На 2 август е починал българският писател, дипломат, учен , университетски препоподавател не само в България, международен експерт от европейска величина , бивш народен представител, “заклет” демократ, познавач на историята, политиката, изкуството, литертурата, филмовото изкуство и съвременната музика: редкия за нашето време енциклопедист професор Яни Милчаков.
В шуменския сайт, който пръв е съобщил тъжната новина, пише:
“Късно снощи след продължително боледуване почина дългогодишният преподавател в Шуменския университет и бивш народен представител от Шуменския избирателен район проф. д-р Яни Милчаков.
Това съобщи неговият колега и приятел проф. Добрин Добрев.
„Той беше един от най-добрите съвременни учени в областта на теория на литературата и социология на литературата. Добър приятел и колега, непримирим демократ. С много ярка социална позиция и блестящо слово. Винаги е изненадвал цялата колегия с феноменалната си памет и със способността си да намира най-точната формулировка по дискутираните проблеми“, каза проф. Добрев.
Проф. Милчаков е роден през 1955 г. в Стара Загора. Той е професор по теория на литературата в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, професор в катедра “Книга и общество” към УНИБИТ, доктор по славянска филология на Ягелонския университет в Краков, Полша.
Бил е лектор по български език, литература и култура в Полша /1987-1991/; във Вилнюския университет, Литва /1994/; Прешовския университет, Словакия /1999/; Витембергския университет, Германия /2005/ и Загребския университет, Хърватия /2011/.
Проф. Милчаков е народен представител в 36-тото Народно събрание от Шуменския избирателен район. Бил е посланик на България в Полша, Словакия, Югославия.
Международен експерт към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа с мисии в Украйна, Сърбия, Косово, Таджикистан и Киргизстан. Член на Сдружението на български писатели”.
Имам честа да е бил и мой приятел, но за срам съм пропуснал да науча навреме и търсех начин да направя невъзможното: да компенсирам поне малко своя пропуск.
Ето, че днес на 22 септември, в Деня на независимостта, коментатор в блога ме подсети за есетата на Яни Милчаков, достъпни под формата на негови Дневници в мрежата. Публикувам тук първото от тях с поклон към паметта на приятеля, който никога не се оплака от прогресиращата си болест и изненадващо за нас ни напусна едва на 62 годишна възраст.
Трябва да е бил вече в напреднала фаза на болестта си, когато се видяхме за последно на един протест в София пред Съдебната палата. Не каза нищо за себе си. Усмиваше се щедро, както винаги, а са му оставали броени месеци живот…На протеста имаше и чители на блога, които бяха дошли заради неговия призив и търсеха чрез мен възможност да се запознаят с ерудита, пишещ години наред под псевдоним ярки коментари с неповторимо чувство за хумор в ivo.bg.
Когато Яни ме призова на всяка цена да изпозвам пребиваването си в Хелзинки, за да се снимам ( вместо него) с паметника на маршал Манерхайм, националния герой на Финландия , оказала яростна съпротива на съветските агресори под негово командване, нямаше как да знам, че съм изпълнил последното му желание- поне към мен. Не знам и сега дали той би желал да свържа посмъртно името му с псевдонима, който беше избрал в коментарната част на блога ( желаещите могат сами да се досетят от визитната му картичка, която представям по-горе). Което стана още една причина за моите колебания кога и как да съобщя за кончината му.
Неделя, 09.02.2014
проф.д-р Яни Милчаков
След 2 километра плуване в басейна Мáдара (поставям ударението на правилното място, не е Мадáра, както се произнася из София!) гледам определено на света с по-добри очи. Водните спортове са ми любима краста от най-ранни години, никога не съм си падал много по колективните. И сега гаражът ми е пълен с лодки, гребла, шнорхели, маски, плавници, харпуни.
Плуването е най-индивидуалистичният спорт, Орхан Памук беше писал в „Музей на невинността” за изцелителната самотност на плуването. Особено по гръб. Не толкова поради това, че си сам и с никого не координираш движенията си, сам е и бегачът, и алпинистът, а защото и двете стихии, между които си – небето и водата – не са твои, както земята, по която всекидневно вървиш. Така балансът между безкрайността на всяка от тях настройва пантеистично, философски, а това е симптом на душевна хармония, ако решим да вярваме на мислители и писатели.
След самотния спорт плуване се замислих пак за самотния жанр на дневника. Днес приключвам моя и искрено признавам, че се простих с илюзията за неговата самотност. Дневник се пише сред cтълпотворение от събеседници от други дневници.
B момента съм разтворил един от любимите си, „Дневник, писан нощем” (1971-2000) на полския писател и политически емигрант Густав Херлинг Груджински – от него малко на шега идва и неологизмът за дневник – „нощник”. Има в него цялата политическа и интелектуална история на Европа след 1945, слепотата на западните елити пред същността на сталинизма, пейзажи, спомени, ирония към интелектуалния гуру на май’68 и на цяла лява Европа Ж.П. Сартър, който накрая „изгубил вяра в колективния стил на мислене”, и какво ли не, случващо се извън всекидневния живот и чисто биографичната траектория на автора.
„Нощникът” на Груджински е дневник почти без АЗ… Обратният тип дневник е също пред мен в момента – това са „Българските дневници” на граф Робер дьо Бурбулон, личният секретар на Фердинанд и шамбелан на двореца. При графа пък няма събитие, на което той е свидетел или коментатор, без емоционалната експресия и оценка на Аз-а в изящна френска епитоларна стилистика…
Няма правило за писане на дневник, убедих се! Както, изглежда и на есе. Британският есеист Хилър Бълок от прелома между ХІХ – ХХ век, внушава всеобхватните условности на есето със заглавията на своите томове есеистика : 1908 – On Nothing; 1909 – On Everything, 1910 – On Anything, 1910 – On Something, и вече в 1923 г.– On) – „За нищо”, „За всичко”, „За какво да е„, „За нещо…” и ”,За…” http://www.public-republic.com/tag/проф-д-р-яни-милчаков
Не знам къде стигнах и къде ще стигна с моя дневник, дано пропусна „За нищо…”
БОГ да прости, Яни Милчаков-СТАМБО!
ЧОВЕК, БЪЛГАРИН, ДЕМОКРАТ, ЕРУДИТ, прекрасен коментатор-събеседник в БЛОГА НИ!
Изразявам най-дълбоки и искрени съболезнования на семейството, роднините, близките и приятелите!
Почит и Уважение към проф.д-р Милачков!ПОКЛОН!
Моля за извинение-да се чете Милчаков.
Поклон до земи за ЯНИ МИЛЧАКОВ (Стамбо)!
Почивай в мир.
Боже Господи!
Колко жалко!
Блестящ ерудит,с изключително чувство за хумор.Чудех се от два месеца защо не пише.Мислех,че е заминал някъде и няма време за нас.В Блога четях първо неговите коментари.Ще ни липсва.
Спомням си преди няколко години,в късна есенна вечер бяхме на протест пред Моча.Бях с една приятелка- Тони и викахме *Кой е Стамбо/беше писал, че ще дойде/*.
Един мъж се приближи и каза *Аз съм Стамбо и търся Тинков.Вие да не сте Здравка.*
*Не съм – и си казах името*.
Беше без очила но беше Яни Милчаков.Познах го сега по снимката.
Ще остане в паметта ни .Лека му пръст.
Липсата на коментари от СТАМБО , през последните месеци предизвикваше една неопределена липса, и някакво очакване. Много от постоянно коментиращите в блога на г-н Инджев са имали периоди ,когато не писали и никакви коментари. И може би това е повлияло и на всички нас,а и на г-н Инджев. Макар че СТАМБО никога не е отсъствал за по-дълго. А нямаше и никакви информация за него, освен липсата на коментарите му.
В едни от последните си коментари споменаваше за НЕГОВАТА си Родезия и Иън Смит, такива каквито ги помни още от младостта си , може би и някак си идеализирани , но все пак много по-истински от сегашното Зимбабве и изрода Мугабе. Подобни на сегашният бандитустан НРБ и “банкянското му човекоподобие”?!?
Дано СТАМБО стигне до своята Родезия, както желаеше.
Дано с помощта и на неговата емоционална енергия и ерудиция и ние успеем да постигнем нашата.
Благодаря!
Намерих последното, Пророческо включване на СТАМБО! По-малко от 2 седмици преди да отиде в по-добрият свят. Самият ТОЙ се е нуждаел повече от всичко от пожеланието което е отправил за здравето на Джон Маккейн.
“ГОСПОД да даде сили, живот и здраве на СЕНАТОР ДЖОН МАККЕЙН!
Posted by Стамбо | юли 20, 2017, 06:38
Поклон пред Яни!!!
Поклон пред Човека! За нас ще е чест да прочетем отново последните Му коментари тук.
Разбира се, че отдавна забелязах отсъствието на Стамбо в коментарите и се чудех каква е причината. Реших, че (може би) се изявява под друг псевдоним и даже се питвах да отгатна кой е новият Стамбо? “Откривах” го понякога в отделни коментари с различни никове, но така и не успях да го идентифицирам, както стана преди няколко години, когато го “разкрих” като Любамыр Каларов, който тайно пише в сайта под псевдонима СТАМБО, и по този повод разменихме шеговити реплики…
Надявах се някой ден да видя “на живо” как изглежда и как говори легендарният Стамбо от форума!
Ще ми липсва страхотното му чувство за хумор, жестоките му анализи и Стамболовското родолюбие.
Сега всички от форума трябва ДА СЕ СТЕГНЕМ и отговорно да поддържаме яростната съпротива срещу духовното русифициране на нацията ни, която СТАМБО успя да запали чрез творчеството си в душите на много, много българи!
Само така ще си го върнем СТАМБО!
Без да подозирам кой е в действителност имам голям респект към този човек.
Неговите коментари изпъкваха с ерудиця и висок морал.
И определено ми даваха кураж и пътеводна светлина.
Ще ми липсва, много.
ПОКЛОН!
Защо, Господи?! Защо толкова рано? Той беше толкова необходим на хората, на България! Толкова малко са онези, които заслужават и има смисъл да живеят!
Бях един от тези, които тук споменава Иво ИНДЖЕВ – получих незаслуженото благоволение да узная кой стои зад загадъчния НИК, незаслуженото щастие да бъда твой приятел!
Болката е непреодолима! Непрежалима е загубата!
Сбогом, ПРИЯТЕЛЮ!
ПОКЛОН!
ПП
Какъв хубав псевдоним си е сложил
*СТАМБО-Стамболов.*
Надминал го беше по родолюбие.
Получихме много от него.
Поклон,дълбок поклон.
“Имам честа да е бил и мой приятел, но за срам съм пропуснал да науча навреме и търсех начин да направя невъзможното: да компенсирам поне малко своя пропуск.”
Същото мога да кажа и аз! Въпреки, че по географски и други причини през годините срещите са ни били все по редки, но за мен винаги е било чест и удоволствие!
И на свой ред , и аз “за да компенсирам поне малко своя пропуск” една клюка за всички професори,преподаватели, учители и БУДИТЕЛИ!
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ… Ученолюбието и Свободолюбието на българите е ОЦЕНЕНО от американците МНОГО, много ОТДАВНА!
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ… ПЪРВИЯТ американски колеж ИЗВЪН САЩ в ЦЕЛИЯТ СВЯТ е основан в България?/Първоначално в Самоков, преместил се в София , национализиран и закрит от комунистите, но Филип Димитров , С ПОСТОЯННИЯ НАТИСК И СЪДЕЙСТВИЕ на Яни Милчаков, през 1992г. възстанови собствеността , а в последствие и дейността му!/А ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ… е основан още през…ТУРСКО, в 1860г. НЕВЕРОЯТНО , но ФАКТ!!!
Светла му памет на ЯНИ МИЛЧАКОВ!
Искрени съболезнования на близките му!
От КЛЮКАР!
/Общите ни познати знаят кой съм./
Дълбок поклон на Стамбо! Когато прочетох поста се върнах от месец май насам и установих, че от редовните коментатори липсват неговите от август насам. Така разбрах за кого иде реч и ми стана много криво. Не е честно- хора като Стамбо и Кристиян Таков са ни много нужни. Толкова са малко стойностните хора в България.Коментарите на Стамбо се отличаваха с ерудиция и остроумие. Научих много исторически факти от неговите включвания. Още веднъж Поклон и Бог да го прости.
В момента мога да кажа само това, което Вук Драшкович е казал за Яни:
Не е умирал моят скъп приятел Яни Милчаков.
Прощавай, приятелю наш Стамбо.
Ще ни липсваш.
За СТАМБО не знаех, но за проф. Яни Милчаков знаех. И тук – Дълбок поклон пред личността на непрежалимия човек и професор! Светла памет!
Поклон, професоре!
Научих за кончината на Яни Милчаков преди повече от 40 дни от колеги от Шуменския университет и останах потресен, защото си замина твърде млад… Познавахме се лично, макар и по-бегло като колеги от различни факултети. На младини скачахме заедно по митингите в началото на прехода…
Но не знаех, а и не предполагах, че е Стамбо, чиито постове тук ми правеха огромно впечатление!
Човек като Яни не се забравя. Светла му памет!
Господин Инджев, винаги четях с интерес постовете на Стамбо. Не знаех кой е той. Знаех само, че той е един нас, така го определях. Сега знам кой е и зная, че и след смъртта си, той пак е един от нас.
Бог да даде покой на светлата му душа!
Към Стефанко:
Без голямо преувеличение , запознанството ми с Яни е сред причините да повярвам в смисъла да поддържам този блог, след като в него се изявяват подобни личности. Всеки обича комплементите, но суперлативното отношение на Яни към скормнати ми дейност беше нещо повече от комплимент и не беше ласкателство на “заонтересован” от него човек- превърна се мотивация за действие.
Запознал съм се чрез блога с българи от цял свят – с някои и лично, чието високо човешко и интелектуално качество крепи оптимизма на патриотизма ми. Което само по себе си не е лесно иначе да постигне човек, ако е взискателен към заобикалящата ни среда…
Косвенно доказателство за това качество ( на форума на блога) е истеричната злоба на човечетата, които се опитват да удавят в плюнки коментаторите с обобщения по колективен признак ( спестявам почти винаги на форума тези тъпи напъни- глупаците си мислят, че като на аргументите отговорят с псувни, постигат нещо повече от рикошета на собствената излагация, която обаче е толкова пренебрежима по своето значение, че я хвърлям в коша с погнуса).
Изключителен интелект,изключителна личност,изключителен Българин и Патриот!Всяка,уважаваща себе си нация,би се гордяла с него.Стамбо((за мен)е морален коректив,такива като него(за жалост)са изчезващ вид на наша територия.
Бог да те благослови,че те имаше,приятелю и вечна ти памет!
Поклон за СТАМБО!
Рядко ерудиран, буден човек.
Все такива са необходими да са мнозинство, и все такива ги няма да са много и да станем мнозинство.
Припомням за едни коментари в блога на Иво от 6 февруари 2014 в които явно не бях усетил пародията на Стамбо и той ми отговори:
“До Илия Димитров
Малко ми е неудобно, но или явно иронията/пародията ми не е била разбрана, или чувството Ви за хумор Ви е подвело.Тимоти Гартън Аш познавам лично от 20-ина години, а както може да се предположи, и книгата, която любезно ми препоръчвате, ми е известна.Иначе сме съмишленици и с другите Ваши констатации съм съгласен.
Posted by Стамбо | февруари 6, 2014, 20:05 ”
С голямо уважение и дълбок поклон пред паметта му!
Имах чуството, че ходим по една и съща земя. Той, Стамбо, доста по-бързо от мен, но бях убеден,че един ден ще се срещнем. За жалост срещата ни тук на земята не се състоя, но аз държа на думата си. Почивай в мир побратиме!
Чувствам се като изкормен…
Още един светъл и достоен български син, изтръгнат без време и “загадъчно” от живота. Дали ще е от “туберкулоза”, диамантен прах в бирата, “инфаркт”, “хранително натравяне”, чадър с рицин или “рак”, няма значение. Предпоследен в тази дълга и страшна редица беше проф. Пламен Цветков…
Няма да се уморя да повтарям, доста писахме, но свободата не ще екзарах, иска Караджата!
Спи спокойно вечния си сън, приятелю СТАМБО, и знай – няма да ГИ оставим още дълго да вилнеят.
До втората тръба и дълбок поклон!
Бог да го прости!
АЭРОФЛОТ
Вие ме плашите.Ако и посягат както преди е страшно.
Забележителен ерудит и патриот. Как много ще ни липсва!
Почивай в мир, Стамбо!
Много тъжна новина…
Не съм знаел кой е Стамбо, но винаги са ме впечатлявали мъдростта и интелекта, които прозираха в неговите постове и ги четях със същото удоволствие като “духовна храна”, с което четях и статиите на Иво!
Ще ми липсва…
Вечна памет!!!
Ужасна вест! Това мога да кажа само.
За съжаление, нямах честта да познавам проф. Яни Милчаков. Но познавах добре СТАМБО. Сайтът на Иво е от задължителните ежедневни четива, които рядко пропускам, макар самият аз, да не съм от честите кореспонденти. Но наред с тъгата, която изпитвам по загубата на този прекрасен човек и ерудит, изпитвам и чувство на гордост. Гордост от това, че почти винаги, когато съм излагал своето виждане или теза по засегнатия от Иво политически казус, съм получавал одобрение или подкрепа от … от него, от СТАМБО! А това бе най-висшата оценка за мен. Иво е публикувал мнението ми, а СТАМБО го е подкрепил с нови, допълнителни факти!? Е, значи съм казал нещо реално и стойностно на хора съпричастни към идеите, към мирогледа, който изповядвам! Какво по-хубаво от това!
Господи помилуй нам грешните от далечната 1955!
Сбогом СТАМБО, сбогом “наборе”!
Освен обществено-политическата си значимост,блогът на Иво Инджев има и друга, по-недоловима характеристика – той е в някаква степен изповедалня за всеки от нас, пожелал да изрази позиция по съдбата на своята Родина.Някак не се получава,не е възможно да коментираш откровено факти и събития отвисоко, откъснат от себе си, личността и земното си битие.Не правеше изключение в това отношение и Стамбо – в коментарите му често биваха включвани епизоди от неговата лична история и емоционални преживявания. Понеже следя блога от години, сега смело мога да кажа,че Стамбо остави тук част от личността си, част от душата си,а сигурен съм и цялото си сърце на тези, които пожелаха и можаха да го разберат.За себе си аз смятям,че съм го разбрал – усещайки огромната му човечност,мисля за последните му мигове с думите от една незабравима песен:
“Let me bid you farewell
Every man has to die
But it’s written in the starlight”
“Brothers In Arms”(“Dire Straits”)
“Нека ви опростя
Всеки човек трябва да умре
Но това е написано в светлината на звездите”
“Братя по оръжие” “Дайър стрейтс”
Нека не го забравяме – да коментираме така,сякаш той е все още сред нас – нашият “брат по оръжие”,поставил е високо “летвата” и е приготвил следващия си блестящ коментар за да защити вярата,надеждата и любовта си към хората,които така щедро раздаваше!Достоен човек,достоен българин,достоен гражданин на света – поклон пред паметта му!
Последните няколко месеца все се канех да благодаря тук на Стамбо /не че не съм му благодарил за отделни коментари/, но така, като цяло, за многото факти, които съм научил благодарение на него. Закъснях, съжалявам! Много ще ни липсва не само ерудицията му, ами и разобличителният патос и умението му да пише кратко и вдъхновено, дотолкова точно, че ми е повлиял на формирането на мнения по много въпроси…
Съболезнования към близките му. Сигурен съм, че е помогнал на хиляди хора да прозрат през пелената на лъжата! В това отношение този блог е незаменим.
Значи,това бил нашият приятел Стамбо-проф. Милчаков!Тъжно е да те напусне непознат човек, който си чувствал, като близък приятел -защото Стамбо беше за нас такъв.Пред неговите коментари затаяваш впечатлен и очарован. Освен висотата на интелекта, ерудицията и енциклопедичността му,освен тънкото му чувство за хумор, той притежаваше и доброта, която често щедро раздаваше. Послон приятелю Стамбо и нека да е светъл пътят ти!