Има само един аналог в нашата история с днешната кулминация на българското председателство на ЕС, в рамките на която София е домакин на лидерите на съюза и на отделните държави, заедно с лидерите на страните от неинтегрираната в него част от балканските ни съседи. На същото място, построено ударно за целта и наречено тогава Людмила Живкова, в София се изсипаха през 1982 г. делегации и вождове на всевъзможни компартии, техни соцварианти, движения и прочее кандидати да гостуват на гостоприемната ни ридина ( за наша сметка) по случай 100 години от раждането на Георги Димитров, “вожд и учител на българския народ и видеен деец на международното комунистичско движение”.
Далеч съм от мисълта да слагам знак на равенство между двата случая, както и между държавно-партийното прахосничество от онова време, когато идеологията командваше не само икономиката, но и здравия разум изобщо. В днешно време на власт е н.в. величество интересът и ние наистина имаме интерес да бъдем поне за миг важни партньори на най-развитите държави в Европа, за да се срещнат с най-изоставащите съседи по – континент.
За да си дадем сметка от какви абсурди сме се отървали, не е лошо да си спомним за онова грандоманско българско домакинство на другари и другарки от много континенти, приласкани с многогомилионни разходи за тяхното транспортиране, изхранване, настаняване и забавляване с надеждата да ги възхитим с постиженията на развития ни социализъм. 
Както мнозина други колеги от БТА и подобни ведомства, в които работата изискваше владеене на чужди езици, бяхме мобилизирани почти във военния смисъл на думата да придружаваме безбройните гости и да им превеждаме мъдрите мисли на простоватите ни партийни лидери по темата за неоценимия принос на др. Георги Димитров за развитието на международното работническо движение, комунизма и дружбата между народите. На моя милост се падна тежката задача да си говоря на арабски с другари от Йемен – бедни като църковни мишки, не като някои други арабски другари, които извън официалната програма обикаляха недостъпни за българското простолюдие тогавашни нощни заведения, в които разплащането ставаше в западна валута.
В най-добрите традиции на параноичния тоталитаризъм делегациите се радваха на някаква йерархична подредба по тяхната важност. Не всички бяха канени на всички събития. Когато работата опря до лична среща с др. Тодор Живков, на придружаващите преводачи беше подшушнато под секрет къде и кога да доведат своите питомци. Великата чест беше оказана и на моите йеменци, вероятно като много важна бойна единица от общия фронт срещу империализма в най-затънтенния край на Арабския полуостров, където на практика прогресивните сили от нашия приятелски юг водеха война срещу реакционото правителство на Севера, базирано в Сана.
Покрай тази случайност зърнах за пръв и последен път от близо нашия непрежалим ( за баш европееца Борисов например) Пръв партиен и държавен ръководител Тодор Живков. За целта ни доведоха конспиративно в южната зала ( номер не помня кой) и ни затвориха там да чакаме, подредени надлежно на маси с плюшени покривки. Жегата се покачваше с всяка секунда, за коото допринасяха и постоянно включените прожектори в и без това ослепително осветяваната от слънцето клетка от алумний и стъкло.
Протоколът при особено важни срещи като тази, явно е смятал за особен шик, пред гостите да има сервирани кристални чаши с коняк. В зверската пещ това изглеждаше като подигравка с нормалността, но пък с какво да се чукнат другарите и другарките, когато др. Живков вдигне наздравица?
Времето напредваше мъчително бавно, минутите се нижеха, напрежението растеше. Някои делегати, зачервени като партийното знаме, видимо негодуваха и дори започна да се чува ропот. Моя милост, нагласен с вълнения си сватбен костюм в керемиден цвят ( единствен, какво да се прави), не правеше изключение от общото усещане да бъдем раци в тази тенджера. Поне една жена припадна ( не знам дали беше преводочка или репортерка, но беше българка). Това не можеше да бъде скрито, защото просто се строполи на пода.
Най-накрая самият Той се появи и прие аплодисментите на облекчение сред подложениете на принудителната сауна жертви на тази приумица. Колко бяха припадналите, така и не разбрах. Което не знам, не знам.
И какво мислите каза вождът – слънце по адрес Г. Димитров, автора на великата глупост за дружбата с СССР, необходима като“слънцето и въздуха” за нас? Ако някога сте се питали изобщо какво ли се обсъжда на такива места от такива хора, нека да ви информирам: “ Добре дошли…радвам се да…да живее дружбата между народите…да пием за… “ и довиждане. Толкоз. “Ефективност и качество, качество и ефективност”, както се казваше в онзи вездесъщ транспарант, отразяващ мърдостта лично на др. Живков.
Е, после имаше ядене на печено прасе, сервирано с лимочне в зурлата в резиденцията в Бояна, както и нова конспиративна среща – вече с цяла група другари от Политбюро в отделна зала за избрани гости. Този път се разбунтувах и заявих на моите йеменски питомци да се оправят вътре сами. Ако щете вярвайте, но предадох доверието на партийното и държавното ръководство, което ми беше гласувано като преводач на глупостите им.
Истинският ми бунт обаче се състоя на една софра в японския хотел, както наричахме “Ню Отани”. Бяха събрали на едма маса заедно делегации от двете части на Йемен – партизани от Севера и управляващи техни другари от Юга, да похапнат в най-добрия за времето си хотел в столицата ( а вероятно и в страната). Да ги впечатлим, демек. Северняците си имаха преводачка, едно младо момиче, което някакъв деец от ОФ, прикрепен към нас да обядва с гостите, нападна просташки с думите “ не си дошла тук да ядеш, бе”. Момичето си беше позволило да опита от сервираната пред нея храна, но буквално се задави и млъкна. Заби, както се казва на днешен компютърен език.
Наложи се да поема превода на двете делегации до момента, в който същият простак се обърна към мен с ново заяждане, защото съм се бил усмихнал. “ Не се смей, бе, шопе”, подвикна ми той. Кипна ми. Спрях да превеждам и се обрнах към него със следното предупрежние: още една такава реплика и я превеждам така, сякаш се отнася до арабите.
Въпросният замръзна и измърмори нещо от рода на “чакай бе, ти чие момче беше”. Светкавично бях задействал защитната му система, според която такъв род съпротива е възможна само от страна на човек, който е близък с някой важен човек от ранг, по-висок от неговия.
Цялата тази грандиозна манифестация на социалистическтата ни грандоманщина, ненавиждана от хората заради мерките за сигурност, основателните предположения за огромните харчове и досадното натрапване на Георги Димитров с помпозните “мероприятия” за хилядите хрантутници на държавата ни, все пак приключи като всяко чудо: за три дни. Дойде време да си поискам хонорара за превода. Оказа се, че плащането става в касата на ОФ на бул. “Витоша” .
В скоби казано: там пък малко преди това се наложи да превеждам на члена на политбюро др. Пенчо Кубадински на среща с отделен делегат, явно йеменски негов аналог. Едва настанил се след ръкостисканията в мекото кожено кресло на затъмнения като в нощен бар началнически кабинет, Кубадински захърка на средата на изречението на госта. Видях се в чудо как да го събудя. Реших просто да млъкна и това подейства. Хъркащият като глиган ловец номер едно на републиката се сепна и вдигна със заучен автоматизъм кристалната чаша с коняка ( голям любител бил, казват – искал си коняка и в най-ранните часове на ВИПа на летишето в 5 сутринта, сподели веднъж една стюардеса). На следващия ден в органа на ОФ се появи дописка, в която се изреждаха темите за сътрудничеството между нашите социалистически родини, които били обсъдени от др. Кубадински, който не каза всъщност нищо повече от “добър ден и хайде наздраве за…”.
Посещавайки централата на ОФ с цел законно обогатяване с тлъст хононар ( нещо от рода на стотина лева и отгоре) се срещнах с моя познайник, който се беше държал свински на онзи обяд в японския. И какво мислите направи? Дали ми извъртя един шамар като на пикльо, който си е позволил да му противоречи и да го излага пред чужденците? Точно обратното. “Ей, огън момче си”, произнесе се той на висок глас в коридора с надежда повечко другари да го чуят. Явно трайно му бях внушил, че съм момче на някоя важна клечка, на което е по-добре да се подмазва.
Пояснявам: не се подмазвам с този текст никому и днес. Само показвам какъв късмет имаме все пак да бъдем в наши дни домакини на една несравнимо по-цивилизована компания от чужди гости, макар някои наши държавни ръководители да не се различават съществено по манталитета си от описаните по-горе другари.
Нали искахте веднъж и аз да напиша нещо положително, а не само да критикувам? Ето ви я положитебната ми статия във връзка с епохалното международно събитие, на което България е домакин.
Парадоксално на пръв поглед, но профанското възклицание “да живее международното положение” , с което навремето иронизирахме помежду си тъпоумните идеологически изблици, този път си идва на мястото. Ако не беше “международното положение” нямаше да посрещаме гости от цяла Европа. Тъкмо по международни съображение ни приеха в това семейство. Поканиха ни, за да не правим бели в предверието на Общия европейски дом, какъвто Горбачов, нашият освободител от Живков, имаше желание да гради, но осъмна в обичайната руска килия на враждебното самозатваряне. За наше щастие, ние се измъкнахме от нея в последния момент.
Иво, проверено чрез чичко Гугъл, гошо Тарабата-Дамаджаната е роден през 1982. Трий тук, поправяй горе.
Предполагам, че събитието което описваш е било на другата година след откриването на ндк-ато.
Страхотна сатира.
Е, това бяха, от върхове към върхове, както редеше соцпропагандата, МЕРОПРИЯТИЯТА през “такова беше времето”. Профанация, простотии на мах, дебелашки хумор, робски манталитет, всеки се пази от всекиго и като резИЛтат-ИЗЛАГАЦИЯТА е пълна. Носталгия ли?????????????
Да припомня!
На 30 май-сряда е последното заседание в Софийски Районен Съд-Наказателно отделение, адрес бул “Скобелев” 23, на ндчх 17036 , атакистът илиан тодоров срещу ИВО ИНДЖЕВ от 13,30часа, 109-ти състав, съдия Славчев в 16-та зала.
В тази връзка и подновявам кампанията на СИЯ “Левче за Иво”.
https://ivo.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0/
Обединението Демократична България призова българските граждани, всички партии от демократичната общност и граждански организации да се включат в национален протест на 22.05.2018 г. /вторник/ от 18:30 ч. пред Министерски Съвет.
Целта на акцията е да бъде спрян рестартът на корупционния проект АЕЦ „Белене”.
Възобновяването на този опасен, икономически несъстоятелен, технологично остарял проект, е пагубен за българските геополитически, финансови и екологични интереси. Това е завой към Кремъл и рестарт на краденето, заявяват извънпарламентарните десни.
Ето и още от призива за националния протест:
АЕЦ „Белене” е измама спрямо българските избиратели и представлява драстично отклонение от европейския път и опит енергийната зависимост на България от Русия да бъде невъзможна за преодоляване през следващите десетилетия.
С действията си Борисов излъга своите избиратели, доказа че играе двойна игра в българската политика, скрепяваща управляващата коалиция и доказва задкулисни отношения с виновните за прахосването и кражбата на милиарди левове, като реално изпълнява предизборните обещания на БСП.
Оставка на лъжеца Борисов!
“Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно от първото. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и от къде идва. По-лошото е, че сякаш и ние започваме да забравяме. Приемаме присъствието му по върховете на властта като нещо нормално и много често дори не осъзнаваме колко далеч сме стигнали. В нормална ситуация подобен човек не би се случил като кмет на Банкя, а камо ли като министър-председател. Абсурдът на българското всекидневие дотолкова ни е погълнал, че вече дори не помним как се появи настоящият премиер. Там, иззад рамото на Тодор Живков, който през 1996 година посети за първи път родния Правец в демократични условия. Тогава бодигардът му слезе от шофьорското място и отвори задната врата, за да може от нея да излезе сваленият диктатор. За разлика от Борисов, Живков беше истински диктатор, което не значи, че беше по-добър. После шефът на най-голямата охранителна фирма в софийско, след СИК и ВИС, даде няколко интервюта. И предизвика интерес. В интервютата си той се оплака, че напуснал МВР, защото го накарали да се деполитизира. С две думи толкова бил привързан към БКП, че решил да зареже кариерата си на пожарникар, но да остане верен на партията. Тогава беше смешен. Днес пак е смешен, но освен това е и министър-председател. Последното трябва да си припомнямае по-често.”
Г-н Инджев,
Да си призная, от доста години /от различни АйПи адреси и НИК-кове/,
“хулиганствам” В БЕСЕДКАТА.
Научил съм много неща от съблогарите и от Вас.
Чел съм много брилянтни статии.
Но написаното днес най-много ми хареса!
Призовавам съблогарите, по повод и без повод да я постват!
Защото младите не знаят, а старите папагалски повтарят:”такова беше времето”
Времето ВИНАГИ е било едно и също: Слънчево и облачно. Дъжд, сняг и виелици…
Не времето, ИСТИНАТА за времето беше друга!
Независимо от времето- и тогава , и сега за комунистите ЛЪЖАТА е тяхната ИСТИНА!
И това не е въпрос нито на времето, нито на партийни пристрастия със всякакъв
цвят и НИК!
А за етикета, изобщо…
Още един пример, че по-важното е съдържанието!
Георги Димитров Михайлов
Георги Димитров Михайлов
Все същият законен етикет!
Но според народа, едното съдържание е Гемето, а другото е Гошо Тарабата!
Поздрави!
Да доживеете до много
внуци и правнуци
Малко уточнение, ако е възможно… Поне аз не можах да схвана следното противоречие:
“прогресивните сили от нашия приятелски юг водеха война срещу реакционото правителство на Севера, базирано в Сана
…
делегации от двете части на Йемен – партизани от Севера и управляващи техни другари от Юга”
Как така севера държи и правителството и партизаните? Последно ние навремето сме подкрепяли севера или юга? Ако сме подкрепяли партизанския север… Това може да обясни спасяването т.е. минаването между капките на ‘бунта’ на преводача на предателския юг 🙂
Планината /разбирай ръководният елит на Обединена Европа/, загнездила се тези седмици в НДК, под трепетно обгрижване и зорка охрана, след яко напъване, най-сетне роди … мишка!
Ето с какво ни зарадваха:
Историческата Софийска декларация, която подписаха днес в българската столица лидерите на ЕС
1. ЕС приветства споделената ангажираност ……
2. ЕС потвърждава отново недвусмислената си подкрепа за европеиската перспектива ……
3. ЕС е решен да укрепи и засили своята ангажираност ……
4. ЕС приветства ангажираността на партньорите ……
5. ЕС подкрепя ангажимента на партньорите ……
6. Създаването на тесни връзки и възможности в рамките на региона и с ЕС е от основно значение ……
7. ЕС е съгласен да насърчава ……
8. Специално внимание ще бъде отделено ……
9. За тази цел ЕС приветства ангажимента, поет от партньорите ……
10. ЕС и партньорите от Западните Балкани имат много общи предизвикателства ……
11. За борбата с тероризма и екстремизма……..засилено сътрудничество помежду ни ……
12. ЕС и партньорите от Западните Балкани признават ……
13. ЕС приветства приноса на партньорите ……
14. С дезинформацията и други хибридни деиности ще се борим съвместно ……
15. За да ускорим подобряването на живота на нашите граждани ……
16. ЕС приветства намерението ……
17. Отбелязваме, че нашите партньори от Западните Балкани са съгласни с изложените по-горе точки.
Многоточията, с които съм заменил пропуснатата част от текста, всеки от вас може да замени с произволни, нищонеказващи словосъчетания, от рода на витиеватите „бисери”, които непрекъснато ръси парламентарният вожд на групата на ГЕРБ – Цв.Цв. От това смисълът на фамозната декларация няма да се промени нито на йота.
Помислете – от хората сътворили тази гавра очакваме да решават бъдещето на Планетата, на Европа, на България, на нашите деца и внуци!!!
Към Sana:
Мислех, че е ясно, но обяснявам очевидното: в юга беше на власт прокомунистимчески режим със столица Аден ( Южен Йемен). А на Север управляваха негови противници, срещу които се сражаваха в рамките на гражданската война, подкрепяни от междунардния комунизъм и от юга партизани. Точно както в Северен и Южен Виетнам, но с обратен азимут. Едните баха от лагера на победилия социализъм, а другиге се бореха да победи и в тяхната половина от Йемен. Днес гражданската война там продължава по друга линия на разделение с намесата на Иран и Саудитска Арабия.
россия вперьод
ВЪПРОСЪТ НЕ Е ПО ТЕМАТА, НО Е АКТУАЛЕН ВЪВ ВРЪЗКА С БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО.
Кой от посочените е най-голямият български алпинист, футболист, тенисист и катерач?
Боян Петров,Георги Аспарухов, Григор Димитров, Иван Кристоф?
Отговорът е:
Нито един от тях! Това е Банкянското слънце.
ИЗВЪН ТЕМАТА Е НО Е ВАЖНО! Вчера се навършиха 145 години от прословутото Баташко клане. При заседание на народното събрание народните представетилите от всички партии отдадаха почит с едноминутно мълчание на ПЕТТЕ хиляди изклани от Турския башибозук Българи в Батак, единственно партията на ДПС напусна по време на отдаването на тази почит залата. Искам да попитам що за Българи са тези които членуват в тази партия и няма ли да им се потърси някаква ОТГОВОРНОСТ за този ГАФ или тези се смятат за потомци на БАШИБОЗУКА клал невръсни деца и набивали на кол и обезглавявали нарида на Батак и тази отдавана почит е ОБИДА за ТЯХ. СРАМ и ПОЗОР тези не трябва да са във ВЛАСТА такива като твх трябва да бъдат ПРЕЗИРАНИ и ОПЛЮВАНИ – или пак ще им се размини като онзи КАТИЛ който нарече Българският народ 80% ДЕБИЛИ! БЪЛГАРИ СЪВЗЕМЕТЕ СЕ. С приятелски поздрав И. Иванов!IIC…..oIL.
Ps. Искам да добавя. Tози ГАФ не беше отразен от пресата, единственно само по една телевизия беше опоменато с недомлъвки!IIC…..oIL.
“Скръбна” вест, омайна сладка. Ликвидиран е вчера в Донбас, един по един, до един, командирът на “интернационалната бригада” “Пятнашка” Олег Мамиев-Мамай.
Вижте сами кЪФ Убавец е.
https://storage1.censor.net/images/e/1/1/9/e119d1b3a3b7d3697d4517284e5bf073/original.jpg
Драги I.IVANOV,
Добре е и интересно, че отбелязвате този момент (гадно, разбира се, каквото е станало в “управляващата” зала).
Само не е “турски башибозук”.
“Башибозук” означава нещо като местно набирани и въоръжавани групи, нередовни като организация, за справяне с проблеми като бунтове и мачкат по села и квартали. В случаи, когато опасността не е голяма и не е за цялата държава, централната власт от Цариград не изпраща редовната войска, която вече е “турска” (или османска).
За съжаление, башибозук, това са най-вече помаци. Българи по етнически произход, в случая от Родопите. Но по отношение на вярата, знаете го вие и всички тук, те са вече обърнати в ислям. Оттук, през ислямската вяра и институции, джамии имами и нагоре, те са вече станали не-българи, а са се подчинили на османската официална вяра, исляма, който завършва на върха при халифа, който пък е турският султан. Променената вяра, т.е. вътрешният им свят и убеждения, ги е направила ДРУГИ, и подчинила на ДРУГО, готови да изпълнят неговата заповед, и застанат СРЕЩУ БЪЛГАРСКОТО И БЪЛГАРИ. Така са направени и еничарите. Така се постигат и вътрешни противоречия сред обществото да бъде отслабвано и вътрешните му връзки като БЪЛГАРСКО да бъдат разкъсвани.
Do AWACS! Може да съм написал (Турски) БАШИБОЗУК това е моя грешка. Но защо (уважаемите) от ДПС напуснаха залата защо не почетаха загиналите в това КЛАНЕ. Аз мисля че те нямат работа в това управление защото те са БЪЛГАРИ родоотстъпници! Борисов трябва да си влезе в ролята а не да обикаля тук итам и да МЛЯСКА този и онзи!IIC…..oIL.
Не мога да разбера, какъв е проблема да се нарече турски? Били българи. А кой ги е направил разбойници? Да не би турците да са били против тях?? Тези са същите, като разбойническите отряди на Джужето но на тях си им казвате руснаци нали? Нищо че не им знаете националността.