Саудитската импровизация на Борисов

Българският премиер Бойко Борисов е на изненадващо посещение в Саудитска Арабия, в която дори нямаме посолство. Ще си позволя да изненадам читателите с реплика преди да са ни изненадали с приказки за големия успех на посещението извън самият факт, че самото му посещение в кралството е наистина безпрецедентно по силата на обстоятелството, че български премиер не е стъпвал там.

Борисов е ентусиазиран почитател на изненадите. Тяхното друго название е думата “импровизация”. Само че в музиката, в изкуството въобще, както и в международната политиката, е цяло изкуство да се импровизира. Изисква се голям професионализъм, съвършено владеене на инстумент(ариум)а и истински талант, за да можеш да импровизираш стойностно.

Борисов, уви, не може да бъде заподозрян в професионални познания за международната политика и доказва това с кажи-речи всяко све импровизирано изказване по международни въпроси. Ако ли пък са му написали реч, както на един софийски международен форум, той обича да се отклонява от нея със “смели” допълнения като личен принос: както на онзи софийски форум , на който седях на 3 метра от него докато разправяше небивалицата как България е обявила война на Съветския съюз и не вярвах нито на ушите си, нито на очите си поради факта, че никой от присъстващите в залата журналисти, политици, политолози не трепна- нито по време на, нито след това негово “откритие”.

И въпреки това, както вече отбелязах, Борисов страшно си пада по изненадващите посещения. Можете да проверите : архивите са пълни с негови изненадващи визити в Пловдив ( откривайки изненадаващо панаира),в Бургас и къде ли още не- например на гръцката граница и отвъд нея, където се появи изненадващо да урежда въпроса с поредната гръцка стачна блокада. Борисов пътува  изненадващо ту за Брюксел ( през 2016 г. във връзка с мигрантите), ту за Турция ( през 2011 г. да обядва с Ердоган). Изненадващо си тръгва също- както неотдавна от Македония преди броени дни. Да речеш, че “гаси някакви пожари”- не е вярно. Просто разполага с властта да си прави каквото иска и я ползва както си знае, обграждайки се с покорни хора, които не смеят да му противоречат и попречат да задоволи своята импулсивност.

Склонността му да изненадва изглежда е изненадала и саудитския враг Номер Едно Иран, който твърди, че не е бил предупреден надлежно, поради което изпратил изтребители да прихванат над територията на страната прелитащия български правителствен самолет. Наложило му се е насила да изненада и Ирак с неочаквано за Багдад посещение на въздушното му пространство, след като  еърбъсът на Борисов бил  подгонен и прогонен от иранската бойна авиация.

Този път обаче изненадващия му ход удари в земята всичките му предишни импровизации. Новинарите в телевизиите са толкова стъписани, че не знаят какво да кажат вече втори ден. Така най-изненадващо уникалното му посещение в Саудитска арабия не само не се превърна във водеща новина ( в каквото се превръща обикновено всяко резане на лентички от негова страна в някое село Горно нанадолнище), но дори крета на финала след “по-важното о деня” ( като клюката за предстоящата сватба на принц Хари във Великобритания).

За да няма пак изненадани, трябва да припомня, че Саудиска Арабия е водещ производител на петрол, а не на мед и масло, които да потекат към България. Любителят на почестите Борисов получи намек за собствената му важност още на летището в Риад, където беше “понижен” косвено в ранг чрез посрещане от местния кмет ( пък бил той и емир). Иначе щял да преговаря за търговско сътрудничество ( по подразбиране в ролята на просител), е съобщила правителствената пресслужба, която също е изненадана явно и не смее да предположи нищо в очакване на нови изненади и с надежда, те да са добри.

Понеже всички сме изненадани и няма как а знаем нищо повече от случващото се в кралството, единственото , което може ни послужи за ориентир, е увереността, че “изненадващо” посещение означава освен “сензационно”, също и “неподготвено”. Остава ни само единият спомен за предишни подобни случаи, за се подготвим, че май пак ще стане “като миналия път”.

“Миналият път” означава да си припомним унизителният провал на помпозно разгласеното посещение на Борисов в Катар през март 2012 г., когато местните милиардери не му обърнаха внимание и той уволни след това министъра на икономиката Трайчо Трайков ( който по-късно ще каже във връзка с бръщолевенето на Борисов по темата, че причината не е заровена в пясъците на Катар, а в снеговете на Сибир).

“Миналият път” е също споменът за “априлските шеги” на Борисов в Сирия през 2010-та година, където той импровизираше приказки за тази страна като “ традиционно най-добрият приятел на България” в региона, с който тепърва ни предстояло голямо сътрудничество. До не припомням “бомбастичните” , но неосъществени намеци на Сакскобургготски за очакван приток на арабски инвестиции в България, заиграването на президента Първанов с Оман ( с т.н. Омански фонд), както и хумореските на приближения му вътрешен министър Румен Петков, който най-сериозно обещаваше да доведе арабските богаташи да гледат Формула 1 в България, след като построят писта със свои пари.

Проблемът на Борисов е, че както в управлението на България, където се смята за страхотно успешен, така и в международните му импровизации няма грам визия. Тук може да скандира “да живее магистрала Хемус”, както направи пред телевизионните камери при преизбирането му за шеф на ГЕРБ преди няколко дни, но на международната сцена не стига да повтаряш “да живее международното положение”.

Саудитска Арабия е световен фактор и в политиката. С нейно активно участие беше сринат Съветският съюз чрез игра с добива на петрол, довел огромната съветска империя до просешка тояга. Преди това, през 1974 г. саудитците бяха начело на петролния бойкот на ОПЕК срещу Запада заради подкрепата му за Израел в Октомврийската война с Египет и Сирия през 1973 г, който буквално постави на колене икономиките на страни като САЩ и Великобритания ( последната се напъна по този повод и разработи собствени находища в Северно море, т.е. извлече полза от принудата).

Да импровизираш с такива играчи, каквито са саудитците, надявайки се да получиш ако не инвестиции то поне актив на вътрешната сцена в България в ролята на новопокръстен фактор в международната политика, е просто авантюра. Ако използвам една цветиста метафора, употребена от самия Борисов ( като илюстрация как заместникът му Цветанов не се поддава на натиск) преговорянето без подготовка с кралете на петрола, владетелите на ислямските свети места, с опитните търговци на влияние е като да “мачкаш таралеж с голо дупе”.