСТА. Борят се за КОКАЛА като ГЛАДНИ ХИЕНИ, самите те започват да се САМОИЗЯЖДАТ. Дано дойде ден когато те всички ще повърнат ИЗЛАПАНОТО от ТЯХ и вместо да да заживеят спокойно да наденат РАИРАНИТЕ КОСТЮМИ и да заплатят за всички беди на НАРОДА ни!IIC…..oIL.
Re: Raymond Detrez и колективните му (не, не, та не)принадлежности
И на Detrez му се случва да бъде откровен – eто една синка, която розовата академична пудра е пропуснала да покрие:
“My spouse is Bulgarian. This has helped me to acquire the ability to perceive Flemish society from the point of view of a foreigner. Probably this has resulted in a certain ESTRANGEMENT*, but I consider this intellectual distance as an advantage.”
По-рано в същото интервю:
“I prefer not to identify myself with a specific collectivity. I probably feel myself first of all an academic or an intellectual, how snobbishly as this may sound.”
*курсивът е на everyone else
ps: Цитатите нека ви развличат с логическото си противо-речие