Какво каза на естонците Туск 6 месеца по-рано и защо ни погъделичка доста по-различно

Колко малка ще да е България?

Зависи- в сравнение с Естония, от която поема щафетата на Председателството, България е направо огромна. И по територия и по население – за историческите корени на българската държавност, да не говорим.

Естония е сравнима с България и по  своето основно посткомунистическо нещастие да бъдe напусната от около 15-20 на сто населението си – катастрофа, характерна за всички бивши съветски колонии в Европа ( световната класация по демографски срив се оглавява именно бившите съветски колонии в Европа), изолирани насилствено от нормалността десетилетия, през които западноевропейските съседи са отишли далеч напред и са превърнали страните си в магнит за изостаналите народи от съветския (конц)лагер.

Сравнението между Естония и България обаче звучи особено тъжно за нас с гласа на Доналд Туск, полякът, който държа бурно аплодираната си реч на откриването на българското председателство в Народния театър в София снощи.

Текстописецът на тази реч ( казват, че бил един ирландец) се беше постарал да погъделичка българската гордост с основателни обобщения, като онова за бойните знамена, гарнирани обаче с нелепости, като оприличаването на балканската политика на един фантастичен телевизионен сериал ( защото имало и български актьор в него), както и с примери за подражание, като Стоичков и Борисов ( който можел да уплаши всеки тракийски войн).

Конкретната “българска” история, вплетена в речта на Туск, беше сведена до Спартак – симпатично, но уви, абсолютно ненаучно твърдение за “роднинство” поради предполагаемото тракийско потекло на бунтаря от Рим, въстанал повече от половин хилядолетие по-рано от възникването на “най-станата държава в Европа”.

А нещо за продължението на тази стара държавност в наши дни и за днешните ни успехи или за общото ни комунистичско нещастие с Полша в речта на Туск? Нищо- освен благодарностите и похвалите за любителя на европейските потупвания по гърба Бойко Борисов и неговата нова роля на (западно)балкански политик. Нещо повече, с обръщението към Борисов като към някакъв главен бенефициент на заредената с емоции реч я дискредитира в очите на мнозинството българи с критичн поглед към автократичния Борисов.

 

Доналд Туск

Нищо подобно няма да откриете в една друга реч на Туск по същия повод само 6 месеца по-рано, но в Естония – там полякът също е емоционален, също рецитира на местния език и също отправя добри думи, но от съвсем друго естество.

Да сравним гъделичкането на българските комплекси в София с казаното от Туск ( включително и на естонски) на 29 юни 2017 г. на церемонията в Талин по откриването на естонското преседателство. Предупреждавам, че четеното на превода на речта на Туск в Талин ( за чиято вярност в превода се подписвам), е крайно непатриотично по своя интелектуален ( и емоционален) заряд занимание за българите, които иначе се просълзяват от елементарните комплименти на чужденците към нас. Защото в сравнението с един по-малък народ се вижда какво НЕ ни казват нашите европейски приятели и защо се обръщат лично към нашия вожд с комплименти, които да компенсират премълчаването на истини, запазени за критичините публикации в западния печат ( до една “платени и поръчани”, според съуправляващия днес България познавач на поръчковостта Волен Сидеров).

“Беше есента на 1980. Революцията на “Солидарност” беше току-що започнала в Полша. Помня го като днес, когато на един от многобройните митинги някой прочете наелектризиращата новина: в Талин хората излезнаха по улиците. “Това е началото на края на Съветската империя”, провикна се някой в прилив на свръхоптимизъм. Това беше първото ми запознанство с Естония. Дори не можете да си представите какво означаваше това за нас, поляците, че не сме сами.

Но 8 години по-късно наистина се влюбих в Естония по време Пеещата революция. Никога преди или след това не бях виждал толкова вълнуваща публична проява. Толкова мощно и мирно едновременно. Силата на солидарността, единството и свободата се съдържаха в образа, който ме просълзява и до днес. В онзи момент разбрах, че силата на хората , които се държат за ръце е по голяма от силата на хората с оръжия в ръце. През живота си съм виждал много революции и масови бунтове, в някои от които съм участвал, но трябва да призная, че това беше ревлюцията, която съчетаваше трите измерения: етиката, естетиката и прагматизма. Вие постигнахте своето честно, красиво и ефективно.

Но вие не спряхте да ме удивявате и след това. От моята политическа гледна точка, свързана с иницитивата за реформи в Полша в началото на 90-те години, вие се превърнахте в пример за безпрецедентна смелост в променянето на икономическите и финансовите реалности. Бяхте амбициозни и изключително трудолюбиви.

Ето защо си оставате символ на успеха в трудния процес на раздялата с комунизма. Визионерската ви политика в бюджетната дисциплина, справянето с кризата от 2010 г. и приемането на общата европейска валута ви превърнаха в модел за подражание за региона и не само за него.

Това което направи не по-малко впечатление в Европа наскоро, е вашата решимост и творческият ви подход в в огромния проект по дигитализацията. Естония се превърна в образец за всички европейци в това отношение. И днес спокойно можем да ви определим като световен водач в АйТи революцията. Изкушаващо е да се запитаме : как е възможно толкова малко хора да постигнат толкова много?

Европейският съюз не означава само процедура и бюрокрация. Това е най-амбициозният политически проект в историята на Европа. И президентството, което току-що поемате, не е просто организационен въпрос, свързан с официални лица. Президентството означава да бъдете лидери в тези трудни, но изпълнени с надежда  времена. С принесените от вас жертви и с трудолюбието си вие си изградихте авторитет и репутация, които предващават добър мандат под вашето водачество”.

————————————————————————————————————————

Speech by President Donald Tusk at the opening ceremony of the Estonian presidency

It was the autumn of 1980. The Solidarity revolution had just begun in Poland. I remember as if it was today, when at one of the many rallies, someone read out the electrifying news: in Tallinn the people have taken to the streets. “This is the beginning of the end of the Soviet empire”, claimed someone overly optimistic. That was my first encounter with Estonia. You can’t even imagine what it meant for us, Poles, the fact that we were not all alone.

But it was eight years later when I really fell in love with Estonia, at the time of the Singing Revolution. Never before – and never after – had I seen anything so moving in public life. So powerful and peaceful at the same time. The strength of solidarity, unity and freedom revealed itself in the images, which to this day move me to tears. I have known ever since that people holding hands can be stronger than people holding guns. In my life I have seen many revolutions and mass rebellions, in some I have taken part, but I have to admit that it was your revolution that perfectly connected the three dimensions: ethical, aesthetic, and pragmatic. You did what you needed to do fairly, beautifully and effectively.

You didn’t cease to amaze me also later. For my political environment, which initiated the reforms in Poland at the beginning of the 1990s, you became an example of unprecedented courage in transforming the economic and financial reality. You were ambitious and extremely hard-working.

And this is why to this day you remain a symbol of success in the difficult process of abandoning communism. Your visionary tax policy, budget discipline, handling of the crisis in 2010, and adoption of the common currency, have made Estonia a role model for the region and beyond.

What has made an equally strong impression on the rest of Europe more recently, is your determination and creativity in realising the vast project of digitalisation. Estonia has become an example to follow for all Europeans with aspirations. And today we can easily call your country the leader of the IT revolution on a global scale. You would be tempted to ask: how is it possible that so few people have achieved so much?

The European Union is not about procedures or bureaucracy. It is the single most ambitious political project in the history of Europe. And the Presidency that you have just assumed is not only an organisational task for officials. The Presidency is your collective leadership in these difficult, but also hopeful times. Throughout years of hard work and sacrifice, you have established authority and a reputation for yourselves, which provide a good mandate for such leadership.

When I think of Estonia, I think of Paul Keres and Arvo Pärt, Carmen Kass and Kelly Sildaru, symbols of talent, wisdom, beauty and energy. And I have no doubt that this is exactly what your presidency will reflect. And I understand more and more why you sing your national anthem with such pride:

Mu isamaa, mu õnn ja rõõm,

Kui kaunis oled sa!

(My native land, my joy and delight,

How fair thou art and bright!)

 

After the opening ceremony, President Tusk said a few words at the beginning of the concert at Freedom Square

As you probably know, I come from Poland. This means that both you and I share a common history and sensitivity. This is also why I understand so well the importance of language in preserving national identity. And so I can find no better way to honour your Presidency than by learning your language, or – more precisely – these few words in Estonian. I must admit that this has been one of the biggest challenges in my life. I am a bit scared, but I hope you will recognise your language in what I’m about to say.

Me hoiame nõnda ühte

kui heitunud mesilaspere

me hoiame nõnda ühte

ja läheme läbi mere

ja läheme läbi mere

mis tõuseb me vastu tige

ja läheme läbi mere

ja muud me ei vaja tuge

kui üksteise selged õlad.

Aitäh! Elagu Eesti!

(We keep together

like a scattered swarm of bees

we keep together

and we pass through the sea

and we pass through the sea

that rises against us with fury

and we pass through the sea

needing nothing more to lean on

than each others’ certain shoulders)

23 мнения за “Какво каза на естонците Туск 6 месеца по-рано и защо ни погъделичка доста по-различно”

  1. Наистина при прякото сравнение на двете речи става кристално ясно къде се намираме ние и къде естонците в ценностната йерархия на Туск.

  2. И без да сравняваме, уви, унизителното снизхождение бе налице…

  3. Иво, все пак трябва да подчертаем най-вайното изречение в речта на Доналд Туск в Народия Театър:

    Никой не ви е дал нищо даром.

  4. Имаше едно клише за ‘Мистерията’. Има я нея – в ‘българския исторически кич’ (по проф. Янакиев). Тази наша мистерия можеше да бъде капитализирана от музата на Х. Брейди… Вампири гонят светена вода в пластмасови бутилки, голямата базилика е в ШОК!

  5. @Тошко

    Важно, действително!

    Кремъл сега да не вземе пък да му се обиди… Че те на една (и съща) пролята кръв разчитат, друго нямат.

  6. Преди малко гледах ,че Ризова е поканила в казинната бТВ “евродупетата” курумбашев, който благодарение на винету , който помогна на решетниковата кандидатура за ()резидент и вице()резидент , от една година отново получава брюкселска зарплата и “джобни”!
    Освен обичайните левашки лицемерия , този път курумбашев изрази туземски телешки възторг от клипа сниман за европредседателството на НРБ. Според курумбашев този клип бил изработен мнооо, ама мноооо “професионално” и ……… и той се чувствал горд от този клип ,който представял “красотите” и “природата” на НРБ?!?!?!?….
    Според курумбашевци и техните идеологически “братушки” от ГЕРБ и путлериотският фронт, единственото нещо с което можем да се “гордеем” са……са САМО природните забележителности и някои исторически паметници, които са представени от този “рекламен” клип.
    От което излиза, че единственото нещо което си ЗАСЛУЖАВА да се види от “чужденците” от ЕС в НРБ , няма нищо общо със съвременните “обитатели” , които “населяват” територията на НРБ?!?
    Но явно курумбашевци и присъдружните им краснокожи от ГЕРБ, не осъзнават ,че природните дадености не трябва, и не могат сами по себе си да “рекламират” НРБ ,още повече като “председателстващ” ЕС.
    Природните дадености са съществували милиони години на сегашната територия на НРБ, независимо от “присъствието” на сегашните туземци от НРБ. По тази логика(на курумбашевци и герберокожи!) много туземни племена в Америка, Африка и Океания имат много по-големи природни ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ от НРБ, и би трябвало да се чувстват много по-горди, и много по-ПОДГОТВЕНИ за “европредседателстващи” от туземците на НРБ?!? Тъй като НРБ все пак има много по-скромни от техните природни красоти?!?!?!?!?!!?…
    А от друга страна пък Западна Европа и САЩ , които ,уж, имат по-скромни природни дадености от “туземците” на НРБ и туземните племена от каменната ера, които обитават джунглите, би трябвало да са чувстват по-малоценни и непълноценни заради това?!?!?
    Но, ако това е така, то е много учудващо защо тези така “горди” туземци от НРБ , които имали много “природни забележителности” се стремят да мигрират все към тези така бедни и “непълноценни” на “природни красоти” западни държави, и даже курумбашев се чувства така “некомфортно” ,и е отишъл “насила” по партийно “поръчение” от БКП , като евродупетат в Брюксел?!?!?
    Чудно ЗАЩО тези така “горди” природни туземци от НРБ , не си стоят в “природният си рай”, а отиват на гурбет все във изключително бедните на ресурси и на природни забележителности западни страни?!?!?
    Явно е ,че не става само с папкне, а трябва и …….. и нещо ДРУГО!
    Или не става САМО с – …. и аз съм ПРОСТ(“вождь”!!!), а и вие сте “прости” “туземци”, значи шъ съ “разберем”……
    П.П. А пък е съвсем отделен въпроса ,че тъкмо третото полумандатно “правителство” на винету, изпълняващо лобистките поръчения на хотелиерският лобистки путлериот – в.симеонов , иска да унищожи тъкмо тези “природни красоти” в НРБ, които служат за напомпване на туземната им коплексарщина пред ЕС, чрез снимането на подобни туземно-колексарски клипове “рекламиращи” туземното им “европредседателство”!

  7. @Georgi Nikolov

    Merci!
    За мое съжаление: Cette vidéo n’est pas disponible dans notre pays.

    Моля, ако някой от приятелите тук има възможност, нека го съхрани и сподели.

  8. Ясно му е на Туск, че естонците са хора с гражданско съзнание, на които не им е нужна хилядолетна история, защото живеят в реалното настояще. Ясно му е също, че повечето българи нямат такова съзнание, защото по традиция се кефят на фалшиво славно минало. Тръгнали са по този погрешен път още от средата на 19 век и продължават и до ден днешен.

    Това, което извинява тези българи донякъде, е само факта, че и техните западни съседи (все славяноезични юнаци) също се кефят на подобни гордости. Вижте само позицията на Хърватия (ужким страна-членки на ЕС) относно морската граница със Словения! – Не са съгласни да отстъпят и няколко сантиметра от своята екватория, дори и когато това е от жизнена необходимост за словенските рибари.

    А има решение на ЕС по въпроса! Как при такива прецеденти, ЕС да приеме Западните Балкани?!

  9. От превода липсва последния параграф, който е изключително силен и особено контрастен с нашия за Стоичков и “тракийския войн” Борисов

  10. Преди около десетина години имах възможност да разговарям със семейство естонци на туристическа обиколка в България, с които неусетно се сближихме до степен да споделим взаимно проблемите си по пътя към европейската ни интеграция. Спомням си колко ме учуди тяхното категорично мнение, че нашите, българските проблеми, са далеч по-малки от техните! Вместо да търси доводи, за да ме убеждава, мъжът само ме попита: “Колко руснаци живеят в България? Сигурно са нула или пренебрежимо малко. А питате ли ни нас, почти половината от гражданите на моята родина са етнически руснаци, които правят всичко възможно, за да ни задържат на дъното, саботират всеки опит за реформа.” Тогава се съгласих с мнението им, че (може би) наистина са в по-тежко положение от нас. Но разговорът с естонското семейство беше ПРЕДИ началото на руския етнически окупационен десант по Черноморието ни, разрешен и насърчаван с целенасочено бездействие от правителствата на Борисов, който днес, заедно с продажните патрЕоти, скоростно заселва цялата територия на България с руснаци. И затова днес не естонците, а ние сме в по-тежко положение!

  11. Към Л Димов:

    Не възпроизведох на български последния азбац защото е прелюдия към нещо, което не говори нищо за масовата публика у нас в контекста на естонската специфика ( като цитирането на част от естонския химн).

  12. Линк за тези които не са успели да видят на живо Иво по АРТЕ.
    Долу, вдясно клипа с надпис ARTE Journal. Някъде след 10-та минута.
    https://info.arte.tv/fr

  13. г-н Туск много приятно се подигра с канас юбиги Б4, но на нашия вожд не му отърва да проявява чувството си за хумор, защото майтапът е изцяло за негова сметка.

  14. Скоро се замислих, кога за последен път българският народ е направил някакъв по-сериозен опит да окаже някаква по-сериозна съпротива на власт, която не му харесва. Сещам се за Априлското. Има и едно Септемврийско, каквото и да е то. А през 1990 половината от хората, че и повече, настояваха за социализъм с козметични промени. Не е сериозно събитията от тогава да се включват към някаква съпротива дори и с двете очи затворени. Сега си имаме партийна власт, демек – нещо като социализъм с козметични промени. Така че – 141 г нищо.Това е положението.

  15. Към Petar Peichev:

    Контрастът между двете речи на Туск е не само поразителен, но и унизителен за нас, но колцина схващат тази тъжна истина…

  16. Към Иво Инджев.
    Разбирам, че е по-сложно да се мине само с един превод, но си струва усилието, дори само за да се види огромната разлика в акцента и избраните имена..
    Всъщност за мен там е част от разковничето. За едните – задълбочено философски и прагматично към икономиката; за другите – евтини зрелища и първична гордост тип “Булгар, Булгар” за непотвърдени исторически легенди …

  17. Коментарът на Рачев ме навежда на други мисли. Кога за последен (или за първи)път българският народ е запретвал дружно ръкави и е наблягал на работа по развитието на страната, а не на мрънкане и разделение. По Ст.Стамболово време, може би.
    Интересно е като сравняваме казаното на естонците и на нас да се направи и друго сравнение – нивото на мрънкане и оплакване, степента на очакване някой отнякъде да дойде да “те оправи”, вместо сам да си извадиш магарето от калта, насочването на енергията в градивна посока, а не в междуособни недоволства. Лошото е, че затова обективни данни няма

  18. До туземнокожность:
    Смях се със сълзи. Талант! Пишете!

    По темата – статията на г-н Инджев е много точна.

  19. До туземнокожность

    Поздравления за чудесния коментар!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.