// Два руски памятника – и двата са излишни

В БЕСЕДКАТА

Два руски памятника – и двата са излишни

Димитър Бочев повдига в сайта Faktor.bg ( още веднъж, доколкото съм “отварял дума” по темата в “Течна дружба”) въпроса за уникалния български абсурд да се честват монументално събития на българска земя, които нямат нищо общо с нея, а са част от руската имперска история. Типичен пример имаме с паметниците на адмирал Ушаков – подчертавам, става дума за два паметника на едно и също място на нос Калиакра. Единият, по-новият, е огромен и подобаващо грозен, сякаш отразява в това отношение подсъзнателната грозна  (без)съвест(ност) на подмазвачите . Ако не заехме, че това ваятелство в стил “неандарталски соц” е част от школата на поощрявания примитивизъм у нас, щяхме да си помислим, че недодяланата творба е издялана от заклет български русофоб.IMG_4153

Но има и друг ( за съжаление, снимката , която  му направих с телефона, стана твърде неясна, за да я публикувам редом до каменното грозилище) . Той не толкова видим знак на почит към чуждия герой Ушаков, съществуващ от комунистическо време под формата на възпоменателна плоча край пътеката, водеща до самия край на Калиакра. Защо се е наложило да бъде дублирана тази благодарност към Русия за нещо, което тя не  е направила за България ( защото става дума за незначителен епизод от военен сблъсък, част от поредната руско-турска война, една от многото, в която никакво българско освобождение не е било на руски имперски дневен ред)?

А защо самото възвеличаване в България на Ушак Паша, както осмалиите уважително наричали адмирал Ушаков заради общите им военни операции с него в друга битка срещу френския флот, е пълен абсурд, това се обяснява в статията на Димитър Бочев, озаглавена “Свети адмирал Ушаков, Ушак паша и нашето балканско нищожество”

“Когато една държава вдига монументи на чужди политици и  пълководци, трябва много да внимава. Още по-предпазлива трябва да е една държава, когато чества чужди политици, военни стратези и военни победи като свои собствени. Когато пък тези две държави (чуждата и родната) са били поставени исторически, векове наред в съотношение

завоевател-плячка,

когато едната от тях многократно е ставала безпомощна жертва на ненаситните имперски апетити на другата, нещата стават още по-опасни. В такъв случай лакейщината, церемониалната тържественост, с която малката и слаба държава обслужва съответната империя, придобива висока цена – толкова висока, че може да струва цяла една национална независимост. Да честваш и хвалиш, да славиш и прославяш, да увековечаваш в метал и камък чужди владетели и пълководци, значи да ги каниш на родна земя, значи да им поднасяш на тепсия собственото си отечество. Обстоятелство, което автоматично те превръща в

безотечественик

А ние го правим открай време. Правихме го още под турско владичество – спомнете си сладкодумните разговорки между Хаджи Генчо и дядо Либен. Правехме го преди почти век и половина, посрещайки като славянски и верски братя прекрачилите на родна земя с нескрити империалистически цели руски нашественици в оперетната им роля на освободители. Правехме го през края на ХIХ в., подценявайки безскрупулната намеса на Кремъл и във вътрешнополитическия ни национален живот, и във външната ни политика. Правехме го и в междувоенния период, когато почти цялата ни хуманитарна интелигенция левееше и видимо и невидимо се болшевизираше. Правехме го (най-вече) след деветосептемврийския преврат, когато съветската агентура на родна земя обсеби цяла-целеничка държавата ни. Правим го и днес, когато имаме свободата да се себеопределим политически и национално и  сами да избираме приятелите си. Отчетлива диря в този ни деструктивен, антибългарски път ще остави (всъщност вече остави) и Каварна.

Беше нейде около смъртта на Сталин, когато дружинната ни поведе организирано на кино. Подобни колективни посещения в онези времена си бяха в реда на нещата – още в зората на болшевизма сам Владимир Илич оповести, че „от всички изкуства за нас най-важно е киното”, а щом ще е кино, няма да е Холивуд – „Мосфилм” ще да е. Подобни класни посещения завършваха по правило с обсъждания – обсъдихме и култувата продукция на „Мосфилм” „Адмирал Ушаков”. Беше в часа на класната и всички ние с дружинната и с класната воглаве се надпреварвахме един през друг да хвалим филма. А покрай филма – и нашияj вековен славянски брат и закрилник Русия. А покрай Русия – и нашия пътеводител, учител, другар и вожд Великия Братски Съветски съюз. Откровено казано, и на мен тогава филмът ми хареса – беше много боен и победоносен. Всъщност това беше и крайната стратегическа цел на проекта – искрата на слава и величие да прехвръкне от суровата руска история и да грейне в триумфа на СССР, да се превърне в ресурс на партийната идеологическа пропаганда. Филмът бе подходящ за целта. От екрана гърмяха оглушително топове, вихреха се руските кораби, неруските потъваха позорно, по палубите се валяха окървавени матроси, а героите геройстваха поединично и колективно ден и нощ по гребена на вълната. Все пак на споменатото обсъждане аз поисках да узная защо филмът е не за наш, български адмирал, а за съветски. (Тогава, кален от ранно детство в нерушимата и вечна българо-съветска дружба, аз наистина си мислех, че героизъм като този на адмирал Ушаков може да е само със съветски произход.) „Защото ние си нямаме адмирал и трябва да усвояваме и следваме богатия съветски опит в адмиралтейството” – обясни дружинната. Е, усвоихме го и го следвахме – с времето и до адмирал, че и до контраадмирал го докарахме. Но че ще продължим да го усвояваме и следваме през епохите, че ще го следваме предано и до днес в демократичното си настояще, тогава аз дори не подозирах.

За всичко това си мисля опечален, като гледам паметника на адмирал Фьодор Ушаков, вдигнат преди десетина години на нос Калиакра. Паметникът е наистина внушителен – такъв мастодонт няма нито в Гърция, която, за разлика от нас, по стечение на исторически събития все таки е свързана с дейността на адмирала, нито дори в Русия. В някаква публикация прочетох, че паметникът бил дело на родолюбиви българи. А според мен е

дело на национални предатели, на антибългари

Антибългарски са и ежегодните церемониални чествания в подножието на паметника по случай редуващите се годишнини от битката между руския черноморски флот, предвождан от Ушаков, и турски бойни кораби. Пламналата на 11 август 1791 г. битка е част от руско-турската война (1787 – 1792 г.). Война, водена почти век преди Освобождението (хайде, нека го наречем за куртоазия Освобождение) ни, която няма никакво отношение към българската национална кауза. Още по-малко съотносима към националното ни дело е споменатата битка. Тя просто по случайност се е състояла край Калиакра, а това е географско, топографско, физическо съвпадение – нищо повече. Пък е и една незначителна по мащаб битка, в която няма потопен и един кораб: нито руски, нито турски. Просто се сблъскват две ескадрили ( по-скоро ескадри- бел. ivo.bg) – и двете малобройни – кораби, посбиват се кое-що, след което всяка тръгва по пътя си: руската – на север, турската – на юг. Като изключим алжирската съюзническа подкрепа за турските черноморци, това е всичко. В цялата схема България я няма – не съществува изобщо нито в тактиката, нито в стратегията, нито дори само в концепцията на конфликта. Повтарям: сблъсъкът между двете флотски единици няма никакво, абсолютно никакво отношение към нашата страна – това си е битка между две империи, битка, която изобщо не засяга България: дори индиректно. Тогава защо паметник? Ако тръгнем да градим паметници на всички държави, воювали в пограничните ни региони, националният бюджет само за камък няма да ни стигне. А не е само паметникът – и ежегодни тържествени, официални, национални чествания са. Ритуали, в които участват официално и български войскови единици, и държавници от първата фаланга, и кметове на съседни градове, и православната ни църква с молебдени, водени от цяла плеяда наши и руски митрополити, йеромонаси, протойереи. А аз се питам какво търсят по подобни маскаради наши министри, какво търсят висши български (доколко ли са български?) офицери, какво търси, редом с председателя на Форум „България-Русия”, Светлана Шаранкова, сам премиерът ни? Нима на подобен панаир на суетата, на който звучат гръмогласни клетви и заклинания не към българщината, а към кагебиста Путин, е мястото на българското държавно тяло?! Всеки български политик и държавник, който застане рамо до рамо с агент на руските интереси на българска земя като Шаранкова, престава да е родолюбец и българин – в антибългарин се превръща начаса.

Plakat 2.12 PECHAT PREVIEW

Билети онлайн тук

Питам се още, ако край Каварна се бяха сблъскали, да речем, британската и испанската армади, както това е ставало многократно по световните морета и океани, щеше ли сблъсъкът да получи подобен отзвук в актуалния български граждански живот, щеше ли да придобие такава обществена значимост, щяхме ли да вдигаме монументи по-високи и от нас самите, щяхме ли да организираме подобни колосални ритуали в прослава на британци или испанци? Искам да попитам и българската православна църква на какво основание глорифицира адмирал Ушаков. Ако междувременно той стана Свети Фьодор Ушаков, канонизирала го е не нашата, българската църква – канонизирал го е Санаксарският манастир в Република Мордовия: след като те са си го ритуализирали и фетишизирали, да си го честват те. Възвеличавайки го, православната ни църква продължава

да служи на Кремъл

така, както почти целият ѝ клир служи цели десетилетия наред агентурно на Държавна сигурност, а оттам – и на Кремъл. При това съответните български патриарси и митрополити служат на насочения срещу собствената ни държавност великоруски шовинизъм не според канона, а против делото Христова и според делото дяволово. Обстоятелство, което закономерно превръща всички тези български слуги на Свети адмирал Ушаков в чистокръвни антихристи.

Казано откровено, адмирал Ушаков не е българофоб. Но още по-малко е българофил. България за него е дума без стойност, пустош – доколкото не съществува на политическата карта като самостоятелна държава, сама по себе си България не го интересува изобщо – интересува го само като съставна част от съперничещата с Кремъл Османска империя. В имперското си съперничество Русия и Турция от векове не могат да си поделят нито Черноморието, нито Балканите. Десетилетия наред адмирал Ушаков е воин в тази извечна битка за надмощие. И като такъв него го интересува единствено и само Русия, интересуват го руските териториални интереси, руската имперска кауза го интересува. Тази кауза той следва предано и всеотдайно цял един живот. Пътеводител в биографията и във флотската му адмиралска кариера е имперският марш на Кремъл. Когато имперските руски интереси повеляват, той воюва срещу турците – не само край Каварна. Когато същите интереси повеляват, той се съюзява с турците срещу французите – турците го наричат с преклонение „Ушак паша”. Да речем, че в това няма нищо престъпно – такъв, имперски е бил духът на епохата, естествено е за един пълководец да провежда и следва офанзивата на императора си навред по широкия и пъстър свят. Какво търси обаче, увековечен като монумент и честван така, както и националните ни герои не са чествани, Ушак паша на родното Черноморие? Отговор дължат на българската общественост онези институции, които са учредили паметника. И онези общински и централни власти, които са го градили, дължат отговор. И всички повелители и изпълнители на ежегодните ритуали в центъра и по места дължат отговор. А най-вече отговор дължат онези наши високопоставени държавници, които участват (явно не само протоколно) в една церемония, която, възхвалявайки вековния империализъм на една зловеща империя над родината ни, саботира пътя ни към Европа и света”.

 

Discussion

14 коментара for “Два руски памятника – и двата са излишни”

  1. Поредният силен текст, показващ колко пленена държава сме в момента!

    Posted by Антон | ноември 26, 2017, 11:56
  2. Бях това лято за първи път на Калиакра. Забелязах абсурдния паметник на чужд пълководец и се замислих, че отново сервилни наши политици безродници се подмазват на руснаците. В музея на Калиакра е поставен също сериозен акцент на сблъсъка на Ушаков с турците, и почти нищо за нашата история – Българската. Сякаш никога не е е имало Добруджанско деспотство и нищо за деспот Добротица, направил своя столица Калиакра, руините на който се удивляваме и сега.
    Според мен в най скоро време следва този паметник да бъде демонтиран от Калиакра и да си го изпратят нашите властимеющи като дар в Русия (примерно в родното място на Ушаков), където да му се кланят и почитат.
    Много по резонно е на входа на крепостта да бъде издигнат паметник на Славния деспот Добротица, създал собствен флот и водил морски битки с мощната по това време Морска сила Генуа. А и не на последно място именно той е оставил траен отпечатък от своето време по нашите български земи и не случайно земите управлявани от него носят неговото Добруджа

    Posted by Marin Zarkov | ноември 26, 2017, 12:19
  3. Днес решаваше задача внучката ми. Значи славяните дошли в 600 г. на Балканския полуостров, а българите дошли сто години по-късно / или по-рано /, не запомних. Както се казва, урок по фалшива история за малки деца в часа по математика!

    Posted by Роберт Алтънов | ноември 26, 2017, 12:46
  4. И ако запиташ 84-те % българи що за паметници (не)свързани с родната история са това, така поне беше огласено от една социологическа агенция, че толкова са невярващите, че Раззия може да ни нападне, ще последва невинен до безразличие отговор от рода на: “И, какво от туй”.
    Само за протокола да допълня, че при направено аналогично соцпроучване в матушката само 4% смятат българите за приятелски народ.
    Дали баце защото той единствен от родните управленци е визиран от автора Димитър Бочев е запознат с горните, съответно, число и цифра. Ако-да, ерго, какъв анализ и изводи са си направили силните на деня. Питам аз и отговор не сакам.

    Posted by Georgi Nikolov | ноември 26, 2017, 12:49
  5. Много силна и точна статия!
    Ако се поправят ескадрилите на ескадри и се замени Кремъл със Санкт Петербург, може направо да влиза в учебника по история….
    А колкото до въпроса, дали щеше да се чества битка между Англия и Испания – щеше, особено ако Шаренкова беше агент на някоя от държавите (например на победилия франкизма испански пролетариат).

    Posted by Караиванов | ноември 26, 2017, 13:07
  6. Трудно ли е да се узнае кои са чиновниците, допуснали този (пореден :-() абсурд?

    Posted by Добрева | ноември 26, 2017, 14:55
  7. Удроу Уилсън: Големият приятел на България, който няма паметник!
    от Терминал 3

    http://terminal3.bg/udrou-uilsn-golemijat-prijatel-na-blgarija-kojto-njama-pametnik/

    Posted by sms | ноември 26, 2017, 16:45
  8. към г-жа ДОБРЕВА

    Никак не е трудно да се узнае, дори има малка “изненада”: монументът е построен на 2 етапа по време на управлението на “кметъла” – Цонко Цонков, бившият кмет на Каварна, в чиято община се намира Калиакра. Така де, няма само рок-фестивали и July Morning, това явно е за “баланс”. Самото издигане дължим на вездесъщата Шаренкова, неизвестно с какво финансиране.

    Posted by GTR | ноември 26, 2017, 17:35
  9. Ей така, за има няма 10-15 години и Родопите побеляха от “ракети”(минарета). А и не само Родопите. Когато вървеше този процес на избелване пък нашите въшливи “ватенки” си имаха проблеми. С отглеждане на олигарси а в последствие с отсвирване и отстрелване на същите. С пияни президенти изпадащи в алкохолен делириум, с съседи стоящи географски по близо от Задунайската губерния(Грузия, Чечения,Дагестан, Приднестровието, Курилските острови).Иначе не ми се мисли в какъв “сандвич” протоколът ни щеше да е приключил вече. Въпреки,че както върви краят съвсем няма да е неочакван. С такива политически играчи, такава игра. С шум на банкноти, пък били и няколко сребърника. Нали им влизат директно в джоба. Така навремето Синята джука продаде синята идея за да дойде безвремието. Безвремие отнемащо идентичността на една земя и един народ. Та да стане възможно на тази земя пред погледа на хората да никнат “ракети”, паметници и още по-голямо безвремие. Защото, сори ама българинът бил против всяка кражба в която не участвувал!

    “И каза им притча, като рече:на един богат(човек) нивата се беше много обродила; и той размисляваше в себе си и казваше: -какво да направя? няма къде да събера реколтата си! И рече: ще съборя житниците си и щр построя по-големи и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага за много години: почивай,яж, пий, весели се. Но, Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил кому ще остане?Тъй бива с тогова който събира имане за себе си, а не богатее в Бога!”

    Posted by SANS CHANGEMENT | ноември 26, 2017, 18:50
  10. Родопите побеляха защото ги преименуваха!А християните,Да какво постигнахме в “новото” време?Чакаме да измрат изучените в СССР владици,нали,за да вкараме в училищата вероучение(макар и по желание).Модно е ,да палим свещи, а не знаем имената на апостолите,или 10-те Божии заповеди.Да,а и обиждаме-“синята джука”…

    Posted by КИлиева | ноември 26, 2017, 19:24
  11. Е,как ше е не известно финансирането на Шаренкова-то е руско.Или имате и други предложения?

    Posted by Krasnoselski | ноември 26, 2017, 20:24
  12. Преди време самата Шаренкова беше споменала в едно интервю, че финансирането на дейността и е предимно от български фирми.

    Posted by GTR | ноември 27, 2017, 11:30
  13. Паметника на Ушаков е едно ехо от миналото. Съветските паметници са правеха в България като заповед към една съветска република, само дето не бе обявена официално. Отнемаше се всеки глас за истината и да кажат, че ние се бихме девет месеца за да спасяваме главатарите от Москва, но паметници няма, а ги има за воиските на НКВД които пазеха и помагаха за изтърбушването и унищожаванеето на България като държава. Бяхме смачкани до дъното на бедноста. И сега въпреки повече от половин век пазене на тези жалони на окупатора, вместо благодарности ни пращат хули.
    Москва ако иска да ги зачитаме и да са честни, поне да бяха ни платили разноските по създаването и подържането на тези чужди паметници за най ниското падение в българската история. Или поне да отронят една дума от стиснатите им устни и да кажеха едно благодаря, вместо потока от закани.

    Posted by Петров | ноември 27, 2017, 19:31
  14. Много силен текст г-н Инджев, наистина! Възхищавам се на перото Ви за пореден път! И е жалко, че написаното от Вас достига до не многобройна аудитория. А ми се иска да достигне и до най затънтените селища у нас, защото то носи истината.
    И всичко прочетено тук ме наведе за пореден път на мисълта как живота ни влачи – нас – навикналите да живеем в лицемерно ежедневие! Ще припомня само позорния факт – патриаршеската катедрала на БПЦ да носи името на чужд “светец”! Какво падение за “висшия” ни клир, който изобщо не го е еня за това, предвид, че е назначен от ДС – подразделението на КГБ!
    А обществото ни позорно мълчи!

    Posted by Стефанко | ноември 29, 2017, 07:42

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив