За гьонсуратлъка и гьолсуратлъка на побратимите от БСП и ГЕРБ

Изрично подчертавам: не желая да “бъда на екран” при условията, на които трябва да отговарям, за да бъда допускан ( и поради това все порядко ме и канят като коментатор дори). Но все пак споделям какво бих направил, ако “случайно” бях насреща спрямо събеседник, като висшият партиец от БСП и депутат Александър Симов ( с когото се запознах през един полицейски кордон- аз като протестиращ пред МОЧА, той като хулиган, дошъл да ме нарича “фашистка п.тка” и “ фашистка свиня”, когато шайката контрапротестиращи в нарушение на закона пред полицейските си съучастници хвърляше яйца по мое чучело върху кош за боклук).

Днес ще се съглася със същия, когото обичат да преставят като журналист при телевизионните му изяви. Да, прав е да се подиграва на ГЕРБ, че трябв да опровергаят “бестселъра “ на Антон Тодоров “Шайка”. Симов обаче когато все е бил журналист, а не партиен “висшист”, също се е изявил с еден “бестселър”, мкар и само в личния си блог. През 2006 г. той е написал, почти като тезисите та Мартин Лутър, 20 тезиса, за рад които обича Америка. Публикувал съм го и друг път, но той трябва да (му) бъде припомнян, защото произвдението “20 причини да обичаш Америка” е образец за съвременно палачинково изкуство и то в условията на своден избор коя страна да обичаш, а не при обстоятелствата на тоталитаризма, когато беше забраненео да не обичаш СССР.

Симов трябва да бъде приканван да опоровергае себе си и да бъде питан дали и днес си подписва под своя възторг от САЩ. Както и да обясни, какво се е случило междувременно, че се е превърнал в такъм яростен рублофил, че чак го издигнаха за началник. Защото някога е написал истината, а днес се бори срещу нея. Само два примера от позицията му през 2006 година:

14. Светът има щастието САЩ да са най-силната държава сега. Вярно е, правят грешки – те не са божества, а хора, мама му стара. Но представете си свят в който да кажем най-силната държава е Северна Корея, не ми се мисли направо. Или пък Русия. Не че Русия е държава, която заслужава презрение, там просто никога не са зачитали достатъчно правото на всеки да има собствен живот. Или пък свят в който талибаните бяха взели надмощие. Кошмарно! САЩ стават симпатични в сравнение с техните алтернативи.

15. Отново и отново – СВОБОДАТА. Каквото и да си говорим САЩ винаги ще са символ на свободата – тази свобода, която предоставя живота ти в твои ръце и само от теб зависи какво ще правиш с него. Има и безпогрешен начин да се ориентираме в тази свобода – всиччки техни инстутиции, вестници, медии са ориентирани към съдбата на отделния човек. Именно той е ценност. Тук ние си говорим за институции, държавност, българщина, а никой не мисли за обикновените хора – те изчезват зад подобни бетонни клишета.http://alexsimov.blogspot.bg/2006/04/20.html”

Освен това Симов и подобните му не бива да бъдат оставяни да се измъкват , както в случая с кмета на Батак, уличен (също) в шуробаджанащита. Той вече не бил член на БСП, казва пред Нова тв днес висшият партиец и смята въпроса за приключил. Почти като във вица за бркониера, който ужасно се “изненадал” пред горския, че на рамото му висяла убита лисица: “Ауу, лисица!”. Горският, уви, не изненадва бракониерите. Може да му се обидят и да му не стъпят повече в студиото, а без такива скъпоцени събеседници, като бракониерите, началниците ще пострадат от санкциите на техните началници на върха на веригата на зависимостите.

Тази тактика да се разграничаваш от сгазилия лука по формален признак бивш съпартиец  е новопридобито умение на днешните следовници на болшевизма. В СССР и в НРБ съгрешилите велможи като правило ги “премълчаваха”, не даваха обяснение на публиката защо са свалени от постовете им. Днес би трябвало да се налага да се дават някои обяснения и разграничването от “бившите” е чиста проба бягство от факта, че даден другар е даден на вълците, за да не страда стадото.

Другари като Симов, бивш американофил, сигурно му казват на това кризисен пиар, минимализиране на щетите в превод от “американски”. Но си има и нашенска кратка формулировка с ориенталски акцент като за случая: гьонсуратлък.

За “баланс” – нали така се прави при жонглирането и лавирането между шамарите на другарите в днешната българска журналистика – трябва да се признае, че гьонсуратлъкът е голям специалитет и на ловкия конкурент на БСП , олицетворяван от големия вожд Борисов. Само че в неговия случай може да се нарече и гьолсуратлък чрез друг пример- като онзи, как обещаваше още през 2011 г.  да застрои гьола край Белене, след което замрази проекта, след което пак върти очички към Путин с намеци, че работата с руската ядрена база у нас , най-големият генератор на корупция, завещан от СССР на (Н)РБ, може някак си да се нареди все пак.

2011 година

Б. Борисов: “Ще строим Белене, колкото и да струва”

http://www.mediapool.bg/boiko-borisov-shte-stroim-belene-kolkoto-i-da-struva-news177336.html

2016 година

“Втората ядрена централа в Белене трябва да бъде построена. Това обяви в интервю за Нова телевизия премиерът Бойко Борисов”

http://news.bnt.bg/bg/a/boyko-borisov-belene-shche-se-stroi

11 мнения за “За гьонсуратлъка и гьолсуратлъка на побратимите от БСП и ГЕРБ”

  1. Ще ми се, ама едва ли ще го доживея, някой от ритащите с баце по обед мачлета дето Фърлят по едно очо на БЛОГА НИ да ми обясни какви са съществените различия по големите теми на деня между двете разклонения на “нашата” Партия-бкп.
    Примерно-АЕЦ Белене-строим или да защото комисионите отдавна не само са взети но и усвоени до дупка.
    КТБ-търсим до посленият облажил се или НЕ. Било КОЙто и да е той с действия или бездействия е спомогнал за фалита на банката плюс бенефициантите или “разчитаме” на пееФски да “оправи” бакиите изживявайки се с помощта на данчо Ментата кат “законодател”.
    Стига са ни баламосвали с “принципни различия” по дребнотемия от рода на гонки, бурки, щуробаджаканизъм.
    Отдавна сме свалили препаските и не ядем доматите с колците.

  2. Дали българското правителство ще реагира на поредната провокация от страна на Русия?
    http://www.mid.ru/ru/foreign_policy/news/-/asset_publisher/cKNonkJE02Bw/content/id/2932032#13
    Както се вижда от отговора на М. Захарова, на брифинга присъства български журналист, който задава въпрос за “опасностите на журналистическата професия” и (цитат):
    Вопрос: В частности, в нашей (болгарской) прессе иногда идут новости из России, звучат обвинения, что это прямая российская пропаганда. Может, мы в дальнейшем будем общаться о культуре?”
    Изумявам се на формулиран по този начин въпрос. Не съм журналист, но, уж питаш за пропагандата, а го засукваш към културно сътрудничество.

  3. В концлагера НРБ “прегрешилите велможи” бяха неподсъдни. Това бяха хората от т.нар. “номенклатурни списъци” на ЦК и всеки ОК и ГК на БКП. Номенклатурата. Те бяха директорите на всичко. По принцип прости и некомпетентни хора, но на първо място – “верни на СССР”. Периодично ги разместваха – директорът на градските бани ставаше директор на театъра, после на транспорта и т.н.
    От тях не се искаше професионализъм – искаше се “провеждане на правата линия на Партията”.

    Тези хора бяха НЕПОДСЪДНИ, каквито и фалити да направят. За да бъде някой от тях съден /обикновено за огромни кражби/, първо трябваше да бъде изключен от БКП на събрание и после даден на съд. Член на БКП не можеше да бъде съден публично! А какво беше съдът в НРБ – смешка и половина. Нещо като сега. Ще припомня, че най-важните присъди /предизвикващи обществен интерес, както се казва днес/, се пишеха в съответния Градски комитет на Партията и в съда съдиите /верни партийни членове/ само ги четяха.

    Всичко това нещо да ви напомня?
    Защото на мен ми напомня. Напомня ми за днес.

    И за това, че Бойко Борисов без Живков продължава да управлява по Живковски. Направо му е духовен син. Като простотия, като поднасяне на България на тепсия на Русия /Два пъти!/ и като раздаване на апартаменти на любовници.

  4. Съжалявам,че г-н Инджев не се появява на екран.Мое би греша,но имам някакъв смътен спомен от тв.дебат с А.Райчев.Аз съм жена и не ми прилича,но ще го напиша:няма нужда от разговори,а от един точен,размазващ юмрук в устата!Но, не си представям Иво Инджев като побойник и затова стига ни и този блог.

  5. Не е много по темата но историята трябва да се знае такава каквото действително е била.
    На 14 септември 1944 г. при грабежи в складовете на пристанище Бургас, тълпа от червеноармейци се натъква на големи количества спирт. Без каквато и да е проверка за годността освободителите като обезумели се нафърлят върху трофейната течност. Резултатът от двудневния запой с метилов алкохол на близо 200 бойци и командири от Червената армия са 42-ма починали и шестима ослепели бойци, а останалите са хоспитализирани с тежки отравяния…
    Няма загинали руснаци у нас след 9.9.1944. Има починали от рани, пребити при кражби или изнасилвания, инциденти с военната техника.
    22 септември 1944 г.
    “На редица места има случаи на насилие по отношение на местното население от страна на отделни червено-армейски военнослужещи:
    1. Произволно се вземат от местното население, работен добитък, каруци, хранителни продукти и др., без да се уведомяват местните власти, и без съответното оформяне, на иззетия добитък и хранителни продукти;
    2. Произволно се изземват държавни и частни моторни превозни средства, и смазочни масла и материали. Това води до проваляне на есенната сеитба.
    3. Някои военнослежещи в пияно състояние влизат нощем по домовете на хората в градовете и селата с цел грабеж, а и в някои случаи – изнасилват жени и убиват мъжете им. Така например в село Дивдядово, Шуменска околия тогава, а сега Шуменска област. Наред с другите хора, е и убит, и един от старите членове на Партията. Доколкото такива произволни действия внасят голям смут сред населението, което с неописуема радост и възторг посрещна Червената армия, моля да се направи всичко възможно за тяхното по-бързо прекратяване”.
    Писмо на георги димитров, известен повече кат Гошо Дамаджаната и Гошо Тарабата до сталин.

  6. Така и не се намери някой да попита тая проскубана кокошка мамашка, защо “спасителката на евреи”, връща бягащите от нацистите към сесесерето, обратно на Гестапо в знак на доброкамарадство!
    Документирано е.

  7. Закъсняла информация от посещението и разговорите на Руския ни Резидент в Полша, където той повдигна въпроса за снемането на санкциите срещу Русия, но без да стане въпрос за връщането на Крим:

    …темата е коментирана във връзка с проявения интерес от страна на България и Румъния към полския проект „Триморие“, целящ да обвърже Балтийско с Черно и Адриатическо море посредством газопроводи за американски и норвежки газ. Това пролича и в срещи на Борисов, и в срещи на Радев. Ако бъде реализиран, проектът „Триморие“ ще откъсне региона от руската газова зависимост и несъмнено ще има негативно въздействие върху отношенията на страните-участнички с Москва.”

    Интересно какво е казал и евентуално подписал в Полша нашичкият пРезидент, който ходи по света и у нас само, за да ни срами? От “международната му активност” няма никаква полза, напротив, целенасочено срива авторитета на европейска България до путкинска марионетка.
    Докога ще го търпим ????

  8. Списък на избитите без съд и присъда в Пловдивско през септември и октомври 1944.

    Асеновград
    1.Димитър Георгиев Михайлов.
    2.Георги Апостолов Примов – водач на Легиона.
    3.Атанас Желев Хаджимарков.
    4.Димитър Атанасов Захов.
    5. Борис Христов Попкалинов.
    6. Ячо Калеев – ятак на Асеновградските горяни.
    7. Милан Гошев /Кривлешки/.

    Село Бабек
    1.Тодор Добрев Зингурски.
    2.Стамо Георгиев Стамов.
    3. Стою Русев Стоев.

    Брацигово
    1. Васил Димитров Каракънев.
    2. Александър Стоянов Петковски.
    3. Данаил Атанасов Аврамов.

    Брезово
    1. Йоно Стоилов Йонов.
    2. Васил Ангелов Гавазов.
    3. Иван Стоянов Шопов Тонов.
    4. Стоян Гаджев Тауков.
    5. Георги Манев Патарев.
    6. Стефан Славов Славовски
    7. Радньо Славов Славовски.
    8. Петко Цветков Вардаджиев.
    9. Петър Маринов Малешков.
    10. Стойко Колев Тринговски.
    11. Тодор Андонов Савов.
    12. Петър Генов Цингилиев.
    13. Стоян Раднев Тауков Паунов.
    14. Радньо Караивански.
    15. Стефан Тадаров Орманов.
    16. Георги Видев Георгиев.
    17. Георги Фитнев.
    18. Цаньо Камберов.
    19. Радньо Георгиев Лиловски.
    20. Деньо Георгиев.
    21. Атанас Гинев Станчевски.
    22. Георги Попизвадков.
    23. Радньо Цветков Адърски.
    24. Деньо Стоев Куршумов.
    25. Слав Пухтев.
    26. Стоян Стойнов Мунавски.
    27. Иван Генов Стайков.
    28. Стайко Колев Калинчев.
    29. Стоян Петков Маджев.
    30. Стефан Колев Мунев.
    31. Атанас Раднев Попцвятков.
    32. Стоян Георгиев Лоиловски.
    33. Стоян Тосков.

    Това е само до буква “Б” на избитите в Пловдивско. Почивка. Ще има до буква “Я” утре и в други ден.

  9. Всеки средностатистически българин изживява два периода в разумния си живот – 1ви. – възхищава се от всичко западно (и неруско) и 2ри. – осъзнава че за да е “в крак с времето” с всичко западно (и неруско) трябва да даде нещо от себе си. Напр. др. Симов е минал през първия период, но не е дорасъл до втория. Той, а и много други като него, не осъзнават че зад успеха на запад стои много труд, лишения, а понякога дори и себеотрицание. Така че много Симовци отказват да преживеят този втория период на своята любов към всичко западно (и неруско) просто защото не искат да поемат по трудния път. Той например е осъзнал че ако отиде в някоя западна страна и трябва да си намери работа, той трябва не само да работи така добре както и другите там, а дори и много по-добре, за да го наеме някой въобще. Така че Симов е осъзнал че с уменията и способностите си няма никакъв шанс в една конкурентна и равноначална среда като тази на запад и е “отрезнял”. Оттук до обръщането на палачинката и гъзолизството има една малка крачка – човек все пак трябва за да има какво да яде да спре да “не люби” ръката която го храни. Това се е случило със Симов както и с много други симовци в България – за съжаление те не са никак малко и не са възпитани на типичните за запада ценности които споменах по-горе – много труд, лишения, а понякога и себеотрицание за да бъдеш “в крак с времето” и конкурентен. В повечето случаи като този на Симов става въпрос за типичен балкански мързел и самодоволство които надделяват над любовта над всичко западно (и неруско) за да се стигне до този аленочервен “катарзис” в неговия живот.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.