На Корнелия Нинова, която осъществи мълниеносна операция по усмиряване на опърничавата вътрешнопартийна опозиция в БСП, днес й спретнаха майдан в зала “Киев” на столичния хотел “Москва”, разположен срещу съветското посолство. На извънредно заседание на ръководния орган на партията само 4 гласа не стигнаха на нейните опоненти, за да провалят намерението й да свика в духа на сталинските лозунги от рода на “петилетката за три години” извънреден конгрес на БКП само след две седмици.
Това, разбира се, са си интриги на другарите и другарките и не бих се обаждал по въпроса, ако събитието не надхвърляше по значание тясната зала “Киев”, която не е могла да поеме наплива от партийни ръководители, успели все пак да се явят на сбирката въпреки изненадващият сбор, свирен “от днес за вчера” от Нинова.
Битката не е единствено срещу Нинова. Води се и за сближаване с Борисов ( на снимката, публикувана в проправителствения сайт ПИК, Георги Гергов следи внимателно ситуацията в зала “Киев”) Лидерът на вътрешната опозиция Георги Георгов не само не крие топлите си чувства към него, но явно рие за проправяне на пътя към такава промяна в БСП, която да направи поне на теория възможна бъдеща голяма коалиция с ГЕРБ.
Многократно съм писал и казвал, когато ми позволят да говоря в някое телевизионно студио, че Борисов има две стаени политически мечти. Едната е да увенчае за финал шеметната си криера на зашеметител на значителна част от българските избиратели с короната на държавен глава върху собствената си чутура ( щото ни беше малко да се срамуваме пред света от нег в качеството на премиер, та трябва да ни представя и като главен церемониал-майстор на републиката след това).
Другата тайна мечта на Борисов е да достигне до това коронясване след управление в тандем с естествения му съюзник БСП под предлог, че така европеизира България по германски образец и по своеобразен начин е осъществил прибързаната преди 30 години оценка на американския философ Фукуяма за края на историята в условията на победилата (почти) навсякъде демокрация, но в българския вариант, означаващ: след Бойко вече не следва нищо.
Най-убедителното до момента доказателство, че Нинова наистина не желае да управлява заедно с “братовчеда” на БСП по манталитет Борисов ( за разлика от колебащия се по въпроса нейн предшественик на поста Михаил Миков, когото Борисов публично ухажваше, а той театрално се дърпаше) е именно опитът й да се разправи с откровените му приятели в ръководството на собствената си партия. Успя с малко. Но дали няма да се окаже и “за малко”?
Прогерберстеронът ( или ако щете – прогерговстеронът) в БСП май е набрал сили и изглежда напълно възможно да удовлетвори старото желание на Борисов да се направи на Меркел и да сключи законен брак със столетницата. Идеята му е по този начин завинаги ( в рамките на дългия си политически живот) да се отърве от всякакви десни досадници от проевропейските среди в българската политика, с които да не се налага повече да дели мегдан. Майданът в зала “Киев” е като семафор, който за малко да отвори коловоз за тази част от мечтата на Борисов. Тя изглежда изпълнима при условие, че се смени началството на партията с лидер, излъчен от средите на алтернативния Гергов- ако не и самият той да оглави и поднесе на тепсия БСП на своя приятел Бойко. Условието, ако сте забравили, го постави самият Борисов.
И защо Гергов да не оглави партията, след като му е гласувано доверието да бъде руски почетен консул в Пловдив, а Нинова си развали отношенията с дългогодишния кремълски надзорник в България Решетников?
Струва ви се прекалено ли? Не сте прави. Борисов , както се вижда от горното вестникарско припомняне,отдавна е заявил, че му трябва само подходящ лидер на БСП, за да се коалира с нея. Станишев не ставаше – много щеше да бъде рязък преходът от острото противопоставяне с напомпаната антикомунистческа реторика на новобранеца Борисов срещу новобранеца Станишев. Миков не посмя да приеме от обиграния вече прелъстител Борисов предложението да застане редом с него в държавната йерахия като председател на предишното Народно събрание. Щеше да изглежда като платена любов. Докато при Гергов не би имало никакъв проблем – той дори играе ролята на инициатора за такъв брак по сметка.
Остава само да им излезе сметката като видят сметката на Нинова.
Разбит съм още от заглавието. А и надолу с всеки нов ред максимата: “Формата е временна а класата вечна” се потвърждава на мах. Особено когато и самата форма е завидна.
Как ли баце е стискал палци кУрнелия да бъде бламирана. Той си има и ли
Той си има и личен мотив за да е гарезлия към “момата от Крущовица”. Ама по туй, спирам дотук.
Сега-засега не му се отваря парашута и в двете посоки. Нито бамбашка “Голяма коалиция”, ни гаранции, че ще е сам юнак на коня на следващите президентски избори. Големият член ли беше, това по ПАПКА ГОЦЕ, шлем ли-столичен кмет, лидер на най-голямата партия, трикратен премиерин и … се отлага за “когато му дойде времето”.
Ще да видим!
Аprès Borisov le déluge.
И все се надявах бсп да се гътне от някой отлежал копринкин сосидж, но от статията разбирам, че това не се е случило.
Izvinete za off-topic-a, no ne moga da se vyzdyrja da vi spodelja novinata, izljazla ot mozyka na GERB cvetan cvetanov, 4e cecka ca4eva bila zagubila prezidentskite izbori poradi fal6ivite novini, proizvejdani ot fal6ivi profili vyv facebook (a ne za6toto GERB sa rabotili za pobeda na BSP na prezidentskite izbori, kakto si kaza baj huj) – http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/cvetan-cvetanov-ne-e-izkljucheno-u-nas-da-ima-chuzhdenci-koito-sa-se-prisaedinili-kam-idil.html
Прелюбопитно четиво за неделята.
В което, що ли не съм изненадан, излиза, че адолф хитлер е бил виден активист на т.н. баварска съветска република. Разписал се като марионетка от средностатистически мащаб в хибридната война разпалена от болшевишка Раззия на немска територия след края на ПСВ.
Износ на перманентната световна революция до победа и на мах.
“С 4 декабря 1918 по 25 января 1919 года вместе с группой немецких военных один солдат охранял около тысячи французских и русских военнопленных под Траунштейном (а лагерь находился под руководством солдатских советов). 12 февраля он был переведен в Мюнхен и назначен солдатским уполномоченным своего полка. Теперь он работал в отделе пропаганды и агитации нового правительства Баварии под управлением Курта Эйснера и 16 февраля участвовал вместе с полком в демонстрации «Революционного Совета рабочих».
26 февраля 1919 г. он был безмолвным наблюдателем похорон убитого пятью днями ранее в Мюнхене Эйснера. 15 апреля этот солдат был избран уполномоченным от батальона в Солдатские советы Баварской Советской Республики, провозглашенной ранее, 13 апреля, в результате переворота. После подавления восстания на суде солдат назвал других представителей Совета «наиболее худшими из радикальных агитаторов», и таким образом спас свою шкуру. Солдата звали Адольф Гитлер.”
http://kashin.guru/2016/05/22/zvezda-i-svastika/