“Кориере дела сера” сравни химическият ужас в сирийското градче Дума с клането в Батак

Италианският вестник “Кориере дела сера” прави сравнение между  химическата атака срещу сирийския град Дума и клането в Батак през 1876 г.http://www.corriere.it/cultura/18_aprile_10/januarius-aloysius-macgahan-bulgaria-daily-news-reporter-21cc236e-3ce1-11e8-87b2-a646d975b0f5.shtml

Авторът Джан Антонио Стела припомня, че американският журналист Дженюнериъс МакГахан ( на снимката) има историческа заслуга за разгласяването на ужасите от Батак. Информацията му води до прекрояването на картата на Балканите и до възникването на 4 държави, пише той.

 

stella4-k2p-U43470218581642mDC-140x180@Corriere-Web-Sezioni

 

 

 

Колко малко думи, а колко много казват! Защото е точно така.

Когато репортажите на МакГахан достигат страниците на “Дейли мейл”, светът научава за трагедията на българите след Априлското въстание, което предизвиква международен отзвук, довел в крайна сметка до верига от събития, вкл. стават повод за отдавна замисляния от Русия реванш срещу Османската империя за своето поражение в Кримската война ( 1853- 1856 г.).

Самата Русия, впрочем, която е направила всичко възможно да предотврати Априлското въстание ( предимно чрез своя топ шпионин на балканите полковник Иван Кишелски, поддържащ връзка с български революционери, но не само чрез него), научава за избухването и разгрома на Априлското въстание също от МакГахан. Както не веднъж съм отбелязвал, таченият у нас като голям приятел на България , водачът на московските славянофили Иван Аксаков, възкликва цинично: “Сега вече ще можем да си вземем Проливите”, понеже българите са създали с кръвта си търсения от Русия повод за война с Турция.

Малко известно е у нас също, за да не кажа – никак, че брошурата на Гладстоун “Българските ужаси и Източния въпрос”, базирана на репортажите на МакГахан, е отпечатана в Англия в невиждан за времето си тираж от 100 000 броя и предизвиква огромен обществен отзвук на Острова, обхванат от масови демонстрации в защита на българите, което принуждава Лондон да поеме инициативата чрез циркулярно писмо да призове европейските Велики сили да се съберат на конференция и да поставят ултиматум на Султана да предостави права и свободи на угнетеното българско население.

Въпреки цинизма на Аксаков и зле прикритита радост от появилата се възможност за руска намеса по върховете на имперския Русия, в руското общество също възниква силно движение на солидарност с българските жертви. Като в Англия, макар и по-късно, то принуждава императорския двор да се съобрази с тези настроения. Така възниква, укрепва и се надига вълната в Русия, която облича 13-тата поредна Руско – турска война в освободителната реторика, използвана за мотивиране на руския боен дух, травмиран сериозно в Кримската война 20 години по-рано.

Друг е въпросът,, че при първите си неуспехи на балканския фронт руските военни започнали масово да обвиняват за това “българските подлеци”, които не им помагали достатъчно срещу подценения от руското командване османски противник. Но това е отделна голяма тема, укривана от българите съзнателно по русофилски съображения. 

Руският военен кореспондент Василий Немирович- Данченко ще напише по-късно по време на самата Руско-турска война, че натискът върху султана от страна на Англия и останалите държави от т.н. Европейски концерт е отслабил рязко хватката на обичайния  грабеж на прекупвачите при събирането на данъците от българите през 1876 г., което е довело до такъв голям икономически резултат в българските земи, че българските селяни са изхранвали без проблем близо година руския корпус от близо 200 000 души. Руските военни не са могли да се начудят колко заможни се оказали българите, според руските критерии. 

Освен всичко друго паралелът между клането в Батак и химическата атака в сирийското градче Дума, който прави един от най-влиятелните вестници в Италия, е знак за факта, че България и българската история не са толкова забравени от “европейския бог”, колкото сме склонни да твърдим самосъжалително. Напротив, европейската солидарност, при цялото й криволичене през войни конфликти, е жива – за сведение на нашето малодушно правителство, което не посмя да се солидаризира с европейския си съюзник Великобритания в труден за нея момент, когато веднъж и тя поиска от България да направи жест на солидарност. 

Евразйският избор на Борисов и компания няма да остане незабелязан и без последици, уви. 

 

 

10 мнения за ““Кориере дела сера” сравни химическият ужас в сирийското градче Дума с клането в Батак”

  1. Присъединявам се изцяло към призива на Иво от предишната статия където Росен Йорданов дава фактическият старт на поредното блестящо есе на Иво.
    РОСЕНЕ, и от мен Голямо Благодарство!
    Нещо което от дете ме е вълнувало. Как може само със серия от репортажи да разбудят обществената европейска съвест. МакГахан е сътворил истинско чудо. Не знам нали си е давал сметка за отзвука на писаното от него но това в историческият контекст днес няма абсолютно никакво значение.
    Колкото до Кориере дела сера изключително приятно съм изненадан от ерудицията на вестника. По-вярна успоредица от клането в Батак и отровната атака в Дума едва ли може да се намери.

  2. “Евразйският избор на Борисов и компания няма да остане незабелязан и без последици, уви.”
    ……….
    ДУМБА-ЛУМБА-ЛУМБА…ВАААЖНО СЪЪЪОБЩЕНИЕ!ДУМБА – ЛУМБА…
    Поооради …мааасови протести… нааа… софийските бездомни помияри…
    кметицата учитенилница па савеЦки…гаспажа Фаньдъкава…
    ЗА.. ПРЕШ.. ЧА..ЕТ… тричание сабаки…
    вместо ани… да се тричат плъхове-пятакалонники…
    сичкити депутатяни в НС…управляващи иии…парлама-опозиция…
    сичкити министЯри и менистЯрки… WITHOUT …Лилянчето Павлова…зааа…
    да не скъса въжету…
    КГБ- къртица Борисов…шпиониращ ЕС …да се тричува …дакагда панимает
    разница… спасиба-канграчулейшън-мерси-благодаря…
    АСТАААРОЖНА!…Да не се изпомачкувать теменужките… на Иван “Прекръстителя”…
    прекръстил…БКП и ДС НОМЕНКЛАТУРАТА… нааа…ЧЕСТНИ БИЗНЕСМЕНИ…
    ДУМБА-ЛУМБА-ЛУМБА…
    ДУМБА – ЛУМБА!

  3. Самата Русия, впрочем, която е направила всичко възможно да предотврати Априлското въстание ( предимно чрез своя топ шпионин на балканите полковник Иван Кишелски, поддържащ връзка с български революционери, но не само чрез него),
    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    ТОВА НЕ САМО НЕ Е ВЯРНО , НО Е И ПРОТИВОПОЛОЖНО НА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА.
    ПРЕДВИД ДОКАЗАНИЯ РУСКИ АГЕН- ПРОВОКАТОР, ТОЙ И АПОСТОЛ НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ – СТОЯН ЗАИМОВ, КАКТО И ОБЩИТЕ ИМ ДЕЛА ЗА РАЗПАЛВАНЕ НА СТАРОЗАГОРСКОТО ВЪСТАНИЕ САМО ГОДИНА ПРЕДИ АПРИЛСКОТО, С ДРУГИЯТ ДРУГИЯТ АПОСТОЛ – ГАВРИЛ ГРУЕВ ХЛЪТЕВ , ПОЛУЧИЛ ОТ ЗАИМОВ ПАСПОРТА НА АНТОН БЕНКОВСКИ, ОСИГУРЕН ЗА ЗАИМОВ ОТ РУСКОТО АЗИАТСКО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, ТО СЪМНЕНИЯТА ЗА ВДИГАНЕ НАРОЧНО НА НЕПОДГОТВЕНОТО АПРИЛСКО ВЪСТАНИЯ ОТ РУСКИ – АГЕНТ ПРОВОКАТОРИ, СА МНОГО ОСНОВАТЕЛНИ !!!!!!
    ОЩЕ ПОВЕЧЕ , ЧЕ ВЪСТАНИЕТО Е ВДИГНАТО НЕ ОТ БЦРК, КОЙТО Е БИЛ НЕСЪГЛАСЕН ДА СЕ ВДИГНЕ НЕПОДГОТВЕНО ВЪСТАНИЕ , А ВЪСТАНИЕТО СЕ ВДИГА ОТ Г’РГЕВСКИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ , НАБЪРЗО СЪЗДАДЕН САМО ШЕСТ МЕСЕЦА !!!!!!!!!!! ПРЕДИ ВЪСТАНИЕТО !!!!
    БЪЛГАРСКИТЕ ИСТОРИЦИ ИМАТ МНОГО РАБОТА ПО ОРГАНИЗАЦИЯТА И ВДИГАНЕТО НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ, КОЕТО БЕШЕ ДОБРЕ ИЗПОЛЗВАНИО ОТ РУСНАЦИТЕ ЗА КАЗУС БЕЛИ ЗА ВОЙНАТА ИМ С ТУРЦИТЕ!!!!!!

  4. “Българските ужаси” трябва да е на Уилям Гладстон, премиер на Великобритания, преди и след Бенджамин Дизраели, който е поддържал постоянно приятелска връзка с Дженюериъс МакГахан и с американския консул в Цариград Юджийн Скайлър, също близък на Дж. Макгахан.
    https://www.britannica.com/event/Bulgarian-Horrors

    Един от подстрекателите да го има Априлското въстание е Русия, така, че тя най-вероятно знае за него преди, по време и след него.
    Но тя това не го прави като Васил Левски, да бъде изцяло самостоятелно и независимо въстание, и постигне успеха си само, а чрез своите там “комитети” и агентура, и желае после да го използва като един от поводите да й “отвързва ръцете” и “узаконява” “ангажиране в полза на “славяните”” на Балканите във война на полуострова, каквато замисля и прави в лицето на тази от 1877-1878 г.

  5. Иво, репликата ти и вниманието към моя коментар ме накараха да преведа цялата статия и ето тук поствам и нея, за нашите съблогъри. Малко закъснях, защото по едно време компютърът ми ме изненада като блокира и трябваше да пренаписвам половината текст.
    Има много цитати в нея и тях съм оставил в квадратни кавички както е в оригинала.

    ……………………………………………..

    Персонажи

    Обвинението-шок на МакГахан, репортерът който създаде четири държави
    През 1876 журналистът, пратеник на «Daily News», разтърси света разкривайки престъпленията на турците в България: отприщи една верижна реакция която преобрази картата на Балканите
    от Джан Антонио Стелла
    «Il massacro di Batak» (1889), un dipinto dell’artista e patriota bulgaro Antoni Piotrowski (1853-1924) sui crimini perpetrati dai dominatori turchi nel suo Paese
    «Имаше къдрави главички в тая гниеща маса, смачкани под тежестта на тежки камъни, стъпнички не по-големи от човешки пръст на които месото бе изсъхнало в палещата жега преди да може да се разложи; ръчички протегнати като че ли зовящи за помощ; новородени сякаш умрели шокирани от стряскащия блясък на сабите, от свирепите погледи и кръвясалите очи на мъжете които ги стискали…». Репортажът в «Daily News» на Джануариус Алоизиус МакГахан разказващ събитията в градчето Батак, 150 километра на юг от София се плесна в лицето на британския премиер Бенджамин Дизраели като удар с камшик. И оттам подпали и цяла Великобритания, Русия и Европа.
    Беше 2 август 1876. И този репортаж, ще разкаже по-късно, вече в наши дни Дейвид Рандал във вдъхновената си “Тринадесет журналисти почти перфектни“, издание на Laterza, стана «най-големият журналистически шедьовър за всички времена».

    Питаме се тия дни: ще успеят ли снимките на тези задушени дечица в Сирия да разтърсят света? Ще успеят ли малчуганът с кислородна маска и малките създания увити в бели чаршафи да събудят достатъчно атрофирали съвести?
    Джануариус, преди един век и половина успя да го направи: «Разкри един геноцид, показа че две правителства систематично лъжат, предизвика такава вълна на възмущение, която помитайки цивилизования свят доведе до обявяването на една война, прекрояването на картата на Европа и създаването на четири нови държави», т.е. България, Сърбия, Черна гора и Румъния, «и да отбележи изборното поражение на един британски министър председател. Нито един единствен друг журналистически репортаж не му се доближава по предизвиканите от него последствия».

    Отричаше седмици наред, премиерът. И предизвикваше разярен вестниците които се осмеляваха да събират слухове за някакви кървави репресии от страна на „турските приятели“ срещу огнища на бунтове в България. Какви кланета! Как можеха «безотговорните» вестници да разпространяват подобни «кръчмарски клюки»? Освен това и «Daily»!

    Но стана така, че предизвикан от правителството, «Daily News» нямаше друг избор и се почувства задължен да докаже че кланета имаше и то истински. Трябваше да се отиде в сърцето на Балканите, да се нарушат границите, да се избегнат турските патрули… «Кого ще изпратим?», се попитаха. Можеше да успее единствено той, МакГахан, един младеж с руса брада, родом от Ню Лексингтън, Охайо, на 32 години, син на бивш ирландски моряк, който беше взел участие като млад в едно пътешествие което отведе Наполеон на острова Св. Елена.

    Останал сирак твърде рано, израстнал работейки на полето през лятото и учейки през зимата, бляскава интелигентност, дипломирал се петнайсетгодишен като учител в Илинойс, решен да става адвокат, току-що преместил се в Сейнт Луис спечелил симпатиите на генерал Филип Шеридан. Който, впечатлен от бързината с която момчето само усвоило френски и немски език го подтиква да учи в Европа. В Брюксел. За да го предложи след това на «New York Herald» да му повери репортажите от тогава избухналата война между Наполеон III и Вилхелм на Прусия. И станало така че, както описва Никола Атадио, разказва за поражението при Седан, съпротивата на Леон Гамбета и хаоса на Парижката комуна така че рискува да бъде разстрелян с обвинение че е неин деец. Ще възкликне най-известният британски репортер от тази епоха, Арчибалд Форбс: «От всички тези които си създадоха репутация на военни копеспонденти, МакГахан е най-брилянтният».
    Смел, бърз, неуморим, прескача с години от Санкт Петербург към Лондон и от Куба към Кавказ, от слънчева Испания към ледените води на Арктика, която отчаяно е решил да прекоси, въпреки че дървеният кораб се зеклещва все повече в ледовете. Да не говорим как, решен да достигне една офанзива на царските войски в Туркестан пренебрегва всички забрани и смъртта в една луда езда от хиляда мили през степите със казаци препускащи по петите му.

    В избора си кого да изпратят, в «Daily News» въобще не са могли да имат никакви съмнения. И Джануариус, който ще си спечели и славата на Герой на България бе на висота: «Тръгва в началото на юли и на 23 същия месец е на мястото за да разследва събитията и интервюира стотици оцелели», пише Рандал. «Това което е видял надхвърляло всякакво въображение». На 28 юли въпреки трудностите с придвижването си и с изпращане на информация, диктува първото потвърждение: «Мисля че съм дошъл в състояние на душевно равновесие и предразположен да бъда безпристрастен (…) но се страхувам че няма да мога повече да бъда безпристрастен и че със сигурност не мога вече да съм сдържан и безразличен». Новините сухи като изстрели: «Изгорени са 60 – 70 селища, (…) избити са около 15.000 души, в голямата си част жени и деца».

    Спря дъха на целия свят репортажът му от едно градче наречено Батак: «Изведнъж дръпнахме юздите (…) защото точно пред нас, почти под копитата на конете ни, една ужасяваща гледка ни накара да настръхнем. Беше една купчина отрязани човешки глави, премесена с кости от всички части на тялото, скелети почти цели и в процес на разлагане, дрехи, човешки коси и гниещо месо лежаха там в една смесица която предизвикваше повръщане. (…) Забелязахме че бяха всичките малки…». Ето училището: «Съдейки по стените, част от които не са съборени, е била постройка която е събирала 200 или 300 деца. Под камъните и отпадъците които покриват пода на височина от доста сантиметри лежат костите и останките на 200 жени и деца изгорени живи между тия четири стени». Ето и църквата: «Влязохме (…) но тук вонята стана толкова силна че беше почти невъзможно да вървим напред. Вземаме шепа тютюн и го държим на носовете си…». Там отзад, в малкото гробище е мястото където МакГахан вижда ужасяващата гледка на купчината «къдрави главички».

    Всичко наоколо е тишина: «Няма сълзи, нито вопли, нито плач, нито писъци, нито молитви за пощада. Реколтата гние по полята а жътварките гният тук в гробищата». Малко по-нататък са, «телата на 200 момичета» които «са били в лапите на техните палачи няколко дни» и «са изтърпяли всичко онова което бедни момичета, безпомощни и треперещи от страх са могли да понесат». След като са били изнасилвани няколко дни, «са били поведени посред бял ден, под усмихнатото лице на небесата и най-хладнокръвно обезглавени».

    Тези хроники, щеше да напише историкът Едуин Пиърс, «разтърсиха общественото мнение като мълния». Отприщиха верижна реакция. Може би всичко това беше заслуга на този легендарен журналист (поразен две години по-късно от тиф, след като проследява руско-турската война с един гипсиран крак!) който беше способен както никой друг да трогне сърцата на хората.
    Или може би бе заслуга на хората, тогава все още способни да изпитват възмущение и болка.

  6. Супер, само ще допълня, че Султана е дал голяма софра за всички европейски журналисти, които са дошли да снимат, какво се случва в България. Не помня подробности но само МакГахан за наш късмет е преминал турските препятствия и е успял да види истината и да я опише.

  7. Не мога да си спестя футболната аналогия в такъв случай. Чудесно подадена топка от Росен Йорданов… и … великолепен текст на Иво Инджев!

    Да, действително интересни са всички военни кореспонденти, както и участниците, оставили писмени свидетелства.
    Не пропускайте дневника на Газенкампф!
    Особено щом става дума за възприятието на руските войници и техния шок от икономическото благосъстояние на това ‘забравено’ и от Бога ‘българско племе’. И описанията му на чудесните български къщи, за които руснакът е можел само да мечтае.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.