Турската (де)ескалация в сирийския конфликт

erdoputin

 

НА СНИМКАТА: (Три)странният пакт Рохани, Путин, Ердоган

Когато на 20 януари Турция започна своята военна операция “Маслинова клонка” по суша и въздух срещу кюрдите от райна на северния сирийския град Африн това не можеше да се случи без съгласието на Русия. Тя имаше свои военно представителство в самия Африн, както и поне два зенитни комплекса С-400 в района, чрез които , ако пожелае, би могла да контролира небето срещу навлизането на турски самолети. Руските ракети обаче не полетяха, а представителите на Москва бяха тихомълком изтеглени. Явно това е било договорено два дни по-рано, когато в Москва се появиха двама висши представители на турските воъръжени сили и разузнаването.

Въпросите около турската офанзива заваляха веднага. Например: ще доведе ли тя до напрежение между Москва и режима на Башар Асад в Дамаск, който определи турската офанзива като агресия и заплаши с ответни действия. Ограничеността на сирийската реакция, която се свеждаше до няколко въздушни нападения над турски военни конвои, потвърди, че Сирия на Асад е здраво привързана към руската колесница накъдето и да тегли тя. Така беше до преди няколко дни.

Изненадващо за всеки от нас, който не си говори пряко с Путин, Ердоган или Асад, сирийски правителствени части атакуваха турски позиции на подстъпите към Африн. Ердоган реагира гневно и още същият ден декларира, че сирийската акция е била спряна от турската артилерия.

Този път въпросът е…същият. Какво цели Кремъл и дал ли е разрешение на своя сирийски клиент да предизвика Ердоган, с когото Путин се срещна 7 пъти през изминалата 2017 г.  лично в рамките на процъфтяващата руско-турска дружба. И без “поверителна информация” от първа ръка, човек може да се досети, че Башар Асад, унизен до степен да бъде побутван от руски военни по време на посещението на Путин в базата Хмеймим на сирийска земя миналия декемри, едва ли би си позволил своеволието да постави на изпитание руската закрила и да остане сам срещу практически всички ( с изключение на Иран и проиранските милиции Хизбуллах, върху чиито щикове се крепи )- от американците и сирийската въоръжена опозиция , до турците с тяхната огромна армия.

С други думи може да се направи обосновано предположение, че Дамаск не е решил на своя глава да направи демонстрацията в покрепа на кюрдите в Африн. Как се съотнася това към факта, че Русия предаде кюрдите в Африн, а сега чрез маневрата на Асад като че ли им изпраща нещо като извинение, рискувайки обаче да трябва да се извинява и на Анкара?

Освен всичко друго, фактите на терен показват, че декларираната победа над “Ислямска държава” от страна на Путин , поради което руските части се изтеглят от Сирия, е най-меко казано прибързано пожелание. Ислямистите си връщат позиции, но руските се завръщат ( доколбкото изобщо са напускали Сирия) . Ако не броим завръщането на т.н товар 200, т.е. на ковчези с тела на заганили руснаци. Москва отрича това да са кадрови военни, но на 20 февруари за пръв път призна за десетки ранени ( и загинали) за първи път, т.е. призна големи загуби в “жива сила”, които обаче били просто граждани на Руската Фенерация. Сол в раната налива фактът, че тези загуби ( път били те и “само” наемници), са резултат от американски въздушни удари край Дейр аз Зур в периода 7 – 9 февруари без самите американци да са понесли каквиото и да било жертви.

Ако всичко дотук изглежда като главоблъсканица от противоречия, включително и по въпроса защо НАТО не се притича на помощ на Турция по силата на прословутия член 5 от Атлантическата харта, когато един съюзник е нападнат ( от сирийски части и с благословията на Русия), замислете се колко още по-объркваща е картината на фронта на враждите и приятелствата около кюрдския фактор. Основен враг на кюрдската независимост е Турция, но и нито една регионална сила, освен Израел, не подкрепя възникването на кюрдска държавност. Сред арабските страни пък само Обединените арабски емирства и Саудитска арабия са на същото мнение. Изглежда каузата на кюрдите, предавани от руснаци и араби непрекъснато, е обречена. Обаче на терен кюрдите се доказаха като едни от най-боеспособните пехотинци, без каквито не може да бъде спечела войната в страната. Те превзеха Рака, т.н. столица на “Ислямска държава” в Сирия, а и в Ирак изиграха ключова роля в прогонването на ислямистите от Мосул, вторият по големина град в Ирак, държан от “Ислямска държава” до миналата година. Сега оказват отпор на най-голямата и най-опитната армия в региона, каквато е турската.

От страна на световните сили подкрепа за кюрдите също е “шарена”. САЩ подкрепят кюрдите на Изток от Ефрат, но не и на Запад от великата река, където се намира Африн – един от първите градове, попаднали в ръцете на бунтовници срещу режима на Асад след избухването на гражданската война там през- 2011. Русия е срещу кюрдите в Североизточна Сирия, а до неотдавна беше на страната на кюрдите в Африн. Ако обаче Ердоган изпълни заканата си армията му да превземе Африн и да продължи на Изток към град Манбидж, там ще се изправи не само срещу съюза между арабите от Сирийските демократични сили с кюрдско формирования, но и пряко срещу техните американски инструктори.

Турция се опитва да се възползва от противоречията, между своите противници , но те в Сирия те са толкова многобройни многопластови, че едва ли това е възможно да донесе успех на турския замисъл да се наложи прокламираната от Анкара “зона за деескалация” под турски диктат. По всичко изглежда, че самостоятелната й игра е по-скоро хаотична, плод на желанието на Ердоган да не губи ролята си на важен фактор в решаването на конфликта, отколкото “обречена на успех”.

11 мнения за “Турската (де)ескалация в сирийския конфликт”

  1. Перфектен анализ на Иво за главоблъсканицата в Сирия. Там, практически много често, всеки е срещу всеки. Неорекъсното, поне за страни

  2. Перфектен анализ на Иво за главоблъсканицата в Сирия. Там, практически много често, всеки е срещу всеки. Непрекъснато, поне за страничният наблюдател, се сключват странни споразумения межди непримирими врагове целящи тактически решения. Примерно, при повторното бастисбезване от идилците на любимата на тогавашната генсечка на Юнеско ирина Лайнарова Палмира джидистите бяха закупили оръжие от асадистите които да пукне пушка напуснаха древният град. Ония прибраха пушкалата, натовариха ги на десетината камионетки марка “Тойота” с които бяха дошли да “щурмуват” и кой-откъде е. Какво ще излезе сега от дуенето на бузи и показване на мускули на Султан Ердо ще да видим.

  3. Да припомня.
    По инициативата на СИЯ “Левче за Иво”
    https://ivo.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0/
    И не по-малко важното. По делото на РУБЛОФИЛА илиян тодоров срещу БЪЛГАРОФИЛА ИВО ИНДЖЕВ пълните координати:
    Софийски Районен Съд-Наказателно отделение, адрес бул “Скобелев” 23, ндчх 17036, 28-ми февруари-сряда от 14,30часа, 109-ти състав, съдия Славчев в 16-та зала.
    Всички съблогари и читатели които имат възможност нека подкрепят Стопанинът на БЛОГА НИ с присъствие. Очаква се И “агитка” на атакистите. Не се поддавайте на провокации.

  4. Беше дискутирано, че НАТО се намесва при агресия изразяваща се в нахлуване в пределите на коя и да е държава членка. Примери: терористите взривили кулите близнаци на територията на сащ.
    Това беше обсъждано особено в светлината на намесата на турция в сирия.

    Прави впечатление следното в този конфликт. Всяка една actor state, не казва с какви войски и с какво оборудване се включва точно. Това води до изненади и изненадани вагнеровци.
    Има огромна изненада относно мащабът и разнообразното присъствие на американски войски. Каква е целта им – място на преговорите за бъдещето на сирия?

    При руснаците игрите на авангарден театър в на вътрешна сцена няма как да не се наблюдават и в Сирия. Днес врагът е Изтазия, в лицето на кюрдите, утре е Евразия в лицето на Турция. Войната е мир в москва. Засега. Те са със всеки и срещу всеки. Печелят войни по няколко пъти и освобождават няколко сирии, по думите на шойгу.
    В тези изкуствени граници на Сирия изглежда, че мирът е временен и единственият му гарант е подтисничество, с цената на репресии и кръв, диктатор/автократ. Това прави много изкушаващо сравнението със средновековна Европа. Има цар убиец, благородниците, духовничеството и селяните са спокойни. Няма цар убиец и бароните почват локални войни за земя, селяните се бунтуват търсейки права, клирът и той намесен в кашата.

    Де Ре Милитари, които също следят тези събития бяха споменали, че е имало заплаха от страна на макронова Франция за намеса ако продължава използването на химически оръжия.

    Важните въпроси са следните. Колко трябва да се вдигне залогът на войната, за да падне Асад? Иначе казано, какво руснаците не са готови да преглътнат, за да продължат да го подкрепят. Каква е дългосрочната стратегия на Турция и доколко далеч географски ще ѝ позволят да стигне?
    Защо всички забравиха изведнъж за намесата на евреите? Какво би провокирало тяхно сухопътни влизане в страната?

    Кое е най-голямото развитие за България? Тук отварям една голяма скоба. При фиксиран руски и турски бюджет, колкото повече ресурси хвърлят там, толкова по-малко такива ще могат да хвърлят срещу нас!

  5. Към Европееца:

    Въпросът за ролята на Израел наистина е интересна тема. Много десетилетия диктаторите в арабския свят оправдаваха извънредни положения и мачкането на демократичните права на своите поданици с необходимостта от национално ( че дори и общоарабско) единство срещу Израел. Обаче се оказа, че врагът е вътре ( в Сирия). Дългогодишното трупане на съветско оръжия за война с Израел в Сирия беше обърнато от Асад срещу собствения му народ, а Израел, общо взето, запази неутралитет до степен, че хиляди ранени и болни от Сирия започнаха да търсят ( тайно, без афиширане) медицински услуги в Израел.

    На 8 февруари ядосаните от поразяването на израелски Фалкон в небето над Сирия израелци атакуваха, както заявиха, 8 цели в Сирия. До една- ирански противовъздушни гнезда , според самия Израел.Това беше най-масираната израелска военна акция в Сирия от началото на войната там , от март 2011 г. А от Иран не се чу и не се видя отговор. Замълчаха си и признаха негласно, че е по-добре, да не влизат в тази спирала. Ясно защо…Не са глупаци иранците и знаят какво да (не) правят.

  6. Има един тип в руския парламент, викат му Жири, та Жириновски.
    Хахо бил, откачалка бил. Нищо подобно. Когато Тръмп спечели през ноември 2016-а, Жири бе първи да инициира отворянето в парламентарните стаички на бутилка шампанско, така де, по заръка на Кремъл.
    Жири е чиста проба посланик на Кремъл, представящ се като ШУТ, та по-забавно да минат някои червени предложения, особено в чужбина.
    Разправят, през 2008 г., по поръка на Кремъл и Путьин, той цъфнал в Турция, да предложи:
    “А бе я там вие, турците, ние руснаците сме ви най-големите приятели на Земята, зарежете американците, зарежете НАТО, зарежете мераци за ЕС. Елате при нас, заедно с Иран, да направим трите заедно РУСТУРАН.”
    Те ти сега РУС-ТУР-АН : Русия, Турция, Иран.
    Да ви прилича това на гени/т/алните призиви към България на един друг велик Кремълски мъдрец. Дугин.
    Да излизала България от НАТО и се прегърне пак с русняците-освободители и т.н., червендясала пропаганда за хапване от нашенски патреоте, сидериеоте, соцеалесте и т.н.
    Разликата е само, че Жири няма брада.

    http://www.hurriyet.com.tr/ne-mutlu-turk-um-diyene-8552518

  7. @ г-н Иво Инджев
    Ако ми позволите малка техническа корекция. Сваления израелски самолет е F-16 Fighting Falcon (Боен сокол).

    Фантом са F-4, който са доста стари самолети и са пенсионирани. Въпреки че Иран мисля, че още оперира с тях.

    п.п. Възможно ли е коментарите да се номерират, за да може по лесно да се посочват, когато се коментират.

  8. Задава се нов голям русоближещ форум у нас.
    Нали наближава 140-годишнина.
    “Научна” конференция му викат.
    “Освобождение” та “освободители” та “освободителна”.
    Защо не дебатират малко ЛЕВСКИ????
    Россотрудничество – и други организации за прикриване на разни деятели от КГБ, сега ФСБ. Десетки с доклади. На посещение у нас за конференцията.
    Домакин тук, естествено, Захарий… Захариев – не ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ. ТОЙ, НАШИЯТ ЗАХАРИ, В ГРОБА СЕ ОБРЪЩА СЕГА. КАКТО И ЛЕВСКИ.
    Петата колона отдавна очаква този момент, да се развихри, да се доказва пред руските… ръководители… и плащачи…

    http://pomnim.bg/yubileyna-mezhdunarodna-nauchna-konferentsia

  9. @awacs

    Прави впечатление, че кръжокът на рубладжиите не спира да си измисля все нови и нови инициативи. Това непрекъснато напомняне, че руSSия ТРЯБВА да се обича, говори по-скоро за непопулярността на напъните им.

  10. Путлер превърна комунистическата терористична колония Сирия в сбирщина от разпадащи се ислямистки терористични анклави. Тези разпокъсани бивши сирийски територийки са “обединени” САМО от световните радикални и “религиозни” фундаменталистки империалистически тирании – ШИИТСКИЯТ ислямски държавен тероризъм, СУНИТСКИЯТ ислямизъм и османизъм,и….. и “обединени” от чекистки КРИВОславен бандитустански путлеризъм…………
    Подобно е положението и в болшевишкият, фундаменталистки, макар и не религиозен, “революционен” кюрдски анклав – Африн. Тъкмо афринските комунисти попречиха на султан Ердоган , в края на 2016г.,да помогне на обсадените в Алепо. Те изпратиха въоръжени отряди ,които застанаха между Алепо и напредващите към него отряди на сирийската опозиция, които бяха подкрепени от Ердоган в рамките на операцията “щита на Ефрат” . И така с кюрдската “помощ” Путлер унищожи Алеппо и опозиционните сили, в края на 2016г..
    Сега Ердоган е решил “компенсира” загубата на Алеппо , като унищожи кюрдските комунисти от Африн.
    Останалите кюрди в източна Сирия успяха с военната помощ на САЩ да освободят териториите от централната част на “халифата” на ИДИЛ, между Мосул и Ракка. Преди това Обама и САЩ се опитаха да помогнат и на сунитската сирийската опозиция,като обучаваха и въоръжаваха отряди от тях за военни действия срещу ИДИЛ и Асад , но ….. но повечето от тях предпочетоха да преминат в редовете на ИДИЛ , заедно с оръжието с оборудването и оръжието ,закупено от САЩ.
    А същото това време Ердоган купуваше ,заедно с Путлер и Асад, нефт от терористите от ИДИЛ, вместо да подпомогне на САЩ във формирането на така необходимите сирийски опозиционни сили. И така повечето от сунитите станаха част от ИДИЛ, с която Ердоган правеше своите пертолни “сделки”, а заедно с това позволяваше на терористи от цяла Европа да преминават границата и да се включват в редовете на ИДИЛ. Това ерозираше още повече сунитските отряди ,които Обама и САЩ подготвяха срещу Асад и ИДИЛ, така те се отказаха да въоръжават сунитската опозиция, и те заложиха само на кюрдите в Източната част на Сирия.
    Сега голямата част от източна Сирия е освободена и от ИДИЛ, и от изродите на Асад и военнопрестъпниците на Путлер, благодарение на сътрудничеството между основната част от сирийските кюрди, арабските племена и военната поддръжка ,която им беше предоставена от САЩ през последните 2 години.
    Същото можеше да стане и с останалата част от Сирия, но сунитите предпочетоха да преминат към ИДИЛ, и към Ердоган. А и самият Ердоган предпочете да си сътрудничи с ИДИЛ и Путлер, вместо със САЩ и подготвяните от тях кюрдски и сунитски отряди, а през последната година се “султана” трябваше да се договори и сАсад и Иран, при променената военна обстановка в Сирия.
    По време на сирийската война Ердоган почти никога не е сътрудничил със САЩ, а само с техните противници и ислямските терористи.
    В самата Сирия Путлер разчита и е зависим от иранските наемници, и от терористите от Хизбуллах. И вече успя да излъже Ердоган по времето на операцията “щита на Ефрат” и битката за Алеппо, като се договори с кюрдските комунисти от Африн да попречат на подпомаганите от Ердоган военни сили да достигнат до град Алеппо, и да разкъсат обсадата му.
    Сега Путлер продължава да разрушава Идлиб, въпреки ,че уж се намира в турската “зона за деескалация”. Като преди няколко месеца Путлер и Асад използваха зарин точно в Идлиб, и това принуди Тръмп да използва военна сила ,за да унищожи сирийските самолети участвали в химическата атака.
    И изглежда меко казано “наивно” Ердоган да разчита на разрешението на Путлер за “прочистването” на Африн от кюрдските комунисти, които са просто кюрдският клон на асадската партия – БААС.
    А и само преди 10 дена същият Путлер използва “наемниците” от ЧВК”Вагнер” , за да наруши поредната си “договореност” с Тръмп.
    Хибридните “договори” с чекисткият хибриден “император” не струват дори ,колкото хартията на която са написани……. както би ПОТВЪРДИЛ и Отто фон Бисмарк……

  11. Асад е без значение, важните играчи са Турция-Иран срещу СА и приятели. По лошо за сириеца стечение на обстоятелствата, той е в лагера на Турция по руска линия. За момента и двата лагера си имат дребни занимавки в лицето на Кюрдите и Йеменските Хуси (Хути). Като свърши този спаринг ще се хванат за гушите и ще стане мусака из библейските земи с потенциал за Армагедон.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.