“Образът на Стамболов трябва да служи като пример за съвременните политици”, заявила вицепрезидентът Илияна Йотова на фона на паметника със сцепената от русофила Тюфекчиев и подобните му руски наемници глава на “русофоба” Стефан Стамболов в София. https://www.novini.bg/news/466335-илияна-йотова-образът-на-стамболов-трябва-да-служи-като-пример-на-съвременните-политици-(снимки).html
Стамболов наистина е пример как постъпват русофиите с българските патриоти. Но е също така пример как бившият русофил Стамболов, достигнал последната година в духовната академия в Одеса, но убеден от български патриоти да прекъсне и да дойде да организира Въстанието в Отечеството след гибелта на Апостола , Русия и лично посланик Н. Игнатиев успяват да направят убеден противник на руската политика до края на живота му, прекъснат чрез зверско убийство в София именно от яростни русофили ( танцували след това на гроба му, поруган в деня на погребението му от тях ).
Танцът на цинизма, невежеството и ехидството над паметта за Стамболов пролжава и днес.
В него вчера включиха и пловдивския дядо Николай, поредния проводник на прав(ославн)ата вяра в Русия в БПЦ от амвона на русофилията в днешна България – русофилските сайтове изпаднаха в голямо умиление от тази поредна подигравка! http://epicenter.bg/article/Mitropolit-Nikolay-i-Maya-Manolova-s-otlichie-za-liderstvo-/146163/2/0 http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/mitropolit_nikolay_s_pocheten_znak_za_liderstvo-367751.html
Поучителна е истината за превръщането на Стамболов в “русофоб”. Както много пъти съм отбелязвал, основополагащият общ знаменател между българските русофили е невежеството. Това важи и за т.н. билиотекари, организатори, вдъхновители и приносители на сребърниците, с които се финансира 10 годишната гавра с раздаването на поощренията за видни дейци на московската пета колона у нас под формата на награди на името на Стамболов.
Знайно е например как Русия превръща Драган Цанков от “русофоб” в организатор на русофилски шайки срещу Стамболов, платени с руско злато. “ Не ви щем ни меда ни жилото”, сопнал им се той по време на Учредителното събрание в Търново, но му дали да бръкне в кацата с меда дълбоко и сам се превърнал в руско жи(г)оло, в най-големия лакомник на руската корупционна трапеза в българската политика от края на 19 век. При това доказателства са от руските архиви, разсекретени за кратко в ранния СССР и публикувани в книгата “ Авантюрите на руския царизъм в България”.
Малцина обаче знаят фактите ( или ако знаят, съзнателно ги премълчават) около преобръщането на Стамболов от русофилството в пълната му противоположност. Дължим това познание ( със сигурност трябва да разполагат с него в библиотеките си и “библиотекарите”) на руския военен кореспондент по време на Руско-турската война Василий Немирович – Данченко. В кореспонциите си за “Новое время”, събрани в книгата “Година на война”, Данченко изрично подчертава, че се е срещал лично с почти всички поборници от времето на Априлското въстание, съратници и следовници на Левски ( за когото, както за Раковски, Стамболов и прочее “русофоби” Данченко се изказва в превъзходна степен) и черпи сведения от първа ръка.
Отделяйки специално внимание на дейността на Стамболов като организатор на въстанието, руският кореспондент разказва епизода от декември 1874 г., когато в Букурещ се събират български революционери и решават да изпратят отвъд Дунав голяма пратка с револвери в сандъци с надпис “свещи”. Тежките сандъци обаче усъмняват митническите власти, а и при повдигане един сандък се пробива и сдържанието му издава съзаклятието. Следите сочат към Стамболов и той бяга в Константинопол. Там руският посланик Н.Игнатиев го посреща така, че българинът никога повече не пожелал да се види с него. Отпътува за Одеса с надежда да довърши образованието си , но и от там го прогонват.
Не по-малко информативна ( като за фанатични лъжци, влюбени в руската “помощ” за България) е и констатацията на добре осводомения руски вонен кореспондент Василий Немирович – Данченко, че Русия никога с абсолютно нещо не е подпогнала българското национално освободително движение ( докато империята не решава сама да вземе в ръцете си българската съдба и да се опита да я подчини на своите интереси, срещу което по-късно Стамболов се изправя успешно в качеството си на спасител от надвиснала заплаха от повторна руска окупация след Съединението от 1885 г.).
Четете и не питайте защо тези сведения са били цензурирани в Русия и в СССР и виждат бял свят в България едва през 2008 г…
“Действията на дипломацията, разбира се, са голяма тайна и легендата за руската пропаганда ще продължава още дълго, въпреки всичко. В същото време аз лично съм разпитвал всички дейци на българското въстание и от всички съм получавал един отговор: никога и никаква поддръжка не са получавали от Русия. Между тях не е имало нито един руски пропагандист, нашето константинополско посолство нито веднъж не е е изпращало при тях свои агенти. Напротив, различни руски консули от рода на сегашния г. Стюарт в Букурещ, даже били враждебни на българското движение, пречели са доколкото могат, спирали са го. Те го отъждествявали с пропагандата на социализма и комунизма, въпреки че българското дело няма нищо общо с тях. Дори когато не са имали факти по някакъв въпрос, те направо са клеветели младите българи.
Тъй като се страхувал заради изпращането на оръжието да не попадне в румънския затвор и после да бъде предаден на турците, Стамболов избягал и се скрил …в Константинопол!!! Там се представил на Игнатиев, но той го приел така, че Стамболов не повторил визитата си и заминал за Одеса ( за отбелязване е, че Данченко, който не пропуска да отбележи почтително , че управителят на гражданската администрация Черкаски е княз, за посланика в Констанинопол се задоволява с лаконичното “Игнатиев”, без да го титулова като граф – бел. ИИ). В семинарията отказали да го приемат, тъй като е замесен в българското движение ( дали не са научили от донесенията на Игнатиев за тази “простъпка” на българския патриот?- бел. ИИ) и нещастният младеж отново се върнал в Румъния, където борбата на партиите приключила с победа на червената и следователно засега имигрантите били в безопасност…( (Василий Немирович – Данченко, „Година на война”. Дневник на руския кореспондент, 1877-1878, том I и II“, преводач Екатерина Шишова,София, Изд. Солвек, стр. 608)
ЗАБЕЛЕЖКА: Истината за истинските руски цели и (зло)деяния срещу интересите на България и българите , споделена от (предимно) руски източници във връзка с Руско-турската война, е тема на продължението на трилогията “Течна дружба”, която авторът на тези редове подготвя за печат в близко време.
Истината, само истината, цялата истина-ТУК и СЕГА!
А за дебелогъзата рублофилка, по съвместителство и вицепрезидентка на страната ий и ко-ДГД от една долна, мръсна гад!
По инициативата на СИЯ “Левче за Иво”
https://ivo.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0/
Страшна гавра: Русофилите “проф.” С. Шаренкова и “проф.” С. Денчев връчиха награда на името на русофоба “Стефан Стамболов” (!!!) на пловдивско-московския митрополит Николай – и на другарката Манолова! 🙁 Иначе казано, ако някогашните руски мекерета с ятаган разцепиха главата на великия български патриот (патриот, не “патреот” като сегашните ни руски пачаври!) Стефан Стамболов, то сегашните ченгета от “Библиотекарския институт” отново тъпчат най-грозно духа на Стамболов; да, ама ние продължаваме да търпим и тези гаври!!!
Не е по темата но е също актуално.
https://kafeneto.wordpress.com/2018/01/31/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d1%83-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%83%d0%bc%d0%b0/#respond
Със сигурност за себе си мога да кажа две неща(във връзка с днешната годишнина):Стамболов е пример за подръжание като Патриот и че Русия като държава в лицето на Управляващите я през вековете,предизвиква в мене усещането за нещо порочно и недолюбвано България,на погнуса!Не съм русофоб по отношение на руския народ,тъй като през годините той е патил много от Управниците си!
Съветът на Европа разпространи официално опровержение на всички митове и конспирации, които комунисти и ксенофоби в България, разпространяват по отношение на Истанбулската конвенция.
Ето разясненията:
ВЪПРОС:
Какво означава терминът “gender” в Истанбулската конвенция?
ОТГОВОР:
“Gender” и “sex” са две различни неща. В конвенцията, терминът “gender” е базиран на двата биологични пола – мъжки и женски. Той означава “социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете. Според Конвенцията, дефинициите за “sex” (биологично детерминирания пол) и “gender” са две различни, отделни концепции. В обяснителния доклад към конвенцията се подчертава, че терминът “gender” няма за цел да замести термините “жени” и “мъже”, използвани в конвенцията.
ВЪПРОС:
Задължени ли са държавите да провеждат уроци по сексуална ориентация съгласно конвенцията?
ОТГОВОР:
НЕ.
Истанбулската конвенция изисква страните по нея “да предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените или мъжете” (чл.12 от конвенцията)
За пример, чл.14 изисква от държавите да включат в официалната учебна програма материал, който да окуражи момичетата и момчетата от ранна възраст да преследват цели в живота, без да се чувстват ограничени от традиционните роли за мъжете и жените. Примерно, че мъжете изкарват парите в семейството, а жените са само майки и гледачки.
Това задължение по никакъв начин не задължава държавите да включват в учебната програма уроци за сексуална ориентация или полова идентичност.
ВЪПРОС: Задължава ли конвенцията държавите законово да признаят съществуването на трети пол?
ОТГОВОР:
НЕ.
Терминът “трети пол” се отнася до категория хора, които не се идентифицират като мъже или жени. Транссексуалният е личност, чиято социална полова идентичност не кореспондира с неговия биологичен пол, предопределен при раждането. Транссексуалните хора понякога желаят медицинска помощ, за да преминат от единия пол към другия.
Конвенцията не изисква от държавите да определят специален законов статут за тези хора. От страните се изисква само да избягват дискриминация на основата на половата идентичност, раса, цвят, език, религия, политически и други възгледи, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, собственост, възраст, здравен статут, увреждане, брачен статут, имигрантски или бежански статут.
ВЪПРОС:
Разрешава ли Конвенцията еднополовите бракове?
ОТГОВОР:
НЕ.
Този въпрос е изцяло извън обхвата на конвенцията. Европейският съд по правата на човека е подчертал, че националния законодател остава свободен да не разрешава еднополовите бракове.
Воть, ето да
Иво Инджев
От името на д-р Михаил Кръстев:
А аз си спомням, че преди изборите за Велико народно събрание през юни 1990, другарите плашеха, че ако СДС спечели властта, ще спре пенсиите. това помните ли го?
Толкова им е акълът на тези в Кремъл. Само с лъжи могат да плашат хората.
Същото е и днес – лъжи, лъжи и пак лъжи… Т. нар. “Хибридна война” се състои само от дебели стряскащи лъжи.
Защото не могат да посадят два домата – всички са им криви. И следва шаманското – дайте да плашим!
Вижте го и Лавров – същи сибирски мамут в наредена Европа.
Само Проф. Ал. Цанков и Ген. Ауг. Пиночет ги оправяха тези…
Благодаря за прекрасните анализи, за това че има човек, който говори истината! Благодаря Ви!
Чета за Стамболов и си спомням за Стамбо.
Във време на такава нужда ги няма и двамата.
Поклон пред паметта им!
Моето скромно мнение е, че „Гей”-овизирането” на Истанбулската конвенция е поредна победа за Москва. Предишната бе незаконно проведения референдум в Ген.Тошево против добива на газ в Добруджа. И ако съм прав, то това е много, много тъжно. Но, напълно обяснимо и логично като следствие на липсата на адекватна съпротива, срещу руската хибридна инвазия.
В един от постовете от последните дни прочетох, че негативната тенденция на развитие на страната, в посока реставрация на съветския режим, налага… връщането на Костов. Не знам дали в 69 годишният Костов е спасението, но във всеки случай при него поне имаше съпротива на дясното. Днес и това, струва ми се, го няма. Бих попитал Атанасов или Кънев, или който и да е от „Да Б-я”, или от РБ, като как виждат например воденето на политическата борба с про-руските БСП, Атака, или с русо-националистите например? Дали е възможно същата да се води ТАМ в Ген. Тошево например (имам предвид агитационни мероприятия преди референдума), а не в софийските кафенета. Защото аз така я разбирам тази битка – там на „терен”-а срещу руските мекерета – това е партийната изява на ДСБ, например!? Е да, там е по-опасно – могат да те набият платените противникови руски „агитатори” – в софийското кафене могат само да те наплюят. Но битката за спечелване сърцата на простия българин трябва да се води ТАМ, така разбирам аз партията ДСБ, а не в комфортните редакции или парламентарните кулоари при късополите репортерки. Е, сигурно пак щяхме да загубим, но! Но щяхме да се „ударим” със страшния враг, да „му пуснем малко кръвчица”. Така се „каляват” и партийните кадри, в битка, истинска жестока битка, с руския враг-агресор! И ако загубим днес, то няма да е с 99%, а с 75%, т.е. 25% са наши. А утре? Утре ще спечелим нови 5%!И така, лека полека, но с върховни усилия, смели битки – много, от които ще загубим, но и много ще спечелим – ще дойде денят, в който за ДСБ и „Да Б-я” ще гласуват хората от Ген. Тошево, от Каспичан, от Шумен, а не само ние. Под това „ние” разбирам тези жалки и смешни 2-3 процента, които си бяхме, и си останахме, и от които няма никаква, ама абсолютно никаква полза, без значение дали сме във или извън парламента!!! Ами същото е и положението „конвенционално”. Ми аз не чух нищо, абсолютно нищо ДСБ-арско или реформаторско по въпроса!? Като, че ли тази конвенция въобще не ги интересува кънев-ите хора!? Това политическа партия ли е и ако е такава, къде в пресата, в интернет сайтовете, в телевизията видяхме нейната позиция, нейните аргументи, нейните призиви!?Тишина! Но след тишината следват 1,5% – напълно обясними и напълно логични!!!
С други думи трябва ПРОМЯНА!!! Тотална, всеобхватна ПРОМЯНА и във мисленето и в представата за днешната дясна политика и в същността на десните политически партии!!!
А иначе? Иначе ще си останем един пайтон интелектуалци, чиято единствена изява ще бъде бърборенето на нашите партийни сбирки, където вече се познаваме един друг, знаем какво ще си, и бихме си казали и т.н. А тя, руската инвазия ще си продължи, до пълната путинска победа в изстрадалото ни отечество.
За Ранжер
Мног уверено си служите с процентите! По същия начин се нареждате в тези проценти с твърдото “ние”.
Това “ние” за всеки може да има различно значение,но при вас то говори и за ваша отговорност относно политиката и действията,които се извършват или не се извършват.
Присъдите подписани с друго име не са целесъобразни.
Ченгесарите от библиотекарската шайка, сами потвърждават своята тотална НЕсъстоятелност и НЕпотребност щом използват тъкмо името Ст.Стамболов за “оправавдаване” на болшевишките и рублопатските си нелегални свърталища и вертепи. Нали си имат “вождове”?!?!? Нали си имат “антифашистки херои”?!?! Имат си и чекистки начальници?!??! И още повече- имат си “бащици на народите” и “революциите”?!?!?
Нима те не са “по-достойниТЕ” от “русофобЪТ” Стамболов да послужат с имената си за “оправдаванеТО” на жалкото им “библиотекарско начинанийце” ?!??!?
Нали преди 1989г. името на Стамболов се приравняваше едва ли не със идеологическите им “архиврагове” – фашистите?!?
А пък “библиотекарите” да изберат тъкмо Стамболов за свой “библиотекарски патрон” след 1989г.?!?
А както е всеизвестно библиОтекарите и библиЯтекарите от БПЦ имат едни и същи “водещи офицери” и начальници от ДС и КГБ, и няма нищо неочаквано ,че се награждават взаимно, помежду си , с всякакви бутафорни “титли” и “духовни награди”! Просто не може и да се очаква някакви реални постижения от довчерашните лакеи и доносници от ДС, които след 1989г. подмениха и захвърлиха веднага партийната си “идеология”, за да продължат напред само с “прагматичната” си рублофилия и клептофилия, както своят предшественик – Др.Цанков.
Във връзка с написаното от RANGER – напълно споделям!
Ще ми се да дам и друг пример. Нека лидерите на ДСБ и “Да, България” опитат да потърсят подкрепа и съдействие на хората по места, примерно в Корница, Момчилград, Сърница, Барутин, Борино…там, където има хора на ДОСТ и разочаровани редови избиратели на ДПС.
Мислите ли, че тези отрудени хора не са антикомунистически и антитоталитарно настроени?
Мислите ли, че не са демократи и не са убедени европейци и НАТО-вци?
Там със сигурност НЯМА да ви посегнат, даже и да имат различия с вас (за разлика от проруските “патриотични” ултраси из Генерал Тошево и на други места)! Защо лидерите на ДСБ и “Да, България” не отидоха в качеството на граждански лица на поклоненията в памет на жертвите на т.нар. “възродителен процес”? Какво, като нещо срамно ли щеше да се изтълкува това? Или плеядата хибридни медии щяха да изпуснат поредната си вонлива порция срещу тях…То една в повече или по-малко-все тая!
Търсете нещата, които ви събират, а не малкото, които ви разделят.
По темата: днес да спасим България ( парк Пирин) от 18.30 БСФС.
До Стефан
Няма да вляза в “капана” на безсмисления спор, към който ме тласкате с обидните си квалификации. Сайта на Иво е за обмяна на мнения, не за обидни диспути. А “ранжер”-ът присъства в него почти от създаването му, много преди да се появите вие.
към Ranger:
Не сте съвсем справедлив към ДСБ. Ето ви позицията им /изразена от зам. председателя Светослав Малинов/, която според мен изразява всичко, което трябва да се каже по повод конвенцията.
https://www.facebook.com/smalinovMEP/videos/1548044161897581/