Кървавото “шоу” в Лас Вегас напомни, че куршумите са най-масовото оръжие за масово поразяване

Ужасяващият рекорд в историята на САЩ по масово убийство, извършено с огнестелно оръжие, извършен вчера в Лас Вегас,  всъщност е извъънредно шокиращ само заради това, че се случва в мирно време. Но съвсем не е прецедент от гледна точка на факта, че всъщност историята на оръжията за масово поразяване започва именно с огнестрелните оръжия и особено на техния автоматизиран, “подобрен” вариант”.

Впрочем, само появата на огнестрелни оръжия спасява Европа от сигурно масово унищоване от страна на монголсктие завоеватели, помели с лекота тежко въоръжените рицари на Московията, Полша и Унгария. Синовете и внуците на Чингис хан са щели да продължат в същия дух с невижданата по своята скорост на придвижване ( близо 100 клм. преход на ден, постигната едва с появата на двигателите за вътрешно горене близо 7 века по-късно) и издръжливост конница, в комбинация с далекобойния си лък, ако внесеният от Китай барут не беше позволил да бъдат спрени с новите огнестрелни технологии от началото на 13 век.

Първите случаи на превръщането на новооткритите автоматизирани в края на 19 век системи за изстрелване на хиляди куршуми за броени минути от едно единствено дуло са регистрирани при колониалните завоевания на англичаните в африканския юг и на италианците в Етиопия малко по-късно. Срещу примитивно въоръжения си противник колонизаторите употребили картечници, с които покосявали хиляди местни воини без шанс за съпротива и оцеляване. Техният прототип като победоносен завоевател в този смисъл, но предимно по отношение на артилерията, бил Наполеон, който с малка на брой армия, но с превъзхождаща огнева мощ от далечно разстояние, буквално унищожил многократно по-голямата армия от наперени мамелюци в Египет, майстори на ездата и бойните изкуства, воюващи обаче в близък бой със себеподобни.

“Култово” е присъствието на тежката картечница в историята на касапниците през Първата световна война и последвалата гражданска война в Русия. Но като става дума за “култ”, от съветските филми знаем как е героизирана качената на триколка картечница “Максим”, с която добрите червени правят на пихтия “лошите” бели в количества, които би трябвало да са обезлюдили половината страна ( което не много далеч от действителността в крайна сметка).

Германските завователи разстрелват с картечници масово евреи в Русия, Беларус и Украйна, което дори са записали на кинолента ( за разлика от престъпленията си в концлагерите, където масовото унищожаване е било извършвано с газ). Съветските им колеги пък избиват не само чужди, но и неизвестно колко стотици хиляди “свои врагове”, изпращайки т.н. заградителни отряди с картечници зад настъпващите червеноармеици по фронтовете в Европа. За бедните съветки граждани в униформа смъртта от куршщум в гърба от тазива картечари е била по-сигурна отколкото от германски куршум в гърдите. Но любимото оръжие за масово унищоване на “враговете на революцията” в СССР все пак е било неавтоматично: комисарите методично избивали с единичен изстрел в главата обречените на смърт- като онези пленени 15 000 полски офицери в Катин.

Катайските комунисти, доста изостанали технологично от германските националсоциалисти с техните газови камери и камионетки с отровен газ, принуждавали близките на осъдените на разстрел селяни да плащат за израходваните куршуми при екзекутирането на жертвите, отказали да си предадат доброволно земята и собствеността. А пък Червените кхмери в Камбоджа в повечето случаи предпочитали изобщо да не си хабят оловото- постигнали най-голяма смъртност на глава от населението в съвременната история на масовите убийства, използвайки селскостопански сечива ( имитирайки, впрочем китайските си учители, които имали богат аграрен опит в унищожаването на цели селски общности, принуждавни да изкопават ями, да скачат в тях и да бъдат заравяни живи от техни съселяни за назидание, че не харесвали т.н. колективизация.

Проблемът, меко казано, с огнестрелното оръжие, включително автоматичното, е че то е някак си опитомено от хората, превърнало се е в част от приемливите инструменти за нападение и защита. Част от бита! Да сте чули да има международен закон за забрана на разпространението на огнестрелното оръжие за масово поразяване? Това би било почти като забраната за движението по пътищата на автомобили, които са най-големият причинител на насилствена човешка смърт в нашия забързан век.

Иначе в самата Америка, като отправна точка в този текст за това бегло напомняне за огнестрелните оръжия като оръжия за масово поразяване, отнело със сигурност сумарно от век и нещо насам повече човешки живот от всяко друго оръжие за масово поразяване, в култ е бил издигнат пистолетът. За него там казват, че е изградил “обществото на равните възможности”, когато и последният кравар е получил възможността да говори с богаташа на равни начала, стига да си е купил достъпния дори за бедняка револвер  – нещо немислимо за предишните поколения, когато ефективните оръжия в боя са били привилегия само на богатите.

Какво да се прави като противодействие срещу всичко това? Това е въпрос ако не за “един милион долара” ( вкл. понеже става дума за бизнес за много милиарди), то за най-висока международна награда- Нобел за мир, например.