Не е редно, но е поредно употребявяането на евроавторитети от авторитарната ни власт

Редно ли е Европейската комисия да рекламира медии бухалки?, питат от Клуб Z.

“Преди дни притежаваният от Делян Славчев Пеевски вестник и сайт „Монитор“ публикува интервю с европейския комисар по миграцията и вътрешните работи Димитрис Аврамопулос „Шенген ще е по-силен с България и Румъния“.

В понеделник представителството на Европейската комисия в България публикува в профила си в туитър линк към интервюто – “Бягаме последните метри към Шенген, скоро ще пътувате сводобно” – комисар @Avramopoulos пред в. “Монитор”. http://clubz.bg/62986-redno_li_e_evropejskata_komisiq_da_reklamira_medii_buhalki

Трябва отново да припомня (само)признанието на коалиционния крепител на властта Волен Сидеров от паламентарната трибуна в София от 11 януари. От тази позиция той оповести разбирането си, че ВСИЧКИ медии по света били поръчкови. Т.е. това се отнася и до медийните бухалки, за които споменават от Клуб Z.

Апропо, въпросните бухалки се тиражират една друга в желанието си да изпълнят поръчката да “пребият” всички врагове по колкото се може по многотиражен начин. В “агенция” “Монитор” миналата седмица се появиха на цели 4 страници списъци, препечатани след това в тиражния ( субсидиран от собственика Пеевски да се продава на половин цена от реалната, за да е евтин и в парично отношение) всекидневник “Телеграф”. Тези списъци, подобни на проскрибциите срещу подложените на гонения от диктатора Сула в Рим граждани на републиката, са един вид подготовка за качване на кладата на посочените поименно със съответните квалификации врагове на Пеевски и компания в медиите.

Смея да твърдя, че нищо подробно – като този донос за полицейско улеснение, снабдено с инфографики , стрелкички и снимково онагледяване  на вражеските лица на един олигарх и свързаната с него власт, не е имало в България нито преди тя да стане “европейска”, нито след това. Нарича се ескалация на омаскаряването с цел улесняване на репресиите от страна на задействаната медийно-институционална инквизиция. Моя милост също е заслужил честта да бъде поименно посочен в списъка с враговете на “основание”, че съм изразил мнение на някаква конференция. Заподозрян съм, че по този начин съм повлиял чрез мнението си по-късно за публикуването на критичен доклад за България в чужбина.

Иначе традицията да се “влиза под кожата” на европейски фактори ( с южняшки темперамент) от страна на български фактори във властта не е от вчера. Спомнете си само скандала с италиианския еврокомисар по вътрешните работи Франко Фратини, който рязко промени острата си скептична позиция за приемането на България в ЕС от 2005 г. и в навечерието на гласуването се превърна в апологет, призозаващ да няма предпазна клауза при приеманите ни. След което се оказа, че много се бил сближил с българския мининистър на вътрешните работи Румен Петков- ама толкова много, че двамата, оказва се, са се наслаждавали заедно на красотите на курорта “Боровец” ( реакциите в западните столици на тази новина бяха такива, че Фратини тихомълком се оттегли от европейската политика в лоното на своя Дон Берлускони, а Румен Петков беше “оттеглен” от премиера Станишев на етапа на скандала с други негови не особено регламентирани срещи- с представителите на подземния свят братя Галеви).

НА СНИМКИТЕ: Франко Фратини и Румен Петков

“Великобритаия и Франция обединиха сили, за да настояват пред Брюксел за строгост към България и Румъния заради “сериозна” корупция на фона на твърденията, че контролът върху двете най-нови страни членки е отслабен, пише електронното издание на  “Файненшъл таймс”. https://news.bg/int-politics/v-es-pritesneni-za-blizkite-vrazki-na-fratini-s-balgariya.html

Швеция и Холандия също изразиха опасения, че Европейската комисия не спазва обещанието си да поддържа натиска върху двете страни за изпълнението на обещаните законови промени, с което поставя под съмнение процеса на разширяване на Европейския съюз.

Според изказаните опасения на държавите членки, което бе сторено на частна среща този месец, комисарят на ЕС по правосъдието Франко Фратини е станал твърде близък с двете страни, които наблюдава. Решението на Фратини да отиде на ски с българския вътрешен министър Румен Петков през февруари предизвика изумление в някои столици и сред някои колеги в Брюксел+.

Ето и продължението на историята с “влизането под кожата” на Фратини, разказана през 2007 г. от “Капитал”. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2008/04/29/491348_chao_priiatelju_fratini/

И днес “Файненшъл таймс”, както и през 2007 г. ( когато коментира изумлението в европейските столици от “българската връзка” на комисар Фратини), запазва критичния си ( за да не кажа критично- сатиричния) си поглед върху “особеностите” на българската демокрация и опитите на нейнито лице Борисов да финтира чрез лоялен слалом между европейските вратички  нерешени и нарастващи дори пролеми, като липсата на съдебна реформа и свободата на медиите в България. Той управлява на принципа на призива към ЕС “Дайте ми повече пари и ще ви обичам повече”, пише “Файненшъл таймс”. https://bivol.bg/ft-borisov-eupresidency.html

Така че отговорът на въпроса дали е редно ( под българско “неофициално влияние”) поръчково ( по Волен Сидеров- все пак той е парламентарен авторитет на властта и познавач на поръчковостта) да се рекламират медийни бухалки в България се съдържа в самото съждение за всеобщата поръчковост, оповестено от лидера на “Атака”. Пък има и приемственост във времето, както се вижда от случая с комисар Фратини с повече от 10 годишна давност.