Понеже историята се пише от победителите, както знаем от болезнен опит, би трябвало да се запитаме дали и за кого приключилата среща ЕС-Западни Балкани изобщо е победа. Защото нещо не се забелязват победни нотки нито в европейската, нито в западнобалканската медийна реакция. Има ги само у нас, където медийната среда трудно скрива възторга си от властта дори тогава, когато няма основания да бъде хвалена.
С тази констатация не оспорвам безспорното: че да си здрав, богат и умен е по-добре от обратното. Очевидно е, че беше добре да има такава среща. Факт. Но както винаги, трябва да внимаваме със суперлативите. Дали изобщо приличаме ( в очите на когото и да било извън България) на победители, които пишат историята?
Уви, еднозначният отговор е отрицателен. Мъчително е да се приземяваме като се поставяме в контекста на “голяма картина”, колкото и да бяхме за известно време “голяма работа”. Но е отрезвяващо. За да не затъваме в блатото на фалшивите новини за самите нас.
Ако някой ми посочи поне едно авторитетно мнение в медиите по света чрез авторски коментар или интервю с влиятелен политик извън нашите български предели, което да определя събитието в София като “историческо”, ще се съглася, че съм на грешен път в преценката си. Но преди това продължавам да твърдя: “не си правете фалшиви кумири”. И фалшиви новини.
“Исторически”, с всички скептични забележки към това определение, ще да е бил много повече същият по формат форум в Солун преди 15 години, състоял се нестинарски по още горщите следи от войната, предизвикана в Западните Балкани от социалистическия националист Милошевич. Защото форумът беше първи по рода си и обещаваше безкрайно повече на западнобалканските парии.
В София обещанията клюмнаха като слънчоглед без слънчев ориентир. Замениха ги мъглявите формулировки. И защо? Много просто: нагазихме в епохата на залеза на либерализма в облака на национализма, обгрижван на партийно – пропагандно ниво от Кремъл, който потрива косматите си лапи над огъня на европейското благоденстващо разцепление.
Франция и Германия не горят от ентусиазъм да възпроизведат модела с присъединяването на неподготвените България и Румъния. А за “черната овца” Великобритания, която напуска евростадато, да не говорим.
Нито срещата между Хашим Тачи и Александър Вучич е първата между лидерите на жестоко скараните Косово и Сърбия, нито пък въпросът за евентуалния пробив в спора между Атина и Скопие по темата за името на Македония е плод на личната среща между Ципрас и Заев в нашата гостоприемна столица.
Хубаво е да си вярваме, че новините в тази посока, свързани географски със София, имат нещо общо с нас, но е по-добре да не се лъжем. Дори и Борисов, който изживява върховна радост от домакинската си роля, сметна за необходимо да благодари на Меркел за факта, че срещата се е състояла. Можем само да се досещаме как германският локомотив е изтелил изоставащите вагони от балканската “трета глуха” на периферния софийски коловоз.
Положителният факт, че не беше допуснат провал на форума, наистина е успех, но той изглежда като потупване по рамото на намиращите се в европейската чакалня, в предверието на която на Борисов беше отределена ролята на портиера, по израза на “Ханделсблат”. Нали всички знаем, че става дума за медията, която отразява настоенията на германския бизнес? Питам, за да не каже някой, че български завистници на големия успех на Борисовса са платили на германското издание, за да дискредитира своя съперник Борисов.
Иначе Корнелия Нинова май преписа от … моя скромна милост ( шегувам се, само така ми се струва). Защото в навечерието на срещата публикувах менюто за предстоящата гала вечеря, в което определено липсваше палмовото масло. Днес тя иронизира буквално същото.
Чувството да си голям и важен е опияняващо – особено, когато не си. Но чувството за здрав разум диктува да знаем, че домакинската ни роля е по-скоро обслужваща. Други плащат сметката. Скептицизмът на големите държави, основателки на ЕС, спрямо по-нататъшното разширяване, е изцяло базиран върху вътрешните процеси в техните общества. Те са загубили апетит да канят на трапезата си нови бедняци. Не бива да ги обвиняваме в егоизъм, защото трябва да се срамуваме от собствения си такъв, когато става дума да приютим бедни, гонени и слаби пришълци.
Като в приказка с неочакван край ще трябва да си пожелаем да има някакви сериозни причини процесът на обединението на Западните Балкани да получи тласък извън пожеланията той все някога да се случи ( каквито в резюме на практика са констатациите в декралацията от Софийския форум).
Лошата нова е, че това може да се случи в близко бъдеще само при лоши новини: в случай, че намесата на Русия в региона стане нетърпима за “добрата стара Европа” и се наложи да й се проводейства , както в случая с приемането в НАТО на Черна Гора, исторически най-любимото дете на Русия на Балканите, решило да порасне и да напусне обсебващите ласки на своята Матушка в търсене на собствения интерес в евроатлантическата общност.
СПЕЦИАЛНО ЗА „ДЕБАТИ.бг“: Колко историческа е победата ни на форума в София?
Фоерверките на историческия успех на евросрещата и евродомакина някак си спихват пред: мръсните крайни улици пълни с дупки, хората ровещи по кофите за палмово масло поне, ниския стандарт, смешните пенсии, пълните болници, възродената корупция Белене с руски акцент, корумпираните и завладяни политици, вербованите управници. Има и още……….
Ако Евродомакинът се интересуваше за българите в Сърбия така, както за отношенията Косово-Белград нямаше да има цена, но за това трябва да имаш държавническо мислене, а не да търкаш талончета пред Меркел и да се държиш като на ТВ кастинг за Черешка на тортата.
“Чувството да си голям и важен е опияняващо – особено, когато не си.” – с това всичко е казано!
Всичко беше един голям ФАРС, ЦЕЛУВКИ ПРЕГРЪТКИ и едно НИЩО. А всичко това на гърба на Българския ДАНАКОПЛАТЕЦ и бедните ПЕНСИОНЕРИ. Тежко на народа ни!IIC…..oIL.
Страшно много трябва да си вкарал във филм за да илюзионираш, че ставайки домакин на среща като горната си задал не само дневният ѝ ред но и насоките. Западняците не са глупави, рационални са и за всичко съдят единствено по резултатите. С обмяна на мнения не можеш излъга никого, че си стопил ледове “надграждани” не от вчера. Дойдоха, видяха се и кой-откъде е. Всьо!
Да припомня!
На 30 май-сряда е последното заседание в Софийски Районен Съд-Наказателно отделение, адрес бул “Скобелев” 23, на ндчх 17036 , атакистът илиан тодоров срещу ИВО ИНДЖЕВ от 13,30часа, 109-ти състав, съдия Славчев в 16-та зала.
В тази връзка и подновявам кампанията на СИЯ “Левче за Иво”.
https://ivo.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0/
Победата е никаква.
На срещатга в София.
За ЕС включително.
Но и така трябваше да стане.
Така и бе Курдисано.
Още седмица преди това Еманюел Макрон подсказа ясно, по време на получаването на наградата “Карл Велики” в Аахен, че няма да стане. Няма да има скоро нови членове на ЕС от Западните Балкани. Никой от Западна Европа не иска да ги Рани, т.е. храни. Това той го каза заедно с холандците, които също не искат да си дават паричките, а пък тука балканците само да ги цицат. И заедно с други западноевропейци.
Скоро няма да има разширяване в “такава” посока.
Не че съм сега егоист, чувстващ се “член” на тоя съюз.
(Когато ние балканците и източноевропейците, или ония около русняците, направят някакъв сгоден съюз, като НАТО или ЕС, и към него земат да се присъединяват Западноевропейците и Американците, чакащи на опашки с десетилетия, тогава ще имаме тежката дума….)
Междувременно:
Сергей (не ламбо, неее) Скрипал, е освободен от болницата. И ще се разприказва както трябва. Да, Ще се!
И англичаните не казват къде е той, след излизането от болницата. Така и трябва. Най-после ще се научат как да прикриват ценните си хора. Не да ги оставят да ги тровят, мушкат, трепят, по улици и кафенете, а и в домовете им дори.
https://www.rferl.org/a/sergei-skripal-released-from-u-k-hospital/29235124.html
А пък германското ЦРУ, беенде ли е, какво му викат там, се е сдобило с новичок още скоро след разпадането на т.нар. съюз съветски. Това оше веднъж потвърждава произхода на този газ….
Ха ха !
Ще става пак интересно по тази газово-отровна тема.
Също като за всичките руски газове и нефтове, и ГЪЗОВЕ, пърдящи с десетилетия и у нас…
http://www.dw.com/en/skripal-poisoning-germany-got-novichok-chemical-sample-from-russia-in-1990s/a-43818626?maca=en-linkedin-sharing
Не мисля, че Брюксел има някакво неудържимо желание да се спъва в един и същи камък два пъти. Един ТРОЯНСКИ КОН от София вече малко лековато и наивно успяха да пропуснат в ЕС..където берат плодовете на глуповатото си решение. Но сега да пуснат да нахлуе цяла балканска ,,ми изглежда почти невероятно…
балканска конница
Точно по темата:
https://bnt1.bnt.bg/bg/a/rosen-plevneliev-predsedatelstvoto-na-es-e-istoricheski-uspekh-za-blgariya
‘What the Sofia Declaration Should Have Said…’
by Milos Ciric
http://www.balkaninsight.com/en/article/what-the-sofia-declaration-should-have-said–05-18-2018
Много сте прав, г-н Инджев. Западът никак не бърза да приобщава нови съмнителни съюзници след горчивия си опит с държави като нашата. В далечната 1999 година Европа наивно повярва, че някои процеси, тръгнали бързо у нас, са необратими. Затoвa “западните” Балкани ще трябва да минат през тежки стрес-тестове, преди да бъдат приобщени към ЕС и дано имат по-умни и далновидни управници от България, защото това е най-важното условие за успешна интеграция в Европа. Иван Костов за две години успя да направи за членството на България в ЕС повече, отколкото Турция за пет десетилетия. Доброто лидерство е много по-важно от европейска финансова помощ, с която може и да се злоупотребява, както е видно пак от нашия лош пример. Изобщо, много ми е странна ролята на Борисов – премиер на водещата всички негативни класации държава – като посредник между западните Балкани и ЕС. Не се съмнявам, че Ангела, Туск и другите си мислят “тоя пък ‘оправи’ собствената си държава и тръгна да оправя другите”.