“…само 51 на сто от избирателите одобряват четвърти мандат за Меркел. Само преди 6 месеца те бяха 70 на сто. 46 на сто са против четвърти мандат. Ако тази тенденция се запази, канцлерството на Меркел вероятно ще се превърне в отегчително недоволно мърморене”. http://e-vestnik.bg/27528/shte-se-okazhe-li-golyamata-koalitsiya-nachaloto-na-kraya-za-angela-merkel/
Изваждам пред скоби горния цитет от статията на Кристиан Керил със заглавие “Ще се окаже ли голямата коалиция началото на края за Ангела Меркел” , преведена от БТА и публикувана в е-vestnik. Правя това не в опит да добавя нещо към коментара, а за сравнение с българската обстановка ( колкото и да ми се възразява, че Германия не е България и сравнението не е сериозно).
Замислете се: в Германия цели 51 на от избирателите подкрепят Меркел да управлява за четвърти път, но го правели с “мърморене”. Самата Меркел няма претенцията за триумф.
Сравнете близо двойно по-малкия процент одобрение за властта на ГЕРБ и нейните коалиционни партньори от “Атака” ( лице на тази власт пред Европа и света в негативен смисъл, заедно с атакистките подобия в коалицията, между които има състезание кой да атакува най-гръмогласно мигрантите, циганите, турците, толерантността към различните хора, Европа и прозападната ориентация на страната в полза на евразийството) в България. Сравнете също така самочувствието на българските управляващи, че управляват от името на мнозинството (?) българи, макар да става дума за мнозинството от онези, които са си направили труда да гласуват сред все по-обезверената по отношение на представителността на своя глас маса избиратели.
Изводът , разбира се, е че България наистина не е Германия, но не само заради разликата в мащаба, а заради криворазбраната цивилизация, овластена тук, която е несравнима с устойчивостта на политическата култура на гражданите в страните, в които критичната маса демократично мислещи хора не пада под опасния санитарен минимум дори и при кризи, от рода на тази, маркирана от “едва 51 на сто покрепа” за властта.
С риск да дам възможност за подигравки на лична основа, ще дам пример, който може да бъде свързан с моя милост, доколкото имам предвид овластяването на един доказан екстремист, като управителя на Област-София Илиан Тодоров. Може ли някой да си представи такъв “герой” от серия нахлувания в редакциите на медии и в студентска аудитория с цел саморазправа ( като саморазправата на атакистите, сред които е бил и той, с един младеж в автобуса на летището във Варна през януари 2014 г.), който бива наричан в отделни публикации терорист, антисемит, хомофоб, щурмовак ( но същевременно съди моя милост заради обида и клевета), да бъде монтиран на пост, от чиято административа висота да управлява държавните дела в най-голямата германска област? Срещу това безобразие у нас няма и следа от възражение, освен на лично ниво и в отделни медийни реакции ( както в едно емблематично предавене на “Господари на ефира” от 30 май миналата година”, в което още в анонса водещите открояват добре известния циничен език на атакиста, който им се “отблагодарява” с констатация, че Нова телевизия е “еврейска телевизия” – явно върховна обида, по неговите критерии)!
И как да има възражение на политическо ниво срещу абсурда с назначаването на Тодоров, когато атакистите и социалистите, претендиращи да са опозиция на властта, са си сродни души по основни за тях признаци, като “консерватизма” им към разни конвенции омразни и по евразийските си родилни петна, сродяващи ги в днешната политика!? БСП е в състояние да се опълчи на собственото си “социалистическо семейство” в Европа – и го прави все по-настойчиво чрез множащи се коментари на партийни дейци в подкрепа на тази тенденция, но не и да се откъсне от сродните си евразийски души от своето българско семейство.
А за капак на всичко отгоре и гражданите, претендиращи да са за европейско развитие на България, се равняват по побратимите от духовния съюз между “Атака” и БСП. Виждайки, че “консерваторите” от евразийския тандем са напипали печеливша популистка кауза на вълната на разпалваните от тях страхове срещу еднополовата система на нашенския традиционализъм, доминирана от примитивния мачизъм, Борисов се изплаши, че ще му измъкнат типични за неговата аудитория избиратели и вместо да даде европейски пример и да им се противопостави, реши да се сниши и да се скрие зад Конституционния съд, прехвърляйки му тълкуванието на конвенционалната казуистика за целите на овладяването на хорските страхове, с които не желае да се пребори сам и дори го е яд, че е пропуснал веднъж да ги оседлае заради пустия му евроинтерес пред брюкселската хранилка.
Реакцията на ГЕРБ да се сниши до равнището на “Атака” и БСП е поредна илюстрация на вица за милиционера, който зяпал рибката в акваиума и не след дълго започнал да мърда устни като нея.
Акцентът ми върху “Атака” като открояващ се, досатъчно представителен и за останалите коалиционен партньор на ГЕРБ, е продиктуван от отказа ми да използвам наложения термин “патриоти” за самоопределящите се като такива управници. По същата логика мога да се провъзглася за Великан на журналистиката, но смятам за абсурдно да се величая за нещо, което е въпрос на оценка от страна на публиката. В ненормалната българска обстановка обаче любовта към чужда държава, прокламирана като основа на българския патриотизъм, беше успешно пробутана от “Атака” и БСП в медиите и в политическото говорене.
Ако ми посочите една публикация в уважавана и уважаваща себе си медия в демократичния свят, която да зачита безкритично самохвалното самоопределяне на “Атака” и компания като “патриоти” ( а не като крайно десни, прорурски или “поне” като националистически формирования), ще се откажа от написаното по-горе мнение. Може да се вижда някому непатриотично, но предпочитам да се солидаризирам терминологично и ценностно с доказано демократичните ориентири, а не с клекналата пред самозванците у нас медийна клика, откликваща резоньорски на заповедите на властта.
ВЕЛИКОЛЕПНО!
И понеже иде за кой ли път реч за някои “особености” на патрЕотизма позволявам си да пусна споделено вчера от Ranger като как норвежците след ВСВ опазиха независимостта си измъквайки се изкусно от задушаващата мечешка прегръдка на Раззия. Успоредиците между родните патриотари-пут.ин над всичко и гордите викинги ги оставям на вас.
“Две от така наречените „скандинавски страни” – Норвегия и Дания, са членове на НАТО. Другите две – Швеция и Финландия, са „потенциални членове”, поради „руската заплаха”, ескалирала в последните години, до почти ежемесечни нарушения на териториалния им суверенитет и непредизвикани военни гранични провокации.
Но, по интересното е, как така, пострадалата от германска окупация през ВСВ, Норвегия е един от първите членове и учредители на северо-атлантическата идея. Имах възможността, преди много години, да разговарям с един много приятен, възрастен норвежец – бивш депутат от първия следвоенен стортинг (норвежкият парламент). Този изключително интелигентен и порядъчен човек, ми разказа от първо лице, интересната история за това норвежко решение за членство, която бих искал да споделя.
Всеизвестно е, че съпротивата през времето на хитлеристката окупация е била доста сериозна и разбира се „ръководена” от Великобритания (справка, филмът „Героите на Телемарк”). Малцина обаче знаят, че в северната част, много на север след Трондхайм и дори Тромсьо, съпротивата е била снабдявана и „поддържана” от Съветския Съюз. Армийте на Сталин обаче, не са имали възможността да влязат в Норвегия и „да покажат на какво са били способни” при превземането на нови територии и поради тая причина съветската армия, а и самият Сталин са били популярни и дори са имали доста добър имидж непосредствено след победата над Райха. Именно в тези трудни за страната първи следвоенни години, когато много норвежци са страдали от глад и са яли дървени стърготини, е дошло и великодушното предложение за помощ от страна на Сталин, разбира се подплатено с поканата за сключване на договор за „сътрудничество и военна взаимопомощ”! И се започва в Стортинга, една голяма и остра „препирня” между привържениците на Съветския съюз и неговото предложение от едната страна и техните про-британски противници от другата. Това продължава чак до края на 1946-та година, когато се взема решение, да замине за Съветска Русия една голяма норвежка делегация и в рамките на шест месеца, до една година максимум, да се убеди в състоятелността на предложението за тесен съюз, или да го отхвърли решително и категорично. Делегацията се е състояла от няколко десетки пратеници – известни общественици и членове на стортинга. Какво са видели и преживели там, моят любезен събеседник дълго ми разказваше, защото той самият е бил съпричастен към идеята, именно като депутат и пратеник. Но, резултатът след завръщането е бил следният: Абсолютно единодушно и категорично, без значение на политическа принадлежност (в Норвегия винаги социалисти и социал -демократи са били най-силните и управляващи политически партии) пратениците са гласували „против” руското предложение. Нещо повече, дълбоко впечатлени от „ужасните неща”, които са видяли в Съветите, те също така единодушно, са приели, че сигурността на Норвегия е в опасност и парламент и правителство са длъжни незабавно да направят съответните политически стъпки и демарш, към установяване на военен съюз със страните от западните демокрации. По този начин, завърши разказа си старият човек (по това време той бе „почетен консул” на Испания) не Запада, а самият Сталин стана главната причина за учредителното членство на нашата страна в НАТО през 49-та!
Сега, по инициативата на СИЯ “Левче за Иво”
https://ivo.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0/
Добър ден! Какво да кажа: Благодарен съм за прочетеното! Извън приспивната песен на управляващи, твърди живковски последователи за “светло бъдеще”, очакващо ни след “стабилността” на порочното управление!… Пожелавам да има още по-голямо посещение на 28. Аз сигурно ще отсъствам.
“Любимката” и в БЛОГА НИ, курветината маша захарова, по съвместителство говорителка на лошадь сергей лавров, който баце величае кат намбър уан на планетата колчем се отвори приказка за раззийската външна политика по случай Денят на дипломата, чрез плазмодия ба е получила подаръци от “нациконата” хс и известният повече с лицемерната си набожност, отколкото с футболните си умения благо георгиев-джисъса. Колко много тъпота има на този свят, мили боже.
https://offnews.bg/izvan-terena/maria-zaharova-s-topka-ot-stoichkov-i-ekip-ot-dzhizasa-674529.html
Атакистите са си чисти нацисти, национал-социалисти и фашисти! Нищо “птриотично” няма в любовта им към Империята на злото и дребосъка Путин.
Същите са и другарите им от така самонареклия се “Патриотичен” блок ли, фронт ли – нацисти, национал-социалисти и фашисти! Вижте само “мечтите” на другия вожд – Каракачанов – да върнел наборната служба в България?!!? Този дебил – Каракачанов – явно живее извън времето на 21-ия век! Да искаш ти да отнемеш 2 години от най-продуктивните на един човек и то за да го правиш войник (!!??) си е чист дебилизъм! Той не може да набере войници при професионалната армия, а иска да пълни казармите с млади момчета без да им плаща, да ги извади от живота, от образованието и развитието им като личности, за да ги учи да държат пушка???! Кръгъл идиот е агентът на ДС Каракачанов.
«Читать обо всем, что сегодня творится, – противно. А человек, нормальный человек, не может все время потреблять противное. Тошнит. Разнообразие говна – это не выбор. А СМИ преимущественно питают Россию дерьмом. Это ужасно. Но люди читают, потому что им хочется хоть что-то узнать. Пусть – гадости. Людям ведь и гадости, и несправедливости, и жестокости, и тупость узнать интересно, чтобы поверить: ты сам живешь и проживаешь не самую страшную гадость… На этом все живут».
Прекрасно казано от Даниил Гранин. Особено:”Разнообразните лайна-не са избор”.
Koлкото повече, толкова повече.
В Сирия която отдавна се е превърнала в едно огромно мазало, блядовете гонят нови висоти. Т.н. ЧКВ чезне с всеки изминат ден. Влезли са в благородна конкуренция с асадисти и “неизтеглените” още редовни руски войски кой по-бързо ще сдаде окончателно багажа.
http://censoru.net/24689-pentagon-podtverzhdaet-pod-aviaudar-koalicii-pod-deyr-ez-zorom-popali-rossiyskie-naemniki-desyatki-pogibshih.html
Руски националсоциалисти с “българско гражданство ” би било най-точно казано ,за милиционерите и рибките . Още си спомнаме гротеската със накичените на всеки 50 метра минибордове по големите столични булеварди със лика на палячото Сидеров. Като в сев.корея.
Отдавна известно е, че патриотизмът е последното убежище на духовната нечистоплътност. Когато съюзилите се подлеци успеят да се докоснат до властта, те започват да се самоопределят като патриоти.
Относно коалиционната сган, съюзила се с гербавите продажници, нищо повече не може да се добави.
Чета поредното бижу на Стопанина на блога /ни/, връщам се на кадрите изобразяващи красноречиво духовната същност на нещото илиан тодоров и ми става болно и безутешно. Някой ще попита защо…
Вижте, какво е установил още през 1922 година д-р Никола КРЪСТНИКОВ:
„Не е чудно тогава, че поради слабото социално съзнание на народ и интелигенция, в българския обществен живот начело на управлението изпъкваха хора, не само недоразвити, но нерядко и душевно болни, нравствено тъпи, страдащи от морален идиотизъм и грандомания.”
Прибавете към тази цветуща характеристика от преди близо век върлуващия днес РУСИФИЛИС и ми кажете, не получихте ли завършения образ на днешния управляващ “елит”?!
До Павел Тинков: Моля, да се уточним по термините: Патриотизъм и Национализъм! Съжалявам, ако търся някакво разяснение. Може тук да не е мястото. Иво,моля да ме извиниш!Смисъл на този коментар ме разтревожи!
Г-н Тинков,
Благодарност за цитата и коментара! Да, получихме този завършен безобрАзен образ, въпросът е как да го върнем обратно към небитие.
Днес Цветанка Ризова (БТВ) беше поканила ХАРДрублофилът Боян Чуков, “съветник по националната сигурност (коя точно сигурност?)” по време на Тройната коалиция, който с почти плачевен, отчаян глас се жалеше и възмущаваше от САЩ, че искали да “завардят” всички възможни точки за доставки на американски втечнен газ към Европа от Средиземноморието и Адриатика. А познайте сега що плаче тъй горко тоя “експерт по национална ( коя?) сигурност” след като би трябвало да е в еуфория, защото нали така се решава въпросът с най- голямата опасност за националната ни сигурност и суверенитет, а именно руският енергиен газов монопол?! С доставките на американски втечнен газ (като с магия!) се постига така мечтаната от всички диверсификация на природния газ за България, стига да си прекараме турският и гръцкият конектори. По принцип съм състрадателен човек, но този жалък хленч и рублофилско страдание за пръв път предизвика у мен по-скоро смях и злорадство. Докъде ме докараха рублофилите!