Човек трябва да види лично прекрасен ( в централната си част) украински град, като Одеса, за да си даде сметка чрез сравнение с постигнатото у нас в инфраструктурно отношение в подобен по големина град, като София. Благодарение на членството ни в ЕС поне столицата ни не прилича вече на изстискан от съветското господство лимон. Но за впечатленията ми – малко по-късно…
Като гост, поканен да направи изказване за ситуацията в България, участвах в еднодневна международна конференция в Одеса на 18 юни. Темата беше “ Руският неоимпериализъм: източници, генезис и последици за страните от Югоизточна Европа”. Имаше говорители по въпроса и от Грузия, Сърбия, Молдова, Босна и Херцеговина. https://zloy-odessit.livejournal.com/2420130.html
В отсъствието на официални лица, специалисти представиха различни аспекти на руската хибридна война срещу съседите на Русия и се обединиха в едно: че без обединени усилия няма да се справим с нея. Млад експерт от неправителствена организация ми предложи да обясня защо българският премиер и българският президент се състезават по сервилност пред Путин и то в рамките на седмица. Поиска и да му разтълкувам учудващата ( за него) позиция на премиера Борисов срещу обединени усилия на натовските черноморски държави като мярка за противопоставяне на руската милитаризация на региона.
Писал съм многократно по темата и е излишно да цитирам коментарите си за нюансите в проруското поведение на нашия политически “елит”. Но е за отбелязване, че украинските наблюдатели много внимателно следят (не)ставащото в България във връзка с “руската тема”. И мога да отбележа със съжаление, че българското съглашателство с Кремъл изглежда като жалко умилкване на фона на украинската решимост за противопоставяне на московската агресия.
Украинците и останалите гости на конференецията знаеха за унизителното поведение на двамата ни “най-видни мъже” пред Путин, на когото се надпреварваха да се извиняват миналия месец, но тактично ми спестиха упреците си. Погледите им обаче ми бяха достатъчни, за да се почувствам зле като българин при споменаването на това българска сомоунижение.
За компенсация използвах броените часове свободно време да посетя паметната плоча на Христо Ботев на ул. “Новосельского”, поставена да напомня, че българският революционер е преподавал в местната гимназия.
А че Украйна е страната с най-голяма българска общност в чужбина усетих на заминаване, когато на летището в Одеса униформена млада красавица се поинтересува при паспортната проверка на чист български дали живея в София и ми пожела приятен път.
Забележителното за забележителностите в Одеса е това, че не са съветски- нито по дух, нито в архитектурно отношение, а за съветска пропаганда, да не говорим. Явно доболшевишка Русия е била толкова достатъчна в оформянето облика на града, че съветските другари не са имали какво да добавят. В резултат на това усещането в центъра е като връщане с машина на времето към царското време по отношение на архитектурното наследство.
НА СНИМКАТА: Авторът на фона на сградата на операта в Одеса, архитектурната гордост на града.
И още едно сравнение се набива на очи. Ако ние се гордеем със спасяването на евреите в Царство България, то в Одеса определено са спасили културното им наследство. Без да броим синагогата, в София трудно може да се види нещо подобно на Одеса, където се цени еврейското чувство за хумор. Можете да видите кафенета с надпис “ При евреина” или да си купите сувенири със смешни фигурки на евреи без помен от антисемитизъм.
Ехото от съветската епоха се усеща само в индустриалните части на града, както и от картината на пъплещите лади между автобуси и тролеи, в сравнение с които софийският обществен транспорт изглежда като последен писък на западния прогрес. Сравнението е отрезвяващо напомняне за нашето вечно мърморене и се питам с какво сме заслужили европейските подаръци ( като метрото, каквото в Одеса изобщо липсва) повече от борбените украинци. Просто имаме късмета да сме по – далеч от руската мечка и по – близо до западната част от Европа, осребрявайки стратегическото си положение на кръстопътя с Азия.
“Откритията” ми по време на пътуванията обаче имаха и турски акцент. Установих, че на дисплея на предната седалка в самолета на турските авиолинии, с които пътувах, се мъдри туристическа информация за София, в която се съдържа русофилската лъжа за 200 000 хиляди загинали руснаци в Руско-отоманската война 1877 – 1878 г.( макар руските войски на Балканите да не са наброявали толкова, както знаем ). Поводът за това преписване от българските официални лъжи е препоръката към туристите да посетят катедралата “Александър Невски”, втората по-важност забележителност в българската столица след джамията Баня Башъ, според този туристически указател.
След като нашите русофили са превърнали дори съвременните турци в жертва на русолюбската дезинформация, да не се чудим за заблуденото българско “стадо”, склонно да пасе фалшивите руски новини, срещу които в България, за разлика от Украйна, няма никаква съпротива на медийно и особено на институционално ниво.
Много добре сте споделили за това Ваше пътуване, но определено ми се иска да споделите повече за настроението на чужденците.
Дали ни броят за руска маша или за руска жертва. Това което ме вълнува е има ли някакъв шанс, други държави от източна Европа да помогнат по някакъв начин за освобождаването ни от руската хибридна окупация, защото от западна Европа явно не можем да се надяваме на много. А пък сами за съжаление също не виждам голям изглед.
Хм най-голямата българска общност в момента не е ли в някоя западна държава или САЩ? Доста българи живеят там.
Украинците наистина дават огромни жертви. До момента във войната с Русия, по най-занижени данни, са загинали 15 000 укаински военни и цивилни. Ранените са около 50 000. Всеки ден руските не-човеци фашисти обстрелват украинските села и градове, разположени близо до фронтовата линия. Украинците се стремят към ЕС и НАТО.
Но – нали знаете, винаги има и “но” – само преди 5 години мнозинството украинци бяха против НАТО и припознаваха Русия като най-близка и дружеска страна. Трябваше Украйна да загуби част от територията си, а на друга украинска територия да започне война, траеща вече пета година, за да разберат украинците кой им е враг и кой им е приятел. И сега те се учудват на българите. Да погледнат какви са били самите те преди 5 години.
Страничен поглед , на един от най-четените местни блогъри в Одеса, към участниците в конференцията:
https://zloy-odessit.livejournal.com/2420130.html
Г-н Инджев, няма защо да сте унижен.
Трябва да се срамуват тези които Путин ги гали по главата и ги унижава чрез зависимости и добре свършена работа от Решетников!
Трябва да обяснявате на питащите хора, че рубло-епидемиите “Герхард Шрьодер” и “Жерар Пърдийо” са все още силни за хора без морал и съвест.
Сигурен съм, че ще дойдат по-добри времена – докато има хора като учителя Теодоси Теодосиев, Георги Георгиев -Боец, Иво, Лозан Панов …………………..
П.С. Благодаря и на Одески вести за хубавия сайт.
Украинците, след края на съветска русия, стават все повече украинци. Плюс европейци. И заради конфликта с агресивна русия, ще станат и по-добри съюзници, по-добри партньори в/на НАТО. Все повече в Украйна се прави по-малко компромис спрямо русия, ако въобще се прави. И ако стане конфликт с русия, Украинците, един ден членове на НАТО, ще се Хванат за Оръжието, и Ще Воюват срещу нея. А и няма да направят ПРЕДАТЕЛСТВО, като с черноморската флотилия на НАТО, направено от от “една НАТО-вска” държава (познайте КОЯ), седяща със задника си все още във “варшавския” двор…
В България, обобщеното положентие си остава русофилско… начело с избраните от населението управляващи, вкюпом дори… а и поотделно…
Жокер – биографията на Вожда.
С КОЙ е бил съдружник ТОЙ?
С Маджо, Пашата…нелегалната фабрика в Крайморие…напускането на МВР, с цел запазване на червената партийна книжка…пазвантин на правешкия сатрап…и още и още…Е, не е ли “десен” нашият Вожд?
Честито на повЕрвалите, вкл. и на ЕНП!
Днес БКП-бсп внесе “вот на ()доверие” срещу своят клонинг – БКП-герб?!?!?!?
То на всеки е ясно ,че милицията в НРБ е същата ,като милицията в метрополията, като даже цялата милиционерска “структура” и привилегиите са същите ,като в путлеристкият бандитустан. И при това положение няма как милицията в НРБ да е по-различна, и да се трансформира в ПОЛИЦИЯ , вече 30 години след 1989г..
Ето и потвърждението ,че дори в трудовият “стаж”, и в бюрокраДцията на милиционерите в НРБ и путлеристкият райХ НЯМА никаква “разлика”:
http://www.kasparov.ru/material.php?id=5B29266C32FB6
П.П. И ако БКП иска РЕАЛНО да РЕФОРМИРА милицията в НРБ , трябва да започне тъкмо с премахването на всички привилегии за милицията, и премахването на всичките излишни служби от милицията, и даже пълното ОТДЕЛЯНЕ на милицията от МВР, за да може да се трансформира най-накрая в полиция.
Но едва ли това може да се случи , след като дори в “мотивите” за поредният фейк-вот на ()доверие се вижда ,че няма никаква разлика между БКП и нейният клонинг – ГЕРБ.
Dom digo, dom digo, dom digo digo,
koj prokarva rusko igo
hvani namrzi go…
ТЕЖКО Е ЗА ЧЕТЕНЕ ЗАЩОТО НИ НАПОМНЯ ЗА СЕГАНАТА РЕАЛНОСТ ПРЕД ПАРЛАМЕНТА. НО С РУСОФИЛИ НА ВЛАСТ НЯМА ДРУГ ВАРИАНТ
– Така например четем в сборника „Россия и СССР в войнах XX века“, Москва 2001 , изд. Олма- Пресс: „Загуби при въоръжените сили по време на ВСВ, демобилизирани инвалиди 2 576 000, от тях 450 000 едноръки или едноноги.“ /Сборникът може да намерите тук.
Едноръките и ветераните без един крак са щастливци, защото не са „самовари“- така наричат тези, които нямат крака и ръце. „Самовар“ е туловище с глава. Живи трупове, немъртви мъже и жени, забравени от съветската власт или по-скоро изхвърлени от нея в специализирани лагери. Лагерите са патент на Сталин, неговото лично дело. Още през 1948 г, сталинистките милиции започват гонение на военноинвалидите. Причината е, че уродливстта им не се вписва в социалистическият начин на живот. Жените са предупредени да не пускат инвалидизираните си мъже на улицата, сред хората. Да си инвалид е срамно. Тези, които са самотници са натоварени на влакове и камиони и разпределени по селата, в глухата провинция. СССР е голям, все ще се намери място да се скрият 2 милиона инвалиди …
Както се вижда от конференцията, в Украйна се предпочита УКРАИНСКИ И АНГЛИЙСКИ. Що се отнася до използване на руски, в случая той е необходим, за по-добро изпращане на ПОСЛАНИЕ от такива неща до русняците в русия. (Реална) ИСТИНА срещу (зловеща) пропаганда.
Между другото, интересно и полезно ще е, ако може и има линк/ове до докладите и изказванита, включително на ИВО. Ще е Удоволствие и Полезност да ги прочетем. С мисъл в главата, че следва да бъде такова задоволство (дали?) и за боко & тайфата: та НАЛИ и такива международни конференции работят в полза на ПОВЕЧЕ ЕС, повече ДЕМОКРАЦИЯ, повече СВОБОДА, и срещу голямата заплаха за тях, наречена “русия”. Не беше ли и боко/вщината в полза на европейството, т.е. и в ущърб на антиевропейството… (олеле мале…)
Закрият ли милицията ,ще изчезне и престъпността и тогава може да се направи нормална полиция и прокуратура,при това положение забрави.
Надявам се, че на такива форуми участват и официални представители на ЕС, за да бъдат информирани какво става между постсъветските сателити и русия и да ни разбират по-добре. Дискусията за хибридните руски атаки тръгна на Запад с години закъснение.