Следващите няколко реда нямат претенцията за есе или рецензия. По-скоро приличат на обикновено “споделяне” във Фейсбук, каквото никога не съм практикувал въпреки факта, че имам страница за препубликуване на текстовете ми от блога ( за което се грижи администратор).
Снощи бях на концерт в един столичен клуб. Рок с Кирил Маричков, Иван Лечев, Валди Тотев ( стари приятели) и задочно – с Петър Гюзелев. Покойният Пеци присъстваше на огромни видеостени с невероятните си солови изпълнения на китара…
Не целя да правя задочен репортаж за самия концерт под надслов “ 50 години Щурците”. Една съществена особеност ми направи впечатление извън очаквано високото качество на изпълненията на сцената: публиката!
Беше събрание на няколко стотин добронамерени помежду си и позитивни граждани. “Здравейте”, “моля”, “ако обичате” господстваше в отношенията на глас и чрез езика на тялото в общуването, което можеше да бъде и обичайната блъсканица в късен час при силна музика и употреба на алкохол.
И една дребна добавка: нито един човек не запали цигара в продължение на два часа. Не забелязах за това да се грижи някаква специална система от мерки.
“Значи може и така”?!
Може, разбира се. Защото непушенето (,i) не вреди никому. За разлика от обратното. Бил съм потърпевш при най-различни случаи. Понякога, стига да е имала и най-малката възможност, съм си вдигал на мига чукалата. Никога обаче няма да забравя т.н. оперативки. На 10-тата минута вече съм напълно изключил от говоренето и ставащото в лисичарника. Само се моля богу горещо да свърши ада час по-скоро. И после, часове се мъча да въстановя.
В скобите е (ми)
Към Georgi Nikolov:
Наскоро един собственик на заведение в центъра на София, с чието дете е съученичка една от дъщерите ми, сподели, че е между чука и наковалнята: пушачите нахалстват, а той не смее да ги изгони, защото са му клиенти. Обаче глобяват него, а не пушачите…
В случая моята реплика за концерта е повече за това, че възпитаните хора не се нуждаят от камшик, за да спазват правилата – не можеш да живееш по европейски правила, ако сам не се чувстваш европеец и дори напук искаш да си нещо друго, за да демонстрираш “непокорство” в ганьовски дух… А на концерта определно се бяха събрали български европейци по дух и манталитет- без изключение, ако се съди по спазването на правилото да не се пуши ( желаещите излизаха навън, макар , че си бяха платили както и онези в други заведения, където смятат, че щом плащат, имат право да си правят каквото искат).
Най-зле с пушенето обаче си остава в такситата. Шофьорите масово страдат от чувството за господарска собственост на положението: колата си е тяхна и трябва да ги помолиш да не пушат. Но дори и да са хвърлили цигарата с появата на клиента, атмосферата, особено през зимата, в газовата камера е отвтарителна. Масово!
Така е. Добре възпитаните хора не се нуждаят от “специална система от мерки” за да се държат добре. Зле възпитаните, обаче, се нуждаят. И това се знае от край време. И не е нужно, разбира се, ние да измисляме тези “мерки”.
Ето, например, и последното лято си премина в благородни намерения на Столична община да вземе някакви “мерки” по отношение на “Маймунарника” в Борисовата градина на София. Освен, че е човешки маймунарник, това заведение си е и един замърсител на звуковата среда в градината. По-чувствителните хора (с музикален слух например) редовно го заобикалят, поради примитивното ДУМКАНЕ, разнасящо се от това подобие на “заведение”. Отделно са физическите опасности, накоито са подложени минаващите през района, от страна на скитащи футболни агитки, които са истинско бедствие за минувачите по време на футболни мачове. Изобщо . . . край няма, а “мерки” – никакви.
Иво, за съжаление у нас само на книга е забраната за пушене. Има палиативни опити за прилагане на Закона но агресивността, наглостта на мнозинството пушачи е пословична и собствениците на заведения трябва наистина да му търсят колая. За сметка И на такива като нас. А за такситаджиите, не ми се и говори. Предпочитам да ходя километри пеш, стига да разполагам свободно с времето си отколкто да “рискувам” и попадна на таксиметров шофьор-пушач. Как пък един път поне не съм се сблъскал с подобно нещо в т.н. бял свят. Вчера ходихме в “размирна” Каталуния. Обядвахме в огромен ресторант, пълен при това, изглежда мнозинството е използвало повода за гласуване и уж е на опашката в избирателният участък а си прекарва едно 2 часа в приятна и уютна обстановка. И никаква “нервност” у никого заради “историческите избори”. Не може поне една значителна част да не са били пушачи. Па да извади “дискретно” цигара и да поиска “разбиране” от останалите защото само така се “успокоява”.
Ще ги стигнем, ама друг път.
Следващото, което трябва да се забрани, е виното. Даже и за причастие.
След това – дългите коси. И късите поли. И даже музиката за танцуване. И цветните дрехи, задължително! И всякакви случайни движения – те също могат да увредят организма.
А секса? Него няма как да го забраним, понеже без секс ние, морализаторите няма как да се размножаваме.
За сега искаме първо да спрем пушенето на цигари, после пиенето на вино и бира. После ще преценим.
После ще преценим какво да забраним.
Преценихме и казваме:
За ваше добро е изобщо да не се храните!
Защото всяка храна разрушава вашия организъм. Минавайки през него.
Даже не пийте вода.
Даже и не дишайте!
Д-р Кръстев, вие сте чудесна илюстрация на обсъжданата по-горе тема!
Д-р Кръстев,
ни най-малко не искаме да забраняваме пушенето!
Свободата е нещо велико, свещено и твърде ценно за нас.
Който иска е напълно свободен да пуши, убивайки бавно епителните клетки в СОБСТВЕНИТЕ си дихателни пътища, както и здравето на портфейла си!
Но моля, нека не прави това на публично място, в затворени пространства!
Има разлика, нали?
А сега НАЗДРАВЕ с едно невероятно домашно мерло от поречието на Тунджа:)
Един ден на Хопа Робот
Сутрин в шест, под сигнала “звън”
Хопа Робот се буди от сън.
Става и почва Хопа Робот
своя ход, наречен живот.
Точно в седем, от къси разстояния,
Хопа Робот получава задания:
“Хоп е направо, хоп е кръгом!
Хоп е наляво, хоп е бегом!”
Късно надвечер Роботът се спира,
самозарежда се със скара и бира,
прибира се в къщи, ляга във мрака –
без нищо да мисли, без нищо да чака.
Ето – виждате, че може да се живее и без цигари. Писано през 1975.
Някои доктори получават есемеси директно от кораба- майка