Има страни, в които от век и нещо насам, в крак с възхода на националното самоосъзнаване в Европа, са бранили и бранят чистотота на своите езици. Яростно се противели и продължават да се борят срещу чуждиците.
Така е било и в България в един кратък период- първо по отношение на турските названия на селищата, а след това и спрямо вълната от подражателство на езиковия внос на думи, нахлули в българския от Запад ( в науката и техниката особено силно е било влиянието на термините от германски езиков произход – от щепсел, до каквото още се сетите в заобикалящия ви и днес бит в областта на електро\техниката, химията и т.н. ) . Докато от Изток , по линия на администрацията, армията и т.н. вече са се били настанили безброй русизми, които употребяваме и до днес.
В чешкия език тази патриотична вълна е довела до радикална реформа, заменила с измислени, но звучащи като славянски названия дори на месеците. В унгарския трудно ще схванете каквото и да било по аналогия с езиците на околните европейски народи.
В България претенцията за реформа от преди стотина години е била май по-скоро обект на присмех във връзка с легендарните предложения на професор Балан, който поискал думата кибрит да бъде преименувана на “драсни, пални клечица”.
Сред най-консервативните езикови системи за всички времена е арабският. Електричеството на арабски е кахраба; комунизмът е шуюийя а социализмът е ищиракия, а република е джумхурия. Напълно неразпознаваеми думи за ухото на който е да е чужденец извън ползвателите на езици, повлияни от арабския ( като фарси и турския).
Всички, които бяха убедени, че СССР е дарил света с думата спутник, употребявана като термин и в ( условно казано) западните езици, трябваше да коригират тази широко разпространена представа с доказания факт, че всъщност Достоевски я е предложил още през 1880-та година- при това именно за предмет, обикалящ земята като сателит в резултат на гравитацията.
По-скоро изкованата от Горбачов и екипа му дума перестройка , родена в работилницата на съвременната политическата лексика, заслужава своето открояващо се място в “съкровищницата” на съветското думотворчество с международно значение. А в наше време кремълските пропгандатори успяха да наложат като обида за либерално мислещите хора в Русия и по света “соросоид”, “либераст”, “еврогей” и прочее лабораторни субпродукти за русофилска консумация, с които наготово се хранят нашите папагали.
Има обаче една дума от съветски произход, налазила от много десетилетие универсално света , която не е преведена на нито един език. Доколкото ми е известно тя се произнася по разпознаваем начин от Сахара и Афганистан до която е и да е друга дестинация на засегната от (граждански) войни нация. Ще ми е любопитно да бъда опроверган.
Това е КАЛАШНИКОВ.
Хиперконсервативната мелачка на чуждици , каквато е ревнивата арабска езикова самозащита от чуждо езиково замъсяване ( не забравяйте – това е езикът на Корана и за филтрирането от замърсители векове наред бдят хиляди предани на делото по негово пречистване улеми), се е предала обаче пред великата дума КАЛАШНИКОВ. Малко е видоизменена, но е разпознаваема на слух при произнасяне – нещо като “клашин” или дори “клашников”( с всички условности на фонетиката, която в арабския език играе ключова роля до степен, че ако не произнесете правилно думата във фонетично отношение думата, и кажете нащо на “развален арабски” от фонетична гледна точка, няма да ви разберат) .
Не е за чудене, че в днешна шовинистична Русия се сетиха да се поклонят монументално на човека, с чието име се свързва инструментът за убиване номер едно в третия свят. Независимо от това, че специалистите ще ви кажат как всъщност въпросният автомат е прекопиран от германски образец от края на Втората световна война ( както още много други военни технологии, взети наготово от германските конструктори на въоръжение от съветските победители и обявени за съветски принос в оръжейната индустрия), Русия се възприема като родината на Калашников.
Самият Михаил Калашников почина на 94 годишна възраст в Москва през 2013 г., но ето че благодарните руснаци му издигнаха паметник в руската столица, на който е изобразен като млад и атлетичен “бог на войната”- такава, която продава евтината машинка за лишаване от живот на милиони хора в зоните на въоръжени конфликти най-вече в Азия, Африка и Латинска Америка, които в СССР обичаха толкова да покровителстват, че чак и специален университет за обучаване на кадри от тези континенти бяха създали на името на конгоанеца Патрис Лумумба.
Университетът си съществува под названието Руски университет за дружба между народите, но без да бъде наричан вече Лумумба, за което нашият Велко Вълканов, научил за промяната, се възмути безадресно през 2015 г. в партийния орган “Дума” ( защото за българския русофил от комунистичски тип да се възроптае срещу решение на Москва е ерес по принцип, а пък да заклейми поименно управляващия виновник в Русия е съвсем невъзможно). http://www.duma.bg/node/101403
Да обобщя: в рубриката “ и ний сме дали нещо на света” в днешна Русия изпитват истинска национална гордост от калашников- една дума, която не се нуждае от превод и е възприета дори от съпротивяващите се срещу всяка промяна езикови системи, като арабската.
Да, за всяко средство за убиване на хора, може да се каже, че е обективно съществуващо зло, използвано и за защита от друго зло. Но да превърнеш името на едно оръжие, отнело и отнемащо с милиони живота на на хора в най-бедните страни на света в рекламна марка на нацията, е перверзия, възможна само в държава, в която човешкият живот никога не е струвал нищо.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: http://clubz.bg/58543-rusiq_rodina_na_slonovete_i_kalashnicite
Нищо лошо относно чуждиците, но напоследък масово забелязвам хората едва ли не в проява на някаква много висша култура да употребяват чуждици вместо да уважават своя език: “лайк”, “сори”…и много други, че дори се стига до заместване на цели изрази. Съжалявам, но това е абсолютно непонятно за мен. Съвсем спокойно може да се говори правилно и на български.
Благодаря на Стопнанинът на БЛОГА НИ за прекрасната като стил и изключително съдържателна като знания лекция-есе.
Само да добавя, че според Виктор Суворов, легендарният “Калашников” присъства под една или друга форма в 14 национални флага. Естествено, сред страни в които е победило т.н. национал-освободително движение. Ковачницата на кадри на заграбилите властта е бил партизанският факултет във военното училище в Одеса. Което толкова се е разраснало да подготвя тъмнокожи и жълтури революционери за износ на революция, че руската част на учебното заведение е била преместена в Киев.
Не е по темата. Но е хубаво написано, с дълбоко познаване на предмета на статията и би заинтригувало поне така преполагам, “чуждестранният легион” на БЛОГА НИ. Препупреждавам, на съвеЦкий диялект е.
http://www.forumdaily.com/obozhayu-smotret-kak-rossiyane-zhaleyut-immigrantov/
Novoizdignatijat pametnik e porednoto dokazatelstvo za otli4nite poznanija na put.in po ruska narodopsihologija, i po-to4no na ruskata nacionalna psihi4na bolest – drynkaneto na oryjie kato izvor na patrioti4na gordost.
Moj sysed, sledval medizina v CCCP, mi e razkazval, 4e kogato v na4aloto na 1970-te godini zapo4nal rabota v BG, si imal problemi s na4alstvoto, na koeto ne dopadali mnogobrojnite rusizmi v pismenite mu raboti – napravo ne e za vjarvane na fona na ezika na dne6nite ni politici, koito “4erezvi4ajno””s4itat” i t.n.
@Георги Георгиев
I az sym protiv 4ujdicite, zatova 6te si pozvolja da vi obyrna vnimanie, 4e dumata “непонятно” e ruska…
Господин Инджев, аз само мога да Ви благодаря за всичко ,което съм научила и продължавам да научавам от вас!Още веднъж благодаря искрено!
Интересно дали Чайка не е объркал името на главния ни прокурор и да го нарече Сортир.
Към Gaus:
Любимата дума на Путин , когато заплашва да натика кавказките врагове ( терористи) в “сортире”, т.н. в “кенефа”!
Е аглийските думи са си секси, изнасял съм лекции пред зали, пълни със съвецки чугуни, които се прудрискваха при всяка американска дума, тва беше през 90-те когато някои нормални хора все още бяхме в България, сега вече няма пред кого
хм, не се лъжете – няма нищо общо със сбъркана нац.гордост или малоумие.
Това си е целенасочено действие, обединяващо простолюдието в единственото (след водката), което може да ги обедини – подготовка за следващата война със следващия “агресор”. Същата логика на пропагандата, която си е наследство от ссср и все още използвана от Русия и С.Корея.
И в НРБ голяма част от наследените от соца гигантомански и разплути оръжейни заводи(за мащабите на НРБ!) обхваща производството на леки оръжия и патрони за тях. Като голямата част от продукцията на свръхмилитаризираният соцлагер се подаряваше на “братските режими” в Африка,Близкият Изток, Виетнам, Южна и Латинска Америка. Като имаше и “по-ентусиазирани” безвъзмездни доставчици от соцконцлагера ,като НРБ например. Дори и петролните производители ,като Либия,Ирак,Иран,Сирия не можеха да смогнат да си върнат оръжейните дългове ,поради оръжейното свръхпредлагане и дъмпинг от соцлагера, а какво остава за Куба и Виетнам, където има само джунгли и плажове , като Варадеро?
И това свръхмилитаризиране е една от причините за изчерпване на ресурсите за развитие и на други производства, водещо до постоянен дефицит на всички основни стоки. Добавено към огромната армия и нуждата от постоянното ѝ превъоръжаване , за да могат от СССР да си продават продукцията на монополизираният оръжеен пазар на СИВ, и да влагат получените от СИВ всяка година милиарди в нови въоръжения, до разпадането на СИВ и СССР. И зависимостта от савецкото въоръжение продължава и сега в повечето “бивши” соцстрани, а НРБ е 100% и досега.
По темата за Калашников има някои специфични момента. Например АК-47 има съвсем НОВ патрон, маждинен патрон, около който е конструиран целият автомат. Дотогава в СССР са се развивали само картечни пистолети, като доста от тях са заимствани от финландски и германски картечни пистолети, особено през Втората световна война. От друга страна в Третият райх са изпитвали оръжия с МЕЖДИННИ патрони, а Хуго Шмайзер има и произведено оръжие за тези патрони ,което е изпробвано на фронта през 1943-45г, което може да е послужило за прототип на АК-47. След войната Шмайзер е работил принудително в СССР, преди да се появи АК-47, и е малко вероятно да не е участвал в изработването му. Още повече ,че има опит с производството на оръжие за междинни патрони, използвано и изпитано през войната. В СССР не са имали достатъчно опит и изчистена концепция за оръжия с междинни патрони, а Шмайзер е имал вече изпробвано във военни условия такова оръжие.
Колкото до самата концепция на АК-47 , то е евтино оръжие за неподготвени и непрофесионални войници , башибозук. А даже и за цивилни. Защото използването му разчита на БРОЙКАТА , а не на военните умения. Същото важи и за изработката му!
При изработката му има оставени големи хлабавини и допуски, което позволява на движещите се му части да работят дори и когато има кал и прах между тях. Но така пък се губи от точността.
Раздрънкаността и евтините материали на АК-47 са всъщност “тайната”, когато се изтъква и говори за неговата “надеждност” и простота. И при използването му , и при производството му.
Но това трябва да се компенсира от достатъчно бройки и от още повече патрони към тях. Патроните за АК-47 и за другите руски оръжия са даже многократно по-голям бизнес , отколкото продажбата на самите оръжия.
Т.е. ПАТРОНИТЕ за АК-47 истинската “запазена марка” на СССР , а не толкова АК-47 ,който е конструиран за ТЯХ. Също така и многократно повече средства са дават за закупуването на патрони , а не за закупуване на АК-47.
От което следва ,че НЕ трябва да се издига паметник нито на Калашников(който НЕ е конструирал АК-47!), нито да се издига паметник на самият автомат АК-47. “Паметник” заслужават ПАТРОНИТЕ, заради които е конструиран АК-47. Те са причината за появата на АК-47, и на неговият “конструктор” – Калашников!
Други руски думи навлезли и употребявани в Английския език са “гулаг” и “погром”. Все “хубави” работи.
No comment:
http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/09/23/3046875_ot_pametnika_na_kalashnikov_izriazaha_izobrajenie_na/