Много добро обяснение ( макар и да не е изчерпателно) защо журналистите мълчат, когато ги мачкат, може да се прочете в статия на Георги Николов. http://e-vestnik.bg/27103/zashto-malchat-zhurnalistite-ot-ekrana-ili-kak-s-dogovori-im-zapushvat-ustata/
Същевременно в тази статия да съм обявен за “никой” чрез следната констатация в нея:
“Никой журналист досега не е дръзнал да поеме риска да скъса договора си – независимо от цензура или други събития”.
Нима не можеха да ме погнат и мен с финансово-юридическия остен, когато на 9 октомври 2006 г. прекратих договори си с БТВ?
Налага се да припомня, че напуснах БТВ именно , за да изпреваря репресията със спирането на предаването ми и уволнението, което ми обещаха по силата на “телефонното право”.
Ще си призная , че също попадам в категорията на невежите журналисти, що се отнася до юридическата казуистика, но се оказах защитен от преследване въпреки това. Защо ли? Ще обясня, ако някой се прави, че не разбира- не е трудно за схващане, както юридическите капани на писарушките.
Парадоксално звучи, но излиза, че щом съм си “скъсал договора” и заради това автоматично би трябвало да ме съсипят от дела и глоби във фантастични размери, значи трябва да съм благодарен, че ме принудиха да се откажа от работата си, без ми отмъщават иначе, освен чрез гадостите, които наговориха по мой адрес с лъжите, че съм бил нарушил етичните стандарти на телевизията.
Сега обаче ще ви кажа защо не посмяха: защото знаеха, че съм прав. Юридически можеха и да ме попилеят, но моралното право беше на моя страна. Както и фактологическата ситуация- шефовете ми, които бяха в интимни задкулисни отношения с президента Парванов, са научили през този ден и половина между предававането, в което зададох въпроса си и последвалото заплашително телефонното обаждане от страна на прякото ми началство след подозрително дълга пауза едва във втората половина на другия ден, че Първанов действително е сгазил лука и че аз съм бил прав да задам въпроса си по тази тема.
Самият Първанов ме “търпи” по същата причина. А пък подставеното като собственик на подарените мезонети лице Владимир Лазов, което в книгата си “Президент на РъБъ” разкрих , че се крие, направо живее от онзи момент в режим на постоянно озъртане. Какво ли би се случило, ако имахме нормални медии, които да бяха издирили Лазов и го бяха попитали да покаже банковия трансфер при “покупката” на двата мезонета ( които впрочем, 4 години по-късно, когато пишех книгата, явно пустееха- видно с просто око отвън- кой си “купува” такава луксозна стока, за да я захвърли така на произвола на мухъла?).
Опитайте да намерите снимка на Лазов в интернет и ще видите, че единственият “пробив” в това отношение е с мое авторство – макар той да не е кой да е, т.е. доказано се беше прославил с рекорд по печелене на обществени поръчки в строителство в зенита на Първановия президентски възход ( видно от данните, посочени в книгата). Толкова хиперуспешен бизнесмен, пък да няма нито една негова снимка в публичното пространство ( освен публикуваната от мен)!НА СНМИКИТЕ: “продавачът” на мезонетите Манджуков и “купувачът” Лазов.
Дори на сватбата на сина си, злощастно съвпаднала с публикуването на моите разкрития, Лазов и компания, която е включвало личното присъствие на президента Първанов, са взели наистина драконовски мерки да не “изтече информация” ( снимането е било забранено, освен на най-близките лица сред поканените). Със задачата (журналистическо) пиле да не прехвръкне са били натоварени горките слуги от НСО ( знам това, защото съм поискал да узная, за разлика от “колегите”, внезапно загубили апетита си за “сензации” по отношение на една пищна сватба на пъпа в София в НДК с участието на държавния глава – на метри от покоите на БТВ, откъдето никой не е “забелязал” суматохата от кортежи и държавни охранители).
Така че, нека сме коректни: опълчването на статуквото е трудно, но не е невъзможно. С риск да прозвучи патетично, ще добавя, че иска (само)жертви.
Само че преди да се стигне да (само)жертвата трябва да си се проявил като журналист така, че да поставиш босовете в положението на доброволния отказ от твоето преследване заради скъсания от теб договор с тях. Ако не си опрял този пистолет до челото им и не си направил твърде неизгодно за тях разгласяването на причините за твоето оттегляне, обезсилвайки по условие нагона им да те смачкат поради страха от гаранцията да понесат тежки щети чрез разгласяване на истината, ще си налягаш парцалите- доста скъпите понякога парцали, с които дълго са ти запушвали устата.
Много пъти са ме питали под сурдинка как съм се бил осмелил, каква е тайната ми, демек ( и в Бейрут така ме подпитваха “чие момче съм”, щом като нищо и никакъв кореспонеднт на БТА си позволявам независимо поведение спрямо шефовете в посолството). Примитивите с полирани червени мозъци, които са свикнали да се държата за полата на своята столетница, си имат първосигнално обяснение ( чувал съм го лично и съм чел по свой адрес да твърдят): “тебе американците те пазят, иначе щеше ли да се правиш на толкова смел).
В техния чер(ве)но-бял свят, където без мафиотизираната у нас протекция от страната на петата колона не си представят живота, броди антиподно призракът на “американците”. Справка: Андрей Райчев заяви в едно свое интервю за в. “24 часа” , че всички български журналисти ( всички!), работили за радио “Свободна Европа”, били вербувани от американците ( т.е. от Велизар Енчев и Лили Маринкова, до моя милост- всички под “американски” строй, огледален на московския у нас, според него).
Така им е удобно да оправдават собствената си принадлежност към руската агентура за влияние – досущ както на своето блеене пред Русия противопоставят като “русофобия” прявата на несъгласие с русофилството.
“Неудобно е да се лежи на тавана- пада одеалото”, да им припомня една руска поговорка ( макар русофилството им далеч не означава, че са достатъчно грамотни, да познават руския език и истинските руски нрави). Дано ме разберат защо съм избрал откритостта като единствена своя самозащита. Паднало ми е одеалото ( или “пердето” в превод по смисъл), но не се оплаквам. Много добре дори се чувствам от това проветряване.
Правете това “удома” и може да ви олекне.
По ранина четох Фнимателно статията на адаша Георги Николов. И мен, първото което ме впечатли бе, че Стопанинът на БЛОГА НИ блести кат светъл пример баш по засегната тема.
Сещам се защо е тъй и то по много причини. Основната за мен е, че при Иво “солидарност” с набедени жертви-няма.За туй неговият случай е от рода на: “Следствието приключи, забравете”.
Та на вече затихващият н-ти скандал в политпространството ни. Имам обосновани съмнения, че с тяхно мълчаливо съгласие учатниците в Медиягейтса са се навили да участват в евтини водевили к които накрая, ти да видиш, сите печелят. В разнасяният вече седмица казус, вн придоби имунитет, плъхоподоний антон тодоров високо платен синекур кат “телевизонер” а баце, чрез него ще има един отвързан луд който с внимателно селектиране на “факти и документи” ще громи посочениете от КОЙ неудобни. И всичко е на 6.
Не чета Е-вестник стопанисван от Иван Бакалов след като той спря коментарите, а остана под публикациите “Напиши коментар”. Понеже всички четат ivo.bg се надявам администратора да премахне това несъответствие. Не може да има покана “напиши коментар”, а като кликнеш там, излиза съобщение, че коментарите са забранени.
Иначе съм съгласна, че юридическите хватки край нямат. Те си направиха законите както си искат и всичко им е законно. Докато журналичстите се правят, че не забелязват “случаят Иво Инджев” няма да им се получат нещата. Не е лесно да признаеш, че друг е направил нещо, което на теб не ти стиска да направиш. Мълчанието им по тази тема само показва, че Иво вдигна летвата много високо и първосигналната реакция е да се правят, че това не се е случило. Веселина Томова и тя се жалва, че валери симеонов и свалил предаването “Афера” по СКАТ. Да, ама не е същото – изтекъл договор, всичко си е законно. Решаването на проблема започва с назоваването му, а българската журналистика е далеч от тоя момент, а и май няма капацитет да го направи.
Иво, да ти е яка клавиатурата!
Предполагам повечето от коментаторите нямат много информация за “договорите” на “журналистите” в НРБ?!?
Но дори и малкото информация споделена от Георги Николов поставя някои въпроси.
Най-важният е защо “журналистите” се съгласяват да подписват такива “договори” със собствениците и продуцентите на телевизия, радиа и “вестници”?!?
Ако на един журналист не е позволено да задава въпроси , и след това да представя така получената ИНФОРМАЦИЯ , то …………то КАКВА е нуждата от такива “журналисти”. Четвъртата “власт” трябва да повишава прозрачността в НРБ, но….но за да прави това самата “четвърта власт” трябва да е НАЙ-прозрачната от всички “власттьи”. НАЙ-прозрачната! Без това тя не може да е коректив на всички други.
А още в началото на всички проблеми за “журналистиката” са такива “договори”.Още с тях започва падането на “свободата на словото” в НРБ от 35 място до 115(за сега!) място!
Такива “договори” по своята същност са близки до “договорите” подписвани с доносниците на ДС, и цялата номерклатурна бюрокраДция в НРБ след 1944г. Но такива те не са подходящи за журналисти в демократичните държави. Всеки уважаващ себе си журналист не трябва да подписва такива ограничаващи обиждащи ЛИЧНОТО,ПРОФЕСИОНАЛНОТО и ЧОВЕШКОТО му ДОСТОЙНСТВО!
Който подписва такива хартийки се съгласяава ,че ВЕЧЕ няма да е журналист, а ще е чиновник и слуга на “собствениците” на “медиите” в НРБ.
И след това вече дори и всякакви случайни “ПАРТийни” назначенци и лакеи могат да се “шегуват” с тях, след като знаят на какви условия са се съгласили такива “журналисти”, а какво остава за “вождовете” им и ОБРЪЧгархията.
И все пак в НТВ вече има няколко случая на отстранени журналисти – В.Иванов, Д.Сарелска, А.Цолова…
В тези случаи те са уволнените, а НЕ са напуснали , и би трябвало да нямат такива проблеми с бившите си работодатели от НТВ, което ги освобождава от изискване за някаква лоялност към НТВ?!? Което ги улеснява да изкажат и своята гледна точка по повод раздялата си с НТВ! За да не остават съмненията , които породиха А.Тодоров и В.Симеонов преди седмица в студиото на НТВ!