Двата подхода на властта към двамата митьовци

С арестуването на едрия червен спонсор на БСП Бенчо Бенчев, изобличен като важен участник в организирана престъпна група, управляващата групировка на Бойко Борисов нанесе сериозен удар по една от фракциите в групировката на позиционираните като опозиция другари и другарки социалисти.  По думите на един прокурор, застанал пред телевизионните камери, операцията по разбиването на тази престъпна група е подготвяна от месец. Този факт не оставя съмнение относно внимателно преценените действия на властите по случая. 

Прибързани са надеждите, че червената групировка ще претърпи сериозни щети в очите на своите избиратели. Тук не е Франция, в която комунистите напускат масово партията си след сговора между Хитлер и Сталин през 1939 г. или след разкритията  за престъпленията на “сталинизма” през 1956 г. ( т.е. на съветския комунизъм, който се опита да се скрие зад термина “сталинизъм” по същата причина, поради която приписа “фашизъм” на националсоциализма в Германия, за да избегне аналогията с общата етимология чрез думата “социализъм”). 

Както знаем дори след разпадането на СССР и забраната на КПСС нашите другарки и другари си останаха верни на своя инат, затворени в уютния си свят на “вярата”. Организираха си “възродителен процес” чрез преименуване, но си останаха същите. 

Да се върнем на важната подробност, според която бандата на Димитър Желязков, известен с прякора си Очите, е била следена внимателно. Това означава, че разследването е преценило всички рискове и е абсолютно изключено да не е калкулирало и политическите дивиденти за властта. За разлика от обикновено, когато т.н. опозиция първосигнално обявява разобличаването на някой червен борец за повече капитализъм в редиците на “антифашистите” за политически репресиран, този път БСП е принудена да се бори само за разграничаване от своя спонсор и да отрича идейната си близост с него чрез отчаяния аргумент, че не бил член на партията, а само я финансирал щедро ( със суми, далеч надхвърлящи законно позволените 10 000 лева). 

Забележката ми не е опит да се вмени вина на властта и да се оневинява нейната т.н. опозиция, а е прелюдия към друг очебиен факт покрай акцията срещу Очите. За мен е наистина очевадно, че Митьо Очите и безочливият му ортак от бургаската община са преценени като обекти, към които може да се подходи с цялата сила на държавата и строгостта на закона. Дотук – всичко е както трябва. Въпросът обаче е защо тази сила и категоричност не се прилага към други митьовци или към спонсори с оръжеен, енергиен и месарско- панаирен бизнес, чиято ангажираност с кукловодството в БСП и нейното финансиране не само, че не е тайна, но и е предмет на публично перчене.  

Воденето на война с дървени мечове и заобикалянето на истинските бойни единици ( например на тихия библиотекарски фронт ) е “военна хитрост”, която може да се обясни само с липсата на воля за истинска победа. Защото БСП може да бъде победена от ГЕРБ на терена на Митьо Очите, но не и в схватка с Митьо Гестапото. Не е позволено!

 

 

17 мнения за “Двата подхода на властта към двамата митьовци”

  1. Червеният спонсор и човека на ДПС ги пуснаха поради липса на доказателства,интересно никъде не се споменава връзка Митъо Очите -ГЕРБ.Там е заровено кучето и турската връзка.

  2. Бенчо Бенчев е спонсор на столетницата,общински съветник,червен капиталист-другар и Митьо очите наш другар,, работеш,, за себе си и за ,,бедните,,социални-пенсионери,демек вкарва пари в бюджета от рекет. Според отговорни господа, той допринася да влязат пари в бюджета от хора-бизнес партньори.Трябва да бъдем снизходителни към тези мили другари,ние пенсионерите,въпреки че пенсийте ни са най-ниски не са в ЕВРОПА,но може би и в света,като най-бедна и жалка страна.

  3. С извинение, че не е по темата, но днес с недоумение видях по телевизията директорът на Музея за земята и хората да казва, че според него Хирошима е най-голямото престъпление срещу Човечеството. Тоест, този сравнително добре образован човек смята милионите жертви на “комунизма”, нацизма, сталинизма за по-малки престъпления. Винаги съм смятал, че да си глупав е едно от основните човешки права. Но да ни правят на глупаци не е между задълженията ни. Но всяко зло за добро. Този случай ме върна към младостта, когато “социалистическата” пропаганда клеймеше неутронната бомба като страшно нехуманна, без да казва в сравнение с коя бомба.
    Иначе директорът ми напомни и една частушка: “Не расстанусь с Комсомолаом, буду вечно молодым”.

  4. Бенчо Бенче и Несрин Узун вече са освободени без повдигане на обвинения.
    Добре че ни ги обвиниха в Турция че са от хората на Фето, че тогава затвора не им мърдаше.

  5. Митьо Гестапото май е голям залък за бабаита от Банкя! Борисов както знаем рита само слабите и паднали ортаци в кражбите на публичните ресурси. На силните и “големите” той не смее да налита.

  6. До Караиванов: Хуманна – не хуманна – най-нехуманна- най-хуманна, по-малко хумнна пр. бомба. Бла..бла…бла… ВСИЧКИ бомби са нехуманни.

  7. До Караиванов: Извинете, но едва сега забелязах, че сте написали „човечество” с главна буква. Вие наистина ли не разбирате, че в контекст, в който се говори за повече или по-малко хуманни бомби трябва да пишете „човечество” не просто с малка, а с по-малка от малката буква.
    Човечество, което решава конфликти с бомби все още е НЕДОСТАТЪЧНО ЦИВИЛИЗОВАНО.

  8. Няма как БАШхуй да екстрадира митЮ гестапото в Путлеристкият райх, в Сибирь, за държавна измяна и обявяването му за доносник-нон-грата, защото митЮ гестапото “обучава” ВСИЧКИ “разузанвачи” и “кантраразузнавачи” от ОПГ-ДАНС, т.е. “евроРАЗВИТИЯТ” милиционеропитек-БАШхуй, все още не е прекратил договорът между ОПГ-ДАНС и библиотекарският “университет” , сключен по времето ОБРЪЧгархски , след отеглянето на “успелият бизмесмем”-пеевски, от “шефският” пост в ОПГ-ДАНС.
    И за тези 5 години всички “кадри” в ОПГ-ДАНС са от “квотата” на митЮ гестапото и библиотекарско-сарайската шайка!!! Което изисква МОМЕНТАЛНО ликвидиране на ОПГ-ДАНС, и създването на ново контраразузнаване , със задължително условие за ТОТАЛна ЛУСТРАЦИЯ на всички “кадри” , завършили в библиотекарско-сарайската “академия”, без изключение, защото това е основната ШПИОНСКА централа на Путлер в НРБ и ЕС!
    Но това е НЕвъзможно при милиционеропитековата мутра-БАШхуй, след като дори, през последните 5 години, все още не е прекратил ШПИОНСКОТО “обучение” на путлеристи за ОПГ-ДАНС, извършвано от митЮгестаповциТЕ в библиотекарската шпионска “академия”!
    И се вижда ,че докато вождь-БАШхуй “усвоява” и раздава ПОРЦИИТЕ в НРБ, ще има достатъчно и за Митьо Очите и още повече за митЮ гестапото. Ще има и десетки милиарди за “опозозиционни” ПОРЦИИ на ДПС и БСП. Това е единственото нещо ,което е най-сигурноТО , и което може да “гарантира” ,и може да изпълни СУДЖУКовият МУТРОмилиционеропитек-БАШхуй……..

  9. Арестувани и освободени,без повдигане на обвинения!Само шум да се вдига,да видят европейците,че се борим с корупцията…

  10. Що за народ сме? Защо позволяваме толкова години да виреят Очите, Локумите и прочие индивиди, които следва да бъдат под надзора на Темида в сответните институции.
    По мое мнение, цитираното прокурорско твърдение, че материалът е събиран „от месец” не отговаря на реалността. Такъв материал се събира с месеци. Желанието на властите да демонстрират експедитивност е ясно. В такива случаи трябва да се действа нашата разследваща журналистика. Ще ли действа?
    Толкова години дразни ухото заявяваното от най-високо място: „ХОРАТА имат право да знаят”…Средносттаистическият и под него избирател ще каже- „ „хората” е правилно казано”. Не е правилно. Това е пример на деконструкция и реконструкция по учебник – в нашия случай – на Суверен (на властта/). Учените ни би следвало да броят не само диалектните и неправилно употребени думи и граматични конструкции, а да гледат и по-навътре.

  11. Непозволената схватка с Митьо Гетапото показва къде е заровено кучето у нас.Това изречение обхваща нашата най-нова история и всички нерешени проблеми на тъй нареченият преход

  12. България си остава страна на мафия и олигархия. Да не говорим и на колко още неща подобни. Управляващите като боко и тайфата с него имат само мисъл да падне някакъв мангиз от ЕС и НАТО и нещо материално се направи, да “зарадват народа” – повече километър асфалт, още една постройка, още тел по границата. Това правосъдна реформа, състояние на общество, свобода на медии, пука им на сайдите. Та да вземем приказките на боко, от години, за хвалба на т. живков – той само го хвали как се грижел да има повече построено за хората и се бил притеснявал, като някакъв строеж се бавел. Пука му някой какво е било комунизъм, разграден ли е, пука му на някой за европейски критерии и ценности. Айде бе…
    Чест на ИВО, че поддържа темата!!

    Междувременно:

    Сърбите нещо се разгнявили, че Хърватите докарали от Израел ония самолетчета Ф16, дето ще им ги купуват, за своята военна авиация. И ги пуснали да хвърчат на парада си онзи ден по случай операцията в края на югославия, с която Хърватите Натупаха Добре сърбите. Да им е за урок. По-малко да лижат задници на руснаците.
    Нек се гняват.
    Докога ли тука шкенбето на каракачан, румко и боко ще се правят на евро и атлантици?
    Та Китарович и Всичките Хървати им го показват как да е – прост пример – е, не е по-прост от тях.

    https://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-5323496,00.html

  13. Да напомним една годишнина, която е заметена под килима както у нас, така и по света – агресията на Москва над Грузия преди 10 години.

    Много интересна позиция е заел О.Минчев по отношение на тази годишнина и на свързаните с нея факти. Проблемът е, че резултатите на онези дни ще ги берем и в бъдеще, и авторът си го казва ясно:

    http://clubz.bg/71538-gruziq_beshe_v_kletka_s_bqsno_kuche_es_q_ukorqvashe_che_ne_go_gali_dostatychno

    Грузия беше в клетка с бясно куче. ЕС я укоряваше, че не го гали достатъчно

    Преди 10 години международната общност легитимира агресията на Русия

    На 6 август 2008 г. започна войната на Русия срещу Грузия. Масирани пропагандни усилия бяха приложени от Москва за да бъде обявено управлението на Михаил Саакашвили в Тбилиси за виновник за войната, нещо повече – Грузия да бъде определена като агресор. За съжаление, това, което наричаме “международна общност” допринесе значително за възможността жертвата на великодържавна агресия да бъде обявена за агресор. Докладът Талявини постави ЕС в ролята на легитимираща руската агресия и последствията от нея сила.
    Но преди този доклад, който редица наблюдатели сравняват с някои от най-позорните страници в европейската история – като например Мюнхен 1938 г., бяхме свидетели на систематични усилия да бъде накарано реформисткото правителство в Тбилиси да се подчини на руските новоимперски претенции. Поредица от европейски посланици в Тбилиси години наред – преди и след август 2008 г. – бичуваха грузинското правителство за това, че не се подчинява на ултиматумите, идващи от Москва. Техните усилия бяха толкова мощни и целенасочени, че накараха грузинския интелектуалец и политически анализатор Александър Рондели възмутено да се обърне към “международната общност” с думите:
    “Ние сме затворени в клетка с бясно куче. Непрекъснато ви умоляваме – отворете вратата на клетката! Какъв е вашият отговор? Вие ни укорявате, че не галим достатъчно енергично кучето, че не го омилостивяваме…”
    Русия има своите геополитически основания да воюва с управлението на Саакашвили в Тбилиси “на живот и смърт”. След “Розовата революция” от 2003 г. Тбилиси започна амбициозна програма за реформи на държавата, която при управлението на бившия президент Шеварнадзе бе срутена по-ниско от статут на провалена африканска държава. Амбициозните реформи на новото управление бяха успешни, а това означаваше – и болезнени и за тази част от корумпирания олигархичен елит на страната, която осигуряваше постимперския контрол на Москва над Тбилиси. Нещо повече – Грузия се самоопредели като кандидат за членство в НАТО и ЕС, колкото и определени европейски политици да иронизираха тази амбиция на Тбилиси като невъзможна. Саакашвили успя да върне под грузински контрол провинция Абхазия, отцепена за десетилетие и половина от Грузия от местния бандит-мародер Абашидзе, който избяга в Москва след поражението си. Тбилиси направи сериозни стъпки за възстановяване на връзките между Грузия и населението на Южна Осетия, управлявана от друг паравоенен главатар – Кокойти. Правителството в Тбилиси успя да договори изтегляне на руските военни бази в Грузия. Това постави южния фланг на руското геополитическо присъствие в Кавказ – базата в Гюмри, Армения, под заплаха за логистична и стратегическа изолация.
    През пролетта на 2008 г. в Букурещ се състоя среща на върха на НАТО, където с усилията на Берлин и Париж на Грузия и Украйна бе отказан статута на кандидат членство – МАР. По настояване на Вашингтон бе взето решение този статут да бъде утвърден на следващата среща на върха. Така на Москва бе предоставен “прозорец на възможностите” да осуети членството на Грузия и Украйна в НАТО. Почти веднага след Букурещ започна кампания от системни нападения над грузински села в Южна Осетия с грабежи, убийства и други насилия. Сдържаността на правителството в Тбилиси лесно можеше да бъде изтълкувана като малодушие и безпомощност от собствения му народ. Въпреки това, официален Тбилиси издържа на провокациите месеци наред. Докато не се разгърна оперативното мероприятие на руската армия, наречено “нападението на Грузия над Цхинвали”. Има множество дукументални свидетелства, че агресията, поставила началото на войната не идва от Тбилиси, а от Москва. Днес – 10 години по-късно – тази истина не се отрича особено енергично и от самите руски наблюдатели.
    Във всеки случай, подобно на “вероломната агресия на Финландия срещу СССР” от 1940 г., войната за Южна Осетия – и предполагаемата “грузинска агресия срещу Цхинвали” – започна с … преминаването на руската армия през тунела Рока на територията на Южен Кавказ. Защо стоеше руската армия в този тунел в навечерието на “вероломната грузинска агресия”? Отговорите на този и на редица други въпроси показват как руската инвазия бе съшита с бели конци. “Международната общност” затвори очите си за тези бели конци. Само активната дипломатическа совалка на западни лидери като Качински (Полша) и Саркози (Франция) успяха да спасят Грузия от пълна руска окупация. Самият факт обаче, че руската агресия не бе посочена, не бе осъдена, а практическата анексия от Русия на Абхазия и Южна Осетия не бе категорично отхвърлена като нарушение на международното право, отвори перспективата на режима в Кремъл да претендира за реванш и контрол върху цялото постсъветско пространство.
    Малодушието на Запада спрямо агресията срещу Грузия от 2008 г. даде зелена светлина за анексията на Крим през 2014 г., за войната в Донбас и кой знае още колко великодържавни кампании срещу суверенни народи, които биха могли да ни очакват в бъдещето. Грузия днес е една по-плаха страна – и в реформите, и в отношението към “големия брат”, и в амбициите си да възстанови своята тероиториална цялост, и в стремежа си към ЕС и НАТО. Украйна – много по-голяма като размери и ресурси – засега с усилие се съпротивлява на агресията. Трябва да си спомним 6 август 2008 г. Може да се окаже, че това е дата, слагаща началото на период на горчиви предизвикателства за всички нас в посткомунистическа Европа.

  14. Още едно потвърждение за архаичната бандитска същност на путлеристкият рай(х):
    http://www.kasparov.ru/material.php?id=5B65D93E8E633
    Особено показателна за това е последната половин страница от тази статия на Тигран Хзмалян!
    И ВСИЧКИ ПРИЛИКИ и “разлики” с задунайският бандитустан са….съвсем “СЛУЧАЙНИ”!
    Особено след идването на Кобурга и неговият пазвантин – винету , през последните 20 години, с помощта на техният альфа-клептолигархичен начальник и сюзерен , чекисткият бандит – ХУЙЛО!

  15. Румъния вече е по близко до Унгария по доходи, далеч пред нас. Къде сме ние? Допусна ли грешка Европа с нас? Ще повтори ли грешката си като ни приеме в еврозоната? С какви очи искаме? След като КОЙ мина в сянка и С.Ц. се потопи.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.