Отбелязването на годишнината от гибелта на Апостола на свободата на днешния ден отдавна се е превърнало в празник на лъжата за вноса на руска свобода в България. Русия се е опитвала да използва българите за своите имперски цели и е успяла в това начинание. Но и българите са се възползвали от войната й с Турция, за да успеят много по-късно да се освободят и от руския гнет – сами, без никаква външна помощ, точно както Дяконът е проповядвал, преди съветският гнет да връхлети пагубно България с последици, които пораждат и днешното премълчаване на истината за българската свобода.
Това самостоятелно освобождение на българите от Русия не могат да ни простят освободителите ( на Проливите, които са били истинската причина за войната с Турция, маскирана като “освободителна” за славяни и православни). Безброй документи потвърждават, че завоюването на Проливите или поне свободният руски излаз на юг от Босфора и Дарданелите са мотивирали руската политика, а пролятата от българите кръв в Априлското въстание е била превърната в мастилото за руската дипломация, използвала трагедията в руски интерес.
Този факт е бил широко известен на тогавашните българи, но междувременно е дълбоко погребан под тоновете мълчание и лъжи, натрупани през десетилетията на съветското иго в България.
Българите съзнателно не са били въръжени от Русия именно от страх да не получат истинска свобода с оръжие в ръце и този руски приоритет е осветен от няколко честни руски свидетели и летописци на събитията. Само 6000 български опълченци, набързо обучени и въоръжени с възможно най-архаичното стрелково оръжие, са били проектирани като помощни отряди във войната, но дори и в такова символично количество са проявили смайващи качества на бойното поле на Шипка, край Стара и Нова загора, спасявайки от разгром Русия със своя героизъм в боевете в стропланинските проходи.
Честният руски вменен кореспондент ( и понеже е честен към истината, за него няма паметници, улици и площади в русофилска България) Василий Немирович – Данченко свидетелства:
“Когато в Горна Студена дойдоха български представители с молба за оръжие, ние твърдо им отказахме ( тази “грешка” ще бъде поправена от Червената армия през септември 1944 г., която щедро снабдява побрани по съветски списъци българи с цел да убиват други, неодобни за окупаторите и съветизацията на България българи- бел. ИИ).
– Работата ще мине и без вас. Вървете и се занимавайке с мирновременни дела ( пак добре, че руското командване не е наказало този български устрем както прави с капитан Мамарчев и неговите юнаци през 1828 г., предавайки българските бунтовници на турските власти- бел. ИИ).
Народът не беше привлечен за участие в своето освобождение, напротив- доколкото беше възможно спираха пътя му към това и после го обвиняват. Бъдете справедливи, господа!
Че българите са храбри, че са готови на саможертва, че презират опасността когато им се наложи да се бият за родината – всичко това доказа Опълчението. Първият задбалкански поход на Гурко, августовската Шипка и битката на 28 декември в долината на Казанлък показаха на какво са способни тези воини. По смелост и героизъм те съперничеха на знаменитата Четвърта стрелкова бригада, на 14 – та и 16-та дивизия. За тези герои нищо не бе невъзможно. Често се е случвало един да се бие срещу десет. В Стара Загора, когато безчинстващите пълчища на Сюлейман настъпваха отвсякъде, две дружини, имащи възможност да отстъпят, не отстъпиха, а загинаха до последния човек”. ( Василий Немирович – Данченко, “Година на война” , стр. 570 )
Българите са се измъкнали от османския гнет, но само за да попаднат в руския, за който Левски, ученикът на Раковски, подобно на своя учител по революционно дело, е предупреждавал, че не бива да се допуска.
Този факт априори се отхвърля от онези в България, за които умилкването около Русия е по-важно от истината. Не било вярно, казват те вкупом и по единично, когато стане дума за това, че Левски е предупреждавал, че “който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини в робство”. Този негов завет е придобил известност под формата на сентенцията:” Който ни освободи, той и ще ни пороби”.
Кресливите защитници на руското право на бащинство над българската свобода, постигната всъщност у нас едва в процеса на борбите на българите за независимост и от Русия след 1878 г., ужасно се боят да не загубят своя статут на говорители на руското влияние в България ако се разчуе, че Левски наистина е бил категоричен противник на руската намеса в българските революционни дела. Как да не го обесят с ръцете на османците ( над които руснаците са имали огромно влияние) като криминален престъпник?
Нищо подобно няма да чуете на днешния ден от излиянията на българските политици и техните медии. У нас днес всички обичат Левски, но и (почти) всички му отказват посмъртното право да е бил прав, когато е предупредил за смъртната опасност за българската свобода, която идва от Русия – за нея дори дълго пребиваващия в света на русофилските заблуди Иван Вазов пише, че тя “иго ни носи ново”.
В ръцете на сервилните цензори на заветите на Левски днес е и револверът на властта, и ножът на медиите. Над този револвер и над този нож се кълнят съзаклятниците в делото срещу истината. Не допускат да им се оспори монополът върху нейното премълчаване. “Дайте да не пренаписваме историята”, зоват издайнически онези, които я пишат под руска диктовка. Пишат я от десетилетия под руското (инд)иго, а днес замазват следите си със сълзите на лицемерните си клетви в заветите на Апостола.
Всичко, което един свободен българин може да направи днес срещу това, е да цитира истината за Левски. Захари Стоянов, безспорният летописец, комуто русофилите избирателно отричат правото на достоверност в цитирането на завета на Левски, се е подписал под следните думи на Апостола на свободата.
“Никому не се надѣвайте, — говорѣше той. — Ако ние не сме способни сами да се освободимъ, то значи, че не сме достойни да имаме и свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново въ робство…”
•
Цитатът е от фототипно издание на „Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му”, Захари Стояновъ, ПЛОВДИВЪ, 1883, глава 11 „Трябват пари”, стр. 97
Самият Васил Иванов Кунчев, изправен пред съдебната комисия в София, в която имало 4 лични протежета на руския посланик в Константинопол Николай Игнатиев, посочени официално от него и инструктирани да го съдят като криминален престъпник, за да не си спаси живота като политически заточеник, сам свидетелства в полза на истината чрез запазените протоколи от разпита, че е бил противник на чуждата намеса в българската национална революция.
Възможно ли е руският военен кореспондент Василий Немирович- Данченко, съвременник на българомразеца Н.Игнатиев, да е знаел и написал подробности за Левски, когото нарича национален герой на българите, а императорският кукловод на Софийския процес Игнатиев да не е “чувал” за същото – видно от записките на Игнатиев, в които на цели 843 страници няма и дума за Левски?
И следното документално доказателство от протоколите ли е “недостоверно”, двуличники?
(Левски пред Софийската съдбена комисия, картина от Калина Тасева)
Разпитващите искат да знаят какво е засмислял Левски, т.е. осведомени са били от самия него за революционната му дейност при обиколките му на България, но го осъждат за друго. Питат го:
“През [време на] тая си обиколка как намери настроението на народа и по какъв начин се приближи до всекиго?
Левски отговаря:
“- Начетените българи, които очакваха напредъка чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Те бяха на мнение, че вместо да се прави това, напредъкът и просветата, [както] и тия работи, да се уредят чрез държавата, помощта на чужди народи да се избегне. По такъв начин те се държаха настрана от нашите комитетски работи. Обаче селяните, които са залагали тапиите си за сто гроша, които след няколко години ставаха хиляда [бяха на друго мнение]. Десетте кола сено, чрез услугата на мухтарите са били записвани от юшюрджиите – петнадесет, десет овце се записваха от бегликчиите – петнадесет. Тия селяни в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда че ще се отърват от това зло, идваха на където ги теглехме. Това са моите впечатления”.
Искат Левски да уточни дали се е съгласил с мненията на “начетените”:
“- Не одобри ли ти тия техни мнения? “
И Левски потвърждава, че е смятал за опасно чужда държава да се меси в българските дела. Обмислял е дори да преговаря с турките власти, но не и да допусне руска намеса!
“- Да, и аз разбрах, че вървим по погрешен път. По едно време бях дори намислил да намеря някакво средство да отида в Цариград и да вляза във връзка с властта, да разкажа теглото на народа, та дано се намери някой лек. Отдавна бях разбрал, че мнението да се обърнем към чужди държави е твърде опасно за нашия народ…”
Понеже думата дума отваря, и според историка Иван Илчев официалните руски власти са направили и невъзможното да ограничат българското участие в руско-турската война през 1877-78 както в рамките на Опълчението, така и и при четническите групи които спонтанно българите са създавали. Числеността на първите е била лимитирана на 6000 а вторите откровено са били пренебегвани-да се оправят сами.
Колкото до дейността на Васил Левски няма как да бъде гледана благосклонно. Не се е вписвала в концепцията за задунайская губерния.
По инициатива на СИЯ “Левче за Иво”
https://ivo.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0/
Чуват се гласове,че ако Левски е доживял Освобождението е щял да стане жертва на партизанщината в тогавашното време.
Тези твърдения са опровергани още от управлението на Стефан Стамболов. Можем ли да си представим България с Левски,на който помощник да е Стамболов! Ами Ботев,ако е бил жив!
Ех,такава е нашата съдба българска. Сами да унищожаваме великите си българи и често да ставаме жертви на безродници.
Левски е обесен от игнатиев. Какво значение има кой е дръпнал въжето, кой е прочел присъдата , кой е свидетелствал. Ето затова игнатиев трябва да се изтрие от улици и паметници . Факти: Янко Гочев. БНТ и СЕМ да почват да си изпълняват задълженията: да служат на България.
Левски е обесен, защото отказва да бъде руски шпионин и всякакъв роб повече..а и открито заявява,че след като се освободи България,то той ще помогне за освобождението на поробените народи на територията Руската империя-не случайно наречена още по негово време Зандан(затвор) за народите!!граф игнатиев е имал по него време НЕОГРАНИЧЕНИ правомощия на руски вицеимператор в Цариград,но не само не е пожелал Левски да бъде спасен,но дори лично е насочил т.н.процес в посока да бъде съден не за революционната си дейност,а за битов инцидент!!За което вече има безспорни доказателства в коренспондецията му с руските му началници..!!
http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/68576-graf-ignaitev-raportuva-pred-rusiya-osmantzite-posledvaha-nashite-saveti-za-obesvaneto-na-levski.html– 25 януари 1873.
Не са по темата, на български са. Визират най-вече “уникалният политик с неповторим стил” баце и просто ни казват за кой ли път колко сме деградирали за да я докараме дотам, един непрекъснато доказващ се кат ПОЛУИНТЕЛИГЕНТ с “чудовищна некомпетентност” да се оставим да МУ поверим кормилото на страната.
http://www.reduta.bg/%d0%bf%d1%81%d0%b8%d1%85%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b0%d0%ba%d0%b0/
http://www.reduta.bg/%d0%b8%d0%b7-%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd-%d0%bb%d1%83%d0%b4-12-16-%d1%84%d0%b5%d0%b2%d1%80%d1%83%d0%b0%d1%80%d0%b8/
Древна мъдрост гласи, че когато фактите говорят и боговете мълчат. Подобни ‘глупости’ не важат в БГ, където фактите са от значение само ако не вредят на русия.
Kристина Курчаб-Редлих за книгата си “Вова, Володя, Владимир. Тайните на путиновата Русия”.
https://www.actualno.com/interview/minaloto-na-putin-ujasnoto-detstvo-li-go-e-prevyrnalo-v-jestok-diktator-news_660607.html
съветските кучета няма да спрат да лаят,въпреки фактите. Трябва нов Левски.който да направи нови европейски комитети
Питам се ще дойде ли някога краят на гаврите с българските национални светини!?
Вчера беше Сирни Заговезни.
Освен от роднини и приятели поисках прошка и от Дякона за това, че допуснахме всякакви меркантилни нищожества и откровени предатели си кичат стените на кабинетите с лика му!
Допълнителен факт към написаното е опитът на Н. Геров да ходатайства за Левски. По това време той е руски консул в Пловдив, т.е. има личен контакт с Игнатиев. Найден Геров иска от граф Игнатиев да се застъпи за Левски и получава категорична забрана да се намеси с мотива, че това е вътрешна турска работа на властите. В същото време в Цариград Игнатиев упражнява силен натиск делото да протече по начина, по който се случва.
Руският посланник надделява над пробритански ориентираните младотурци, представлявани от реформатора Мидхат паша, които са искали да има (политически) процес в Цариград като предтекст за необходимостта от реформи в империята.
Тази вечер, след тържественото отбелязване на 145- годишнина от смъртта на Апостола, по БНТ излъчиха кратък “документален” филм по сценарий на Ивайло Манев за Васил Левски и паметника му с претенция да разкаже историята за построяването на паметника.
Но още от самото начало разказът започна с хибридна лъжа, преписана от…. Уикипедия, дето всеки може да си напише и редактира каквото си иска:
“Решението за издигане на монумент на Левски е взето на 6 август 1878 г. ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ГРАФ ИГНАТИЕВ (!?)от току-що съставения Софийски градски общински съвет. Така първият софийският градски общински съвет в освободения град, ПО ИСКАНЕ НА ПЪРВИЯ СОФИЙСКИ КМЕТ ДИМИТЪР ХАДЖИКОЦЕВ, взема решение да бъде издигнат паметник на Апостола на българската свобода Васил Левски.”
Обаче, в книгата „Паметниците на София” с автор Н. Ганев.публикувана през далечната 1939 г. пише друго:
“…Почти непосредствено след Освобождението, а именно през лятото на 1878 г., Софийският градски общински съвет, при кмет Димитър X. Коцев, взел решение да бъде издигнат паметник (първия в новоосвободеното княжество) на великия апостол на българската свобода Васил Левски. Вследствие на това, на 6 август той изпратил окръжно писмо до всички градски общини в Софийската губерния, с което, като им съобщавал, че е взел решение да се издигне паметник на свещенодякона Левски в София, ги умолявал да съберат волни помощи от гражданите за великото дело”
http://stara-sofia.blogspot.bg/2012/02/blog-post_20.html
Не случайно на откриването на паметника не е присъствал нито един “официален” руснак. Защо ли? 🙂
“…В неделя сутринта, 22 октом. 1895 г., след божествената служба, в църква „Св. Крал” се отслужи панихида за успокоение душата на дякона Игнатия — Левски, след което процесията тръгна от съборния площад към паметника по улиците: Дондуков, Търговска, Александровския площад, Цариградска и бул. Фердинанд по следния ред: музиката, сподвижниците на Левски със знамето, ученици, роднините на Левски, министрите, народните представители, столичното кметство, окръжни комисии и кметства от провинцията с венците, г-да офицерите от гарнизона, висшите чиновници, професорите, учителите, опълченското д-во „Левски”, Инженерното д-во, д-во „Юнак”, д-во „Сокол”, д-во „Чех”, Хърватската задруга, Немското благотворително д-во, Италиянското д-во, Швейцарското д-во, еснафите и гражданите. “
Какво се чества днес? Гибелта на Левски? Глупости. Днес всенародно се чества Предателството, помпозно и с възстановки.
Гр.Игнатиев > …”Безспорно е, че ЩАСТЛИВИЯТ ИЗХОД от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда Е ПОСЛЕДВАЛ НАШИТЕ СЪВЕТИ.”
ЩАСТЛИВИЯТ ИЗХОД за графа е, че Левски е обесен !!!!! – без коментар!
СТИГА С ТОА ГРАФ БЕ, ЕЙЙ!
Николай Игнатиев, е посланик в Константинопол.
По това време НИТО ЕДНА СЕКУНДА ТОЙ НЕ Е “ГРАФ”.
Той е махнат от посланик през 1877 г. Тогава му дават “граф” в С. Петербург. След това идва като “граф” за преговорите в Одрин чак.
Пфу!
И улица “графа”.
Пфу та пфу!!
Аман от това руско влияние у нас.
А М А Н !!
Уважаеми събеседници,може ли някой да посочи поне още една държава-народ,където и там има “Апостол на Свободата”.Страни и народи много по света,всеки народ е бил обект на агресии,войни,противоречия,каузи и какво ли не.Народи и държави много по света,ама страшно много,но нито един народ си няма “апостол на свободата”.Ето да вземем съседните на България страни-Турция ,Гърция,Македония,Сърбия,Румъния-ами нямат техните народи свой апостол.Да надникнем и в по-далечни страни,да стигнем до Сибир и Аляска,до Австралия и Чили-ами и тези пропстори нямат апостоли на свободата.Да погледнам и в най-цивлизованите страни и общества -в Германия,Англия,Франция,Чехия,Унгария,Словения,Италия,Испания,задължително в Швейцария и Австрия,на север в швеция и Финландия,Литва и Дания….. Няма не е имало и никой от нито един от тези народи не очаква в близко време да се появи “Апостол на Свободата”.Не ми се иска да кжа колко езика говоря,но Ванката знае прекрасно-питам различни хора,от различни страни и никой не знае че въобще има такова нещо в света-Апостол на Свободата.Направо съм получавал комично-очудваши погледи,въпроси и отговори.Абсолютно НИКОЙ не знае какво питам.
Изводът според мен е лесен-юом като такива развити страни и народи,особено голямите по брой и могъщество нямат свои “апостоли на свободата”,значи по принцип не би трябвало да има,в смисъл не би могло да има…. Не може само една -единствена,при това,комунистическа държава да има “апостол на свободата”,при това само един-единствен и втри не се очаква.например Хриосто Ботев Георги Бенковски,Бачо Киро,Захари Стоянов и стотиците известни от това време не са “апостоли на свободата”.
Има нещо погрешно,нещо наивно,нещо не съвсем както трябва….
Ако руската дипломация тогава(преди и на Берлинския конгрес) беше по далновидна,сега Русия щеше да има контрол над проливите чрез България.
До АНТИКОМУНИСТ:
Поздравления за смисления коментар!
Смятам, че ще ви заинтересува следното четиво, пряко свързано с въпроса, който повдигате:
https://ids777.wordpress.com/%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BB-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%BB/
@ Антикомунист | февруари 20, 2018, 01:37
Kaзa ли нещo, или тpамвай минa?!
Брав Чеки, хората бягат далеч от чужда доминация,а вие комунистите я искате…/
Несторе, благодаря инса двете неща- едното към мен,другото е сърахотен материал, бих казал докторат, но кой е автора)
До АНТИКОМУНИСТ:
Авторът е Иван Д. Стоянов един от активните наши модерни анализатори на съвременната българска (а и руска) история и социология. Съименник е на известния (традиционен) български историк Иван Стоянов, но няма нищо общо с него. Напротив, възгледите му са реформаторски, както това се вижда от неговите публикации. По едно време го канеха по студията, но скоро не съм го чувал.
Антикомунисте, ти ми отговори на един въпрос, разгеле, мъчеше ме от дни. Защо в един от броевете на “Люблянски звон” от 1902 г., който случайно разлистих, е публикувана рапсодия за Васил Левски – на челото на списанието. Към края словенският поет http://www.slovenska-biografija.si/oseba/sbi131456/ звучи така:
Zbogom Levki, apostol, veliki svetnik!
Za svobodo bolgarsko junak-mučenik!
Драги NESTOR, АНТИКОМУНИСТ,
Ако знаете, навярно това е въпросният Иван Д. Стоянов (различен от проф. Иван Стоянов), представен като независим изследовател на българска и друга история, автор на въпросния блог с бухала, от който NESTOR публикува по-горе “Васил Левски – Идеал или Идол”?
http://bnr.bg/post/Или+кога+и+как+се+появява+българският+национализъм
Уважаеми Еври,аз разлистих статията и не намерих посочения цитат за Левски,навярно не правя нещо както трябва.Но на въпроса Ви ,който Вие считате за мъчителен,аз бих отговорил с лекота следното-всеки автор има право да дава своите оценки и емоции към дадена личност,това е направил и словенския им автор-казал е че Левски е “велик светия” и за “българската свобода герой-мъченик”. Да,нищо смущаващо в тези оцени,смущаващото е днес,че на фона на спомена и преклонението пред този “велик светия” и “юнак-мъченик” ,ДЪРЖАВАТА И НАРОДА се прекланят по същия начин пред съветската окупация от 1944г. Вие бихте ли сложил снимки на някой,който е нападнал семейството Ви,убивал,крал,разрушавал,изнасилвал и пр.
Е,точно това прави днешната ДЪРЖАВА и ДНЕШНИЯ НАРОД.Не е възможно за човешката душа да се прекланя и полага цветя пред два взаимноизключващи се символа-на СВОБОДАТА и НЕСВОБОДАТА.
Ама Вие в България ли живеете,съвсем ли не виждате руските агресори,които стоят над градове и села,не знаете ли нищо за тези Альоши,не сте ли ходил в уникалния град Пловдив-ЕДИНСТВЕН В СВЕТА.Издигнал на най-високо място своя вечен Альош.Ами на мен вече става забавно,как никой не му обръща внимание тук.Всеки ден четете сайта,а никой нито веднъж не казва поне две думи за снимката горе-вдясно.Ами помолете нейния автор да я премахне и аз вече няма се спирам на нея.Досадата не е от мен,а от нея….
Нестор,благодаря за уточннието,но материала е изключително интересен и логиката безспорна.
Драги АНТИКОМУНИСТ,
Във вашия коментар по-горе констатирате “няма апостол при другите нации”, “само при нас” – на свободата (а може би по отношение и на други неща).
Бихте ли го коментирали това, няма при другите, има при нас?
Драги NESTOR,
Сега прочетох вашия текст по-горе за въпросния Иван Д. Стоянов.
Да, очевидно е той, със снимката от моя линк.
Само че моят линк нещо е непълен и не се отваря, извинявам се, трябва да е така:
http://bnr.bg/hristobotev/post/100514507/Или+кога+и+как+се+появява+българският+национализъм
Драги EVERYONE ELSE,
Добре го публикувате това стихотворение от Словенския Автор, благодаря!
Добре е да се знае.
То се казва “Васил Левски”, и започва така, от ясно по-ясно, независимо, че е на техния език.
Vasil Levski
(Obešen v Sofiji dne 6. februarja 1873.)
П л а ч и ! Та.мъ близ о кра й град ъ Со ф п я ,
стър ч и аз ъ вид гЬх ъ ч ерн о б-всетло . . .>
Х рист о Ботевъ .
Долу е линкът към стихотворението, стр. 197-207.
Както се вижда поетът е посветил на ВАСИЛ ЛЕВСКИ 10 СТРАНИЦИ!
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/93/Anton_A%C5%A1kerc_-_%C4%8Cetrti_zbornik_poezij.pdf
Добре е също да се знае, че словенци и хървати са значително благосклонни към българите. Не други на Балканите към нас, а такива като тях. Включително познавам доста хора от тях и си пиша, с разнообразни професии, всички знаят много и са положителни.
Искам да го кажа на фона най-вече на сърби. Нямам нищо против народ, но пак на фона на руската подстрекателска политика тррябва да сме приятели най-вече със сърбите, изключвайки останали, и им подарим в титовска македония дори нашата, благоевградска, отказвайки приятелство на такива като тези два народа.
Но, освен другото, хърввати и словенци са и ЕВРОПЕЙЦИ. А от десетилетия и ЕВРО-АТЛАНТИЦИ и НАТОВЦИ. Докато Сърбия продължава и в момента да се въоръжава с МИГ-29 с цели ескадрили, тези двата продължават със западни оръжия, и въпросът им е не колко дълго да оставим руски пушки танкове самолети, отказвайки американски, а откъде да ги вземем F-16, от Израел ли, от Белгия ли.
Да де.. да…
През това време, изпратените ни Брена и Цеца цункат Боко по бузките, оживявайки пак дружбата българска… с този, с когото не трябва… а не с онзи, с когото трябва… което се отнася и за Големите – Русия да… но не Америка и Западна Европа… както и техните сайтове и информации… древни психостереотипи, все още добре попити от милиони от нас…
Добър ден на всички читатели!
Самият аз не съм много редовен такъв, но когато статистиката на моя сайт ми показвам увеличеното преминаваме от този блог, винаги любопитствам на какво се дължи това.
Понеже виждам едно обсъждане на сайта ми, искам да кажа че днешния ден може да има символична важност за мен – очаквам днес “да посрещна” 10000-ия посетител в сайта си. (В момента са 9978). Самият ми сайт ids777.wordpress.com е точно на две години и два дни.
Не знам дали това е много или малко, защото нямам база за сравнение, но се надявам текстовете ми да са били интересни и дори полезни за читателите.
Самият аз нямам особени политически убеждения и се старая да бъде ако не обективен, то поне изкрен. Това има и плюсове, и минуси – когато си обективен, винаги те замерват от всички страни.
Прекрасна илюстрация е моето есе “Руската сила”. Когато то излезе преди години, едни ме наричаха “озлобен русофоб”, а другите – “разплакан русофил”. А сега де?
Това показва, че и авторът не винаги може да предвиди изводи, които читатели ще направят от неговите текстове. Поради това ще кажа само две думи за моята мотивация.
Аз вярвам, че преразглеждането на официалната българска история е последица и неизбежна съставна част от интелектуалното развитие и израстване на българския народ и българско общество. Най-вече защото такова израстване е несъвместимо със съществуване на множество пропагандни лъжи, нарочно интегрирани в тази официалната история.
От тази гледна точка по-важен за мен е текстът “Роля на историята в българската история”, докато текста за Васил Левски е по-скоро илюстрация на това, по какъв начин са били формирани историческите ни митове. Но е видимо, че той се чете много повече.
Засега нямам планове да пиша нещо друго, но когато и ако – ще го пусна пак на сайта си. А засега – пожелавам успехи на автора и на всички читатели на този блог!
Драги Ауакс, въпросът Ви е изключително точен, но в същото време хем конкретен, хем широкомащабен. Преди всичко би трябвало да се уточни смисъла на понятието АПОСТОЛ.
Доколкото знам в светския живот АПОСТОЛИ НЯМА.За да избегна(избегнем) излишни подмятания и обиди от страна на възможно най-възпитаните читатели, предлагам лично Вие да предложите Ваше разбиране на тази дума. И отговорът ще дойде незабавно, имате думата!
@Антикомунист
В началото на броя:
https://goo.gl/svM4Xz
Антикомунист:
Жалко, пропуснали сте хумора ми, но така е на барикадата…
И какво ви бърка названието Апостол на свободата?