Истинска бомбардировка от падащи парчета мазилка продължава вече близо седмица на бул. “Христо Смирненски” в София.
От покрива на висока сграда на площад “Журналист” валят смъртоносни късове, някои от които със сигурност надвишават килограм-два. Падат и се разбиват на парчета като касетъчни бомби, забранени от международни спогодби дори на бойното поле.
Единствената “предпазна мярка” за минувачите и работещите в околните магазини е лента, която предупреждава да не се минава под опасния участък. От днес се появи “дори” и табела с надпис, който е буквално излишен, тъй като падналата мазилка се трупа на тротоара и напомня за опасността с нови срутвания. Вижда се от зрящите.
А от незрящите? Или от децата, затичани по техните си спешни детски задачи? Ами от престарелите и невнимателните по възрастови причини хора? Или просто от небрежните минувачи, на които може по някаква причина да им хрумне да не се съобразят с лесно преодолимата лента ( която може и да се скъса в късен час от денонощието)?
От общината били предупредили живущите да оправят проблема. Според възмутени хора, подложени на всекидневнта опасност, понеже работят наблизо под засилващата се бомбардировка, някакво общинско лице заявило, че понеже не става дума за ледени шушулки, проблемът не бил на общината.
Трябва ли да се повтори убийството от тунел “Ечемишка” на магистрала “Хемус” с падналото желязо от осветителното тяло върху една кола, за да обърнат телевизиите внимание на случая посмъртно и едва след това да бъдат взети марки за гарантиране сигурността на хората?
Предлагам съвсем простичко решение на проблема.
Поставете на тротоара в опасната зона малко копие(метър, метър и двайсе, а може и точно 157 см) на МОЧА, и ще видите как хората на Данчето бързо бързо ще дойдат да го обезопасят!
А може и видеокамери да поставят наоколо…