Интервюто пред БТВ на на известния напоследък у нас ( сред интересуващите се от политика българи ) генерал от КГБ Леонид Решетников не остави място за съмнение вчера, че той и началниците му определно ни смятат и днес за идиоти.
Смея да твърдя, че се разпознавам в пледоарията на Решетников с днешна дата. Защото съм го направил герой в книгите си далеч преди да се прочуе с намесата си в българските президенски избори, довели на власт Румен Радев, когото Решетников издаде сега, че много се е натискал да бъде приет от Путин.
Решетников казва, че не е имало подготвени документи за обсъждане ( ! ). Откъде знае, след като преди година и половина беше отстранен от поста си начело на шпионската централа РИСИ ( Руски институт за стратегически изследвания)?
Радев е получил аудиенцията си, научаваме сега еднозначно от Решетников, който буквално го натопи колко много е искал това да се случи. Т.е. награден е с личното внимание на Путин без конкретен повод от страна на онзи, който го направи президент на България с помощта на своите колеги от КГБ и техните подчинени български другарки.
Радев си получава наградата близо две години след проявеното старание. Явно се намира доста ниско в списъка на наградените с благоволението на самодържеца, щом са го карали да чака толкова дълго.
Решетников използва също популярната българска медийна трибуна да призове зрителите да не вярват на журналистите, които го разсмивали с твърденията си, че той идвал да инструктира проруските сили в България. А да вярваме ли тогава на внушенията от онова интервю в “Дума” от 11 октомври 2009 г. г., в което журналистката пресъздава сълзите му, когато говори с умиление за любовта си към България, което препубликувах преди 7 години в първата книга от своята поредица “Течна дружба”?
В него Решетников лъже през сълзи ( за които свидетелства авторката на интервюто) следното:
“Русия не е държава, тя е цивилизация, с талантлив народ, с огромна територия, и войни за територии ние никога не сме водили, вървели сме и сме стигали до Тихия океан – с Христос и с Божието слово напред”.
Решетников изрича лъжата за миролюбието на Русия преди Русия да окупира част от територията на Украйна през 2014 г. Така е правела винаги, когато е била в състояние да си присвои цели държави и да пороби населяващите ги народи – от Централна Азия, до Централна Европа.
Явно едни анализатори в България предизвикват Решетников да се смее, а правилните журналисти го карат да се смее. Или по-точно, да им се надсмива заради факта, че са изтикани в ъгъла на медийната среда, доминирана от русофилщината.
Да се посмеем тогава заедно.
Особено смешно е, че Решетников отрича руските служби имат влияние върху българските. Това било нереалистично. Нима? Фактът, че самият той се разхожда из България като в свой заден двор и се изказва бащински по адрес на службите, които допускат това, само подчертава доколко е уверен, че има съответната протекция да пришпорва своя български троянски кон.
В интервю за “Течна дружба” служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов зяви пред мен през 2014 г., че всичко свръхсекретно, което се говори в министереството на отбраната, става достояние на руското посолство в рамките на един час. С други думи, този факт е безпомощно известен на българските институци, но те не правят нищо срещу него.
Избирам да вярвам, че не могат, защото не искат. Който не е в крак с тази “липса на воля” за съпротива срещу руския контрол, си отива от властта. Както самият Шаламанов или Росен Плевнелиев, който го назначи за министър на отбраната.
Друга смешка.
Според Решетников “определени сили” в България ( освен онези , които пишат за него и го разсмиват – твърдение, което ме кара да се чувствам като хуморист за негово лично ползване), решили да създадат от него заплаха и да използват това, за да плашат гражданите на България.
Да се разберем за две неща.
1. Гражданите на България вкупом обичат Решетников и Русия, според собствените му многобройни твърдения ( да не цитирам пак, за да не досаждам). Как така ще ги плашат с него и с Русия тези преизпълнени с любов към него и към Русия граждани? По логиката на Решетников българските граждани направо трябва да са във възторг от неговите усилия да ни вкара в правия евразийски път.
2. Кои са тези “определени сили”?
За журналистите, на които Решетников умолява през българския телевизор българите да не вярват, се досещаме. Понеже никак не са много. Обаче какви “определени сили” визира той в безсилната да му противостои политически и институционално България?
В службите, както вече отбелязах, цари пълно подчинение на руския шпионаж. Да не би Решетников да говори за Народното събрание, в което процъфтява дружбата с Русия под формата на голяма навалица в групата за приятелство с Русия, най-едрата подобна група за приятелство с чужда държава в днешнотото ни Народно събрание?
Остава да се вгледаме в извънпарламентарната опозиция в търсене на споменатите от Решетников “определени сили”. Те ли са тези, които които създават страховете от него? Де да беше вярно…
Но поне е откровено от негова страна да ни потвърди факта, че Русия заиграва с всички възможни партии и изброява конкретно ( в този ред) ГЕРБ, БСП, “Атака”, ВМРО “ и дори СДС” .
Смешно е. До сълзи.
Противоотровата за решетников и ко са я намерили поляците. А у нас, кога? Питам и отговор не сакам.
Все повече съм склонен да се предизвика референдум за и против НАТО и ЕС и то, от Демократична България. Стига, не дай си боже, да не ги бърка тарторът на рублофилите-петоколонци със СДС. По-добре край с ужас, отколкото ужас безкрай. Роденият да бъде обесен не може да се удави.
Бас, ловя, ама няма как да се провери, че И най-прононсираните “русофили”, начело със “силните на деня”, до един ще гласуват за евроатлантическият избор на България. Цицането от двете посоки е голямо, сладко и никога не стига. А Рашистан вече свърша деньгите. Нищо, ама НИЩО друго не ги интересува ни баце, ни пРЕЗИДЕНТ Фърчилков, ни корни, ни ИВАН каракачанов, ни Болен Лидеров, ни маГарешки, ни вся остальная сволоч. А и за всекиго има компромат и здраво ги държат за топките.
ДГД от една долна, мръсна гад!
http://focus-news.net/news/2018/05/28/2526995/politicoeu-polsha-predlozhi-2-miliarda-dolara-na-sasht-za-postoyanna-voenna-baza-prezidentat-ne-znae.html
Да припомня!
На 30 май, т.е, вдругиден-сряда е последното заседание в Софийски Районен Съд-Наказателно отделение, адрес бул “Скобелев” 23, на ндчх 17036 , атакистът илиан тодоров срещу ИВО ИНДЖЕВ от 13,30часа, 109-ти състав, съдия Славчев в 16-та зала.
В тази връзка и подновявам кампанията на СИЯ “Левче за Иво”.
https://ivo.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0/
И доктора за разведряване?. И той, “смело и безглаво” е нарязал “казаците”.
http://www.reduta.bg/%d0%b8%d0%b7-%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd-%d0%bb%d1%83%d0%b4-21-25-%d0%bc%d0%b0%d0%b9/
Май отново ни очаква кошмара на руския ботуш – по всичко личи, че мутрата Бойко Борисов завива на изток! Жалко за тези, които МУ гласуваха за да “спрат” БСП-то да не вземело властта, че можело да ни върне на изток!
Не мога да се начудя кой би имал доверие в ЛЪЖЕЦА Борисов – вече 3 мандата властващ по българските земи??!
Всъщност Решетников се смееше и нa акъла на тези които му дадохa ефир зa пропаганда в голяма българска медия.
Cмееше ce на наивните мисли и опити за формулиране на въпроси от страна на водещия на 120 минути-Светльо Иванов.
Може би го забавляваха зависимостите на интервюиращия.От медията -холдинг,от началството ,от продуцентите,от aвтоцензурата. Ако автора на този блог задаваше въпросите тая веселба едва ли щеше да продължи дълго.
Все пак за оправдание, не може да се отрече,чe преднамерено несериозното поведение на лицa като Pешетников към аргументите на противника е професионална практика. Подобни пози и психо-техники се изучават в школите откъдето минават такива кадри.Поне два примера – Александър Яковенко- руския посланик в Лондон и Василий Небензя -постоянен представител на Русия ООН.
Пресконференциитe в Лондон по случая Скрипал и заседанията на Съветa по сигурност в Ню Йорк дават неизчерпаем материал за наблюдение.
Това поведение накара британското правителство дa сравни Путин с Хитлер и да не поднови визите на около 500 руски милиардери и мулти-милионери.
Pуско-българските отношения обаче са на такова равнище, че няма нещо като цялo което да накара нашето правителството да отстоява независимост пред Кремъл.
Caмo при лек отпор маските падат и позите бързо се изпаряват.
Oт там до раздразнителносттa и тропането по масата пътят е кратък.Президента Радев съc сигурноcт може да свидетелства по въпроса.Oсвен някой солови акции ,страха е повсеместен.Предпочитамe да го наричаме “вечна дружба и приятелство”.
И аз се смях с глас, на бленуванията на решетников за ‘разпадащо се НАТО’. Dare to dream program в кухненски разговор.
Към Дочев:
Напълно сте прав за руските хватки в отклоняването на акцентите в отговорите на въпросите, които иначе може и да са сериозни. Но си мисля, че ББ го величаят като самороден талант, защото прави същото без да е непременно специално обучаван за целта.
Мога да свидетелствам обаче за майстора на номерата Андрей Луканов.
Споменавал съм и друг, че след като дадох всичко от себе си за неговото сваляне от премиерския пост ( като го бламирах с импровизирано изявление по БНТ в навечерието на националната стачка срещу неговото управление в края на 1990- г.- нещо, което е било възприето от стачните комитети като сигнал да не се огъват пред натиска на Луканов, след като изп. гл. директор на БТА призовава към неподчинение на премиера от екрана на държавната телевизия), имах “интересно”преживяване с него.
Бях напреднал на опашката на приема на САЩ за 4 юли през следващата 1991 г., която се виеше на улицата пред резиденцията на посланика. Луканов го докара автомобил с шофьор. Всички погледи се обърнаха към него. Той невъзмутимо пререди многжеството и се залепи за …мен, за мое учудване. То прерасна в изумление, когато той на всеослушание и на висок глас започна да пита” как е жена ти, децата, как сте вкъщи…”.
Иди разправяй след това, че не си едно от неговите “момчета”. Нагло. До такава степен, че просто не можах да отговоря каквото и да било.
Единственият “разговор”, който съм водил с него, беше доста по-късно ( пак на някакъв прием), на който той се приближи и ми демонстрира, че е в течение на мой коментар по “Свободна Европа”, в който бяха направил връзка с неговото гладно управление, белейки картофи ( като заместител на липсващия хляб) върху стар брой на “Работническо дело”. “Белим картофи, а…”, размаха ми пръст той и се отдалечи победоносно.
Луканов и компания, сред които доста семплия му, но не по-малко брутален последовател Първанов, все пак сбъркаха в едно: не ме “изчислиха” реалистично, мерейки със собствения си аршин някакви “момченца”, като мен.