Може ли да стане по-зле ако “Атака” торпилира Борисов?

Антон Кутев, съпредседател на групата за приятелство с Русия в Народното събрание от квотат на БСП ( заедно с другия съпредседател Красимир Велчев от квотата на братската ГЕРБ), прогнозира, че Волен Сидеров ще свали управлението на Борисов. На пръв поглед пророчеството му беше базирано върху заплахите на Сидеров в тази посока, който обаче омекна след като при смекчаващо вината му кафе, изпита с главния парламентьор на Борисов и лидер на деснеещото крило в левеещата ГЕРБ Цветан Цветанов. Днес се видя, че омекотяващият ефект от кафето е преминал и Сидеров отново буйства от телевизионните студиа и от трибуната на парламента.

Истината е, че Кутев има вътрешна информация. Защото “Атака” и БСП стават все по-неразличими, все по – “гъсти” както се казва. Наблюдаваме един руски “симбиоз”, както на руски се изрази премиерът Станишев преди десет години в парламента. ( часове след написаното тук се появи и потвърждение от първа, дясна ръка на Сидеров) http://www.faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/s-lazarov-ako-bsp-zastanat-do-nas-za-belene-istanbulskata-konventsiya-i-darzhaven-dyal-v-predpriyatiyata-shte-rabotim-s-tyah

Ето съвсем схематично симтомите на сближаването.

БСП се опълчи срещу Истанбулската конвенция. “Атака”- също. ( тук “изненадата” беше позицията на БСП в разрез  със собстените й сигнали досега и с позицията на европейските социалисти).

БСП защити яростно злобарския сталинизъм на своя Жаблянов като негово право. “Атака” също демонстрира съпротива срещу самата дискусия за отстраняването на Жаблянов от поста заместник-председател на НС защитавайки на практика др. Жаблянов, Сидеров в същото време нападна коалиционния си партньор Цветанов с обиди на тема “комунист”).

БСП пожела държавата да си върне контрола върху електроразпределителните дружества. Сидеров се удари в гърдите като инициатор на тази идея. Днес обяви, че щял да внесе законодателна поправка за 34 процента държавна квота в дружества, пък да види тогава какво ще стане ( с ГЕРБ и с коалицията).

БСП се занимава с бившия министър Делян Добрев ( враг на руския проект АЕЦ “Белене”, работил по подготовката за неговото спиране) така, както управляващата ГЕРБ не се е фиксирала дори върху екстремиста Жаблянов. “Атака”, в лицето на своя вожд Сидеров, също се присъедини към кампанията на БСП срещу Добрев ( новина от днешно телевизионно интервю от поредицата “Нито ден, нито час без да влезе Сидеров у вас” ( нещо като постоянното присъствие на Ленин по повод 100 годишнината му време на комунизма, когато “Ленин е в нас” се беше превърнала от виц във факт чрез телевизионното насилие).

БСП нито за миг не е спряла да се моли за чудодейното възкръсване на проекта АЕЦ “Белене”. Сидеров припомни днес, че и той е “за” – този път под формата на потупване на Борисов по пагона във връзка с предложението му балканските страни да се включат във финансирането на руския проект.

Добре де, ако “Атака” наистина атакува и торпилира това управление не си ли рита сама столчето на властта, върху което така удобно се е настанила? Какво ще стане например със свидните Губернатори на “Атака” , като копието на Сидеров, монтирано от Борисов в управата на Област-София Илиан Тодоров? Няма логика, ще рече някой песимист.

Има, има, би казал оптимистът. БСП е на около три процента електорална подкрепа от ГЕРБ в момента  и “Атака” си постилат за властта при варианта, при който Москва мобилизира своите резерви и прецени, че атаката срещу послушната, но недостатъчно представителна за целите на руското влияние ГЕРБ си заслужава обединението в московски юмрук – както стана на президенските избори преди две години.

Водачът на гербаджийското стадо да се сърди на себе си, че пусна вълка в кошарата. А че всички останали ще бъдат хвърлени на вълците и гонени по единично – това е лошо, но сме свикнали. Досега да не би да беше много по-различно? – поне разпилените демократи ще получат по-ясна кауза за съпротива. Погледнете само къде са опониращите на Борисов от дясно-либерални позиции бивши негови министри: до един са в съда да се оправдават и да бъдат държани на разстояние от едно щракване на белезниците.

Авторът на тези редове се разминава на този етап с по-лека заплаха ( анонимните заплахите за убийство дори не се броят , а когато бъдат разкрити, извършителите получават прокурорска защита с формулировката, че са упражнили конституционното си право на свободно мнение относно моя евтин живот). Видният атакист Илиан Тодоров ме съди за някакви си 60 000 лева за обида и клевета срещу неговата важна персона. Това си е проява на милост в сравнение с убийството или затвора. Делото е утре в Софийския районен съд от 14.30 ч.

Някой читател може да сметне, че се опитвам да заблуждавам аудиторията като вменявам на прокуратурата твърдението, че да заплашваш с убийство ( журналист), и да те разкрият ( както е станало с три души, установени от МВР през пролетта на 2015 г.), е всъщност упражняване на конституционото право на мнение. Тъй като наистина звучи трудно за вярване, този път ще приложа снимка от писмото за отказ от образуване на на досъдебно производство във връзка с моя сигнал за заплахи с убийство от15.02. 2015 г., подаден от мен по иницитива на МВР(!),, което ми беше изпратено от Софийската прокуратура на 6 март 2015 г. В него на две места се говори за правота на заплашващите ме да ме заплашват на основание на…конституцията. Цитирам:

“Съгласно конституционния текст всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. В настоящия случай не може да става дума за престъпление по смисъла на чл. 162 от НК.”

И още веднъж в края на писмото от 3 страници ( в случай, че не ми е станало ясно):

“Изразяването на мнение, в конкретния случай – коментар, било то и с негативен за тъжителя характер или поддържаща противоположна теза, не може да бъде тълкувано като извършено престъпление по смисъла на чл. 162 от НК. Намирам, че в настоящия случай изразените мнения са проява на конституционната свобода на мнение, изразяване или политически убеждения. Както самият тъжител изразява своите тези в публичното пространство и с това упражнява своята конституционно гарантирана свобода на словото, то и последвалите коментари следва да бъдат съотнесени към проявлението на това право”

Прокурорът Ч. Железчев, който се подписал това писмо пропуска “малката подробност”, че тъжителят не е заплашвал никого, още по-малко пък с убийство, докато самият тъжител е заплашен в рамките на един ден от четирима души с разнообразни начини за убиване, включително черз отряване с полоний – руска “екзотика”, която не на шега отне живота на беглеца от руското “правосъдие” Александър Литвиненко, обявен за предател от тайните служби, чиито злокобни дейния той разкриваше. Поставянето на знак на равенство между обекта на агресията и “правата” на агресорите да заплашват със смърт откровено адвокатства и поощрява този вид агресия, която отново се изля, този път във Фейсбук в края на миналата година със заплахи да бъда обезглавяван, където и който ме срещне.

Остава да видим как съдът ще разтълкува свободата на словото ми спрямо овластения атакист Илиан Тодоров, който не ме заплашва чак с убиване, а само със закопаване жив ( ако може и семейно) под тежестта на глоба от 60 000 лева.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: