У нас все повече оживява старият съветски виц за грузинеца ( за по-смешо се разказва се на развален руски с кавказки акцент), който провесил жена си за косата през балкона и нареждал : ” не съм толкова жесток като съседа , който закла жена си – аз само те пускам”.
Не, у нас не те пращат пряко и веднага в затвора, както става в Русия, ако не си в отбора на властта и пречиш с бизнеса си на нейните приближени. И не те застрелват непременно, ако си отваряш устата прекалено. Само те “пускат” от балкона, пък ако оцелееш, оцелееш.
В момента прокурорски са хванали за косата министри от недоубитата остатъчна “русофобска” квота в българската политика, с които Борисов се “разведе”, за да се ожени по любов за доказано лоялни към Москва другари. Докопаха по същия начин чрез КОПНИ и очерталия се като най-омразен на проруското статукво бизнесмен Иво Прокопиев. Нищо да не знае за него човек, достатъчно е да види с каква злоба го кълват проруските медии, за да стане ясно колко е прегрешил пред същото това статукво, което не търпи изключения сред медийните собственици ( и по тази линия заплашва да провеси през балкона дори и бизнесмена Сашо Дончев- вестникът му може дума да не обелва срещу руската намеса в България, но е достачно, че си позволява да критикува местното подобие на Путин).
Когато през октомври 2006 г. ме провесиха през балкона ( поне за трети път през последните 30 години) реших да скоча сам и да не чакам да ме “пускат”. Оказа се животоспасяващо и дори вдъхновяващо упражнение по връщане на личната и професионалната свобода. Не препоръчвам другиму да рискува по същия начин – имах късмет в оцеляването, а късметът не може да бъде обещан никому.
Оцеляването обаче не е повод за хвалене. То отново се е превърнало в начин на живот не толкова и не само екзистенциално за материално затруднените хора в България- този вид борба за съществуване го има (почти) навсякъде. Специфичното на оцеляването у нас, за което става дума тук, е, че то е съчетано с примиряване пред неизбежното и в политиката, и в личния, и в професионалния смисъл на думата.
Цели партии оцеляват пред неизбежното …добро. Защото Борисов и компания се оказаха толкова добри в изпълнението на задачата да затапят всички алтернативи, употребявайки обсебения от тях ресурс на българската европеизация ментално и материално, че за критиците на властта остава само утехата на оцеляването.
Дали обаче и на оцеляването няма да ни посегнат? В личния ми случай, който не е толкова важен, но пък е лабораторно интересен със своята необичайност, се задава нещо подобно като заявено намерение ( не са “само” заплахите за живота ми, за които вече за трети път тече разследване на ГДБОП). Да го кажа по “царски”: ще споделя повече, когато му дойде времето…
Не трябва ли оцеляващите от меките репресии най – после да се обединят преди те да са се втвърдили по руски образец още повече?
Малко е унизително да се призне, че пак ще трябва да хленчим пред чужденците, но европейското стълпотворение, очаквано ( на ротационен принцип , а не по някакви заслуги в рамките на евроинтеграцията) в София от началото на годината, изглежда като последен шанс за оцеляващите. Не е моя тази мисъл: каза го в телевизионен репортаж една онкоболна жена сред протестиращите пред парламента тази сутрин. В безсилието си да повлияе на днешното решение на депутатите по въпроса за лекарствата тя заплаши, че “по градинките” около Народното събрание ще има лежащи хора, които ще се опитат да привлекат с гладни стачки вниманието на чужденците към своята драма.
Когато човек вече няма какво да губи, всякакви средства за самозащита стават легитимни. Управляващите разбират това прекрасно и се опитват чрез подкуп от бюджета, раздавайки предколедно повече от половин милиард държавни средства, да обезоръжат тази тенденция.
Напомня ми на начина, по който в някои петролни шейхства развързаха кесиите за предотвратяване на арабски пролетни протести.
Тук обаче все пак не е Кувейт, нито е Саудитска Арабия, посетена за обмяна на опит от премиера Борисов доста ненадейно този месец. Не е лошо той да помни, че гражданското общество може да е приспано ( най-напред от ментора му Сакскобургготски ), раздробено и победено, но е провесено от него през балкона и това може да го събуди за нов живот. Знам от личен опит.
Предполагам, че е от невнимание… Първата снимка е всъщност не от виц а от трагедия…в България.
http://shumen.topnovini.bg/node/774401
Мисля, че е уместно да бъде сменена
Много съм доволна, че най-после в общественото пространство тръгна дебат за зловещата репресия, осъществена по напълно законен начин от КОНПИ. Тази комисия се вихри въз основа на закон, приет от герберите още през2012г. и мога да ви уверя, че доста народ вече е подложен на нейния тормоз. Накратко схемата: образуват ти наказателна преписка за свободно избрано от прокурора престъпление, напр. убийство на децата ти, които живи и здрави щъкат наоколо. Прокуратурата задължително, по закон уведомява Комисията, а тя задължително по закон запорира ЦЯЛОТО ти имущество за срок от тук до края на света- докато приключи делото във всички инстанции. Не разполагаш с пари нито за адвокатска защита, нито за собствени икономически експертизи. Последните са особено важни, защото пред Комисията и пред съда ще трябва да се справяш с цялостната данъчна ревизия на теб и семейството ти за 10 години назад. Без експертна помощ си направо загубен. Оставям настрани въпросите за текущо или наложително лечение, поддръжка на дом, автомобил, данъци, стопанска дейност. Нищо от изброеното не може да се осъществи, защото парите и имуществото ти са безусловно запорирани, просто ей така по прищявката на който и да е редови прокурор. След “n”-на брой години репресивният балон неминуемо ще се пукне с гръм и трясък, естествено ще можеш да осъдиш държавата да овъзмезди страданията ти, обаче това ще стане 1/от държавния бюджет и 2/ако все още си жив. Приемането на този репресивен закон през 2012г. беше проспано от обществото. Сега герберите се канят до Нова година да приемат още по-репресивен антикорупционен закон. От особена важност за оцеляването ни е да не проспиваме поредното им злодейство. Номерът с “това не ме засяга” не работи. По-скоро рано отколкото късно всеки взрив в темелите на демокрацията на мига събаря цялата конструкция. Тогава оцеляването поединично ще ни е гарантирано. Искам да кажа, че ще ни е гарантирана само възможността. За оцеляването ми е бая съмнително.
Да очакваме председателството, за да покажем пред “чужденците”…Сякаш се връщам в есента на 1989. Спомням си за екофорума. Кръгът се затваря. Отново сме в изходна точка.
Към Georgi:
Забележката Ви е основателна и ще се съобразя с нея.
“Нищо да не знае за него човек, достатъчно е да види с каква злоба го кълват проруските медии …”
“Нищо да не знае за него човек”, е важно условие за да започне да му съчувства, въпреки че съм против незаконната атака на комунистическата мутра срещу него и медиите му.
Да очакваме председателството, за да покажем пред “чужденците”…Сякаш се връщам в есента на 1989. Спомням си за екофорума. Кръгът се затваря. Отново сме в изходна точка.
POSTED BY НИКОЛАЙ | ДЕКЕМВРИ 14, 2017, 15:36
Николай, позволете ми да не се съглася с Вас! Не сме в изходна точка, както през 1989-та. По-зле сме!
Ако през късната есен на 1989-та 9 от 10 души в частни разговори изразяваха в различна степен недоволство и неодобрение на режима на правешкия каскет и партията му (градирани от тих, приглушен ропот до откровени попържни), то сега 9 от 10 изразяват в известна степен, открито или полуприкрито, симпатия към времето на престъпния режим (да, в повечето случаи като интерпретация на жалост по отминалата младост, но все пак…)
Разбира се, това изобщо не им пречи да си джиткат с нови западни коли, чатейки по нови западни смартфони и гледайки удобно западни LED телевизори…
При капитализма човек за човека е вълк,а при социализма-другарю вълк !
Съгласен съм с Българин че съзнанието на хората в момента е много по деформирано, заради пълната медийна окупация. Да си припомним и случаят с Трайчо Трайков срещу който също се задействаха, защото застана зад Българския интерес. Спасението е обединение с НОВА РЕПУБЛИКА за свободна медия. Иначе поединично се справят с “развалящия ” рахатлъка.
И Радой Ралин правеше на бъзе и коприва тъпите комунистически лозунги.Ето нещо брилянтно от него,макар и казано с известна доза горчивина:”Човек за човека е брат.Разбра ли бе,гад!’