Измамата Сан Стефано е-книга
Издателство: Сиела
РЕЗЮМЕ
© Иво Инджев, автор
© Дамян Дамянов, художник на корицата
© Сиела Норма АД
София • 2018
ISBN: 978-954-28-2649-1
ВМЕСТО ПРЕДИСЛОВИЕ
ГРАФ ИГНАТИЕВ, БАЩАТА НА РУСКОТО АНТИСЕМИТСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, ВЪВЕДЕНО ПОЛОВИН ВЕК ПРЕДИ НАЦИСТКОТО В ГЕРМАНИЯ
Руският държавно спонсориран антисемитизъм предхожда нацисткия в Германия с половин век. Бащата на антисемитското законодателство в руския Трети Рим е на практика учител на Хайнрих Химлер в нацисткия Третия райх.
Става дума за проваления на дипломатическия фронт заклет реакционер и антисемит граф Николай Игнатиев. Издигнат е за министър на вътрешните работи след фиаското на неговия ялов договор от Сан Стефано, превърнат в наши дни в апотеоз на руското влияние в България.
“Измамата “Сан Стефано”, която месец след появата си продължава да бъде сред най-търсените книги в книжарниците у нас, направи своя електронен дебют. Вече може да се купи и в електронен вариант, което ще е направи достъпна и за любителите на електронния прочит, особено в отдалечени от България места по света.
Дали точно книгата е привлякла интереса на една руска телевизия към автора ( на тези редове също)?
Отказах на ( още една) руска телевизия интервю по наистина обективни причини – просто не съм в София в деня, в който ми предложиха да направят записа. Не е кой знае каква тема, за да й посвещавам отделен текст ( след като вече обясних “казуса” кратко в свой коментар в ivo.bg). Но междувременно разбирам, че и други съмишленици от инициативата за демонтиране на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) са били “изкушавани” с предложение за подобно интервю, реших да обясня защо не бих се снимал за телевизионния канал “Култура”, дори и да бях в столицата на съответната дата.
Колкото пъти съм отказвал подобни предложения на руски медии, толкова пъти след това съм се убеждавал от “готовия продукт”, че съм постъпил правилно. Защото съм избегнал грешката да сътруднича със сценарий, върху който нямам контрол.
В обаждането си по телефона руската журналистка даде всичко от себе си да ме мотивира да участвам в нейния филм, но постигна обратния ефект. Това, че съм ( едва ли не) единственият на различно мнение от всички, с които тя е говорила за МОЧА, само илюстрира обстоятелството що за контакти има в България. Настоявайки да си говорим на руски ( защото знаела, че го владея отлично), тя се оказа напълно адекватна да разбере всичко, което й казах на български.
На чист български й обясних, че не искам да я свързвам с никого да коментира темата – щом има българския ми телефон ( и се обажда от български номер) значи сама може да потърси “другата гледна точка”. Което тя е направила, както разбирам от разменена поща с мои съмишленици. Написала им е, че иска мнението им по въпроса за “разрушаването” на съветските паметници в България, т.е. за нещо, което ние никога не сме формулирали като “разрушаване” и не случайно държим на формулировката ДЕМОНТИРАНЕ. Пък и точно руснаци да ни се карат за някакво разрушаване на паметници от позицията на една традиция на разрушаването на хиляди църкви и символи на “стария режим”, а след това и на режима на Сталин…”Малко” е нахално, нали.
От краткото представяне на идеята на документалния филм, което рускинята направи в разговора с мен, разбрах, че става дума за мащабна, направо руска по своя размах идея да се обобщи темата за съветското монументално ( т.е. колониално) наследство в Европа. Екипи на въпросната телевизия обикалят континента с тази цел.
Кой ли би могъл да финансира такава скъпа телевизионна екскурзия, освен руската държава и с каква ли друга цел, освен със заявената от Путин по време на аудиенцията му с Бойко Борисов в края на май, когато властелинът на Кремъл размаха пръст по въпроса за съветското монументално наследство, споменато в руското комюнике изрично като тези от срещата им в Кремъл?
Представяте ли си какъв ще бъде резултатът от сравненията за това как в Германия пазят съветските паметници ( без те да доминират градската среда, както е у нас в София, Пловдив, Бургас и т.н.), докато “неблагодарните българи” ги “цапат”. Нищо, че в Германия тези монументи са издигнати буквално месеци след края на войната по нейните кървави следи, докато в България са монтирани 10 години по-късно по следите на кървавите изстъпления на насилствено съветизираната ни страна, която не само не е воювала срещу СССР, но и не е причинила смъртта на нито един червеноармеец, поддържайки през цялата война дипломатически отношения в Москва.
Тези “подробности”, както знаем, не интересуват вперените в тяхната си “истина” съветски, пардон- руски защитници на “правото” на СССР да окупира България с претенцията, че я освобождава.
Да се участва като “пълнеж” в подобен замисъл е по презумпция съучастие в поредното пропагандно изкривяване на фактите, дори и някои от тях да бъдат споменати.
Ако някой съмишленик се интересува от мнението ми, препоръчвам едно: участие само в преки предавания на руски телевизии, макар и там да има риск от асиметричността на представяните мнения в полза на тяхната пропаганда, но поне човек може да се изкаже без да вадят думите му от контекста.
Апропо, не изключвам след серията от примитивни и злобни нападки с обобщения за “европейското иго”, под което пъшкала България днес, руските пропагандатори да са получили инструкция за по-рафиниран подход със споменаването на “другата гледна точка”. Тя напълно отсъстваше дори като намек в отвратителния документален буламач на Дария Асламова “България умира тихо” и на Юрий Мамонтов “Българската чушка”.
Може би в Москва са стигнали до прозрението, че с с пълното изкривяване на действителността, компилирайки екстракт от всичко негативно по адрес на европейска България ( фъфлещи беззъби бедняци ровят по кофите, но отговарят на руски пред руските камери; циганчета човъркат бунище и прочее картинки ) води до обратния ефект.
Пък и руските граждани, притежатели на близо половин милион имота в България, както и стотиците хиляди туристи от Русия, няма как да потвърдят подобни “впечатления” като типични за България.
А и дали самите руски телевизионни зрители все още вярват на негативната пропаганда срещу Запада ( част от която за ужас на Кремъл е и България) в момент, когато социологическите агенция отчитат умора от подстрекаването към конфронтация с целия свят сред руското население?
Поздравления за отказа!
Но все пак бих я попитал тази рускиня кога Русия ще върне на България Архива, откраднат от Двореца още в първите дни след окупацията през 1944. Както и кога ще плати за всичко изнесено от тук в периода 1944-1989 – от златото и урановата руда до селскостопанската продукция. Кога Русия ще плати и за десетките хиляди жертви на геноцида, извършен тук под контрола на Червената армия?
Защото тази руска окупация, този геноцид и невижданото в цялата ни история ограбване за тези 45 години доведоха България от 10-то място по стандарт в Европа през 1939 до последно днес.
И защо след 45 години “братска помощ”, ха-ха, през 1990 СССР/Русия ни дължеше над 1,5 млрд долара? Дълг, който по-късно тихомълком беше опростен през 90-те от тукашните управляващи национални предатели и руски слуги.
Крадливи руски наглеци! И отгоре питат защо не искаме позорните им паметници – символи на геноцида и грабежа!
Николай Игнатиев (1832-1908).
Генерал от руската армия.
Участва в Кримската война (1853-1856).
Изявява се като военен стратег и дипломат, и по днешному още политолог. След военните си участия и минаване на дипломатическа работа, заема постове в Средна Азия и Китай, но остава военен.
Посланик в Константинопол, столицата на Османска империя, е от 1864 to 1877. През пролетта на 1877 г. войната започва и заради срещнатите от руската армия затруднения, след няколко месеца той е махнат от поста посланик, върнат в с. петербург, намерен за виновен, че не е уведомил точно императора и правителсвото за възможните турски и балкански тудности.
За “компенсация” ТОГАВА е направен “граф” и член на държавния съвет на русия. Идва като такъв през януари 1878 г. за преговорите в Одрин същата година и след това в Сан Стефано. Бил е спряган дори да стане “началник” на страната ни, но поради европейски възражения, такъв става Фердинанд Сакс-Кобургготски.
Да спомена и как върви моето разпространение на “Измамата “Сан Стефано”. До сега съм изпратил по една на приятели в Щатите, Германия, Австрия и Испания и по една съм оставил в селата Равногор, Пз и Славейно и Манастир, Смолянско.
Поздравления и за издателството Сиела!
Поздравления г-н Инджев!!
За два часа си направих труда да направя гугъл-проучване дали „Измамата …“ има съществуващ конкурент. Оказва се Абрис Дизайн Център е издал книгата „Н. П. Игнатиев – графът на българите“. Авторът е Калина Канева, която освен че е била учител по руски език в 6 основно училище „Граф Н.П. Игнатиев“ е и журналист (данни от rusofili.БГ?). Научих, че книгата е 536 стр. и е от 2008 г, като е с твърди (!) корици и затова тежи почти 1 килограм. Книгата е единствената издадена книга на Абрис Дизайн Център (ISBN: 9789549216417) и е невъзможно да се намери и закупи за обявената цена от 26.95 лв. Но е в наличност в престижни библиотеки на американски и европейски университети (от worldcat.орг).
През 2006 г. книгата на г-жа Канева К. е преведена на руски от Наталии Лакичевич и излиза със заглавието Рыцарь Балкан. Граф Н.П. Игнатьев (М.: Центрполиграф, 2006, 523 с., ISBN 5-9524-2470-8, Тираж 3000 экз.). Тук си зададох въпросите: „Защо книгата излиза 2 години преди да бъде издадена на български език?“ и „Защо друг трябва да превежда, след като авторката е с (вероятно) руска филология?“ Интересно е, че книгата не е постъпила в гореописаните световни библиотеки.
Винаги ме е интересувала една случка преди обсъждането и подписването на Договора от Сан Стефано. На стр. 107 от руското издание внукът на Игнатиев преразказва:
„Дядо ми се насочил към мирните преговори в Сан Стефано. Преминавайки през планинската местност терен, конете се хлъзнаха и кочияшът, конете и каретата (каляската) отлита в бездната. Техните останки бяха открити по-късно, след като времето се затопли. За щастие, дядо ми е бил изхвърлен от каретата, и се е спасил като се хванал за храстите на склона. Той бе измъкнат с въжета и ремъци от казаците, които са пътувала по същия път след половин час. Когато дядо ми се появил в Сан Стефано, той нямал нищо с него, нито документи. Турските представители са поискала документи, но дядо ми отговори: “Не се нужни пълномощия, защото вие ме познавате – аз съм Игнатиев!”.
Но най-ме впечатли началото. „Болгарская писательница Калина Канева, признанный знаток этой темы“ (!?) слага преди предисловието думите на генерал Н.П. Игнатиев от българската народна песен ” Консульская”, посветена на Константинополската конференция от 1876-1877 г.
“Если небо упадет —
копьями поддержим,
если земля загорится —
слюной потушим,
но Болгарию освободим!”
Може ли някой да запее тази наша народна песен с руски рими, за да си поплача на воля?
Спо ред скромното ми мнение,чисто опрощаване на дълга не е имало,а по скоро е поделен в някакво съотношение-например80 на 20,като за нашите народопредатели е по малката сума.
Платената електронна версия на Измамата “Сан Стефано” би трябвало да бъде безплатна за читателите, а за всеки изтеглен екземпляр да заплати Министерството на образованието, оглавено от най-посредствения и страхлив министър, защото точно това министерство не си е свършило работата!
За българските паметници и предателите на българската памет
По повод един неотдавнашен материал на Иво за царуването на кметицата Фандыговна, чиито край е “някъде там, в безкрайността” и отношението й към паметниците в София искам да споделя, че от доста време наблюдавам една подла хитрост, която рубладжиите на национално и местно „културно” ниво сигурно са разчитали да остане незабелязана: на паметниците на Васил Левски и Христо Ботев в Несебър и в други градове на страната няма изписани имена, а само отливки на личните им подписи. Не че това с подписите е лошо, но категорично НЕ Е ДОСТАТЪЧНО, защото, както повечето лични автографи, те са нечетливи и неразбираеми. Сигурно образОваните българи познават добре тези подписи и лица от паметниците, но има голям брой наши сънародници, за които те ще бъдат непознати, да не говорим за чужденците, които пък ошашавени от вакханалията на стотиците паметници на брадати руски генерали или войнствено изпъчени червеноармейци в градовете ни, сигурно ще решат , че това са поредните паметници, израз на робската благодарност на българите към някакви руснаци. И не само името, изписано с ясен блоков шрифт, би трябвало да стои на паметниците на националните ни герои, а да има две-три думи поне за най-великите: Васил Левски, Апостолът на българската свобода или Христо Ботев, гениален поет и революционер. Същото положение е с паметника на Паисий до храма “Александър Невски” в София, където в гранита е издран някакакъв нечетлив подпис без уточнение, че това е паметник на Паисий Хилендарски, автор на една от първите истории на България. На новите копия на паметника на приседналия в съзерцание поет Пейо Яворов на различни места из родината ни също е гравиран само личният му подпис и т.н…. Такава е ситуацията с паметниците на националните ни герои в цяла България (с малки изключения при някои от по-старите ). С подобно „представяне” повечето свидни на българското сърце личности остават почти анонимни!
На същия принцип, прилаган за заслужилите народната любов българи в България, би трябвало на паметника на т.н. цар „асвабадитель” пред Народното събрание да има само неговия „височаещ” личен подпис, а на МОЧА да е отлята единствено личната драскулка на генералисимуса и нищо друго. Нали?
Но, за разлика от почти анонимните паметници на българските национални герои, в София на всяко кръстовище на булеварди и улици, носещи имената на руски генерали и дипломати, (Дондуков, Игнатиев, Аксаков и г.н.) кметицата Фандыговна е поставила табели С ЦЯЛ ПОМЕНИК ИНФОРМАЦИЯ, използвайки най- ясния за четене плътен блоков шрифт (нечетлив ръкопис по тези табели няма!): трите имена, военен чин, титла, кога и защо е дошъл в България този братушка, какво точно е правил тук, кога е “ритнал камбаната” и кой точно му е построил паметника. Естествено, „благодарният и признателен български народ”, щото някой може да си помисли, че самите окупатори са си го поръчали! А защо и на паметниците на героите ни българи няма изписано „от благодарния български народ” , а, народе ????
https://preview.ibb.co/iDMut9/botev.jpg
https://preview.ibb.co/dKN0Y9/levski.jpg
А защо секцията АВТОР е празна, на официалната страница на електронното издание на Сиела? Толкоз ли е анонимен този автор…
Извинявам се, белите полета са в секция ”За автора’ напълно празна…
И за да продължи истината, цялата истина, само истината да триумфира най-сетне, рецептата е една.
Eто едно от средствата да постигнем целта която всички тук желаем силно-с цялото си сърце и душа-България да бъде несравнимо по-добро място за живеене. Книгата на Иво да стигне до всеки български дом в който евроатлантическите ценности не са дъвка както е за сите “силни на деня” у нас днес. Нима има по-чудесен подарък от “Измамата Сан Стефано”.
И още!
Светли примери!
Току що преведох 10лв през Пейпал на г-н Инджев. Реших всеки път когато някой заведе дело срещу него да превеждам (най-малко) по 10лв. Още само 500 човека да се съберат като мен, това са 5000лв, разделени на 5 месеца (колкото трае едно такова дело) и г-н Инджев ще си изкарва по една прилична месечна заплата благодарение на такива мижитурки като Жеков.
POSTED BY VESELIN | МАЙ 31, 2018, 13:36
Д. Савова-тя и две нейни приятелки, т.е, 3Х20лв и Роберт Алтънов пък са използвали услугите на Райфазен Банк. Там, превод до 20 лева с уточнение “попълване на сметка” е без таксата от 3 лева.
https://ivo.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0/
Ето и още информация за руската калинка Калина Канева – интервю с нея за пропагандаторската й книга за “графа”: https://liternet.bg/publish20/d_borimechkov/k_kaneva.htm
Книгата се появи и в пиратски вариант, в един от най-популярните торенти. Въпросът сега е това само на огромния интерес ли се дължи, или е кален номер от страна на “доброжелатели”…
Относно коментара на ASIA – също така, ако книгата се е появила в пиратско копие в торент сайтовете, добре е да се провери дали съдържанието е 100% запазено (или евентуално има някакви “промени”)…
Май книгата ви предизвиква от средно до възходящо силни колики и коремни спазми , а в случая със главният москауски-мозъчен тръст на “Мордор” – направо дезинтерия , г-н Инджев.
Тая империя на Злото, ако наместо да залива със своите пълчища хлебарки Европа и Планетата и да сее език на омразата, лъжата , националсоциалистическа пропаганда , отровищата си ,, а се беше захванала ДА СЪГРАЖДА
>>> сега можеше да е направила Интергалактически “Highway” . Но от порода ПОМИЯРСКА , не мож стана порода “Царска”. ! C’est comme ça .