Най – после един “разкаран” журналист, продуцент на предавания в случая дори, да отгърне малко завесата на медийното задкулисие. Това прави дългогодишният главен продуцент на БНТ Робърт Ковачев, уволнен на 9 май. http://clubz.bg/68088-robert_kovachev_da_te_uvolnqt_ot_bnt_veche_e_kompliment
Проговарянето на г-н Ковачев е наистина рядък акт на противопоставяне сред многото случаи, когато уволняваните, маргинализираните или “просто” изпадналите в немилост пред началството журналисти са принудени да мълчат. Устите на журналистите като правило у нас са запушени от вкусните по начало клаузи в договорите за високо заплащане, което обаче може да им излезне през носа чрез наказателни бумерангови мерки, ако тръгнат да си търсят правата.
В този смисъл искам да отдам дължимото на проявата на Робърт Ковачев като изключение от тъжното правило. Съгласен съм и с констатацията му, че натискът върху журналистите в България се осъществява чрез “публични екзукуции”, макар да не си спомням БНТ да е проявявала под каквато и да е форма солидарност с моето публично екзекутиране преди повече от 12 години.
Спомням си обаче друго и с риск да налея вода в мелницата на екзекуторите на Р. Ковачев ще го споделя. Нали се борим за истината!
Моя милост беше поканен в едно от първите издания на предаването “Рефендум”, създател и продуцент на което беше Робърт Ковачев. Т.е. трябва да е било преди около 7 години. Не бих си позволил да оценявам своето единствено участие в “Референдум” като успешно, ако това не бяха сторили тъкмо неговите стопани. Скоро след това те отново ме поканиха, което няма как да стане без да са преценили изявата ми като успешна или полезна по някакъв начин. Аз обаче отказах на Робърт Ковачев в дълъг, почти едночасов разговор по телефона в разгара на лятото на 2011 г. Не пожелах да присъствам заедно с персона, с която имам дълга предистория на лично омерзение от интриги и доноси по мой адрес в публичното пространство и в задкулисието. Мога да разговарям с всекиго, когато трябва, но не се чувствам длъжен да лицемернича в случай, когато мога да си го спестя без това да е “краят на света”.
Това обаче се оказа краят на моите участия в публицистиката на БНТ, сведени постепенн до нулата. Просто изчезнах от нейните радари. С малки изключения ( за известно време в предаването “Денят започва с култура”), които потвърдиха правилото: “екзекутиран бях” или за отмъщение, че съм упражнил правото си на отказ и с това съм обидил някого, или бях награден с тази форма на отрицателно внимание “за цялостно творчество”.
Казвам “награден” без ирония. Защото самият Ковачев заявява сега, че възприема уволнението си като комплимент и признание. Точно така. Отдавна със се почувствал така, но не само във връзка с факта, че бях “награден” с личната намеса на цял един президент и медийните му слуги в БТВ, но и на БНТ след това. Там на практика се солидаризираха с моето екзекутиране чрез отстраняването ми от техния екран като гостуващ коментатор с поне четвърт век предистория в тази медия, вкл. и като водещ на публицистичното предаване “Още” ( ноември 1992 – март 1993 г.)., заради което бях заплашен с отрязване на главата, която да се търкаля по стълбите на БТА, както се беше изразил депутатът от ДПС Иван Палчев.
Щеше да е разбираемо от БНТ да ме прогонват от екрана си под мотото “не ставаш вече”, ако в същото време не бях продължил да бъда гост на други телевизии, някои от които с по – голяма аудитория ( за интервютата ми за световни медии да не споменавам). Пявявах се все пак другаде. Не често, но достатъчно, за да се поддържа споменът за моето съществуване и да разярявам онези, които продължават да ме разпознават и нападат физически по улиците на София по политически, най-вече русофилски подбуди.
При една случайна среща, в рамките на разговор, който не беше предизвикан от мен ( тъй като не искам да се оплаквам или да се натрапвам), Вяра Анкова, тогавашен директор на БНТ, изрази учудване от факта, че не съм “интересен” на публицистичните предавания във ведомството й. Най-малкото не беше “забелязала” да има такова нещо. За доказателство, че струвам нещо, тя ми предложи да дублирам Бойко Василев по време на годишния му отпуск като водещ на “Панорама”.
Отказах предложението на Вяра с аргумента, че напускайки БТВ като водещ на конкурентното предаване “В десетката” съм си дал обет да не позволявам да ме подритват чрез подхвърлени оргизки от медийната трапеза за радост на онези, които организираха моята “екзекуция”. Пък и бях поканен за водещ на “Панорама” като титуляр точно преди да предложат на Бойко Василев, но се наложи да откажа тогава защото вече бях дал съгласието си да правя свое предаване в БТВ. И сега да бъда двойник ( допио, както казват на певците, подготвяни за дубльори в операта) на бившия ми приятел Бойко, който така и не можа да ми обясни ( докато все още си говорехме) защо така упорито не забелязва съществуването ми като гост в неговото предаване?
Робърт Ковачев може и да не знае за тази оферта на Вяра Анкова. Както и самият Бойко Василев, който не присъстваше на разговора и щеше да бъде изненадан да научи, че съм се съгласил.
Като съм тръгнал да споменавал имена на колеги, издигнали се в кариерата си в БНТ , с които съм смятал, че би трябвало да сме заедно в името на демократичната журналистическа кауза, ще трябва да констатирам, че този синдром явно е заразен. Защото същото се случи и с отношенията ми със Севда Шишманова, която вече не ми казва “добър ден”. Защо? Не можа да понесе критиката ми в собствения ми блог, а не от някакъв конкурентен телевизионен екран ( още по – малко от екрана на БНТ), че авторекламата на БНТ чрез пресъздаване на собствената й история като “50 години възход” без грам самокритичен поглед върху миналото й обслужва носталгията по комунизма.
Междувременно спряха да ме канят и на свои светски събития. Вероятно се възмутиха от написаното от мен в блога ми, че е връх на лицемерието от екрана да защитаваш върховенството на закона, а на ведомствената веселба в столично заведение да си уреждаш ( интересно с какви средства?) да бъде разрешено пушенето в нарушение на закона. В следствие на което моя милост си тръгна мълком. Освен всичко друго излиза, че ме четат, но внимават да не ме цитират – дали от натегачество пред властите или поради все същата грандоманска убеденост, че са велики чрез заслужено заеманите постове и не трябва да правят “реклама” на някакъв си екзекутиран маргинал?
Сега Вяра Анкова, Севда Шишманова, Робърт Ковачев и др. са отстранени от БНТ както те отстраниха моя милост от “своя” екран. Един по един ги разкараха. Минават по моя път ( макар и не съвсем, защото някои от тях си намират нови началнически места). Без каквато и да е форма на колективна съпротива от страна на екзекутираните. Направо да ти е приятно да си им палач, който се надсмива над индивидуалния им плач.
Бойко Василев е друг случай. Той е като Швейцария – удобно изключение за важните фактори наоколо, за които този остров на неутралитета е удобен, за да си влагат бисерите в гарантирания трезор на текущата политическа пропаганда, разпределена по квоти.
Не искам да банализирам разговора, но ситуацията прилича твърде много на описаната в онзи стих от немския пастор Мартин Нимьолер, превърнал се в притча, в която той разказва, че не е протестирал срещу арестите на нацистите докато накрая, когато дошли да арестуват него, вече нямало кой да протестира – всички потенциално протестиращи били вече арестувани.
Честито на наградените. И да се благодарим, че България все пак е малката Русия – нали сме свикнали да се задоволяваме с малко. Защото в Матушката, откъдето е прекопиран този модел на усмиряване на демократично мислещите журналисти, направо ги убиват.
НА СНИМКАТА: Разпознавйки ме на улицита, този застаряващ агресор, разминавайки се с мен, ме нарече миналата седмица зад гърба ми на улицата “идиот”, но не посмя да го повтори очи в очи, когато го снимах. Случаят не е най-меродавна илюстрация към горния текст, но е част от тезата ми за “вредата” от появяването по телевезията.
Да припомня!
На 30 май-сряда е последното заседание в Софийски Районен Съд-Наказателно отделение, адрес бул “Скобелев” 23, на ндчх 17036 , атакистът илиан тодоров срещу ИВО ИНДЖЕВ от 13,30часа, 109-ти състав, съдия Славчев в 16-та зала.
В тази връзка и подновявам кампанията на СИЯ “Левче за Иво”.
https://ivo.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0/
Ние от СТИГА!, сме далеч от илюзията, че в другите медии е по-различно!
Именно затова, всичко документираме и ще осведомим посолствата на ЕС и САЩ!
Ще сизираме и НС, СЕМ и Прокуратурата!
Фактор.bg вече ТРИЕ наред!
Ето така, все германци, но в ГФР и ГДР, резултатът от изборите е различен!
Ето така, все корейци, но в Южна корея и КНДР, резултатът от изборите е
различен! Ето така кремълската матрьошка Борисов е преизбиран вече за
трети път! И чрез контролираните от Борисов държавни медии и
контролираните от Ортака му Пеевски частни медии! България е формално
сред 28-те на ЕС, но е на 111-то място по свобода на медиите, словото и
мисълта! Дори не на последното 28-мо, а е по-близо до тоталитарната КОЧИНА
Русия и до “черната дупка” КНДР!
СТИГА!
/Share on Facebook/
Между другото снимката е уникална. Все едно я е рисувал велик художник. В средата стария русороб с побелялата коса. Целия (стойка, външен вид, изражение на лицето) огрухан от 45 години живот в социалистическата Аркадия. С разбито съзнание и ценностна система. Около него мръсно и окаяно. Отдясно стената надраскана с червена боя, а отляво в близката далечина кофи за смет. На това му се вика импозантна картина.
Много актуален коментар. И винаги съм се чудил на журналисти и интелектуалци защо приемат истината за лъжа и лъжата за истина? Те би трябвало най- добре да знаят откъде да намерят истината. Другите хора нямат време, манипулирани и облъ
чени от медии- за тях разбирам, но за журналистите не мога. Единственото обяснение което си давам е че нещо им е дадено авансово и сега са зависими. Освен зависими от това да загубят работата си.
Но най-важната тема. Утре от 18,30 протест ПРОТИВ многогодишната кражба АЕЦБЕЛЕНЕ и възобновяването и и за гроб и бб да си ходят,(организиран от Демократична България). Разпространявате!
Към Това са Те:
Извън кадър на една ръка разстоние от мен стоеше наежен спътникът на онзи, който произнесе “виж го този идиот” по мой адрес. През цялото време се опитваше да ме отпрати и ми подвикваше на ти да не ги заплашвам ( без да съм заплашвал никого, исках обяснение). Това е наглост от страна на хора, които ме предизвикват без повод насред улицата, а след това ми прехвърлят вината за пререканието и отказват да се легитимират, както всички отрепки от този род, които имат мнение за мен ( т.е. познават ме по физиономия и име, с което си позволявам да се гордея), но нямат доблестта да се представят, признавайки, че са кръгли нули.
Новия директор имаше някакви идеи за БНТ включително и “Панорама”.В момента това предаване по скоро озадачава.Имат добър екип, средства а насреща нищо.
Hякакви политици рецитират , водещия “разрешава” реплика или диалог. Прекъсва ги фалшивo сълзлив репортаж от някое село с население от сто човека със средна възраст 60 години. Понеже младите семействa в София-Mладост или Пловдив нямат проблеми.Или продуцентите не могат да ги намерят на картата.
Лек комичен нюанс на предаването придава госта в дъното който явно няма нищо общо с всичко дотук и мълчи.
Cтои като наказан 50 минути и когато в последните десет има шансa да проговори е толкова изнервен че не може да изрази ясна мисъл или да спре да говори.
Xм.. Швейцария.. по скоро това е нечий телевизионен кошмар ,възможен само там където парите cа обществени,автоцензурата замества съвестта и всичко е проформа.
Ако някой знае за подобно предаване по която и да е национална телевизия да пусне линк да се посмеем от сърце.Понеже нали други плащат…
Здравейте г-н Инджев,
извън темата , дали функционира вече подкрепата за блога с sms.
Останете със здраве !
„Много лично“, за да се покаже, че в основата на ценностната пирамида са честността, постоянството и решителността. Същевременно честна изповед за цената, която трябва да се плати за „спазване на лична хигиена“ в България. Или по-скоро споделен опит за избягване на спор с глупаци, защото(поне в България) хората трудно виждат разликите.
Относно колегите – повечето от тях, включително и моите, предпочитат да стоят „на сянка“, възползвайки се това, че някога някой друг е посадил дръвче (по Уорън Бъфет). И това е … ден след ден! (това пък е по Васко Кръпката).
Към al3k:
Това е наистина глупава история, от която ме е малко срам, защото не мога да се справя с този проблем. Накратко: никога не е функционирала. Това разбирам по две линии: никога не съм получавал приход от sms опцията. След дългогодишни опити да се свържа с оператора на тази несъстояла се услуга най-после той се свърза с мен с предложение да махна от блога си съобщението, защото въпросният телефон не функционира.
Проблемът е, че дори администраторът не помни паралота, с която това може да се направи…
Тъпо, признавам си. И ме е яд, че подвеждам добрите хора, от които научавам , че получават потвърждение за извършена трансакция и остават с впечатление, че са подкрепили блога. А дали наистина им удържат левчето ( и ако е така, къде отива то), това не знам.
Към петрова:
Вече съм споделял, че самият формат на “Панорама” е уникално сбъркан. Да караш гост да кибичи през цялото предаване като жива скулптура за украса на студиото, за да му дадеш накрая отскубнатите минути да каже нещо , вкл. по темата, която не е неговата, е абсурдно. Макар и да е удобно от организационна гледна точка на домакините.
Самоцелни са и репортажите, правени като кръпка, която се пришива някъде с ловки словестни препратки от водещия.
В моето предаване “В десетката” съм имал същия грях, но извинението беше, че все някакво видео трябва да има, за да се сменят гостите. А репортерите не бяха големи ентусиасти да снимат сюжети специално за “В десетката”, защото работеха на първо място за новините. Да пътуват някъде, да снимат екслузивно за това предаване им идваше като допълнение ( за което не получаваха допълнително възнаграждение). Трябваше да ги моля или да карам началството да им се кара и да ги принуждава, от което не се получава продукт “от сърце”. За 6 години в БТВ не съм похарчил лев на телевизията за моя лична командировка в България, камо ли в чужбина. И въпреки всичко “В десетката” беше повече от достойна конкуренция по рейтинг на “Панарома”, разполагаща с огромния ресурс на впрегнатата за нея БНТ.За което ми се отблагодираха с подъл удар в гръб. като ме предадоха. При първото сериозно изпитание не само не ме защитиха от натиска на президнета, но паднаха на колене пред него без да ми дадат секунда за обяснение. Това беше позорна демонстрация, с която, смея да твърдя,беше поставено началото на отсрелването на такива като мен в медиите. Номерът мина и беше повторен многократно с различни нюанси спрямо различни журналисти.
Любопитното е, че Бойко Василев, вън от всякакво съмнение, има повече от достатъчен интелектуален потенциал и обича доста суетно да го демонстрира – кога с основание, кога самоцелно. Но проявява интелектуален мързел да промени въпросния абсурд с формата на предаването.
Ако само интелектуалният багаж беше достатъчен, за да се прави истинска публицистика, щеше да е много просто: правиш изпит и пускаш онзи, който знае най-много езици ( например) да води предаване. Или направо възлагаш задачата на доказани интелектуалци- да речем на университетски преподаватели. Обаче става дума за нещо друго: освен, ум и професионален опит, се иска още нещо, което Бойко Василев просто не притежава. Нарича се характер.
Наистина уникална снимка. Това е ТОЙ!
Всички хвърлят вината върху КОЙ, но главният герой на нашето време /а дали само?/ е ТОЙ. Защото той допусна създаването на КОЙ. Без ТОЙ, КОЙ не би могъл да съществува.
ТОЙ е грохнало физически и духовно същество, с мозък изсмукан до костите от половинвековното зомбиране и заменен с бълвоча на червената пропаганда и русофилството.
Същество, изтъкано от страх и злоба, стиснало в ръка торбичка с глетав хляб, две кофички нискомаслено кисело мляко и парче „народен” салам – квинтесенцията на ценностната му система.
ТОЙ днес вегетира с вярата, че:
– Комунизмът е бъдещето на човечеството;
– Който не обича Русия, не обича България;
– Ако той не може да бъде богат, по-добре е всички да са бедни;
– Демокрацията е ограбила младостта му;
– Иван Костов му е ограбил пенсията;
– Единствено Путин ще ни спаси от гадните американци и ще ни върне социализъма;
– На следващите избори /референдум/ ТОЙ ще им даде да се разберат, ЗАЩОТО НЕГОВИЯТ ГЛАС Е ГЛАС БОЖИ!
Страшното е в това, че твърде вероятно белезите са от много по-отдавна. Прозрял го е тъжният ДЯДО ВАЗОВ /а може би и други преди него/:
„Тоз народ поробен
дa мисли за слава не беше способeн;
игото тежеше на неговий врат,
без да предизвика гордия му яд.
Той беше спокоен. С позор на челото
безропотно, хладно живейше в теглото.
Яремът му беше и родствен, и мил,
понеже се беше със него родил;
от люлката с него в живота бе тръгнал
и на труда беше като вол обръгнал.
Народът бе мирен и почти засмян,
сред робството тежко ходеше пиян,
защото теглото – и то е пиянство
и прави по-мило злото окаянство,
и разумът мъти на простий народ,
и държи го в дрямка, и прави го скот.
Той ядеше, пийше, жнеше по Петровден,
срещаше Великден, чакаше Гергьовден,
по Коледа весел колеше прасето…”
Иво, по повод коментара ти отдолу за снимката и двамата “опоненти”, единият “изпаднал от кадър” за мен не са “кръгли” а пресечени нули.
Ето и нещо върло любопитно за кумирът им пут.ин., не ще да е “истинският” каквото и да означава това.
Доктора, каквато си му е амплоата си прави гаргара с всичко. Мен ме впечатли обаче самоубийството на “пленените” от зелените човечета украински бойни делфини. Дали може да се намери поне един от нашите “силни на деня” готов за саможертва. Техният политгуру ввп- “вожд на световната консервативна революция” преди години зададе най-резонният си въпрос откак го броят за публична личност към “потърпевшите” на евроатлантическите ценности: “Готови ли сте да умрете за Нарва”.
https://offnews.bg/nashite-avtori/iz-delnitcite-na-edin-lud-14-18-maj-681093.html