Ако бях прясно пенсиониран директор на Националния исторически музей, известен с циничния си “професорски” език, щях да кажа, че рускинята Мария Захарова насади българските русофили на яйца, които не са точно пачи ( заменяйки буквата а в пачи с друга гласна). Понеже не съм обаче, ще се въздържа от демонстрацията на реципрочен цинизъм.
От преразказа ( с приемливи езикови средства) на леко неприличния виц за това как Иванчо се извинил пред целия клас на Марийка, която нарекъл леко момиче, няма да се въздържа. “Марийка не е леко момиче? Марийка не е леко момиче? Еее, много се извинявам”, рекъл “извиняващият се Иванчо със съответната възходяща интонация при задаването на въпроса.
По подобен начин сега се извинява и депутатът от БСП Иво Христов за това, че нарече българите дебили, а също така “оскотял народ” – това му се вижда(ше) подходящо обясняние защо българинте масово не приемат руската версия за спасяването на българските евреи, която самият той прегръща горещо с безрезервната любов на фанатика към обекта на своето обожание.
Ние не знаем кой и какво точно го е отрезвило, за да побърза в рамките на един същи ден, свлед катосе най-напред се похвали сам във фейусбук с грандиозната си глупост, която му се е привидяла като грандиозна реч сред елита на готовите да изслушат в гр. Раднево, а след това бързо да свали видеото от мрежата, за да намали щетите, които сам си е нанесъл като един дебил. Сепнат от съня на своята самовлюбеност и убеденост във всепозволеността на безотговорното си бръщолевене, депутатът днес вече се бил извинил със следното публично изявление:
„Във връзка със създалата се ситуация и тръгналите спекулации за някои мои думи и изказвания в среща с обществеността в град Раднево, заявявам, че поднасям своите извинения към всички тези, които са били засегнати от едни или други мои непремерени изказвания”.
Разликата между това “извинение” и сарказма на Иванчо от вица не е в полза на професора. Защото Иванчо поне има храбростта да се изправи пред Марийка и да я назове поименно, докато депутатът няма доблестта да назове проблема, който е създал, с истинските думи, които е изрекъл.
С професорите – русофили обаче е така у нас. А и не само с професорите. Един дългогодишен спътник на путинофилстващия Георги Първанов- преди и след президентстването му, какъвто е Емил Кало, днес призова от телевизонния екран да спрем да говорим по неудобния въпрос за руската провокация- сякаш вината е наша, че тя беше извършена.”Айде стига вече – оставете ги тези, спасените, намира”.
В интерес на истината,извън този контескт бих подкрепил подобен призив по принцип, когато се прекалява с биенете в гърдите по повод спасяването на евреите. Както всяко прекаляване, то издава комплекси. Връх обаче в контекста на конкретната ситуция взима руския комплекс за надмощие в рамките на старата руска управленска максима “бий, за да те уважават”. Това направи Москва и не за първи път през годните, когато България успя криво-ляво ( след като кривна най-напред надясно в периода 1997-2001 г., когато се наляха основите за евроатлантическата ни интеграция) най-после да се откопчи частично от мечешка прегръдка на Москва.
Понеже търсим рационално обяснение за ирационалното поведение на Кремъл спрямо най-любимата му пета колона, строена в България както никъде кругаде по света под формата на Национално движение ( предизвикващо открития възторг на руските му началници, като Решетников), пропускаме да отбележим, че въпреки цялята преднамереност на провокацията Русия не може да бъде заподозряна в проява на разум в преследването на химери и налагането на своята “загадъчна душа” на малки народи, озадачавайки големите. Примерите от историята са многобройни.
Какво рационално има в руското подстрекателство към султана да си върне обратно Източна Румелия със столица Пловдив като наказание за българското непослушание, проявило се чрез Съединението, което нарушава решенията на Берлинския конгрес ( именно тези решения брани Русия в онзи момент, заявявайки, че българите са ги потъпкали и трябва да бъдат наказани). Султанът с лекота разгадава плиткия смисъл на руския капан, който Русия иска да заложи, като си “вземе” в същото време Княжеството на север от Балкана и така Турция да се окаже пряк съсед на руската мечка в Европа на един мечешки скок разстояние от Проливите. Но истинската мотивация на тази идея е “просто” лошотията и отмъстителността на император Александър III, който не можел да понесе бунтарството на българите срещу безпрекословните му представи за тяхното кротко подчинение на руските интереси.
Ако този пример изглежда “прекалено български”, можем да си припомним абсурдният повод, по която Русия си навлича Кримската война срещу османците и техните западни съюзници, за да я загуби унизително и после да търси на всяка цена реванш ( повод за което най-после дават българите с Априлското въстание). Руското самодържие не могло да преглътне обидата на султанския арбитраж, предпочел да връчи през януари 1853 на католическото духовенство ключовете от Ерусалимския храм и от Витлеемската църква. Александър Втори ( Цар Освободител на крепостните селяни в самата Русия), смятал, че му се полага да “освободи” и Ерусалим, но предизвикал най-кръвопролитната война на 19 век в Европа, предопределила руското желание за реванш и появилата се идея това да стане по “български повод”.
Военните кореспонденти на “Кьолнише цайтунг” Артур фон Хун и руският му аналог Евгений Утин, свидетели и участници в събитията от 1878 г. , не престават да се учудват в своите статии и книги, доколко Русия всъщнос не е познавала българите, очаквайки от тях покорно да се подчинят ( като туркмените, възкликва Хун) безмълвно на руския камшик ( Утин отделя специално място на безумното прилагане на нагайката върху българските гърбове като средство за тяхното управление).
А какво да кажем за насилствената съветизация на българите в периода на съветската окупация? В Москва искрено вървяли, че ще очароват българите, които се запознаят със “съветския начин на живот”. Оказало се обаче, че дори и сред най-фанатичните български комунисти ефектът бил обратен, както пише в един от задочните си репортажи Георги Марков. И както мнозина от нас знаят от личен опит.
Иначе казано, московците си имат свои представи какво е България и българина и реагират според заблудите си. В случая с провокацията на руското външно министерство московците най-вероятно си мислят, че “стрелят” наказателно по непослушната част от проевропейските българи, но уцелиха редиците на собствената си смълчана от “приятелския огън” пета колона.
Воплите на отделни русофилски екземпляри, които си ближат раните, озвучават тази картина. Един ги брани професорски с клетви и цинични изказвания срещу Захарова, която в никакъв случаай не отразявала мисленето на Москва. Друг открито яха вълната на руското нахалство в отрицанието на състоялия се факт с българските заслуги за спасяването на десетки хиляди евреи и напада с обобщение за дебилност сънародниците си – щом не споделят руската гледна точка, а трети “само” пледира да спрем да говорим по болезниния въпрос за руската арогантност, която този път не може да защити като форма на братска загриженост за българското енергийно здраве.
Промосковски “проКлетници” и в днешно време потвърждават широко разпространето схващане на българите от края на 19 и началото на 20 век, че хората у нас се делят на патриоти и русофили, както още Симеон Радев казва от в “Строителите на съвременна България”. Опитът на руско-българските социални инжинери да съчетаят в наши дни патриотизма с русофилство е на път да се провали с братската помощ на високомерието на “братушките”.
Как да не ги обичаш тези освободители, чиито рупори наричат българите скотове и дебили, помагайки на невежите слепци да се ограмотят малко и да прогледнат за истината в мътните води на “течната дружба”!
Руснаците да си дадат сметка, че винаги когато те са нападали България господ им е изпращал наказания.
Господин Инджев, дали изказването на Иво Христов не маркира неговото раздразнение, че русофилите далеч не са мнозинство, както се опитват да ни вменят. Тези “20%” в главата му са хората, според Христов, готови реално да заемат позиции вредни за България. Дали това не е първото гласно признание на fait accomply , а именно русоробите, може и да викат и да им даваме медийно време като за 20%, но ние си знаем, че те са около 6% и това число не расте.
Към Европееца:
По този въпрос социолозите у нас са в голям дълг, пренебрегвайки темата. Само веднъж Алфа рисърч зададоха правилния въпрос не дали респондентите обичат определена държава, а дали искат да бъдем като тях. Беше катастрофа за русофилството с жалките 6 процента, които посочват Русия като пример за подражание и пълен триумф за западните демокрации ( начело с Германия в конкретнтото проучване).
Фактът, че подобен род проучване с правилно зададени въпроси повече не се повтори вече три години ( при това след повод, като окупацията на Крим), показва в кой отбор като цяло играе нашенската социология. Ако не могат да преиначават, предпочитат да премълчават.И да оставят руските посланици и политици да говорят от името на българите, че били вкупом русофили, а сомо шепа “русофоби” ги управлявали. При наличието на факта, че в момента имаме 100 процента русофилски парламент без нито една партия в него, която да е заявила позиция срещу руската хибридна война в България, съветската символика, с която е осеяна страната и т.н., докато уж русофолиската маса българи са практически 100 процента ориентирани на запад в битието си- дори не и в питието си, доколкото водката далеч не е най-популярния спирт в България.
Изводът се налага сам: шепа продажници могат да бъдат купени и “вкарани в играта”, но да подкупят цял народ, па макар и малък, като нашия, руснаците не могат, защото нямат ресурса да направят нещо подобно дори със собствения си народ, който също дава мило и драго за пустите западни блага, израз на едно превъзходство, на което едновременно завиждат и се опитват да презират като си свиркат в гората по нотите “за руската духовност” – област, в която Русия била по-напред.
Моля да бъда извинен, но мисля че тази статия има отношение към темата:
“Евразийството като православна псевдоморфоза на руския комунизъм”
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,24330/view,article/
За протокола.
Думата “русофоб” е руско изобретение, с което руснаците заклеймяват българските патриоти след Освобождението, когато същите виждат че Руската империя просто иска да замести Османската империя във владението над българите.
И така можем да се ориентираме кои са истинските български патриоти, това са тези които руснаците наричат “русофоби”.
Успях да “промуша” вчера следния коментар по отношение на Божо (въпреки цензурата) в “десния” и “демократичен” “Фактор”.бг:
“Един от най-мракобесните, цинични, перверзни и арогантни червено-кафяви ******* (седалищни органи)! Разбира се, повод за нервността му е очевадната политическа грешка на Мара Шекерова, с която принуди дефакто местните кремълски соло ташаци и блюдолизци да заемат ПОЗИЦИЯ по скандала! Ето затова е толкова нервен таварищ Телериг!”
Та такива ми ти работи.
Затова фъфли цинизми изнервеният мазен кадесарчик!
Четох, четох статията на г-н Инджев и за себе си заключих следното: Това московците и адептите им са много прости хора. Там, където свършва простотията, оттам насетне е само тяхна територия. Каквато и работа да отпочнат ребятата, тя винаги завършва с обратното на целения резултат. Може да е някаква вариация на законите на Мърфи, обаче за Московията действа с неотменимостта на природен закон. Горещо искам да поощря тези маладци да продължават в същия дух – с космически измерения глупашки, със същата
удивителна несръчност и точно толкова дебелашки и недодялано. Сами ще се удивят от постигнатото, ако все още им е до това. Щото много скоро от Московията камък върху камък няма да остане, ама много скоро, вервайте ми.
Ясно е, че социолозите играят за лошите. Въпросът е, че тезата на иво христов е неспасяема. Както е и тази на МИД за евреите.
За мен е важно едно нещо. Голямата политика винаги е била game theory и дилемата на затворника. Какво ще се случи след ход 1: захарова прочита написан (т.е. премислен) текст. Ход 2: местен почитател на русия, който не желае да живее там се активизира. На всеки един ход е ясно, че ще има съпротива на обществото, а мид и русофилите предпочитат пълзящи действия, ненабиващи се на очи.
Единствените губещи са бсп и русофилите – единствената възможна защитна линия е “и вие правите така”. Готови са да се прострелят в крака в името на какво? Нинова е изправена пред нерадостен избор: да заяви, че иво Христов лъже и съответно Кремъл лъже или да мълчи и да трупа негативи.
Единственият възможен плюс е да парализират обществото в дебат, който не е най-важното за страната ни. Обаче това не работи в дългосрочен план.
Второто нещо, е че
https://drive.google.com/file/d/0BxnrF8kRlOgHUFF3N0taV2pFeFk/view?usp=drivesdk
С изцепката си(съжалявам за израза, но в случая е точен) проф. Иво Христов напълно заслужи прозвището „ Иво Дебила“, с което вече е известен в социалните мрежи. Както и да го увърта от тук нататък, каквото и да обяснява…Край! До живот! Няма да го изгонят от Народното събрание, нито от БСП, нито ще получи друго наказание. Но това му стига: „Иво Дебила“!
Какво е “веруюто” на ИХ можете да прочетете (ако не повърнете докато четете)в едно негово “интервю”, в което т.нар. “професор” излива мизантропията си на талази. Основните цитирани в него са Маркс, Путин, Дугин и отбор приятели на ИХ – все руснаци. Та това, което изглежда като “изцепка” (дебилите и т.н.), всъщност си е неизменна част от идеите на този човекомразец.
Ето, за който има нерви:
https://www.facebook.com/notes/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2/%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D1%87%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B8/305044089973681/
Жив бях да прогледна! Просветна ми!
/Не без решаващата помощ на Александър Йордановото остроумие!/
Тук не мога да не отбележа и особените заслуги на “любимката ми” Светлана Шаренкова.
Довчера гневно реагирах /като един дебил същи!/ на твърдението ѝ, че 80 процента от българите били русофили. Защо бе, джанъм? Уважи чуждото мнение! По някакви свои критерии госпожата определя някаква група /пък била тя повече или по-малко процента/ като обичаща Русия!
Вчера кош-коджамити професор по свои пък критерии определя група от 80 процента от българите за дебили.
И аз отново,прибързано, без да се замислям, скачам и се възмущавам!
А то било очевадно и просто!
Не се наемам да споря по процентите, но всичко е толкова ясно – групата си е налице и е една и съща. Ама Светлана определяла тази група по едни критерии като РУСОФИЛИ, а Иво /професора!/, по други – като ДЕБИЛИ. И в какво са сгафили “милите” и с какво са ме засегнали мен, например? Ами, че въпрос на гледна точка , методология и изразни средства!
И реших! Ще взема и аз като Иванчо да се извиня на засегнатите:
НЕ БИЛИ РУСОФИЛИТЕ ДЕБИЛИ? Е-Е-Е, МНОГО СЕ ИЗВИНЯВАМ!
🙂
Чудя се и се мая дали родните петоколонци, полезни идиоти и вся осталная сволоч-80% по първата рублофилка на републико наша здравей тав.шаренкова са чули за Ултиматума на командването на 16-та армия на РККА от 1.9.1920г. до Президента на г.Варшава.
https://allin777.livejournal.com/116864.html
Русите са в изолация и биха използвали един нищожен конфликт, за да им се обърне внимание и да пробват да излязат от нея чрез преговори. Захарова не трябваше да получи повече от присмех, като по този начин бъде напълно обезценена позицията ‘и. Слугинския скандал носи позитиви и избягване на изолацията.
Руснаците все още вярват, че само те живеят правилно, а всички, които не им служат не са добри. Колко жалък мироглед.
смело, с 80% точност, може да се именува особата, в статиите, за в бъдеще:
прафесар ыва христав
Ако този дебил продължава да бъде депутат в Българския парламент и продължи да преподава на студентите от СУ и ПУ, или кой да е университет в България, това ще потвърди думите му, че населението на БГ се състои от 80% дебили!
Още когато “охлабиха” контрола и се допусна боядисването (този път в жълто) на МОЧА, беше очевидно, че е с цел да привлече вниманието на медиите и гражданите, за да отидат да видят новата премяна на солдатите и да снимат “соросоидното варварство”. Още тогава ми светна една “червена лампичка”, че се готви нещо, някаква организирана хибридна провокация и кремълските слуги, на които в нормални условия им трябва една нощ, за да ликвидират щетите по имиджа на капището, този път са инструктирани да НЕ бъдат толкова активни с чистенето на “вандалските” надписи. Така се даде възможност на най- просветени в хибридността атакисти да положат на лично място провокативния надпис “100 години ционистка окупация”, на който пък светкавично реагира, с ПРЕДВАРИТЕЛНО написана декларация, самата Захарова, гласът на Путин.
С един куршум 2 заека: хем руснаците да си припишат някаква “заслуга” в спасяването на българските евреи, хем да смачкат и омаловажат българския принос в това спасяване, което дава на България заслужен международен авторитет и симпатии сред могъщата (еврейска) общност. И току виж тази световна общност им помогнала да разхлабят здравата руска енергийна хватка около врата. А и международният авторитет и признателност са неща, които по право ИМ СЕ ПОЛАГАТ САМО на руснаците, независимо дали имат или нямат принос. То не за пръв път се случва големият “братушка” -побойник да краде от малкия брат, придобил самостоятелно нещо стойностно, а болезнена плесница по самочувствието на “малкия” е и поучителна, с цел да си знае за друг път, че щом спечели нещо ценно, без подканяния и насилие трябва направо да го носи на “големия братушка”, щот му се полага “по право”!
@ 1 НАУМ | НОЕМВРИ 8, 2017, 16:51
Съжалявам, моите нерви не са от въжета, за да изчета тоя пасквил.
Някои бяхме на тази среща. Това изказване на и.х. е най-малката новина. Само че, явно с този отрязък от монолога си и записа който сам си направи му се свърши някаква работа.
Мария без цици казва едно, но какво говорят фактите:
Прочетете във Фрогнюз-Проф. Игор Чубайс На Русия и е нужен ”Руски Нюрнберг”, вървим към икономическа катастрофа