Лицемерието – висша ценност за червено-жълтата пропаганда

Лицемерието на червеното дебелокожие заслужава да бъде изобличавано, колкото и да е неприятно човек да се занимава с него. В този смисъл (почти) се налага отново да обърна поглед към витрината му, на която за пореден път се кълчи  представително висшият член на БСП Александър Симов. За такова голямо нещо, като депутата Симов, е задължително да уточни, че “напоследък” не го интересувам, обаче все пак ме чете. И ме коментира.

“Напоследък гледам да отказвам своето виновно удоволствие да чета блога на Иво Инджев, защото той почна да се повтаря и да заприличва по графомания на Йоло Денев, но приятел ми прати негов текст, в който той брани Плевнелиев от всички хейтъри, които дори и насън нямало да докоснат мацка като Деси Банова ( напротив, написах, че само насън могат да я докоснат- има голяма разлика – бел. ИИ). Опасявам се, че трубадурът на евроатлантизма не е схванал основното – едва ли някой пет пари дава за това кое е увлечението на Плевнелиев ( това е донякъде е вярно- “пет пари” дават на онези, които се занимават да оплюват омразния на русофилското статукво Плевнелиев- бел. ИИ).. Проблемът изобщо не е в любовната история. Проблемът е, че тези любовни истории винаги са хвърляни като стръв за наивници, защото тогава дори и позабравените истерици на синята идея се хващат и почват да подскачат според сценария”, пише в поредния си коментар за проправителствената агенция ПИК бившият възторжен американофил, формулирал в своя блог “20 причини да обичаш Америка” http://alexsimov.blogspot.bg/2006/04/20.html

Понеже не съм толкова “велик”, като комплексирания Симов, нямам проблем да кажа истината, че следя неговите изяви във въпросната агенция, която води компроматна война с всички врагове на гербаджилъка, вкл. с президента Радев и семейството му и най-вече с началника на Симов по партийна линия Корнелия Нинова. Обаче това не пречи на Симов да бъде любим коментатор в булевардната медия, която наглеждам редовно заради нейната меродавност по проправителствена линия- повече от официалния сайт, където си спестяват клюките, измишльотините и прочее издайнически индикации за истинските настроения на Бойко и компания.

Къде другаде, освен в ПИК и в конкурентния в това отношение БЛИЦ , човек ще прочете нещо изпреварващо, “сензационно”, което ГЕРБ иска да научим? Списувателите на новини и подобия на коментари в тези “агенции” толкова се опияняват от своята приближеност до силния на деня, че в самохвалствто за собствената си осведоменост се издават, че от правителството на Борисов им подхвърлят ексклузивни информационни огризки и снимки, които няма как да са правени от друг, освен от някои участник в събитието от страна на ГЕРБ ( както при едно посещение на Борисов в Баку- писал съм за това, но да не затормозявам читателя с линкове).

Разкъсван между неустоимото желание за пореден път да си излее злобата върху скромната ми глава и същевременно да декларира, че не заслужавам това висше партийно повръщане, Симов е сътворил поредния си шизофреничен шедьовър. Нарича ме “трубадур на евроатлантизма” макар никога да не съм съм се клел в любов към Америка, като него. За целта Симов подхвърля пренебрежително, че съм се бил повтарял “напоследък”, поради което не заслужавам вече да ме чете, но…продължава продължава да го прави. Имал приятели, които ме четат. Те явно го подстрекават да ме оплюва, защото не може да им откаже поръчката по линия на своята подчиненост.

Да, “повтарям” се с нещо ново по различни информационни поводи не напоследък, а от десетки години. Пиша всеки ден и това вбесява (же)лаещите да ми затворят устата. Сред тях (беш)е и президентът Първанов, за когото ще отворя малка скоба по-долу във връзка с лъжите на Симов, че нямало досега президент с поведение, като това на Плевнелиев.

Само в личния си блог имам близо 6 хиляди собствени публикации на показ за всеки, които иска да ги оценява сам, а не в сдъвкания и изплют от самозвания тълкувател Симов вид. Освен българската адитория, пръсната у нас и по света, статиите ми привличат чужди медии, каквито никога няма да обърнат внимание на завистливия другар от БСП – освен ако не вземе да взриви с натрупания експлозивен семтекс на чистосърдечната си злъч някоя църква в духа на партийните традиции.

Статистиката на електронната обратна връзка за ivo.bg към днешна дата не борави с епитети, а със следните факти: повече от 37 милиона посещения, дневен рекорд от 39000 влизания в блога ( на 14 юни 2013 г., когато изригна недоволството от решението на партията на Симов да натрапи Пеевски за шеф на най-важната тайна служба в държавата) и близо 60 000 коментара.

Best ever
39,003
views

All time
37,062,575
views

59,231

И по друго се различавам от червения лицемер, за когото съм нищожество,  недостойно за възвшения му интерес, но редовно ме удостоява с ядни клевети. Признавам му таланта: в състояние е в един кратък тест, абзац или изречение, да изрече многобройни лъжи. Не ми пука, че истерикът ме нарича истерик- колкото повече си изпуска неуравновесеността, толкова по-прозрачен е за хората , които могат да отсеят зърното от плявата – зурлата рие, на гърба й пада.

Желаещите могат сами да издирят текста му, който нямам намерение да рекламирам в неговата изпразнена от фактологика пълнота, за да видят как опакова всички предишни президенти като контратеза на тезата си, че Плевнелев бил извършил едва ли не нещо нечувано в публичността с една “мацка” ( изразът лъжецът Симов ми слага в устата, макар да е негов “принос” в описанието на г-жа Банова от Нова тв, майка на малко момиче и днешен спътник в живота на Плевнелиев).

Нима “никой” президент не бил направил нищо “подобно”?

Да не би Първанов да не рисуваше с четка по голото тяло на един модел? Или са пълна измислица публикациите през август 2008 г. в два поредни броя на продадения под натиск след това на Пеевски жълт седмичник “Уикенд”, който се подписа под твърдението за многобройни прелюбодеяния на действащия президент Първанов с цитати от отзиви на разприказвали се негови женски завоевания и с техни снимки?http://e-vestnik.bg/4473

Unknown

Там е работата, че Симов и подобията му, мнозина от които се почувстваха като изоставена от Първанов любовница след като той реши да се конкурира с голямата им столетна любов БСП, бранят не само реномето на бившия си партиен шеф, колкото правото му и това на двойниците му в политиката да лицемерничат, включително за личния си живот.

Виж, ако застанеш с лицето си пред публиката, както направи Плевнелиев ( давайки си със сигурност сметка каква кафява лавина от завист, омраза и фалшив морализъм ще предизвика срещу себе си) и кажеш “обичам те” на една жена ( при това нетърпимо красива за онези, на които им текат лигите пред портрета й не само от злъч), това се превръща в повод за мобилизация на наличния медиен ресурс на злобаризма-ленинизма.

Самият Ленин умира, разяден от сифилис, прихванат във вертепите на Европа по време на охолния му живот на ревлолюционер там, но десетилетия наред беше издиган на пиедестала на фалшивия комунистически морал като образец за подражание.

Симов прилича не само външно на Ленин – дребен, плешив ( или с бръсната глава?) и леко гъгнещ в бързоречието си. Но не това е важното в образа му на комплексар: досущ като Улянов неговият последовател по революционен гняв Симов се олива всеки път, когато му наредят да възпроизведе публицистичен звук срещу “архивраговете”, използвайки езика на “архизлобата”, характерен за съветския вожд. В речите, статиите и кореспондециите си речникът на Ленин прелива от заклеймявания, сред които “лайно” е най-меката дума за враговете му. В духа на тази традиция Симов сипе наред обиди с модерни леви храчки от рода на “соросоиди”, “криптодесни” и прочее словесна отрова, внос от лабораториите на кремълската пропаганда за руско-българска употреба.

Това сляпо ( оръдие на пропагандата) няма да прогледа, но пази Боже да бъде въоръжено с нещо повече от жълто-кафява трибуна! Това никак не изключено да се случи след пълната амортизация на др. Борисов като заседял се на престола резервен играч на червеното задкулисие. Ето защо Симов и симоваците ( по аналогия със силоваците) трябва да бъдат разпознавани в тълпата службогонци- за да няма отново изненадани после.

14 мнения за “Лицемерието – висша ценност за червено-жълтата пропаганда”

  1. Силен и точен Иво Инджев! Като всеки път!

  2. Господин Инджев,чета редовно Вашите статии,но тази ми достави огромно удоволствие.Този плазмодий си получава заслуженото.Чудя се как може толкова много злоба да се побере в такова малко човече.А Вие дерзайте! Желая Ви весели и приятни празници!

  3. Интересно защо не е написал поне няколко причини да обичаш Русия – толкова ли не му е стигнала фантазията?

  4. Господин Инджев, само така при разобличаване на хамелеоните.
    Те друго не заслужават.

  5. Хормонално недоразумение, нечистоплътно – външно и вътрешно. Това е нещото симов – представителна извадка на комунярско-ченгесарската измет.

  6. ====================================================================================

    резидентът на България е тестван вече във
    Франция. Френски летец повози Румен Радев на френски изтребител “Рафал” и Радев не повърна !!!

    ====================================================================================

  7. Много силна статия! За „Симов и симоваците“ това ще се окаже предизвестена скорошна смърт.

  8. През далечната 1946 година комунистическата власт била принудена /все още/ да симулира демокрация /народна демокрация/. Така,че все пак можело /все още/ да излиза опозиционния в. “Народно земеделско знаме”.Вестникът бил спиран,цензуриран,неговите съставители гонени и осъждани като служители на реакцията,недоубития фашизъм и слуги на империалистите. Той се продавал полу нелегално,защото читателите на вестника ги чакало клеймото “врагове на народната власт”.
    Във вестника,когато не бил спрян,можело да се чете рубриката “Ситни,дребни като камилчена” от Трифон Кунев. Сега за поета,писателя и общественика Трифон Кунев не се пише и говори. Но той е виден представител на българската пред 9-то септемврииска литература и обществена история.Поезията му е един от върховете на поетическото творчество.
    За това,че “Ситни,дребни като камилчета” били сатира срещу грозните действия на “народната” ОФ власт той бил осъден на дългогодищен затвор,а за неговото дело и творчество не се говори и пише.Явно инерцията още при подобни условия не е преодоляна.
    Попитах веднаж редакторката на българската Енциклопедия зашо след като като сте поместели незначителни партиини величия липсва Трифон Кунев? Беше ми отговорено: “Ами…грешка,пропуск”. Тази грешка е в сила и до днес.
    В една от сатирите си Трифон Кунев е отговорил на ругатните,лъжите и заплахите на тогавашните галеници на “ОФ” власт и “писатели” Георги Караславов и Крум Кюлявков с една рисунка на широкопола шапка,той носел такава шапка,и две кучета,които я лаят като побеснели,Под нея било написано “Ха Мурджо,ха Карамане”.
    За тази и подобни “вражески” публикации той бил осъден на дълги години затвор и поругаване.
    Сетих се за този отрязък от нашата злощастна история като чета за Александър Симов,авторите на ПИК и сие. Те са наследници на пишман-писателите и яростни сталинистки подлоги Караславов и Кюлявков.Същите изчезнаха по естествен път слд толкова много лъжи и престъпления на тяхната власт.
    Сега Караславов и Кюлявков имат последователи,но тяхното време никога няма да се върне,защото я няма съветската армия,смелите партизани и народните борци се свърщиха.Умря и марксизмо ленинизма. Останаха корупцията,лъжите и фалшивите приказки.
    Все пак сега е времето на интернет,на ЕС и НАТО.Възможностите на комунизма,каквито са били при унищожаването на в. “Народно земеделско знаме” и дейците като Трифон Кунев,безвъзвратно са си отишли.

  9. Имаше едно същество Дърева, сега се роди близнака и Симов. Нищо ново не могат да научат. Жалко, че Гешев няма последователи

  10. Този Симов е от гаменчетата, които едно време драскаха мръсни думи в тоалетните, а сега пишат в ПИК.

    Мисля, че не трябва да им се обръща чак толкова внимание, защото написаното от тях има тежест горе-долу колкото надрасканото в градския писоар.

    Такива нравствени и физически уроди от Ленин през Сталин до Симов изпадат в истерия от всеки умен нормален човек, който има естественото самочувствие на расата и на класата си.

  11. Вероятно голямо влияние за рублофилията, и за изоставянето на “американофилството” от Симав през години изиграва присламчването му към че(Н)геваристите, а оттам и към рублофилите, и чрез ръководството им се е добрал и до вестник “дума”, а това е вече “трамплин” към БСП и сегашното му дупетатство. Наистина “шеметна” “кариера” в рублофилската йерархия и путлеристкото рублопоклонничество ,за последните десетина години! В началото – от неформалната шайка на че(Н)геваристите , през член на рублофилите в НРБ, до “официозен” дупетат на БСП , член на ЦК на БСП и “коментартор” в путлеристките “вестници” и “сайтове” в НРБ!
    И след всичко това е малко нереално да се очаква ,че Симав ще си остане, както преди това “американофил”….. или пък “лЕберал”(от ДПС!) ,…… а още по-малко “психодесен” и “русофоб”. При такова НЕпробиваемо и НЕпрекъснато рублофилно “обкръжение” и “общение” няма как Симав да си е останал “безпристрастен” и “американофил”. Няма как и да изостави рублофилската си “кариера” , путлеристките “грантове” , дупетатството и ръководството на БСП, която е най-висшето стъпало на рублофилството и путлеризъма в НРБ.
    А и “десните” рублофили от ГЕРБ и “вожда” им – винету, се грижат за своите “леви” рублофилски “колеги” от БСП , като постоянно увеличават броя на дупетатите им ,след всеки техен неуспешен мандат! Както например през 2013г., ГЕРБ увеличи два пъти броя на дупетатите от БСП, спрямо изборите от 2009г.. А през изборите тази година винету пак “успя” да удвои броя ня дупетатите на БСП, спрямо изборите в края на 2014г., след оставката на олигархски. С това винету подпомогна рулофилството в НРБ, и конкретно на Симав да влезне и в парламента, а не само в ръководството на “партията” си. При такава братушкова рублофилска “взаимопомощ” между ГЕРБ и БСП, те заедно си списват и коментират в общите си рублофилски и путлеристки сайтове и вестници.
    А Симав, като вече “почетен” рублофилски “джурналист”, е чест “коментартор” в тях, със “актуалните” си “анализи”, “мнения” и “коментари” по общата им рублофилска “тематика” и пропагадност.

  12. Тези са “на ведомост” към РИСИ, КГБ, и т.н. Затова е всичко.

    Ето едно много добро журналистическо разследване – имена, дати, организации и връзките помежду им – на мръсната кремълска паяжина, оплела България. Там става ясно и кой финансира сайта със смъртните присъди на български демократи. Не че не го знаехме, де:

    “Русия финансира сайт с фалшиви новини, обявил смъртните присъди на “русофоби” в България”

    http://www.dnevnik.bg/politika/2017/12/11/3094086_rusiia_finansira_sait_s_falshivi_novini_obiavil/?ref=home_main_news

  13. Руската тактика е ясна и на малките деца. Понеже Русия днес и СССР вчера трябва все пак някак трябва да обясни мизерията си, тя не се свени да се държи като сибирски мамут в европейския стъкларски магазин. Западът бил виновен и основно Америка, за това, че не могат да се изхранят сами.

    И освен Америка, на Русия са виновни всички /от Януш Бугайски до Иво Инджев/, които не подкрепят наглостта ѝ за още и още.

    Умирайте от глад, сибирски мамути!

  14. Goreposo4enite 4isla dali ne oprovergavat debilskata teza na Ivo Hristov?

    A na simov4eto kakvo da mu komentira6?
    Jalko 4ove4e, koeto se pritesnjava da priznae, 4e 4ete Ivo Indjev, t.e. 4e se u4i ot naj-dobrija.
    Za koeto vse pak go pozdravjavam.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.