Манталитетно Русия на Путин все повече прилича на СССР

от

Покрай т.н. президентски избори в Русия на 18 март у нас отново влезе в пропагандна употреба оправданието на политици, като шефа на “Атака” Сидеров, който заяви, че преди се бил борил срещу “съветската система”, но днешна Русия не била като Съветския съюз. Хм, зависи в какво отношение…

Много са възможностите за сравнение между СССР и Руската Федерация днес, докато разликите стават все по-малко. Днешната путинска Русия все повече прилича на съветската империя по до болка познатата на съвременниците маниакалност на чуждомразието. Който е живял в СССР, знае за какво става дума – няма как да не е чувал подхвърлени реплики на улицата и в градския транспорт по свой адрес от рода на злобното “иностранцы, засранцы” ( да превеждам ли или смърди достатъчно и в оригинал на руски?). Това улично отношение може да не е точно проява на расизъм ( защото не се отнася само до “черногъзите”, както биват наричани всякакви цветнокожи и днес в Русия), но е специфичен рашизъм спрямо чужденците, дори да са руси и синеоки.

А който не е живял в и по време на СССР, как да се ориентира днес в разпознаването на възродените навици от времето на “империята на злото”, както Рейгън нарече съветската империя?

Българското русофилство черпи своето вдъхновение от собственото си невежество и борави с клишетата на Москва като със собствени мисли. Когато иска да обоснове  религиозното си преклонение пред чуждата държава, русофилът разбърква в миксера на бръщолевенето понятия като народ, култура и прочее опорни точки, за да оправдае подкрепата си за съветско-руското потисничество.

Особено устойчива е парадигмата за руската култура и нейното величие в един несъществащ реторичен спор на русофила със себе си. Както много пъти съм отбелязвал великата европейска култура, макар и с вековно закъснение, прониква в тъмните простори на империята благодарения на отделни личности, а не на някакъв всенароден стремеж към образование и европеизиране, какъвто например е имало във възрожденска България ( за почуда на самите руски свидетели на този феномен, забелязан по време на войната с Турция през 1877 – 1878 г.)

На русофила у нас не му се иска да разсъждава с българската си глава и да прозре, че не хуманизмът на граф Толстой, потомък на германски мигранти, управлява огромната страна. Нито на власт е критичният дух на Херцен. В Русия не се разпорежда склонният към тънка самооирония пиетет на Гогол към анализа на руската меланхолия, в която тъне мързеливо скучаещата аристокрация. В съветска Русия не психоанализите на Достоевски бяха на въоръжение в правоохранителните органи, а психиатрииите, пердназначени за психическо унищожаване на дисидентите.

Не космополитно звучащият Чайковски определя мисленето на онези, които властват и днес в Русия, а тъкмо обратното: в руското общество царува враждебността към свободата, чийто ярък представител е крайният руски шовинист и реакционер, борец срещу свободолюбието на българи и руснаци граф Н. Игнатиев. За него не Турция, а духът на Европа е бил най-страшният противник в лично и в имперско отношение. Не случайно образът на Н. Игнатев е ексхумиран днес от руските стратези за българска употреба в традициите на кремълската враждебност към Запада. От близо 10 години насам пред неговия паметник в София, издигнат по повод посещението на Путин в София на 18 януари 2008 г.,  руският посланик поднася цветя в измисления за подобни цели от Кремъл “Ден на руската дипломация”.

Н. Игнатиев  е бил изтеглен от дипломатическата служба след злополучната съдба на неговата Санстефанска рожба. В спомените си той се оправдава за създаването на яловия документ с твърдението, че е бил държан в неведение от Петербург ,т.е. бил е съзнателно пренебрегван и подведен за тайните споразумения. Признава само, че е дочул случайно нещо за сговора на Русия с Австро- Унгария в Райхщад, чиято тайна цел е била да не бъде допуснато създаването на голяма България.

Проваленият дипломат Н. Игнатиев обаче е бил оценен като ценен кадър за налагане на мракобесието в империята и е назначен за министър на вътрешните работи. И тогава се развихря истински на фронта на антисемитизма и потисничеството спрямо всяка проява на свободолюбие в самата Русия ( факт, за който 99,9 на сто от българите не са чували).618x794

 

 

Грешка, ако не и съзнателна лъжа е, че спомената по-горе мания за секретност е съветско хрумване. Нищо подобно. Параноята на руските царе срещу чуждото влияние и подозрителността, че чужденците дебнат с най-лоши намерения отсякъде, е стара като самата Московия, превърната от Петър Първи в Русия през 1722 г., макар за него да знаем преди всичко фактът, че се е опитвал насила на европеизира империята си с прагматичната цел да я направи конкурентна в експанзионистичната й политика, насочена към разширяване за сметка на съседите.

Цар Путин не прави изключение. Не случайно овладяната от него държава е превърнала в свой главен идеологически враг самото понятие отворено общество, с което воюва като със зъл шпионин на вредното за добрата стара Русия западно влияние. Да се очаква от Путин признание, че избива по списък враговете си в Русия или в чужбина, е точна илюстрация на понятието “от умрял писмо”, с извинение за черния хумор.

За традиционната руска вманиаченост за опазване на руските тайни от враговете руският военен кореспондент Василий Немирович – Данченко отбелязва достигащите до  абсурд навици на руското командавне в това отношение по време на войната 1877- 1878 г.

“ Ръководните чинове в нашата армия много злоупотребяват със системата за тайната. За битката при Плевен не само българите, но и ние, руснаците в Търново, не знаехме нищо. Чувахме грохота на оръдията, но какво означаваше това – атака на турците при Ловеч или диверсия ана Сюлейман при Калофер – никой не можеше да отговори…

Играта на тайна тук е взела размерите на епидемия. Лазутчиците ( турските шпиони – бел. ИИ) отлично знаят всичко, а нашите действат на тъмно…

От голямото пазене на тайни току – виж пропуснали турците и нещастните “братушки” ( кавичките са на Данченко – бел. ИИ) ще отидат под ножа. Нали по този начин те неведнъж са попадали в капана. Дори само споменът от 1854 – та година им е достатъчен, за да не се чувстват в безопасност с нашата войска. Получава се секретна заповед за отстъпление, но изпънителят се хваща за “системата на тайната” не предупреждсава  селяните. През нощта или рано сутринта войската си заминава – и резултатът е изгорено село, няколко стотици трупове, издевателства над жените и девойките. Тайнствеността е взела такива размери, че преместването на Главната квартира от Търново в Горна студена бе обявено за извънградска разходка…

….армията на наследника Кесеревич (  Източния отряд, командван от престолонаследника Александър Александрович, син на Александър II – бел. прев.) напусна селото ( с . Пиргово – бел. ИИ) и се оттегли на позициите до река Янтра. Населението помислило, че няма да го закачат и решило да остане. Турците нахлули и след два часа селото изгоряло, здравите ги подгонили към Русе, а всички останали били изгорени в заключените къщи. Същото се случило, както се оказа после и в селата около Косово. Българската кръв тук се лее не като река, а като море. Защо да се учудваме и да негодуваме срещу този нещастен народ, че на някои места неохотно ни продават храна, а се случва и да не ни посрещат приветливо. Такава е печалната съдба на войната. Отстъпвайки на по-силните позициите, които първоначално е превзела самоуверено и лекомислено, войската по неволя изоставя мирните села след себе си на убийците и злодеите. Гурко, отстъпвайки зад Балкана, остави долините на Марица и Тунджа беззащитни. Който успя да се спаси оттам, разнесе тревожните вести по цяла крайдуванска България, а тук още са живи са спомените от 1854 г., когато на войската беше забранено да пуска пред себе си бягащото население. Заминавайки нашите войници виждаха как отзад започва клането, но изпълнявайки заповедите на великодушните и умни генерали по онова време, не можеха да помогнат с нищо. Сегашният донски атаман генерал Фомин, по онова време все още полковник, даже беше арестуван и предаден на съд заради това, че въпреки заповедта, беше пуснал спасилите се от ножа и огъня българи да преминат през Дунав…” ( “Година на война”, стр. 113-116)

Много изводи могат да се направят от свидетелството на военния журналист , но избирам да попитам само следното: защо на доблестните руски защитници на българите, като Данченко или на споменатия от него полковник Фомин, поемали рискове, заставайки на българска страна, няма бюстове и паметници в България, а за Гурко и много други “великодушни генерали” ( както саркастично ги описва честният руски кореспондент), българските русофили продължават не просто да се кланят, но не могат да се наситят на нови и нови знаци на благодарнст към тях?

Отговорът е във факта, че русофилщината е изтрила спомена за истинските руски герои, които би трябвало да тачим и ги е подменила с робска благодарност към дейците на руския имперски интерес България и българите да бъдат държани в режим на безмозъчно благодарно подчинение дори и днес, когато за първи път страната ни е станала част от развитата съвременна Европа, срещу която руското евразийство води своите деструктивни политики и хибридни войни.

 

 

18 мнения за “Манталитетно Русия на Путин все повече прилича на СССР”

  1. На въпроса на Иво защо не се тачат истинските руски герои от руско-турската война 1877-78 моят отговор е. Толкова си знаят нащенските русофили. Мързи ги И да се поровят в книги и архиви. На всичкото отгоре се страхуват да не научат “неудобни” истини от рода на горните.
    И накрая, аз макар и “пропуснат” от одиозният Деян от вчерашната статия кат виден “русофоб” “тресящ се от злоба” заради бляскавата “изборна” победа на ввп излизам с инициативата да се направи паметник на оня неизвестен руски солдат от книгата на Евгений Уткин “Писма от България” който в едната ръка стиска пушката а с другата носи изоставено българско дете при отстъплението на гурко от Стара Загора. И с него, по урвите на Балкана. С една мисъл-да спаси живота на невинното боже създание.
    ВЕЧНА ПАМЕТ и ПОКЛОН!

  2. Вижте, как “майсторкси” са докарали “жизнено” необходимият им %, малко над 50% “гласували” за ввп от целият електорат.
    Но в какой-то момент про явку перестали говорить вовсе.
    Пошли голоса и проценты, а вот сколько же всего явилось к урнам не говорили до самого утра. И это свидетельствует лишь об одном: на самом деле явка провалена. //___________________________________________________________________Я это заметила. В 22часа 44 мин. на Эхе появился блог Ройзмана, где он отметил явку на 18 часов – 59.93%. Примерно в 00.45 БЛОГ РОЙЗМАНА С САЙТА ИСЧЕЗ. О явке говорить прекратили, и в оперативных данных о ходе голосования явка также исчезла. Стало понятно, что это произошло не случайно: явка не выросла, и началась “работа” по её фальсификации. В результате утром 19 марта нам предъявили явку 68% – наглую беспардонную липу.

  4. За да бъдат приликите между СССР и Русия още по-близки ЩЕ се постарае добрата стара Британия, която ще предизвика БОЙКОТ на световното по футбол, организирано от диктатора-отровител. Олимпиадата в Москва и западния бойкот през 1980год. = 2018год. бойкот на световното. ТОЕСТ Путин ги върна почети 40 години назад. Да им е честит новия-стар феодал!
    Проблемът ни е, че рашките с малко пари купуват власт в България. Вижте усмивката на Гергов докато гласува за шефа на Решетников.
    Но както и руснаците знаят, развала на СССР ще настигне и Русия.

  6. Малко спомени от първите “президенски избори” на Путлер , проведени в лениградска област:
    https://goo.gl/7iRiRq
    Има и интересен клип, който се отнася за новият проект за филм на Виталий Манский за “ранните години” на Путлер.
    В ютюб има и по-дълъг фрагменти от този нов филмов проект на реж.Виталий Манский:

  7. В момента тече процес на “подмяна” на старото поколение от елцински шпиони с нови путлириски такива, затова очаквайте още изпълнения като това с пръскачката! Новите путлириски шпиони са особено брутални и не зачитат никакви правила и норми на тази дейност, която често е част от дипломатическата и следва неговите писани и неписани правила- Новият тип путлириски шпиони от тип зелени човечета са особено жестоки и иматза непосредствена цел портивопоставяне на жителите на западните държави еднти срещу други спомощта на фалшиви новини и матрични фреймови киберудари, с цел разединяване и всяване на смут в задоволеното западно общество, където живеят и милиони даровити руснаци

  8. Не бива да се изключва след провокатора на Путин, Кирил да ни посетят и Нощните вълци на Путин.
    В момента обикалят поклоннически тур по манастирите в Сърбия.
    Нашите русофили да си стягат моторите, че ги чака нов кръг набиване на каските.

  9. Не разбрах атакиста губернатор на Софийска област дали си оттегли иска за 120 000 лв. или Иво отказа помирението.

  10. Сахаричок, видеото го няма?
    Оказва се, че и в ютюб цензурата действа, щом е в изгода на 157 сантиметровия…

  11. Пардон, чак сега се появи! Моля за извинение.

  13. Изборите в русия и изборите в България твърде много си приличат. Провеждат се в една среда. Свобода на словото – на края на класацията, медии и интернет всичко в услуга на ” правилния” избор. Никакви сериозни диспути. Обикновено нагласени изяви с подбрани въпроси. Като капак на всичко се спазва принципът на сталин. Не е важно кой как гласува а кой БРОИ

  14. Към Сия:

    Междувременно е даден ход на втората тъжба, за която разбрахме в съда, че е заведена срещу мой нови статии за още 60 000 лева, т.е. общо станаха 120 000! Тъжбата е получена отново на адреса, на който съм регистриран за гласуване, те. не е в София, но е факт.
    Ако разбирам правилно юридическата страна на въпроса, делото не може да бъде прекратено едностранно, но той може да си изтегли тъжбите ( както категорично заяви, че ще направи по телефона). Решението да двете страни, ако не греша, трябва да бъде обявено все пак пред съда на 25 април от 13.30. Оставил съм адвокатите да изяснят как ще се процедира.
    Иницативата да ме съди беше негова, да бъде пак така добър да си придвижи процедурата и сега, когато заявява, че вече не иска да ме съди.

  15. Към БЪЛГАРИН:
    Г-н Българин, клипът наистина е изчезнал, той беше с продължителност 54 минути. Като 35 минути бяха АРХИВНИ записи от 2000г. на реж.Виталий Манский , които са записани по време на изборите , на които е избран Путлер. Ако сте видял коментарите под липсващият 54-минутен клип , ще разберете защо е премахнат! В края на коментарите се вижда ,че се е включил и самият автор на филма – реж.Виталий Манский, който е призовал да не се използва неговите авторски кадри от 2000г. без неговото разрешение.
    А иначе има сведения че филма ще има заглавие – “Свидетели Путина” , и се очаква официално да е готов след 6 месеца – през лятото или есента.
    Аз все пак успях да изгледам по-голямата част от този 54-минутен клип.
    От тях 16 минути обхващат интервюто на реж.Виталий Манский с интервюиращата го журналистката. Които обсъждат някои подробности и факти ,отнасящи се към създаването на самият филм. Това е официалният анонс към филма , и можете да го намерите в ютюб, има го , и е с продължителност около 16 минути.
    Но там ги няма и тези 35 минути архивни кадри на реж.Виталий Манский от “изборите” през 2000г. , които бяха в неоригиналният 54-минутен клип.
    Тези кадри включваха гласуването на Путлер. Гласуването на Горбачов, който след това отиде да пийне по едно със своите таварищи , с което да отпразнува предварително уговорената победа на Путлер.
    След това имаше над 10 минути кадри от дома на Елцин , който гледаше по телевизията “изборните” резултати, а около него бяха неговите дъщери и внуци, а автора на филма коментираше ,зад кадър, техните “реакции” по повод провеждането на изборите. Имаше телефонни позвънявания и “поздравления” между изборните щабове на Путлер , в които по-голямата част бяха внедрени елцински кадри, и Елцин, и дъщеря му.
    Даже самият Елцин се “похвали” ,че за предходните 4 месеца е прегледал над 20 “кандидатури” за свой “заместник” , и най-накрая , след тези 4 месеца е “одобрил” Путлер. Освен това Елцин каза ,че е “помогнал” на Путлер да повиши “рейтинга” си от 2% до над 50% , за 6-те месеца, до провеждането на тези “избори” през 2000г..
    Цялото семейство на Елцин се “радваше” на “изборната победа” ,с над 50% на първият тур, на Путлер, която е била предварително подготвената и подпомогната от цялата елцинска администрация!!!
    Също се видя враждата на Елцин към Горбачов , който през осемте години на управлението на Елцин е бил нежелан “гост” във всички телевизии и вестници. Като табуто върху участието на Горбачов в телевизионни предавания пада след края на мандатите на Елцин, и Горбачов дава едно от редките си интервюта тъкмо във вечерта на тези “избори” през 2000г., които Путлер “печели” след предварително уредената си “победа” в тях.
    Можеше да се види и “реакцията” от появяването на Горбачов на екраните в тази “изборна нощ”, пред Елцин и семейството му.
    И накрая, Елцин се обади да “поздрави” лично Путлер, но в момента Путлер не можа да му отговори, и Елцин чакаше Путлер да му позвъни ,когато може…..НО!….НО….Путлер не му се обади! ……Елцин чакаше часове, почти до среднощ, Путлер да му върне обаждането…..но Путлер не му позвъни…..и Елцин трябваше да си легне, в малките часове, без да е “поздравил” Путлер…….
    Ето така Путлер “уважи” Елцин, в първата нощ на своето “президентстване” , преди 18 години!
    След това имаше още около 20 минути кадри от “предизборният” щаб на Путлер. Авторът на филма ,коментираше ,зад кадър, че повечето членове на този щаб ,които не са от Лениград , през следващите години минават в опозиция на Путлер, а някои още след няма и година.
    Ето това се съдържаше в тези 35 минути от този клип, които са премахнати в ютюб!
    Официалният филм вероятно ще има заглавие “Свидетели Путина”, след няколко месеца.
    П.П. Г-н Българин,можете да изгледате и тези 16 минути интервю на реж.Виталий Манский в ютюб, които са официалният анонс към този филм!

  16. До САХАРичок
    Благодаря Ви, че отделихте време да преразкажете по същество съдържанието на клипа.
    Сега ще погледна в ютуба за останалата налична част.
    Дано сте прав, че премахването му оттам е вследствие проблем с авторските права, а не другото…
    С благодарност, още веднъж!

  18. “Манталитетно Русия на Путин все повече прилича на СССР”

    Така е. Може дори да се каже, че по отношение на лошото (т.е. национализма), Русия отдавна е надскочила СССР. Такива като Сидеров много се дразнят когато някой им каже, че държавното величие на Русия (и СССР) е издигано винаги от външни (неруски) фактори – (Квази-европейската аристокрация при Петър Първи и Про-коминтерновския елит при Сталин).

    Много изследователи са на мнение, че руският национализъм на късния Сталин и следващите го съветски лидери, беше една от многото причини за развалата и краха на социалистическата система. Вместо да видят шанс за соц.интернационализма във вече очевидните тенденции към глобализация на света, споменатите руски лидери се вкопчиха във великодържавния шовинизъм, което и доведе до възраждането и възхода на национализмите във всички съветски сателити.

    Резултатите от националистическите атавизми са добре известни – разпадането на СССР и последващото издигане на Путин, както и такива недоразумения като Виктор Орбан и нашенския Сидеров. Тези резултати могат да минат и за успехи на национализмите. Но в един по-широк исторически план, това са просто досадни забавяния в общия ход на глобализацията, пред лицето на която национализмите са просто обречени на провал.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.