В декларация, посветена на 3 март, от БСП поискаха България да работи за отмяна на санкциите срещу Русия. И това във връзка с националния празник на коя държава, все пак?!
Чий национален празник е на практика 3 март- на България или на Русия ( датата е била определена през онази 1878 г. в прослава на руския самодържец във връзка с годишнина от неговото възкачване на престола)? Ако е на България, защо на българския национален празник трябва да се правят декларации, в които главен субект е друга държава и онова, което тя е решила да направи на 3 март преди два века ( календарно) без участието на нито един българин?
Това са логични, а не някави си емоционални въпроси, свързани с “пренаписване на историята”, която е такава, каквато е. “Осъвременяването” на 3 март за целите на днешната политика на Кремъл обаче е истинското пренаписване на самия смисъл на празника, обявен за национален у нас в замяна на предишния 9 септември, който също беше производна от волята на Русия ( но болшевиката).
Беше от “трън та на глог,” от “девети, та на трети”. Защото и двете дати са постоянен генератор на неизчерпаемия съветско-руски апетит за налагане на руското влияние в България чрез изтъкване на един елемент от историята без оглед на негативи от рода на многобройните проруски преврати в българската история, двете руски обявявания на война на България през Първата и в края на Втората световна война и последвалата съветска окупация. Всички тези факти биват обявявани за нищожни по своето значение чрез премълчаване и преиначаване от страна на изпълнителите на чуждата воля в Българя. И днес те отново си показват съветско-руските рога.
Когато стане дума за интересите на Русия, които са върховната ценност на партии, като БСП, крадците на история у нас заемат позата на обвинители срещу несъгласните с тяхното чуждопоклоничество сънародници с викове “дръжте ги, те преиначават историята и отричат заслугите на Русия за освобождението на България”.
Това са същите глашатаи на мълчанието, които непрекъснато пледират за равнопоставеност на фактите по отношение на братоубийствата в България преди и след бившия “велик” 9 септември. Но когато говорим за Големия брат и убийствата на българи ( десетки хиляди в условията на съветската окупация), глашатаите на премълчаването от БСП и останалите участници в марша на московската пета колона престават да пледират за равнопоставеност на фактите. Предпочитат да изстикват отново и отново всяка възможна капка благодарност към чуждата държава, която е причинила на България страдания в преки сблъсъци с българския национален интерес десетилетия наред.
Най-нелепата претенция от всички, която и днес прозвуча от парламентарната трибуна в изпълнението на новия трубадур на соцрусофилството у нас Александър Симеов, е настояването България да е мост между Европа и Русия. Този абсурд произтича като такъв от факта, че нито Европа, нито Русия искат това от една държавица, която дори не граничи географски с Русия и няма ресурса да си построи мостове за преодоляване на разлома межу русолюбци и проевропейци в самата България.
Под този въображем мост от БСП настояха да задълбочаваме “двустранното сътрудничество както в политическо и икономическо, така и в културно отношение”.
Колко по-задълбоченото да стане то в икономиката на България, която по оценки на експерти прави България най-зависимата от Русия в ЕС държав? Колко по – дълбоко да проникне в кръвоносната система на енергетиката ни енергийният руски вампир, от който управляващите в България нямат волята да я откъснат вече трето десетилетие след изчезването на съветската колониална империя?
Или колко по-обвързана да е политически Бълграия с Русия, при положение, че имаме парламент без нито един депутат, който да изрази критична позиция към руската агресивност ( не само в третите държави, но и в хибридната война на Москва срещу България)?
Някой да е пречил на културните връзки с Русия, която свободно дефилира с представители на своята култура тук, някои от които разиграват от години пошли пропагандни спектакли с участието си в предизборните кампании на БСП и “Атака”?
Отгоре навсичко да се говори за български мост от Европа към Русия е израз на невежество или на подигравка спрямо историческия факт, че главна грижа на руската политика преди, по време на и след войната с Турция от 1877- 1878 г. е била по никакъв начин да не бъде допуснато българите да попаднат под европейско влияние. Русият посланик в Константинопол Н. Игнатиев е формулирал като основен приоритет на руската политика именно това воюване срещу европейското влияние. На практика той се е сражавал на дипломатическия фронт много повече срещу Европа и за постигане на тази цел, отколкото за подготовката на войната с Турция, пледирайки тя да бъде избегната на всяка цена до посления момент.
Ето няколко доказателства чрез самопризнанията за антиевропеейския и главен приоритет на руската политика спрямо българите. В своите “Записки” ( 1875 1878 ) Н.П. Игнатиев споделя следните цинични истини, известни на всички в края на 19-ти и началото на 20-ти век, но укривани от днешните българи след замитането на следите, осъществено през периода, когато съветска Русия постига старата мечта на руския империализъм да откъсне страната ни от естествения й европейски път :
“За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо постоянно нравствено подчинение на съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер” (Н.Игнатиев. “Записки” ,1875 – 1878 ), ( стр. 52)
“Австрийските и турските славяни трябва да бъдат наши естествени съюзници и оръдия на нашата политика срещу германците. Само за постигането на тази цел Русия може да принася жертви в тяхна полза и да се грижи за тяхното освобождаване и засилване. Да се жертват изключително руските интереси, погрешно вземайки средствата за тях, т.е. освобождаването на славяните, предоставяйки им възможност да служат на враждебна за нас политика и удовлетворявайки се със собствения си хуманитарен успех – е безрасъдно и осъдително” ( стр. 53)
“Всичките ми действия в Турция и сред славяните от 1861 до 1867 г. бяха вдъхновени от споменатите по-горе мисли и клоняха към това – да може Русия сама да господства на Балканския полуостров и в Черно море; и източните народи, особено славянските, да обръщат погледи изключително към Русия, поставяйки своето бъдеще в зависимост от нея, а не от другите европейски държави”. ( стр. 55)
“… ако въстаналите срещу турците народи не бъдат под наше, а попаднат под западно влияние, тогава неизбежно (infailliblement) нещата на Балканския полуостров така ще се променят, че ще бъдат несравнимо по-вредни за Русия”.( стр. 58)
“Цялото ни изкуство трябва да се състои в това – да не възбуждаме преждевремено християнските народи, да не даваме поводи на други държави да се намесват непосредствено и открито да ни противодействат и като избягваме разрив с Портата, да държим в наши ръце нишките на възможното движение на балканските народи”( стр. 64)
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: http://kontraprop.com/2017/02/07/graf-ingatiev-shtastie-obesvane-apostola/
За сведение на ( избирателно) невежите, тези цитати са много малка, макар и представителна част от същината на руската политика спрямо България, маскирана като “освободителна” в похода на империята към мечтания от поколения руски царе контрол над Проливите, мотивиран като “освободителен” само за пред наивниците в самата Русия и в българските земи, където изтрезняването от опияняващото очакване за истинска свобода, поднесена от мракобесната спрямо собствения си народ Русия, много бързо е настъпило- още по време на войната с Турция. Ако това изтрезняване в условята на руската “политика на нагайката” бива оприличавано на “русофобия”, то как иначе, освен по аналогия като “българофобия” да наречем презрението и растящата омраза към българите от страна на руснаците, стъпили на българска земя с нереални представи за България и българите- свидетелствата за което са многобройни?
Авторът на тези редове обещава да покаже още много такива изобличителни “бисери” от съкровищницата на руския цинизъм спрямо българите и България в книгата си, която предстои да публикува.
Димитър Благоев, 25 април, 1914 г.
“Русия не дойде тук да ни освобождава зарад нашите черни очи, затова, че обича българския народ, че бил християнски – тя има толкова милиона християнски народи, a ги тъпче по най-варварски начин; тя не дойде да освобождава нас, а дойде за своите интереси. Ако не бяха противоречивите интереси на големите държави на Балканския полуостров, ние отдавна щяхме да бъдем погълнати; благодарение само на противоречието на тия интереси, България остана свободна, та сетнe да се мъчи Русия по друг начин да я направи васална, да я върже о своята завоевателна политика.
(…)
“Има вече автентични данни, от които се установява, че руското правителство искаше непременно България да води войната с Турция не затова, защото Русия мислеше да направи от България една велика, Санстефанска България, и не за това, че на Русия е потрябвало непременно България да стане щастлива, да стане многобройна и т.н., а защото Русия искаше да противопостави една сила, но не своята сила, а чужда, срещу Турция, да отслаби Турция, и в същото време тя искаше да противопостави една бариера на австрийския империализъм, който иска да слезе към юг, дето се препречват вече интересите на руската завоевателна политика. Русия намери този изход за себе си, за интересите на своята политика на Балканите в един балкански съюз между правителствата и династиите, който да послужи не на интересите на България, не за освобождението на поробените, не за национално обединение, а един съюз, който да послужи, преди всичко, на интересите на Русия на Балканския полуостров. Започването на войната с Турция, при такива условия, според нас, беше една грамадна политическа погрешка, за която трябва да носят отговорност всички тези, които искаха тази война. При онова сблъскване на противоречиви интереси в Балканския полуостров, за голямо злощастие на балканските народи, Русия можа да вмъкне, чрез династиите на Балканския полуостров, страшен раздор помежду им, и по такъв начин да обърне, чрез династиите, чрез правителствата и чрез още кекавата управляваща буржоазия, балканските народи в едно оръдие за прокарване на собствените си интереси на Балканския полуостров.”
http://bit.ly/2oIJxTi
“Русия не дойде тук да ни освобождава зарад нашите черни очи, затова, че обича българския народ, че бил християнски – ТЯ ИМА ТОЛКОВА МИЛИОНА ХРИСТИЯНСКИ НАРОДИ, А ГИ ТЪПЧЕ ПО НАЙ–ВАРВАРСКИ НАЧИН…” (курсив мой)
Тук критиката на Д. Благоев резонира с тази на Михайло Драгоманов!
Кинжално заглавие! Великолепен текст!
Искам да благодаря и на преводачката Велислава Димитрова, по съвместителство И семейна приятелка, за брилянтният превод.
Сега, за Павел Тинков и останалите приятели от БЛОГА НИ които са си направили труда поне да “разгадаят” “опорните точки” в милитаристичната част на посланието на психясалият вожд на матушката мнение на експерт доколко Фалените с лудешки блясък в очите и крясък в гласа ракети и останалите свръхмодерни оръжия са реални.
На съвеЦкий диалект е мнението на Юрий Шевчук.
http://ru-mir.net/2018/03/02/pochemu-yadernyie-raketyi-putina-nikogda-ne-poletyat-razbiraem-v-detalyah/
Сега за две неща по актуалностите на БЛОГА НИ.
По инициативата на СИЯ “Левче за Иво”
https://ivo.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0/
И да припомня, кога му дойде времето пак, че третото заседание по делото на РУБЛОФИЛА илиан тодоров срещу БЪЛГАРИНА ИВО ИНДЖЕВ е отложено за 25 април от 13,30 часа.
Не мога да не пусна и последната статия на Игор Яковенко. Посветена е на налудничавата, реваншистка реч на фюрера на блядовете.
Коментарите отдолу също си заслужават четенето.
http://www.kasparov.ru/material.php?id=5A9910BAE4CF8
Както винаги брилянтно!
Утре имаме повод за празнуване на една стогодишнина!
Към georgi nikolov:
Мисля, че съм споменавал, но се запознах с Игор Яковенко на Деня на свободния печат в Хелзинки преди две години и мога само да съжалявам, че това се случи доста бегло на втория ден съвсем на финала в една от дискусиите, в които той беше сред модераторите, а аз зададох въпрос на неговата спътница от казионните руски профсъюзи и тя се …сконфузи ( пак ми се получи римуване някак без да искам). Яковенко премълча да отговори. Беше му ясно, че репликирам нея заради съмнителите й тези в защита на свободното слово в една страна, където то никак не е свободно.
Честита Баба Марта, мили съмишленици! Да сте здрави и дълголетни вие и семействата ви!
Иво, помня случката. Според мен и мисля, че не съм в погрешка, самият Игор Якоявенко, следя му всяка статия оттогава определено извървя доста път и то в правилната посока. Заряза окончателно мекият велико руски шовинизъм и сега пледира рф не само да бъде принудена да се откаже от ядрените оръжия но и за такава автономнсот на регионите при което централната власт на практика ще бъде бутафория.
За бай Тошо от Ботевградско
По времето на соцкомунизъма /1949-1989/ не беше както е сега при демокрацията.
Тогава само за един виц вкарваха човек в затвора за пет гидини или за винаги.
Примери много, но достатъчно е само да споменем за архитект Боян Чинков от Пловдив
и за Александър Николом-Сладура от София.
Сега строят огради по границата, но не за напускащите РБ, а за тези които искат да влезнат в РБ нелегално.
Тогава имаше “желязна завеса”, “берлинска стена” , “соц. лагер” и лагери като:
БЕЛЕНЕ, ЛОВЕЧ, СКРАВЕНА , НОЖАРЕВО………..
Сега Статистическия институт постоянно брои безрабитните.
Тогава ще те пребият, ако не искаш да работиш безплатно на комунистите.
Тогава живеехме в добре охраняван лагер без право на протести,без право на стачки, без право на мнения различни от тези на властта.
Без благоволението на МВР никой не можеше да напусне тогавашния наш скъп и процъфтяващ соц. лагер.
Освен така наречените входни визи издавани от различните посолства, съществуваха и така наречените изходни визи, издавани от МВР.
Колкото и входни визи да имаш в паспорта си, ако нямаш изходна виза от МВР,
оставаш вързан за НРБ.
Тези които се опитваха да напуснат НРБ без изходна виза, получаваха куршум в гърба.
На мен като скромен и послушен гражданин беше ми издадена изходна виза през 1969 г.но не за да заема някъде дипломатически пост или като търговски представител, а като обикновен работник.
Тогава съществуваше експерименталната фирма, наречена “ТЕКСИМ”, която беше закупила
500 броя камиони-тир “Берлиет” от Франция, за които камиони им бяха необходими
1000 шофьори. Неочаквано и аз успях да се вмъкна в тази бройка.
Първото ми впечатление от прогнилия Запад беше, че ако той решеше тогава да строи
социализъм, той го е вече построил.
Второто ми силно впечатление от хората на Запад беше, че те твърде често употребяваха думите: мерси, данке, тенкю, грация и грациас.
Колегата ми по камион беше бай Тошо от Ботевградско, но не оня от Правец, а от някакво друго село.
“Бай Тошо- казвах му аз-тези тука/имайки предвид хората от Западна Европа/ са много по-благодарни от нас, българите. Ние употребяваме предимно псувни”
“Слушай какво ще ти кажа- отговаряше той- благодарността се изразява предимно с дела, а не с думи.
Ако не в света, то поне в Европа, няма по-благодарен народ от българския.
И това го доказват безбройните паметници по цялата ни страна за руските освободители. Независимо че целите, както на Русия, така и на СССР са били не нашето освобождаване, а заробването ни от тях. Нашият народ се прехласва пред своя поробител и окупатор. Това ти го казвам аз, независимо че имам партиина членска книжка в джоба си.
По тов време бай Тошо имаше намерение да строи къща в родното си село и често както караше автомобила, спираше и слизаше за да разглежда харесалите му къщи.
После ми обясняваше, че взимал терк за бъдещата си къща.
На следващия ни курс пътувайки из най-голямата страна “радная”, аз го попитах защо не спре да вземе някой терк за къщата си.
Той ми отговори, че от руснаци терк не взимал.
Интересното е че повече от сто години по-късно нищо не се променило там и мераците си остават същите въпреки че фасадата се мени два пъти.
Вторият цитат на Н. Игнатиев е формулата на ‘панславизма’ на руския дипломат. Ето го и на английски език:
“”The Austrian and Turkish Slavs must be our allies, the weapons of our policy against the Germans. In order to attain this object, Russia may make sacrifices for their liberation
and consolidation; but to sacrifice exclusively Russian interests, taking the means for the end, only to have in view the liberation of the Slavs and to leave them afterwards to follow a policy hostile to us, and to content ourselves with the humane side of our successes, would be unreasonable and criminal.”
Не празнувам на руски празници, а пък тези дето комунистите най-ги тачат съвсем са ми не при сърце. Истинският национален празник е денят на Съединението. И понеже е било истински БъЛГАРСКО, то е било толкоз омразно на руснаците, че предупреждават султана за него. Ако един ден МОЧА бъде премахната, може би накрая ще проимаме и истински национален празник, а не руски такъв.
Апропо националният празник на Австрия е денят, в който съветските войски напускат страната!
Горе цитирах Димитър Благоев за Русия, ама ще кажете: Кой е Димитър Благоев, та да му вярваме?
Съоръжавам цитатите на Благоев с оценка за него от високо критичната корнелия нинова:
„Благоев е велик мислител, виден теоретик, изтъкнат първоосновател, неоспорим лидер на организираното социалистическо движение в отечеството ни”.
Дакото има улици кръстени на игнатиев, тоз отявлен българомразец и убиец на Левски в съзаклятие на руски и отомански имперски интереси, ние българите не можем да претендираме за никакво национално достойнство.
Санстефанският договор от трети март 1878 г. е сепаративен, двустранен договор. Той е диктовка на царска русия над победена от нея османска турция. Условията му са военна и стратегическа изгода на русия, от гледна точка на стратегия, политика, армия. Той не е договор и война, които да носяк освобождение. Ако се приеме за “освобождение”, най-малкото е позор, че то е донесено на щикове на чужда армия. Но той не е международен договор с валидност за всички страни, или поне за района ни, поради което “освобождение” няма юридически смисъл, а само емоционален. Поради това, които вярват в него, автоматично се подчиняват като РОБИ на Русия и някакво освобождаващо действие. Договоът “дава” в текста си свобода на Черна гора и Сърбия. За българия само автономия. Обаче, нито едната, нито другата страна, обръщат внимание на това, и за тях той не носи никаква “свобода” или “освобождение”. Националният празник на Черна гора, в тази връзка, е ДАТАТА НА БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС, КОЙТО МЕЖДУНАРОДНО ДАВА, ПОТВЪРДЕНО И УТВЪРДЕНО, ЮРИДИЧЕСКИ ИЗДЪРЖАНО, СВОБОДА НА СТРАНАТА.
Само ние, масово глупавите българи и България, продължаваме да ТЪРПИМ И ДЪРЖИМ 3-И МАРТ ЗА НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК. ОЧЕВИДНО, ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ ИМА ДОСТАТЪЧНО ГОЛЯМО МНОЗИНСТВО И ЗА ТОВА ЧЕРВЕНО Л А Й Н О, ВЪРХУ СНАГАТА НА НАШАТА РОДИНА.
Изначалната грешка е на Стамболов, че е разстелял само офицерите участвали в про-руския метеж. Трябвало е да прочисти всички русофилски метастази. Виждате резултатите сега – парламент пълен с руски подлоги, които с пълно единодушие гласуват да се търсят варианти за рестартиране на Белене. Истинско чудо е, че не станахме и съветска република.
Да се чуди човек що още не сме увековечили откровенията Игнатиеви на нарочни паметни плочи по протежение на цялата едноименна улица. Че на българина паметта му е къса.
3ти Март не е никакъв национален празник.
С подписването на Санстефанския предварителен мирен договор между Турция и Русия е поставено началото на освобождението на Българиа от турско робство и е поставено началото на руското робство.
То продължава и днес.
За каква свобода става дума? Свобода, да сме под руски робство?
Не, благодаря!
Обадете ми се на 22ри Септември да отпразнуваме 110 години от обявяването на независимостта на България и извикаме горди, Да живее България.