Ясно ми е, че никому няма да накривя шапката ( или каската, ако е като Сидеров на сватбата си, дегизиран с подарена от колегата му по проруски национализъм Каракачанов). 
Но няма да отида на протеста, обявен като защитна реакция в полза на свободното слово в България. По много причини, които поне в личния си блог мога да обясня ( че къде другаде???).
Свободното слово или както там се нарича правото на един журналист да пита “нещо” ( нали самият Виктор в изявлението си вчера каза, че не било важно дали въпросите са добри или лоши) в телевизионното студио, беше защитено по безпрецедентен начин от властта и от медийното началство на злополучно нападнатия ( за нападателите) от властници колега. Какво повече да му защитава човек , след като е не само надежно защитен и дружно ухажван от надпреварващи се да се умилкват лицемерно ( на свободното слово) управляващи, опозиция и медийни фактори? Направо ще го задушат в прегръдките си “пострадалия” Виктор.
Солидарност трябва да има , но с реално нараненото свободно слово или със синилата от бича върху тялото на конкретния негов приносител. В случая няма такъв случай. Когато пребиха до кома колегата Огнян Стефанов, когото лично не познавах, веднага се включих в протеста в негова защита на 25 септември 2008 г. 
Оказах се (изненадващо за мен) единственият присъстващ с плакат и това, без да искам, ме превърна в център на внимание дори от страна на медии, които имат десетилетни традиции в опитите да ме удавят в своето премълчаване ( когато не се занимават напрово с поръчковото ми обругаване). https://ivo.bg/2008/09/25/pressтъпност/
Ако човек системно протестира години наред чрез с критичната си журналистическа си позиция), както правят някои действително изритани от работа заради волнодумство журналисти, едва ли ще се чувства комфортно да се моли за внимание пред портите на властта- белким го забележат веднъж поне като част от масовката, ако не като отделна личност с място в българската журналистика.
Но има и друго…
За голямо съжаление в България трябваше отдавна да има протести срещу определен вид “журналистика”, която навлече всенародното презрение срещу тази професия у нас. Нямам предвид “жълтата гостенка” на медийния ни пазар и нейния безсрамен стриптийз, с която се сбори дори и лично засегнатият от нейното кълчене жлътналият се като прожектор Слави Трифонов ( макар че у нас и жълтата журналистика няма нищо общо със съответните установени в демократичните страни стандарти, където става дума за клюки и пикантерия, а не за измислици и брутални лъжи за омаскаряване на посочени “врагове” на издателите и техните началници в държавата).
Трябваше журналистите сами да пожелаят да не допускат върху името си лепкавата тиня на подкупите, които им раздаваше като заплати и хонорари в невиждани преди по нашите земи размери “журналистът “ Николай Бареков, финансиран от един банкер, който по-късно си призна за похарчените милиони ( сякаш пристаналите на Бареков не знаеха на чия хранилка отиват!).
Трябваше журналистите да не позволяват при всяка смяна на собствеността в медиите да ги ползват за “каузи”, обратни на онези, за които ги караха да работят безропотно само ден по-рано.
Трябваше поне да има малко срам у онези, наричащи себе си журналисти, които се солидаризираха ентусиазирано с репресиите на властта срещу техни колеги и обслужиха с езика си по този начин властници, като Първанов, на чиято трапеза най-буквално плюскаха по самолети и екзотични воаяжи от Латинска Америка, до Югоизточна Азия.
Трябваше журналистите да се солидаризират с един политик, макар и да се казва Доган, когато в изблик на гняв разкри поне един дългогодишно подкупван журналист, макар и Доган да използва прозрачния като бельо псевдоним “Мадам В” за обекта на своето писмо, разпространено на 25 март 2010 г. официално от пресофиса на ДПС. Вместо това на “Мадам В” и до днес не могат да й се нарадват не само наемателите на нейните услуги в същата тази преса, но и домакините на телевизионните студиа.
Трябваше да не позволяват на тясно свързаното с Русия ядрено лоби да ги товари за своя сметка на самолет за пътешествия чак до Китай, за да пишат после под индиго каква прекрасна гледка е работещата ядрена централа, построена там от Русия с явната препоръка същата красота да се случи и у нас в Белене.
Трябваше да не правят хвалебствени документални филми за нашия колониален душманин “Газпром” ( за което после да бъдат награждавани в днешния парламент с депутатски пост).
Трябваше да не си траят, когато премиерът Борисов вкупом ги обиждаше на пуйки ( и дори имитираше пред микрофоните и камерите как крякакт), но вместо това му се радваха на подигравките. На същия бабаит, облечен във власт, не трябваше да му позволяват да се гаври с тях, когато им даваше да му пипнат мускулите.
Трябваше да протестрат срещу превръщането на срещата на еврокомисар Нели Крус в София на 20 септември 2012 г. в добре организиран от властта фарс. Предполагаше се тя да говори с български журналисти, които поискаха от нея това с писмо. Вместо това се получи шоу на нахалните медийни началници, насядали на първия ред. 
Инициаторите за срещата практически бяха изтикани като правостоящи, пред новите “правоимащи” да се разпорждат в медиите у нас, а думата беше давана на избирателно посочени от тайните организатори “говорители” на българската журналистика, като Блъсков и подобните му.
Трябваше…Обаче вместо това, нищо подобно ( и много още) не се случи. А сега какво се е случило, че изведнъж да поседнем на столчета пред властта, след като сме клечали толкова дълго наведени пред нея?
Пропуснатите ползи, като посочените по-горе, не могат да бъдат компенсирани с клечане пред МС.
ШАПО! ШАПО! ШАПО!
Позволявам си само, все в тази посока е да дам връзка със статия по темата на Иво Беров.
https://kafeneto.wordpress.com/2017/10/10/%d0%b1%d1%83%d1%80%d1%8f-%d0%bf%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%b3%d1%8a%d1%80%d1%87%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b1%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%be/#respond
И за си мислех, че с протеста 2013 срещу Пеевски, прераснал после в протест срещу Орешарски нещо ще се промени. А то стана по-зле. Два месеца и половина викахме като побъркани и никой не се трогна. Реално вече няма десни партии, не само в парламента ами и в живота. Не знам дали има и един истински десен политик някъде във власта (заместник кмет ако ще да е).
Много ми е любопитно защо почти никой журналист не застана в подкрепа на Иво Инджев (аз лично съвсем никой не си спомням, но може и все някой да го е направил), а сега се прескачат да подкрепят В.Н.? Дали за тези години гилдията е станала много по-доблестна и по-непримирима към посегателствата върху свободата на словото? А дано, ама надали… Или защото тогава имаше реално уволнение и всеки, опълчил се срещу това, рискуваше да го сполети същото? А сега има оперетна заплаха с уволнение, дошла дюшеш за онези, по чиито гърбове играеше парламентарната бухалка А. Т. (пак ще повторя, че ми е крайно антипатичен)?
Не следя отблизо медийния живот, но ми се струва, че никой политик, дори Първанов от онова време, не може да уволни журналист, ако зад него застане работодателят му (на журналиста, не на Първанов). Ама де такива медийни босове. Не добавям „да застане и гилдията“, защото там нещата са ясни (Иво Инджев прекрасно го е казал по-горе).
Георги Николов,
Благодарности за линка!
Е те тия двама Ивовци измиват очите на българската журналистика (е, има и други – не изреждам, за да не пропусна някого, но тези сега са ни подръка да им свалим шапка)
Не е хич по темата но е свръхактуално.
Пучдемон, одиозният лидер на Каталуния днес го игра малце бременен. И тако и вако.
Вижте как чаровната Инес Аримадас прави на 5 стотинки (несъстоялият) се халиф за един ден.
https://offnews.bg/sviat/rechta-koiato-svetat-ne-chu-natcionalizmat-na-katalunia-dnes-rushi-o-667056.html
Koгато монополът на държавното насилие премине в ръцете на ОПГ, иманентна част от партията на вожда се стига до безпредел непознат дори за страна която в историята си е познала какви ли не жестокости.
Сергей Цапка е наричан “Царят на Кущевки” и за 16 години абсолютна власт над два района на Краснодарския край изнасилените от бандата му “Цапковски” девойки са над 220 (само подалите оплакване), а общото число на убийствата се изсчислява на десетки. В това число е убит и ръководителят на Кущевският район който встъпва в длъжност с програмата: “Ни педя земя за бандитите”.
http://www.kasparov.ru/material.php?id=59DC73567FA37
Както и в политиката, така и в журналистиката истинското е малко и за да не стане голямо, тези в които е и ножа и хляба (куклите на въжета) полагат непрестанни усилия за менте опозиция. Този цирк или театър се разиграва от 1989г усилено и аз се чудя как доста високообразовани хора му се връзват. Но затова работят и останалите власти които лишават по умните Българи от доходи и им прилагат какви ли не репресии.