// КонтраАтаката на БСП в пренареждането на петата колона

В БЕСЕДКАТА

КонтраАтаката на БСП в пренареждането на петата колона

Сайтът Faktor.bg  публикува информация от свои източници, подкрепени с факсимилие на документ, подготвян от ръководството на БСП, което се готви да призове за отпадане на сакнциите срещу Русия във връзка с 3 март. http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/bsp-gotvi-skandalna-pozitsiya-za-3-mart-ms-da-obyavi-plan-za-palna-otmyana-sanktsiite-na-rusiya-1

Ако степенуваме провокациите на БСП напоследък, коя ще се окаже по-голяма: партийно- реваншистката по въпроса за т.н. народен съд или рашистката, която обслужва интересите на чужда държава, посочена в Доклада за националната сигурност миналата година като заплаха за България?

В редиците на московската пета колона, докато ние “патки пасем”, ум царува как най-добре да се робува чрез пренареждане по съответното нареждане. Началото беше поставено с един юмрук. Обикновено с юмрук се удря по масата от страна на началника. Но началникът на Кремъл изпрати юмручно послание в лицето на лицето Сидеров на 30 октомври 2015 г., когато той прекали с хулиганските си изяви, настройвайки все повече българи срещу себе си и руското влияние в България.

Сидеров беше монополизирал образа на руското острие чрез многобройни изстъпления и демонстрации на безрезервно умилкване на Москва. Но се престара толкова, че от Кремъл дръпнаха юздите на своя троянски кон, посочен лично от Решетников, неофициалния надзирател на петата колона у нас, като истинският приятел на Русия, докато от БСП бяха класирани на позорното за такива натегачи пред Путин второ място в московската класация.

Фактът, че юмрукът в лицето на лицето Сидеров беше нанесан от един, като се оказа, още по-яростен привърженик на путинизма ( ако това изобщо е възможно), не можа да бъде скрит, както скриха самия бияч. “Оказа се”, че не можел да бъде разпознат като такъв от десетките свидетели, повечето от които униформени служители на полицията.

Така беше поставено началото на “очовечаването” на образа на забравилия всяка мярка вожд на “Атака”. В процеса на промиването на мозъците и на “чистото злато”, което остава в ситото след отсяване на пясъка от реката на времето, дейно участие взеха и продължават да имат нашистките медии. Сидоров се самообяви чрез тях за променен, пременен в нова роля кротък, смирен дори баща и политик, който говори за себе си със същата нескпромност, както и преди, но вече като “обединител”.  А щом дългогодишният говорител на Москва казва това, София рапортува с послушание и приема всичко това за вярно.

Идеята, съгласувана по веригата на традицията, която се точи от времето на съветското иго, е да се възстанови естественото лидерство, което се полага по историческа традиция на партията със 120 годишна история – макар предисторията на тези 120 години да е откровено “русофобска”, доколкото и българските социалисти, преди периода на своята болшевизация, са споделяли убежданието на европейските си събратя, че Русия е “тюрмата на народите” и враг на всичко “ляво и прогресивно”.

Днес българските т.н. леви си връщат демонстративно позагубените позиции в марша на петата колона в първите й редици. Това явление беше онагледено  при поднасянето на цветя по случай деня на Отечеството ( Руското, разбира се) на Монумента на окупационната червена армия МОЧА на 23 февруари ( като кръстник съм удовлетворен, че все повече българи го възприемат). 1519374707950

 

 

От снимката от мястото на събитието, свързано със съветската традиция да се отбелязва денят на Съветската армия, се виждат многобройни представители на БСП – бивши, като Румен Петков, както и настоящи депутати и висши дейци на партията, като Таско Ерменков, Захари Захариев, Калоян Паргов…От страна на “Атака”, доколкото може да се съди по общия план на кадъра, може да бъде заподозряно участието само на Явор Нотев, който не може да се нарече най-представителната физиономия на озъбения рашистки атакизъм през годините.

А къде беше Сидеров? Как къде- беше зает да пие кафе с Цветанов и да си изяснява отношенията с него и с Валери Симеонов ( в отсътвието на Каракачанов, посочен от Симеонов като нежелан партньор на следващите избори). Откога за атакистите, които си откриваха предизбраната кампания за евроизборите в Москва, ставаха и лягаха с поклони към Кремъл, се оказва по-важно на пият кафе ( с един “бивш коминуст от МВР” при това, по думите на Сидеров) , вместо да уважат – както винаги досега- съветския реваншнизъм в България.

За сравнение:Паметник Съветска армия 3

миналата година Сидеров не само присъстваше на сборището по случай 23 февруари пред МОЧА, но и дръпна една от обичайните си отровни антизападни и антиевропейски речи с предложение съветският химн да звучи на 9 май, защото за победата над нацизма заслугата изцяло била на СССР.  Крачеше напето около портрета на Сталин, но и той изчезна тази година от сборището пред МОЧА на 23 февруари заедно със Сидеров.

 

На първа линия от общата снимка при поднасянето на венци пред МОЧА миналата година на 23 февруари можеше да бъде видян посланикът на Палестина Ахмед Мадбух, но не и дейците на БСП. Паметник Съветска армия 2

 

Дали тези “липси” ( на портрета на Сталин и на вожда Сидеров) тази година се дължат  на съгласуване с нашите притеснени от тази част от руската символика социалисти или са резултат от решение на руското посолство? Отговорът на двете хипотези е: да. Прилича малко на абсурдисткия виц за крокодила, който не бил толкова дълъг, колкото били зелен, но никой не би се учудил на поредния абсурдистки лупинг в българската политика  ( със съветски МИГ 29 или с шведски Грипен).

Ако БСП предприема контраАтака по коловозите на демонстративното русолюбие, то от страна на “Атака”  и на Сидеров се наблюдава не просто дистанциране от този имидж ( сурат ), а поредното вържеиграчество по ръба на сензационния обрат. Артикулираното от самия Сидеров предложение да бъде реабилитиран Левски чрез ревизия на смъртната му присъда, изфабрикувана срещу него по обвинение в криминално престъпление, е на косъм от …”русофобията”.

Възможно ли е да се задълбае в разследването на обстоятелствата около смъртта на Апостола и да не се засегне темата за пълното мълчание на официална Русия, СССР и Руската федерация в отговор на логичния въпрос, висящ “страшно и тежко” – като самото тяло на обесения наш национален герой по решение на съдии, сред които е имало избрани лично от руски посланик Игнатиев: защо Русия не се е намесила за спасяването на Дякона от бесилото?

Да не би да ни подготвят за “прозрението” за руската роля в съдебното убийство на канонизираният вече за светец по неписаниете канони на народната любов извън каноните на църквата  Апостол на свободата, за да минимизират щетите от неудържимата истина по въпроса и дори да яхнат вълната в своя полза, както направиха с оседлаването на капитализма след рухването на комунизма?

Не. Не е възможно вечно да крият руския ритник под краката на обречения на обесвание Левски. Беше възможно по времето на съветския колониализъм, но в постколониална България все повече си пробива път разбирането, че Левски е качен на това столче, най-меко казано, с руско съучастие. Това ли иска Сидеров: той лично, изпреварващо да се окаже инициатор за възтържествуването на истината, за да заеме отново позата на най-големия патриот ( този път “чисто български”), който да се опита да спаси каквото може от остатъците на руската кауза в България след взривяването на подобна бомба?

Изглежда невъзможно да заподозрем фронтмена на руското шоу в българската политика в подобна трансформация. Но кой можеше да предскаже преди по-малко от две години, че буйстващият, крещящият с езверяла физиономия по митинги, в парламента, при нахлуваанията в редакции и при студенти атакист, днес ще го играе не просто кротко агенце от телевизионните кошари, а направо ще се самопровъзгласява за “обединител”  ( почти като  цар Борис III ), отнасящ се снизходително към плавниците от коалицията, в която се чувствал като “възпитателка в детска градина”?

Сидеров в първото си издание играеше защитник  на свободното слово във в. “Демокрация”, където пледираше да бъдат премахнати съветските паметници. После рязко взе завоя и се оказа пресаташе на проруската корпорация Мултигруп. Преди да се развихри на националистическия фронт с руското знаме напред журналитът Сидеров се упражняваше “само” в антизападна реторика в периода, когато работеше за Блъсков във в. “Монитор” ( оплюваше българските журналисти от “Свободна Европа”, че работели за американците като “на Дунав мост”). Руският му проект “Атака” се изстреля след това на политичска орбита на вълните на телевизия “Алфа”. В нощта на своя триумфален парламентарен пробив през 2005 г. бившият защитник на свободното слово вече заплашваше с разправа журналистите вкупом.  Същите днес масово се надпреварват да го обслужват в новото му амплоа на “обединител”. Трябва да им се признае поне, че никак не са обидчиви и злопаметни.

В брой 65 , понеделник , на 18 март 1991 г. , Волен Сидеров пише в статия , озаглавена “Удар срещу свободата на словото”, в която се обявява срещу уволнението на Кеворк Кеворкян и края на предаването “Всяка неделя “, обявен от Петко Бочаров: ” Както винаги българските комунисти копират Големия брат. Там неотдавна бе спряно най – гледаното предаване “Взгляд”. А малко след това руски танкове нахлуха във Вилнюс- Дано все пак схемата при нас не е същата“.IMG_8233IMG_8232

 

 

И вие ми казвате, че такъв гимнастик ( за себе си Сидеров разказва в интервюта, че и днес може да направи “свещ” , стоейки на главата си, защото е бил добър гимнастик в младостта си), няма да покаже отново завидна гъвкавост? Стига да има келе(пир)- може и по време на чума, ще гледаме още салто морталета на арената, която в България по някакво недоразумение се нарича политика?

Discussion

15 коментара for “КонтраАтаката на БСП в пренареждането на петата колона”

  1. БРИЛЯНТНО!
    Само да подскажа, според мен денят предложен за изсвирането на химна на разпадналият се ссср не е 9 юни а 9 май.
    Струва ми се също, че интригантско-комбинаторско възможности на Болен Лидеров са силно надценени. Всичката спомената паплач по-горе, е адски мързелива, първосигнална и няма и грам адекватност как безпогрешно да си изиграе картите. Колкото и “силни” да са те. Спомнете си само как вл на всеслушание наричаше днр- “доганската република”. Хич не е нарочно, толкова си може.
    От мен, финално, ДГД от една долна, мръсна гад.

    Posted by georgi nikolov | февруари 25, 2018, 17:16
  2. Да припомня.
    По инициативата на СИЯ “Левче за Иво”
    https://ivo.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0/
    И не по-малко важното. По делото на РУБЛОФИЛА илиян тодоров срещу БЪЛГАРОФИЛА ИВО ИНДЖЕВ пълните координати:
    Софийски Районен Съд-Наказателно отделение, адрес бул “Скобелев” 23, ндчх 17036, 28-ми февруари-сряда от 14,30часа, 109-ти състав, съдия Славчев в 16-та зала.
    Всички съблогари и читатели които имат възможност нека подкрепят Стопанинът на БЛОГА НИ с присъствие. Очаква се И “агитка” на атакистите. Не се поддавайте на провокации.

    Posted by georgi nikolov | февруари 25, 2018, 17:18
  3. Според мен, като първа стъпка в посока действителна декомунизация на страната, употребата на ВСЯКАКВИ символи /в каквато и да било форма и с ползването на каквито и да било изразни средства/, свързани с режима 1944-1989 година, обявен със закон за престъпен, ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИНКРИМИНИРАНИ!

    Posted by Павел Тинков | февруари 25, 2018, 18:02
  4. Само почакайте БСП да пусне свой телевизионен канал и ще видите колко зомбирани идиоти ще се събират на това капище.

    Posted by Milen | февруари 25, 2018, 19:08
  5. Поздрави за публикацията!
    Пак червената пасмина, трансформваща се в кафяво, патреотечно и какво ли още не.

    Малко настрани.
    От оня Фигаро, френския вестник, онзи ден.
    Колко различни са минималните заплати в Европа.
    Минималната заплата през 1999 г. е била колкото в България днес, 261 евро.
    Най-висока сега е в Люксембург, 1999 евро.
    Естония, Румъния, Хърватия, Албания и тъй тъй нататък.
    http://www.lefigaro.fr/social/2018/02/23/20011-20180223ARTFIG00213-en-europe-le-salaire-minimum-oscille-de-261-euros-a-1999-euros.php

    Posted by AWACS | февруари 25, 2018, 19:36
  6. В битноста ми на само”назначен” спортен дописник на БЛОГА НИ няколко мисли на първа мотика.
    Поздравления за съблогара RANGER за първото място на малка по територия и население но ГОЛЯМА по просперитет и дух Норвегия.
    Пълен провал за ОАР-Отбор на Азсиятските републики като наричат зевзеци допуснати по милост от МОК 168 “чисти атлети” от раззия. Без мелдоний и само с бояршник “почетно” 13-то “фатално” място.
    Измъчената им , с вазелин и съществена съдийска помощ победа на финала срещу сензацията Германия накара Ню Йорк таймс на наш Иво да изведе новината под заглавиве “Отбор без страна спе

    Posted by georgi nikolov | февруари 25, 2018, 20:04
  7. Измъчената им, с вазелин и сществена съдийска помощ победа на финала срещу сензацията Германия накара Ню Ъорк Таймс на наш Иво да изведе новината под заглавие “Отбор без страна спечели хокейният турнир за мъже”.
    Защо НЙТ го преписах на Иво. Ами спомнете си когата Бербатов беще в немилост пред Фергюсън и оня подигравателно го пускаще като тактическа смяна в допълнителното време нма края на мача спотниоте сайтове продължаваха да гърмят новината под надслова, примерно казано. Днес Манчестер Юнайтед на Димитър Бербатов би за н-ти пореден път…
    Смятам и мисля, че не греща, че Стопанинът на БЛОГА НИ с много по-голямо основание може по същата аналогия да претендира за права върху планетраната медийна акула. Няколко обзорни статии за България, Балканите и Изто

    Posted by georgi nikolov | февруари 25, 2018, 20:12
  8. Няколко обзорни статии за България, Балканите и Източна Европа и връзката им с руската политика там в които Иво е основен аналитик обясняват закачката ми.
    А който се интересува повече от перспективите на руският профспорт може да се запознае със статията по-долу. При това авторът далеч не може да бъде заподозрян в симпатиите към “русофобията”. Напротив.
    https://publizist.ru/blogs/108984/23547/-

    Posted by georgi nikolov | февруари 25, 2018, 20:18
  9. Сидеров не е правил “завои” и “гимнастики”.
    Сидеров си е тайно ченге от ДС. Само от тези, дето останаха необявени. Или досиетата им са си при КГБ.
    Сидеров си изпълнява задачката, убеден и последователен. От първия си ден, досега и нататък.
    Така си беше той и във “в-к” “Деморация”. Там просто се преструваше на демократ. Играеше ролята. Нали трябваше да пише така и говори така. Да се впише по-добре в промяната. Както и другите със задачки, пратени “ВКЛИНЕНИ” в опозицията. Да им повярват. Да се налепят хората, по новите партии, вестници, “опозиционери”, и те да ги поведат.
    Вестникът, възлюбен от мнозина, си е проект на ДС. Както и почти цялата ни “опозиция”.
    Както казваше другаря Ленин, най-добре е сами ние, комунягите и тяхната власт, да създадем и управляваме опозицията.
    Да е сигурна работата.
    Не се връзвайте, че някой бил демократ, после станал националист.
    Просто сидер. Не случайно е награден с тиквения медал от Кремъл. Те, там знаят по-добре кой какъв е у нас. Кой прави и не прави завои. Кой им е предан. (Затова и ИЛИЯН ВАСИЛЕВ е забранен да влиза в Русията, за разлика от сидера.)

    Posted by AWACS | февруари 25, 2018, 22:45
  10. Всеки русофил като правило е туркофоб. – Такъв туркофоб е в неведение, например, че ограниченият робски статут (еничарството) в Османската империя е бил забранен повече от 30 години преди отмяната на крепостничеството (много по-масова робия) в Русия и черното робство (на чернокожите) в САЩ.

    Османският съд е бил известен със своята справедливост и съобразност с европейската юрисдикция през 19 век. Някой (може би проф. Станилов) не е обяснил на Волен Сидеров, че Васил И. Кунчев (Левски) е бил осъден за доказано убийство на невинно момче, за което той самият (Левски) си признава в писмо до Каравелов. Ето и писмото:

    https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE_%D0%BE%D1%82_%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE_%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%BD_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2,_25.08.1872

    Глупавото предложение на Сидеров за преразглеждане на присъдата срещу Левски, само би допринесло за осъзнаването на голяма част от днешното население, патриотично-зомбирано на тема «национален героизъм и фалшива гордост».

    А намесата на Русия едва ли е била необходима, предвид на незначителното влияние на ВРО (Вътрешната Революционна Организация) върху българския обществен живот по времето на Левски. Влиянието на Бенковски и Волов е било много по-съществено, което се вижда и от резултата (Априлското въстание!). Но от държавно-ритуална гледна точка, смъртта на Левски в центъра на новата столица се е оказала много по-удобна за идейно-патриотичните спекулации, които продължават и до ден днешен.

    Posted by Nestor | февруари 26, 2018, 12:46
  11. Към Nestor:

    За всеки русофил не знам, но със сигурност разполагам с многобройни руски свидетелства за туркофилството на много от руските офицери по време на войната с Турция. Самия граф Игнатиев се бори да не допусне война с Турция и непрекъснато се вайка в своите “Записки”, че ще се развали дружбата със султана. Предстои да публикувам подробности по тази заметена под килима от лъжи тема.

    Колкото до Левски, той бил е достатъчно известен на онези руснаци, които честно са признавали този факт ( за разлика от Игнатиев, който се прави, че не е имало такъв човек). В кореспонденциите си от България Василий Немирович Данченко го нарича български национален герой. Така че версията за “неизвестността на Левски” е руска измишльотина за ползване от българските русофили.

    Posted by Иво Инджев | февруари 26, 2018, 13:15
  12. Ха-ха! Тоя NESTOR ми посочва като източник на информация wikisource.org 🙂
    (Там, където всеки може да си пише и редактира каквото си иска.)
    Всичко, което започва с “wiki” e източник на мъглява, неточна и лъжлива информация, нов инструмент, специално създаден за хибридната война на Русия срещу цивилизования свят.

    Posted by sms | февруари 26, 2018, 14:16
  13. “Рускиятъ посланикъ не оставяше да се съедини българскиятъ народъ съ римокатолишката черква, за да не би, чрѣзъ това съединение, Франция да добие влияние между българитѣ, като се припознаѭтъ за отдѣленъ, самостоятеленъ отъ гърцитѣ народъ и като захванѫтъ сами да се грижѫтъ за напрѣдваньето и благосъстоянието си, и по такъвъ начинъ да се изгуби руското влияние между най-многобройния православенъ, още и словенски народъ въ турската държава. Въ интереса на Русия всѣкога е било, православнитѣ христиански народи въ турската държава да пазѭтъ само вѣрата си и само Русия да знаѭтъ за покровителка. Ако бѣхѫ искренни съвѣтитѣ и обѣщанията на руския посланикъ, пита се, защо той не направи постѫпка при Високата Норта, за да се не заточаватъ българскитѣ владици Иларионъ и Авксенти, които патриаршията заточи подиръ четири мѣсеца, и то съсъ съдѣйствието на турското правителство.”

    Черновѣждъ (Петър Панталеев Карапетров),’Спомени за унията на 18 декември 1860 год.’

    Posted by everyone else | февруари 26, 2018, 16:07
  14. За Иво Инджев:

    О.К. Имам доверие на вас лично и бих прочел с интерес за “туркофилството на много от руските офицери по време на войната с Турция” (ако някога намерите време и желание да се занимаете с този въпрос)

    За SMS:

    Приемам и вашата забележка. Но в това wiki, все пак е цитиран сборника “Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски”, съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, “Наука и изкуство”, 1987, с.81, 99, 195. Така че, достоверността на писмото е проверяема.

    Posted by Nestor | февруари 26, 2018, 21:49
  15. Към Nestor:

    Ще остането изненадан от примерите, покрепени с цитати от руски свидетели, според които руски офицери са били “влюбени” в турците в разгара на войната – изразът “влюбени” не е мой, а на руски свидетели, които съм цитирал в книгата, която предстои скоро да публикувам. Руски и турски офицери са се побратимявали по време на преговори в омразата си към българите. Знам, че ще прозвучи шокиращо, но е факт, под който руските автори на свидетелствата са се подписали с имената си.

    Posted by Иво Инджев | февруари 26, 2018, 22:21

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив