“Никой отвън няма да определя отношението ни към нашата история”
“Никога и в никакъв случай няма да се примирим с недопустимо менторстване отвън!” http://www.vazrazhdane.bg/ne-dopuskame-mentorstvane-otvyn/
Не сте виновни, че грешите, ако си мислите, че тези декларативни думи са изписани по повод скандалното поведение на руския патриарх Кирил в София на 5 март, размахал пръст на българския президент Румен Радев и чрез него на българите, които поучава назидателно в прокурорски дух на кого имат право да благодарят. Констатацията “ никой няма право определя отношението ни към нашата история” е направена доста по-рано във връзка с “Луков марш” в защита на самия марш. Чрез нея движение “Възраждане” възразява на западните възражения срещу тази демонстрация.
“Кой да знае”, че само няколко седмици по-късно пратеникът на Путин, цигареният бос, притежателят на милиарди от цигарена контрабанда, носител на часовник за 35 000 долара ( по Валери Симеонов) ще се развилнее така в София и възванието на “Възраждане” да не допускаме отвън да ни казват как да тълкуваме историята си ще се окаже колкото “пророческо”, също толкова актуално и илюстративно за факта, че наистина никога не бива казваш никога ( ако стоиш зад принципи, а не на проруски позиции в България).
Бегъл прочит на постулатите, зад които стои въпросното движение – видно от сайта му, показва призиви да избираме между “нормалността и Европейския съюз”, омраза към Запада изобщо и любов към Русия. Варненското движение “Възраждане” на Костадин Костадинов, стъпило върху такава стандартна платформа, събра цял процент подкрепа на последните национални парламентарни избори.
Вероятно и по тази причина е припознато от БСП като съюзник – цял процент, кой ти го дава!- и приобщено към протеста в София, на който Костадинов, Нинова, Елена Йончева, Таско Ерменков и прочее съмишленици застанаха на първа линия пред митингуващите. Нищо, че БСП превърна възраженията си към “Луков марш” в шумен скандал ( усилвайки ефекта от него).
“Шегите” на превъплащенията във връзка с това кой кой е днес и какъв беше до неотдавна продължават и с “патриота” Сидеров. От една страна той го играе малък пред големия руския патриарх, поради което не можел да коментира думите му, а от друга направо се вживява в ролята на негов говорител. А парадоксалното е, че макар да изглеждат взаимно изключващите се “величини” и двете твърдения са верни: Сидеров хем е малък, хем на практика е говорител на руския интерес в защита на незащитимата позиция на арогантния руснак , облечен в патриаршеска власт по волята на Кремъл.
Освен факта , че Кирил е патриарх на най-голямата православна църква ( сякаш това му дава правото да се държи гаменски спрямо домакините си в България, която е очовечила Русия по християнски) Сидеров изтъква себе си като богослов ( единственият дипломиран в днешния парламент, според негови наблюдения) и напада от тази позиция колегата си от коалицията Валери Симеонов за истините, които изрече по адрес на руския владика и неговото поведение. Трябвало да се извини на Кирил, защото иначе обиждал Бог ( тук вече Сидеров се натоварва и с функциите на Божи говорител).
Сидеров се е изказвал и по-различно ( през 1993 г.) по темата за бога в интервю за списание “Клуб М”:
„Божиите заповеди не ме интересуват. Биха ми действали, ако действат на всички. Кой е Бог? Няма такова нещо. Аз съм си Бог.” – 14 години по-късно завършва богословие. http://hotnews.bg/n/Istinata-za-golite-snimki-na-Volen-Siderov-18+.20144.html
През онзи период Сидеров е бил на обратното мнение за съветска Русия. Ето няколко извадки от статията му “Да освободим Альоша от наряд”, публикувана през 1991 г. във в. “Демокрация”.
“Съветската армия е страж на мира” – тази лъжа се насаждаше в главата на българина от буквара на първолака до вестника на пенсионера. Песни се пееха и стихосбирки се тиражираха в прослава на “легендарната Червена армия”. Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионната кула. България го е правила. Гнусотата на голяма демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робството. А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство, хората не са узнавали. Предполагам, че в бъдещите буквари и енциклопедии определението за съветската армия ще бъде “Страж на робството до разпадане на империята”.
За да гарантираш нечия свобода, собствената ти държава трябва да се състои от свободни хора и да е що-годе цивилизована. Тези две качества липсват в съветската империя. Нейната армия беше страж на мира през четиридесет и пета година, когато трябваше да се изолира половин Европа от цивилизацията. Тя беше страж на мира и през 56-а в Унгария, през 69-а в Чехословакия, през 79-а в Афганистан, през 91–а в Литва… Не е ли време вече да го освободим вече от този наряд този верен страж… Да изуе най-после мужишките си ботуши и да си гледа работата.
Ако пък не можем да минем без страж на мира, нека тогава бъде този, който защити демокрацията. Американските момчета ни показаха как става това”.
Хубавата новина насред тази клоунада е, че вождовете на русофилството у нас са самоходна негова антитеза, отблъсквайки българите от подобна фома на “патриотизъм”. В това отношение Сидеров постигна днес нови успехи, отричайки в интервю за БНТ същестуваването на българския народ, който се бил появил от нищото благодарение на руската армия. На практика той погреба по този начин Българското възраждане, хайдушкото движение, четническите борби, революционните комитети на Левския и самия него – нима Апостола не е знаел, че прави саможертвата си именно за “несъществуващите” по онова време българи!?.
Но най-вече, когато става дума за църковните дела, Сидеров зачерква борбата на българите за църковна независимост, водена повече срещу Русия, отколкото срещу султана. Той в крайна сметка удоветворява исканията на борбените българи, докато Руската православна църква веднага анатемосва българската победа със схизма срещу възродената от пепелищата независима екзархия на българите.
Ако на такова антибългарско сквернословие и чуждопоклоничество учат богословите у нас, то не бива да се чудим, че българският народ е доста “кривославен” в своя скепсис, сблъсквайки се лице в лице ( векидневно и с любезното сътрудничества на телевизиите) с подобни рекламни лица на циничното русофилско нагаждачество.
От русофилството няма да ни освободят никакви “русофоби”. На нивата на това добро дело копаят неуморно раболепните русофили. Рано или късно трудът им ще разчисти бурените на задушаващата любов към Матушката.
Много точно заглавие! Както и текста, разбира се.
Може би, сега е момента да се инициира обществено движение за нова дата на държавния ни празник (6 септември или 22 септември). Не може празникът на съвременната ни държавност да се свързва с признателност към друга държава, или дори към други народи.
А мераклиите-русофили нека си го празнуват 3 март неофициално, както празнуват и 9 септември. Все пак е демокрация!
Няма нужда да се учудваме на “лупингите” на сидеров. Все едно да корим някои “труженички” и “жрици”,че си търсят “спонсори” ,срещу което “предлагат” обслужване по “пълната програма”.
Ето и малка ретроспекция за това:
https://kafeneto.wordpress.com/2018/03/07/%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%8E%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/
Сегашният “клиент” на сидеров е т.нар. герберокож “вождь” – винету……. а вероятно той НЕ е и единственият настоящ “консуматор” за сидеровските “услуги”….
Както и каракачански , и сидеров обслугва всичките си “благотворительни клиенти” – от ДС, през Мутригруп, след това обръчите на ДПС и доган , КТБ, пеевски …. а сега вече и винету си ги прибра ,своите “ювелирни гадове” от 2013г., в общият им “коалиционен” вигвам , и заедно танцуват общият им ритуален шамански “танц” на порционофилИята.
В контекста на заглавието имам конструктивно предложение: да инициираме подписка за преименуване Паметника на съветската армия в София в “Паметник на Трети Украински фронт”.
Ами, археологът атакист проф. Станислав Станилов, който с презрение, без капка срам заяви от трибуната на народното събрание, че българската държава се била появила (от нищото) преди 100-тина години, благодарение на Русия !!!
Отрова, расо, микрофон
(Оперативни проводници на хибридната война срещу България)
Капитан I ранг о. з. Васил Данов*, atlantic-council.bg
http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/otrova-raso-mikrofon
Как пък не се сети поне един ДЕСЕН депутат под формата на реплика към белокосото говедо да прочете тази негова статия и след като гръмогласно обяви автора ѝ, да го прикани от трибуната да демонстрира своята последователност и принципност в политиката.
А нима, мисля си, не би могло по същия начин да се затъкне вулгарната паст на алэксандр сымав, чрез изчитане на панегирика му за САЩ?
Ама, де го този ДЕСЕН депутат?
Бита карта са и дават всичко от себе си петоколонците и присъдружните им полезни идиоти да изкоренят дори и битовото русофилство. Освен лъжи на мах, подкрепени от наукообразни опорни точки нищо друго не им остава. Влезли са в тежък обя Пътуват.
Илия Бешков:
“Не е необходимо сравнението между българина и русина, ако не беше създадена необходимостта да „станем едно“. Не бива да се отрича разликата поначало. Русинът обитава огромно земно пространство, което той не успява да насели и да овладее – то доминира над него. Оттук идва първото чувство на подчиненост. Един огромен труп, който търси за своята неограниченост (пространственост) една глава, която да координира действията и движенията му, за да ги доведе до какъвто и да е порядък, подобен на човешкия. И ако тази глава е в Кремъл, той я приема за своя, каквато и да е тя. Какво би правил този огромен труп без глава? Съвсем основателен страх, тъй като не са достатъчни костният и мускулният мозък, за да гарантират безопасното съществуване на това живо туловище. Русинът няма глава и винаги намира такава, задължително чужда, на която той е подчинен и покорен, а не свободен, разумен и целесъобразен с нея. И естествено, най-много се хвали с нея, не познава и не признава друга, боготвори я и задължава всички хора към това. Русинът е дълбоко и абсолютно невярващ – в нищо невярващ, защото е дълбоко опорочен. Неосъзнал и непознал себе си, той непрекъснато лъже, лъже без мярка и без полза, защото не знае какво му е потребно, нито за какво е нужен на другите. Той убива, плаче, моли се и краде едновременно само за да не пропусне едно от тези неща, за да не изглежда недостатъчен, непълен човек. Порочен и не вярващ, той е в пълна малоценност, която именно иска да прикрие с дързост, лъжа, сълзи и накрая самоубийство.
Русинът има единствената потребност – да се похвали с нещо – каквото и да е – царизъм, болшевизъм, деизъм, атеизъм, анархизъм или нихилизъм, стига те да са „най-“ и да заплашват света, което отговаря тъкмо на страха му от света. Бои ли се русинът от света? Не, но той съзнава, че е ненавистен, непоносим или в най-добрия случай съжаляван в цивилизования свят, в който свят той няма дял и никакво участие в изграждането му през вековете. Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията.
„Православна“ Русия води единадесет „освободителни“ войни, за да завоюва Полша, България и Турция, и като не успя – това правоверно православие бе заменено за 24 часа с болшевизъм, с атеистично православие, което започна нови „освободителни“ войни срещу България, Полша, Турция… и целия свят. Христос бе заменен със Сталин (досега успешно!). Иконките под ризите на мужика са заменени със Сталин, без да се е извършила някаква промяна в мозъка му. Църквите са пълни с „богомолци“ и всички те любят всеотдайно своя вожд и баща на човечеството, който е първият, откритият и най-ожесточеният хулител на Бога и Христа. Това би могло да се дължи на едно разюздано свободомислие, ако русинът можеше да мисли, но той е негоден за мислене – този процес за него е приключен или не е започнал.
Един познат русин, избягал от революцията, поет, пушкинист, интелигентен и неокачествим мерзавец, идва редовно у дома, когато не успявам да се прикрия. Той се хвърля върху мен с християнско целувание, но не целува, а ме заставя да го целувам аз и то три пъти по трите от безбройните негови страни. Каква е тази отвратителна нужда. След напиването му, на тръгване той пристъпва към мен и ме хапе. Каква вулгарна нужда е пък тази? Напоследък изостави разговорите за Бога, стана болшевик, лектор по сталинизъм. И продължава да идва и да ме хапе…
Кой е опорочил това нещастно същество? – то не е било никъде, освен в Русия. Та където и да е, то носи своята родна атмосфера – една ужасяваща глутница от бесове, които крещят думи от Пушкин, Блок, Достоевски, Маяковски, цитати от Ленин.
Кому е нужно всичко това, освен на руснака, да се хвали, да дотяга и да заплашва света. Ако това е от полза, човек не би пропуснал да го вземе. Ако дори за самия руски човек е от полза, щеше да е налице резултат някакъв – но там, в душата на този нещастен човек, грозотата се наслагва всеки ден.
Кой народ се е хвалил така нахално с едно православие, взето назаем, с една азбука, подарена му от българите, със социалистически атеизъм, взет от немския евреин Маркс, с поети от Абисиния и Шотландия, с художник (да речем Репин), чиято картина, изнесена от Русия, струва само разноските по превоза? Това се отнася до цялата руска живопис и не става дума за някакво майсторство, а за това, че в картината неизбежно се отразява същината на русина: лъжлив, нескромен, развратен, преднамерен. Русинът няма духовно състояние. Той писа по подражание дълго време за Бога и светия Дух, докато убеди и света, и себе си, че му липсва. От 30 години крещи за социализъм и труд, справедливост, правда, мир и благоденствие, за световно водачество, докато убеди света, че всичко това е пълна негова липса. Русинът е въобще нуждаещ се – той няма дар и когато е дълбоко убеден, че дава – той всъщност взема, защото откъде ще вземе бездарният, за да даде? Защо русинът отрече с новата си материалистическа идеология (по-право религия) дара Божий, именно защото му липсва. Та дарът Божий наистина не съществува за русина и у русина, и той излишно бе задължен и обременен с Него от властническата руска църква. Дарът Божий изисква боязън и смирение, а русинът е годен за животински страх и дързост.
„Ради Христа“ – казва вярващият русин, прекръства се, убива с нож заспалия си приятел, взема му часовника и заминава. Продава часовника, напива се и плаче неудържимо за приятеля си, за да се похвали с него, със сълзите си, с „голямата“ си съвест, да се похвали, и то пред целия свят, със своята мерзост, с безкрайната си богата „душевна“ амплитуда. Това е огромното туловище на руския ихтиозавър с мъничка глава – ехидна и зла.”…
Втори опит за поправка.
Влезли са в тежък обяснителен режим кат барон Мюнхаузен в тресавището на хибридната война и напразно дърпайки се за собствените си коси се опитват да се издърпат. Потъват.
По инициативата на СИЯ “Левче за Иво”
https://ivo.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0/
И още нещо. За събитие в събота-10-ти март от 19,00 часа в камерната зала България иде реч.
https://ivo.bg/wp-content/uploads/2018/03/IMG_0781.jpg
Иначе уважаваната от мен Цветанка Ризова за съжаление демонстрира типичната мазна българска сервилност към високопоставените руснаци, дори когато са прекалили с наглостта и лъжите. Имам предвид, че днес в сайта на предаването й се мъдри допитване по въпроса: “Трябва ли вицепремиерът Валери Симеонов да се извини на руския патриарх Кирил за квалификациите си към него?”. Нищо против въпроса, предвид актуалните “събития”, но по същата логика трябваше в началото на седмицата да зададе въпроса дали кагебистът в расо трябва да се извини на българския народ за безпрецедентно наглото и лъжливо “конско”, което му дръпна на тръгване от България. Путиноидите явно тестват докъде могат да стигнат с обидите към българите и е крайно време политиците и медиите ни да им покажат, че са престъпили границата на търпимостта. Така че решението на задачата не е Симеонов да се извинява на руския наглец, а Румен Радев да поиска извинение от него.
CИМПAТИЗAНТ/КA НA ДCБ, по принцип и изобщо съм съгласен с изразеното мнение. Но в “казуса” с въпроса на предаването има малка но съществена подробност, тип скрита картинка. Т.н. зли езици твърдят и виреят обосновани съмнения, че Цветанка Ризова и Валери Симеонов са се гаджосали. Та, питането ѝ е със своебразен подтекст. А и не виждам нищо лошо картите да се свалят и от този ъгъл. На мен би ми било крайно любопитно, убеден съм в това да видя черно на бяло значително падане на рейтинга на русофилщината. Колкото по се влиза в обяснителен режим и пламенни рублофили ака Болен Лидеров да се Фърлят на амбразурата, толкова повече на българина му просветна истинският мизерен лик на наследниците на ексдвойните “освободители”.
За хиляден път аз питам: На кои руснаци трябва да сме благодарни! На тези, чийто наследници от почти век, можеби вече трета генерация, живеят в Ню Йорк, Бостън, Филаделфия, та чак до ЕлЕй, в Париж, Дижон, Лондон, Мелбърн и т.н. и т.н. наследници на над 20 милиона, прокудени офицери, интелигенция, цветът на онази Русия, с генералът на бял кон, или…онези с тачанките, с островърхите шлемове с големи червени звезди, дето разстреляха царя, царицата и децата им, до последното, дето *баха, клаха, разстрелваха и прокудиха милионите деди на първите, или онези със сините шапки с малинови околожки дето носеха избавлението от фашизма на Европата и между другото изнасилиха над 3 милиона германки, изтребиха като пилци елита на България и донесоха най-тъмните години на комунистическите изтъпления на нашия народ…!!! Мога да продължа още и още и още!!! Но, мисля, че е излишно. Защото КГБ-ският патриарх имаше предвид точно вторите, чийто представител е самият той. А всъщност са ни освободили ПЪРВИТЕ !) Затова и аз съм благодарен на онези РУСНАЦИ ОТ Ню Йорк, Бостън, Филаделфия, та чак до ЕлЕй, в Париж, Дижон, Лондон, Мелбърн и т.н. и т.н. наследници на над 20 милиона, прокудени офицери, интелигенция, цветът на онази Русия, А НЕ НА ТАЗИ на Гундяев!!! Тя оная НЯМА НИЩО, АБСОЛЮТНО НИЩО ОБЩО С ТАЯ ДНЕШНАТА НА ПУТИН!!!
В границите на очакваното: https://www.youtube.com/watch?v=_j0clrt0EIE
Г-н Инджев,
Свидетели сме на реализацията на Вашето заглавие.
Посещението на агента на КГБ Кирил-Михайлов в България постигна точно обратния ефект от поставените предварително задачи от решетниковистите в Кремъл.
Неадекватното поведение на руския поп пред неговите слуги в София вместо да им даде вятър в платната им създаде морален и деструктивен проблем. Те направиха всичко за да го задоволят, а той ги подигра и унижи пред целия електорат. Руснака унижи русофилите. Руснака посегна на българската история. Руснака удари шамар на президентството. Руснака се показа в цялата си евразийска разпищоленост.
Земетресението обособи няколко групи, според тяхната реакция: нормалните, които знаеха хибридната роля на РПЦ и комитета по посрещането й, изненаданите русофили, които вместо потупване по рамото получиха шут в жопата, патриотите, които се разцепиха от адекватната и неочаквана реакция на Симеонов, българските институции, които се вцепениха от страх как да се измъкнат измежду Кремъл и НАТО. Страхотен ефект на разкриване на хибридната роля на Кремъл.
Още един важен ракурс се усети. Русофилските среди посрещнали господарите си от Москва усетиха, че вторите ги унижават и им разбиват авторитета. Усетиха, че е късно да се пуснат от кгб-хорото и да си отидат по живо по здраво на Запад, където е по-хубаво при европейските социалдемократи отколкото при единоросите на Путин. Но по-важното е, че и руснаците разбраха, че българските им слуги не са им верни и биха кръшнали при по-добра оферта.
Дотук добре! Надявам се да дойдат още подобни височайши кремълски пратеници в София за да се види поредния стриптийз на руско-русофилските отношения.
Жалкото е, че министерски съвет имаше центрирана топка за постигане на гол в президентската врата, но не я реализираха, ако не се брои силното представяне на Симеонов.
Самозабравилите се руски управници се държат като слоньове в стъкларски магазин. Путин проигра морален авторитет, който СССР беше натрупал (напълно незаслужено) в очите на някои западняци с войната против Хитлер, превърна братския украински народ в русофоби и нареди страната си между КНДР и Иран. Но на българските рублофили като че ли нищо не може да отвори очите. Оня депутат се бил пошегувал, че са изкупили половината страна, Гундяев така си говорел….
Нищо, нищо не е в състояние да им отвори очите…. освен спирането на рублите, надявам се….
Колкото до Паметника на Трети украински фронт …. всичко подлежи на обсъждане, но на мен МОЧА по си ми харесва. Само Фандъкова да сложи една адекватна обяснителна табела – кой, кога и защо го е издигнал. Още едно идване на Гундяев, може и това да стане…
Като стана дума за Гундяев, дали И. Йотова и сие са чели това?
http://www.kasparov.ru/material.php?id=5AA0E5DBC7049§ion_id=50A6C962A3D7C
А воплите, че В. Симеонов трябва да се извини са толкова нелепи (нали всички наши кадесари се гордеят, че са защитавали Родината, защо Гундяев да се срамува от това?), освен ако става дума да се извини, че го нарече второразрядно (или второстепенно, не помня) ченге…
Какво се промени от руско-турската война?
България е самостоятелна членка на НАТО и ЕС. Ползваме еврофондовете, а не евразийски инвестиции. Младите предпочитат западни езици , а не руски. Хората си почиват в европейски курорти, а не в Сочи. Сравняваме се със западния стандарт , а не с руския. Децата на русофилите учат на Запад. Русофилите не ходят на почивка в Русия, а само аванта на конгресите на единна Русия. Геостратегическото положение на страната ни вече не е от първостепенно значение за проливите.
За какво тогава сме интересни на Кремъл? Не е заради братските чувства.
Не сме удобен троянски кон в ЕС и НАТО. Руските агенти на ключови места си вършат предателското дело. Ние им трябваме за да подриват стабилността на Балканите и да дразнят САЩ.
Докато не ги стегнеме Лукойл да си плащат данъците, да спазват благоприличие, да спазват законите ни и да ловим предателите-рески агенти, няма да се оправим.
Малка, но ключова самокорекция в горния текст – НИЕ сме удобен троянски кон.
Американците бавно запрягат, ама после, да не си им насреща.
https://echo.msk.ru/blog/day_video/2162022-echo/
Заглавието е пророческо:
https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/03/09/3143033_ruski_sveshtenici_radev_e_strahliva_marionetka_na/?ref=home_mainStory
И ИЛИЯТ ВАСИЛЕВ е уцелил:
Къде е мъжагата президент Радко, що се крие у миша дупка?
Не ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ, а сидеров трябва да се извини, неговото присъствие във властта е ПОЗОР за нацията и ЗАПХЛАХА ЗА НАЦИОНАЛНАТА НИ СИГУРНОСТ.
Сидеров има вроден инстинкт да се кланя на друга държава (ДА СИ ДАВА И ЗАДНИКА НА НЕЯ)
Сидеров ли пак ще катурва правителство, вече има получена команда от москва.
АМАН ОТ ЧЕРВЕНО-КАФЯВА ПАПЛАЧ У БЪЛГАРСКО!!
https://steemit.com/information/@ilianvassilev/siderov-she-svali-pravitelstvoto-moskva-dade-zapoved
Темата за русофилството ще има своя катарзис в деня , когато “Путин ке падне”, защото тоя ден не е далеч. И когато “неговия период” бъде определен за култ(ов) – не знам къде ще се крият нашите рублопалячовци. Друго е лошото, че у нас се управлява също толкова зле и некадърно. Не знам колко процента са тези 22 милиона руси, които са под прага на бедността, но със сигурност ние ги бием по този показател.
Издразни ме, че по навик се действа под мотото “да не дразним пут.ин”, съчетан с навика щом сме българи, да не се ядосваме, бунтуваме и буквално да не реагираме, когато руснаци ни замерват с каквото им падне. Това си помислих във връзка с анкетата.
Ho ми xареса вчера достойното поведението на Ризова към Сидеров, защото го разкри в цялото му рубладжийско нищожество – той 20 минути повтаряше едно и също изречение, каквото и да го питаше, за да не отговори на неудобния въпрос защо скача като ощипан на всяка критична забележчица, идваща от западен посланик, а оправдава всяка руска простототия, дори това, да се държат с (открито пут.инофилския!) български президент като с провинен петокласник. Цели 20 минути ефирно време за Сидеров – какво безсмислено прахосничество! За вчерашното интервю щяха да му стигнат две и половина.
П.П.: Въпросът на днешната анкета е: “Одобрявате ли поведението на руския патриарх Кирил по време на срещата с президента Радев?” 😉
Aльо, патрЕотите и вся остальная рубладжийска сволоч.
http://www.faktor.bg/bg/articles/novini/svyat/ruski-politik-predlaga-da-pomognem-na-balgarite-da-se-osvobodyat-ot-degeneratskoto-si-rakovodstvo
Валери Симеонов се държа достойно!
А Милко Багдасаров , какво мисли за казаното от руснака Багдасаров?
Българи, докато не направим ШЕСТИ СЕПТЕМВРИ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК, все ще има хора, които да се бъркат в БЪЛГАРСКИТЕ РАБОТИ, затова:
ШЕСТИ СЕПТЕМВРИ-НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ. ДА БЪДЕ!
АЗ КАЗАХ IYI
За путлер незнам, но “жирик” ще излекува и малкото останали полезни идиоти по целия свят, не само у нас.
http://www.dw.com/bg/%D0%B6%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE/a-42902433
Към tervel:
Знам, че като достойни алтернативи на 6 септември се посочват също 24 май или обявяването на Независимостта по времето на Фердинанд, но 6 септември наистина общонародно творение, само и единствено постигнато с български усилия без оглед на външните сили – да не говорим за самата символика на Съединението. Толкова е я(р)ка, че и най-болните русофили не могат да възразят срещу нея. Но за такава логична промяна се иска политическа воля или СЪЕДИНЕНА критична маса критично отнасящи се българи към унижението да ни определят за национален празник дата, която има място в българската история, но не и като Национален празник.
Ще се повторя, но отново посочвам очевидното: никой индивид, народ и държава не честват ЗАЧЕВАНЕТО си ( особено от “родител”, който злоупотребява систематично с “рожбата” си), а своето раждане на белия свят. В България това се случва на 6 септември 1885 г.
Докато в центъра на най-големите български градове търпим монументалния крясък на съветския колониализъм, който прокламира благодарност за съветската окупация като “освобождение”, това едва ли ще се случи.
Към ИВО ИНДЖЕВ:
Знам, че и 24май, и 22 септември намират също радушен прием за национален празник, но те не могат да се отърват от противоречията с които са затъкани. СЪЕДИНЕНИЕТО-ШЕСТИ СЕПТЕМВРИ Е УНИКАЛНО СЪБИТИЕ от световен мащаб, 100%БЪЛГАРСКО творение, и именно то възстановява връзката ни със ДЪРЖАВАТА НА ВЕЛИКИТЕ НИ КАНОВЕ или като казвате Вие „общонародно творение, само и единствено постигнато с български усилия без оглед на външните сили – да не говорим за самата символика на Съединението.“ Кое да бъде първо? Къде да насочим най-напред усилията си? В премахването на уродите на „съветския колониализъм“ и топонимите на робска сервилност пред русия върху Българската снага, или в битката за обявяване на ШЕСТИ СЕПТЕМРИ ЗА НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ? Убеден съм, че това трябва да бъде БИТКАТА ЗА НОВИЯ НИ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК, защото истуканите на русия и руската топонимия ще се сгромолясат и изчезнат още в първата секунда след обявяването му, а за нас най много да остане предупредителния спомен за драган цанков и кебапчета раздавани от руския Мамон-БКП/БСП, на „Копринка“. Как да постигнем това? Пътят е един. Трябва да принудим/заставим водачите на ДСБ и ДБ, общественици, интелектуалци, журналисти, политически дейци да дадат ясен и категоричен отговор на дилемата представена им от нас: СЪЕДИНЕНИЕ ИЛИ РУСИЯ, като в кредото си, в програмите си, в срещите си, в интервютата си изобщо във всяко тяхно публично участие да поставят и защитават непрекъснато ИСКАНЕТО „ШЕСТИ СЕПТЕМВРИ-НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ“ до деня на обявяването му. И това ще бъде празник на ВЪЗРОДЕНА БЪЛГАРИЯ. Ще е празник на животворната връзка на Българина с Рода му. Празник на достойнството, славата и величието на Българския род. Това ще бъде празник на почит и уважение към ВЕЛИКИТЕ НИ БЪЛГАРИ, КОИТО С ДЕЙСТВИЯТА СИ, СЪС САМОЖЕРТВАТА СИ, ЗАПАЗИХА ЛЮБОВТА В СЪРЦАТА НИ КЪМ БЪЛГАРИЯ.
Tervel:
СЪЕДИНЕНИЕ ИЛИ РУСИЯ е много точно казано!
И след тази силна поредица от текстове на Иво Инджев, дано още българи са осъзнали това.
към ranger:
Не разбирам душевните Ви терзания, и защо въобще трябва да сме благодарни на каквито и да е руснаци /а те не са народ!/, на които сме дали азбука, език, вяра, цивилизащия, а те не са се възползвали от тези дарове! Споменавате за руска интелигенция. Какво значи това?!?! Руската средновековна литература е 100% на български, а “класическата” им литература е 46% на немски и френски! Моля Ви, Толстой пише на френски! Подражаването на западната култура, използвайки чужд език, в случая българския, по никой начин не може да оформи интелигенция! Руската култура е поставена от културолозите /не и от българските, разбира се!/ в графа “Паразитна култура на подражанието” – „Калинка-малинка и културата на подражанието“ –
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4868519,00.html