“Седем с един удар” срещу Путин в Сирия

2017 г. приключи в Билзкия изток с нещо, което трябваше да означава триумф на Путин в Сирия ( или онова, което е останало от нея след предизвиканата от режима на Башар Асад гражданска война, прераснала в регионален конфликт с решаващата за оцеляването му иранска и руска военна помощ).

2018-та обаче започна с нещо, което не може да бъде окачествено като “инцидент”. Нанесено е най-голямото военно поражение на руското оръжие в Сирия ( от времето на сирийско – израелските въздушни битки през 1982 -ра, когато израелските ВВС за пореден път показаха безапелационното си надмощие срещу съветските самолети ) , напомняйки на всички, че решението за края на бойните действия в тази зона на горещ конфликт не се взима еднолично в Москва.

Седем руски самолета са били унищожени от минохвъргачен огън ( използван често на бунтовниците в градски условия заради проникването на мините дори в тесните пространства между сградите)  срещу военновъздушната база Хмеймим в Сирия – “седем с един удар” като в онзи приказка за храбрия шивач и като в библейския сюжет, в който Давид побеждава Голиат с една прашка. Най-напред в Москва съобщиха ( с три дни закъснение) за загубата на боен хеликоптер  на 31 декември, твърдейки, че става дума за “техническа неизправност”. Тя явно се случила по време на полет. Гибелта на двамата пилоти беше потвърдена от руското министерство на отбраната.

Човек не може да не се запита: ами ако бунтовниците получат достъп до нещо повече от минохвъргачки?

Ден по-късно  след признанието за загубата на хеликоптера  руският вестник “Комерсант” се позовава на два източника, според които бунтовниците са унищожили още поне 6 руски самолета в приземено състояние.

Спомняте ли си изненадващото ( дори и за “домакина” Башар Асад ) посещение на Путин в руската база Хмеймим на 11 декември?

Там руският президент демонстрира не просто увереност в подсигуряването на неговото присъствие, но дори унизи сирийския си васал чрез своите военни, които не допуснаха Асад на тържествената трибуна, от която Путин обяви края на руската операция в страната и завръщането на руските военни в Русия.

Какво ли си мисли по този повод обитателят на Кремъл за късмета, който е имал да се появи изневиделица и бързо да се махне от този “парад на победата”?

Видеоматериалът с кадрите, на които се вижда, как на 11 декември 2017 г. униформени руснаци спират вървящия по петите на Путин негов местен клиент Башар Асад, се превърнаха в най-голямото видимо унижение за потомствения управник от клана Асад. Днес е ред на Путин да се почувства унизен от бунтовниците, които той обяви за победени. Четири бомбардировача Су-24, два изтребителя Су-35 и един транспортен самолет Ан-72, както и един склад за муниции са били унищожени от бутновниците с лесно преносими минохвъргачки.

И как отвръща на удара “ограниченият руски корпус”? Както си знае: с въздушен обстрел по цели в населено място без оглед на цивилните жертви.

В резултат край Дамаск в град Мисраба 23 цивилни са убити при руски въздушни удари, съобщи Сирийският център за наблюдение правата на човека, цитиран от Франс прес.

Убити , вече 21 на брой, има и при антиправителствните демонстрации в Иран, на които сред твърде разнородните лозунги се откроява искането Техеран да спре многомилиардните разходи за спонсориране на сирийския режим и да пренасочи средствата за нуждите на обеднялата страна.

Така изглежда де факто и в перспектива картината на руската “победа” в Сирия, която без иранските братя по оръжие, осигуряващи финансирането на режима и живата сила на терен нямаше да бъде постигната дори на теория. На практика над голямото бойно поле в региона облаците на войната се сгъстяват отново и този път на руските военни може да се наложи да водят отбранителна кампания за оцеляване, вместо широко рекламирананата настъпателна операция по унищожавне на тероризма.

На този развой може да се погледне и от друга страна: Путин получи неочакван предизборен удар. Колкото и да е уверен в победата си на президентските избори на 18 март, евентуален обрат в Сирия би му отнел основен външнополитичски коз, употребяван за вътрешна реклама в очите на руснаците, които все още са готови да го подкрепят заради  успехите му в налагането на руското оръжие срещу слаби противници. Сега обаче дори и “слабаците”, уж смазани в Сирия, го унизиха.

Остава да видим какво има да се случва на “Източния фронт”, където наелектризираната срещу руската агресия Украйна си остава най-големият проблем на Кремъл, породен от чувството за безнаказаност в действията на Русия от позицията на силата.