Австрия била потресена от 53 годишната младоженка Карин Кнайсл, министър на външните работи с подкрепа на крайната десница, която се поклони дълбоко на Путин след като той благоволи да танцува с нея на сватбата й, съобщават световните агенции, за които подобно поведение явно е световна новина.
Явно австрийците не са си давали сметка досега, че в опитите си да бъдат малко по-различни от останалите благоденстващи западноевропейци са отишли твърде далеч в поведението си, заприличвайки на руски васали. Избрали са си управници, които и досега се кланяха символично на Путин, но този път онагледиха поклона си.
Друго нещо са си поклоните пред руските началници в България. Тук малцина се учудват, че Сидеров прави чупка под прав ъгъл на благодетеля си Йосиф Кобзон, снизходил да уважи с присъствието си в България предизборно сборище на партията му.
Обичайното интимничене на премиера Бойко Борисов с чужди лидери, което доведе до конфуз в протоколно и манталитетно отношение, когато разцелува булката на ислямиста Реджеб Ердоган при едно от посещенията му в Анкара, изглежда малко по-различно в контактите му с Путин.
Него Борисов не смее чак да целуне, а само прегръща със сведена глава като да му целува пагоните. Това не му е Юнкер, който се лигави и го гали по темето пред телевизионните камери по време на интервю! Борисов явно е предупреден да не прекрачва с батюшката от Кремъл границата на обичайното вербално подмазване, говорейки за това колко голяма е Русия и как й отива да прощава на малка България ( след което получава шамар с опакото на ръката от Путин, че няма намерение да приеме опита му да си проси нещо).
В проявата на раболепие за обиграните в поклоните пред Москва другари и другарки у нас няма ограничения. През март вицепремиерът Илияна Йотова клекна пред руския пратеник на Путин, играещ ролята на патриарх ( в Русия църквата е на колене пред светската власт още от времето на Петър Първи ) и му целуна ръка. След това тя се обоснова с …протокола. Макар да няма такъв, който да я задължава да се унижава пред който и да било гост на държавата, на която тя служи за резервна гума в президентската карета.
Общото между всички споменати по-горе случаи и снимки е едно: винаги става дума за поклони пред руското “величие” и никога обратното. В Австрия Путин поне си направи труда да чете от листче на немски поздравлението си към младоженците, докато в България нито един руски пратеник- дипломат или политик- никога не си обръща езика да смутолеви нещо на езика, от -който по данни на руски учени – и днес взаимства 55 на сто от лексиката си.
Има и друго сравнение: в Австрия стана скандал. Австрийците са потресени. За тях това е необичайно. Защото те обикновено си позволяват други – цели курорти обявиха забрана за руски туристи заради просташкото им поведение в Алпите. “Явлението Карин Кнайсъл” е изключение и ще бъде преболедувано.
У нас “чудото” Илияна Йотова да бъде принудена да влезне в обяснителен режим за поклона си пред руснака беше изключение от правилото. Тук се коленичи пред руското влияние по традиция, създадена от Червената армия с огън и меч. Тя напусна Австрия през 1955 г. и този ден се превърна в национален празник на страната. Докато у нас армията от подставени лица на Кремъл не само никога не е напускала България, но и командва парада на чуждопоклоничеството все по-уверено под услужливо затворените очи на властите.
ДГД от една долна, мръсна гад за всички поименно споменати бг петоколонци и полезни идиоти, вкл. и за грозновата и тъповата младоженка.
И при 12-ия удар на часовника Ботоксовата принцеса на токчета изведнъж се оказала в килията на Милошевич в Хага.
Посланик Макаров благодарен на “Атака” и областния управител на София, че пазят руските паметни
https://www.faktor.bg/bg/articles/ruskiyat-poslanik-v-balgariya-provede-sreshta-s-oblastniya-upravitel-na-sofiya
Четете книгите на Иво Инджев и Янко Гочев.
21 август
Гласът на Пражката Пролет Марта Кубишова
Так получилось, что я заказывала платья в том же модном салоне, где шили для жены тогдашнего президента Новотного. Ей ужасно нравилась песня “О, бэйби-бэйби”, с которой мы с Хеленой Вондрачковой победили на конкурсе “Братиславская лира” году этак в 65-ом. Всякий раз на государственные праздники госпожа Новотная приглашала нас в Пражский Град. Уже в 8 часов утра она посылала за нами машину. Мы выступали чуть ли не первым номером, сразу после приветственных речей. После торжественного открытия следовал банкет, где мы наконец-то могли позавтракать. Один раз она предложила мне гонорар, но такой мизерный, что его не хватило бы даже на обратное такси. Но как правило она отделывалась продуктами, прямо с банкетного стола. Помню, как однажды я привезла в театр батон венгерской копченой колбасы и бросила на стол коллегам: “Дары Пражского Града!”.
Повече, по-долу. Плюс химнът на Пражката Пролет.
https://www.svoboda.org/a/29443542.html
21 август
https://offnews.bg/knigi/1968-smazvaneto-na-prazhkata-prolet-tcialata-istoria-686632.html
21 август
https://pbs.twimg.com/media/DlCfUOZXgAAQg28.jpg
По темата.
defence-line.org/2018/08/stadiya-yajco/#more-26620
И пак по темата
http://www.kasparov.ru/material.php?id=5B7A72B9095E7
В НРБ бокоТИКВАТА се кланя на всичките си начальници, още от стажуването му в пожарникарската “академия”, след това е разтривал правешкият каскет и Кобурга. А след назначаването му за генсек на милицията, винету не може да се изправи от поклоните към порционният си философ – доган, и към агент гоцье, който му даде “генералските” лампази.
Но над всичките началници на бокоТИКВАТА в колониалният бандитустан НРБ е альфа-начальника от метрополията – Путлер! И няма как васалът да не се поклони и на своят “върховен” сюзерен, НАЛИ!
А, сега, малко предварителна информация , къде отиват милиардите ,които Лукойл-бургас кешира в колонията НРБ:
https://tinyurl.com/yczr9of2
Както се вижда само за 1(ЕДНА!!!) година ръководството на Лукойл-Русия е УВЕЛИЧИЛО 8(ОСЕМ!) ПЪТИ заплатите на своите “мениджъри”. И така всеки от тях получава средно по 500 000 долара “заплата”, всеки месец!
В същото време и Г.Котев показа данни ,че и в Росатом, максималните “заплати” за някои “мениджъри” достигат по 200 000 долара, на месец!
А сега да си припомним ,че в НРБ бокоТИКВАТА и “митническият” путлериот Ревизоро приеха ЛОБИсткият “закон” , срещу малките бензиностанции, за да увеличат ОЩЕ повече монополните печалби на Лукойл-бургас, които отиват за УВЕЛИЧЕНИТЕ 8(ОСЕМ!) ПЪТИ заплати в Лукойл-Русия!!!!
А същото се отнася и за Росатом, на който бокоТИКВАТА даде над 3 милиарда през последните 10 години! А през следващите няколко месеца бокоТИКВАТА иска да даде още над 20-30 миларда на Росатом за подновяването на строежа на беленският “гьол”. И така “заплатите” и в Росатом ще станат по над 1 милион , месечно!
И още една новина от путлеристкият бандитустан:
https://newsua.one/novosti/dalnii-vostok-zalesya-sdadut-v-arendu-kitaicam.html
Путлер вече разпродава не само сибирските гори на китайците, а сега ,заради санкциите, Путлер продава вече и земеделските земи в Далечният Изток.
Китай има нужда от соя, а сега китайските “вождове” забраниха вноса на американската соя, заради митническата война със САЩ. И сега Путлер иска да се възползва от това и да вземе някой долар за пустеещата сибирска земя, а освен това така помага и на китайските си “другари”, като им помага да произвеждат соя , вместо внасяната от САЩ!!!
Само за тази единична сделка, Путлер предлага на Китай такова количество сибирски земи ,които са равни на 30% от цялата обработваема земя в НРБ!!!!!!
Но освен това Путлер предлага опция, която лесно може да позволи утрояването на предлаганите, сега, обработваеми земи на Китай, и така те да станат равни на ВСИЧКИТЕ обработваеми земи в НРБ!!! Стига китайците да искат да платят още няколко допълнителните копейки за това!
П.П. А , накрая, и една малко допълнение и за турският “братушка” на Путлер – “султан” Ердоган:
https://newsua.one/novosti/ssha-vidkinuli-umovi-turechchini-szodo-zvilnennya-pastora-v-obmin-na-polegshennya-sankcii-proti-odnogo-z-tureckih-bankiv.html
Сега се вижда защо османският психопат Ердоган държи все още американският пастор , и не го предава на Тръмп.
Всичко е заради санкциите наложени от Обама срещу личната му банка – Halkbank, която НАРУШАВАШЕ санкциите срещу Иран, като чрез тази банка Ердоган извършваше контрабанда на ирански петрол, за своето лично обогатяване.
След това “султан” Ердоган правеше контрабанда и на петрол от ИДИЛ в Сирия ,заедно с Асад и личните олигарси на Путлер. И така Ердоган забогатя от тази петролна контрабанда , като едновременно финансираше терористите от ИДИЛ и Иран. Всичко е за личният му джоб , въпреки че сега се представя за “жертва” на “преврата” през 2016г..
Това е причината за влошаването на отношенията между Турция и САЩ, и ЕС.
Всичко е заради личните далавери и контрабанда на “султан” Ердоган , и наложените санкции на личната му “държавна” банка!
А , да не забравяме ,че бокоТИКВАТА извършва метани и на Ердоган , през последните 2-3 години, по същите причини!
От 1985 до 1990 г. Путин работи в ГДР от страна на външното разузнаване на на КГБ. С много добър немски. А сега “същият Путин” чете от листче на … немски.
Най-тъпото от всичко е да се кланяш и целИваш с двойник на нЕщото.
Който плаща, той поръчва музиката.
Платени услуги.
Бизнес-ескорт.
Баданарки.
Шпакли.
Жрици на….
Извън темата :
Дълбока благодарност за “Измамата “Сан Стефано”, господин Инджев!
И едно предложение, ако приемете – нека коректорът отстрани – за жалост, многобройните си пропуски при следващите тиражи.
Обидна е подобна небрежност – особено при издание със съдбовна за обществото ни цел.
Вместо рецензия
СЪС САПЬОРСКО МАЙСТОРСТВО И ХРАБРОСТ ИВО ИНДЖЕВ ВЗРИВЯВА РУСОФИЛИСТИЧНИ МИТОВЕ
Влизам в нова, добре уредена столична книжарница. Търся книгата „Измамата „Сан Стефано”. Няма я по рафтовете. Не я видях и на витрината. Отивам при момичето на касата.
– Имате ли?…
Тогава виждам книгата на солидна купчина до касовия апарат, заедно с бестселъра на американски писател.
– Защо сте я сложили тук? Да нямате договор с издателството? – сменям траекторията на въпроса.
– В момента е най-търсената книга. За да е по-удобно на читателите – отговаря девойката.
„Може би е така в София. Но чичо на село едва ли се интересува от Санстефанския мирен договор и от концерта на великите сили през 1878 г.”, продължавам да се съмнявам. Но веднага се сещам защо дойдох в книжарницата. Снощи ми се обади роднина по бащина линия от с. Типченица, огнище на българщина и напредък във Врачанския балкан: „Купи ми две книги. За мен и за една учителка-пенсионерка. Ще ти дам парите като се видим…” Така че интересът е истински и с национален обхват.
С поредното си изследване на тема „Истината за руско-българските отношения” журналистът, политически коментатор и блогър Иво Инджев протяга ръка към престижа и славата на Виктор Суворов. Наистина, Суворов и Инджев изследват различни исторически минни полета, използват не еднакви литературни и публицистични форми, но в книгите и в личните им съдби виждам значителен брой допирни точки. И Суворов, и Инджев развенчаха столетни и уж непробиваеми руски и съветски (болшевишки) митове. И срещу Суворов, и срещу Инджев се изправи цял легион от платени идеолози и набедени историци, които крякат в хор: „Туй не е така! Нямате доказателства! Дайте документи!”
Досущ като днешните кремълски глашатаи, които четири години отричат агресията срещу Украйна и незаконното заграбване на Крим.
Иво Инджев подробно (над 470 страници) и безкомпромисно анализира огромната по мащаби, времетраене, финансови, политически, военни и културни ресурси руска (съветска) операция, насочена да ни заблуди, да ни обърка, да ни лиши от национална памет, да изправи едни срещу други поколения, съсловия, професии и други части от българския род. Целта е ясна: промиване на съзнанието, дългосрочна лоботомия, която да превърне българите във вечни васали и морални длъжници на Руската империя, на СССР и на Руската федерация.
Процент на успеваемост? От 70 до 25 на сто. Първото число представлява измисления брой русофили у нас, според щатни рубладжии като Р. Петк., Р. Овч., А. Пант., движение „Русофили” и други национални предатели. Вторият процент е според по-обективни оценки на социологически агенции, добросъвестни учени и европейски съюзници и приятели.
В неравния бой срещу стотиците томове-топове на официозната история на България, Русия и СССР Инджев е привлякъл кохорта доблестни рицари: германски, руски, френски, български и други летописци, политици, писатели, художници и всякакви честни люде, творили и живяли с пламъчето на българщината. И бавно и неумолимо, като настъпващ ден, осветява мрачното подземие на столетната шизофренична амбиция на Русия да вземе Проливите, като пътьом прегази и превърне в коридорна територия не толкова малка България.
Защо са й на Русия Проливите днес и какво ще ги прави, след като няма сили да противостои на САЩ и на НАТО в Средиземно море, все още никой не знай, никой не знай…
За истинските цели на руския завоевателен нагон е писал още Фридрих Енгелс: „Ако Русия престане да застрашава Босфора, принудена от европейските сили да се откаже от тази мания … маждари, румънци, сърби, българи, арнаути, гърци и турци ще бъдат тогава най-после в състояние да разрешат споровете помежду си и без чужда намеса да разграничат националните си територии и да уредят вътрешните си работи и по собствено усмотрение. Тогава изведнъж ще стане ясно, че главната пречка за автономията и свободното обединение на народите и на отломките от различни народности между Карпатите и Бяло море не е бил никой друг, освен същият царизъм, който използва мнимото освобождение на тези народи за прикритие на плановете си за световно господство“.
Векове наред руската пропаганда и българските й прислужници са минирали полето на историята ни с хиляди пехотни, морски и противотанкови мини. Контактни и неконтактни, електро-магнитни и акустически. Исторически, политически, военни и културни мини. Стотици хиляди българи са изгубили живота си, взривени от коварните съветски (руски) оръжия.
Но с поредната си книга, с майсторството и храбростта на опитен сапьор, Иво Инджев търпеливо и неуморно изравя ръждясалите мини и взривява подлите митове на великоруския шовинизъм.
Васил Д. ВАСИЛЕВ
(публикувано във Фейсбук на страницата на Атлантическия съвет на България)
Седем аналогии между Хитлер и Путин:
https://www.faktor.bg/bg/articles/novini/svyat/sedem-analogii-mezhdu-hitler-i-putin-hayde-da-zhiveem-zadruzhno
Чехите все още ги побиват ТРЪПКИ от нашествието през 1968 г.!
https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-45168062
Как КГБ открадна 510 тона злато от Испания?
След спонтанния аборт на историческото недоносче, известно като комунизъм, започнаха да излизат наяве крайно интересни истини. За един много кратък период по времето на Борис Eлцин западни историци се стичат в Москва да претърсят отворените архиви на КГБ за изясняване на факти, събития и личности, скрити в мазетата на тая престъпна организация. Завличането на златния резерв на Испания в Москва е едно от тия събития.
Как това злато от цели 500 тона се оказва в ръцете на Сталин?Да започнем с кодираното писмо от архивите на КГБ, публикувано от двама автори – Джон Костело и Олег Царев, което Сталин изпраща до своя човек Александър Орлов, резидента и фактическия КГБ-надзирател и контрольор на републиканска Испания:
«Заедно с посланика Розенберг, уредете с лидера на испанското правителство Кабальеро за прехвърлянето на златните резерви на Испания в Съветския съюз. Тази операция трябва да бъде проведена в най-голяма тайна. Ако испанците поискат от вас разписка за златото, откажете им. Повтарям, не подписвайте нищо и им кажете, че официална разписка ще им бъде издадена в Москва от Държавната банка. Ще ви държа лично отговорен за тази операция. Розенберг е информиран съответно». Подписано от «Иван Василиевич», псевдонима на Сталин означаващ строго секретно.
На българските антифашисти, интербригадисти и всички останали Дон Кихотовци, чийто марксизъм-ленинизъм ги е водел срещу вятърните мелници, дължим малко информация за Александър Орлов, но преди всичко за това, че сталинизма не е считал за нужно да им каже цялата истина.
Истинското име на Орлов е Лейба Лазаревич Фелбинг, белоруски евреин, активен болшевик от самата революция, член на ЧК, по-късно на НКВД и техен резидент във Франция, Англия и Испания. Това е човекът, лично отговорен за всички операции на тия организации срещу испанските социалисти и анархисти, чието унищожение Сталин най-активно е търсел; той е и главния режисьор на организирането на сталинска система за държавна сигурност по примера на НКВД и фактически най-важната личност в републиканска Испания.
Най-добре е да дадем думата на двамата автори, споменати по-горе: «На 16 септември 1936 бригадния генерал Орлов пристига в мадридския хотел Гейлорд , пълен със съветски представители, представящи се за дипломати, журналисти и икономически съветници. И макар че генерал Орлов оглавява мадридския център на НКВД, той е представен на испанския премиер, на министъра на войната и началника на генералния щаб на републиканското правителство като политическо аташе. На испанците се казва, че току-що пристигналия генерал «ще прави доклади». В действителност той е имал карт бланш за цялото контраразузнаване и вътрешната сигурност, освен пълен контрол над потока от съветска военна помощ към фронта. Като шеф на НКВД Орлов всъщност е имал пълен контрол и над всеки отделен съветски служител, макар че за външния свят съветския посланик Марсел Розенберг е имал по-висока длъжност.
Защо трябва да споменем тези неща? Ами защото величието Орлов в 1938 година става най-голямото сталинско ченге, останало на Запад досега. Като казвам «избягал» искам да кажа изчезнал, предал, зарезал цялата сталинщина и раздиплил огромната й бандитска информация пред Федералното Бюро за Разследване в САЩ, което с години се ползва от неговия изключително богат опит, за да корегира наивните си представи за сталинския комунизъм. А биографията на генерала наистина е имала какво да предложи:
– активен чекист- контраразузнавач срещу полската армия в Украйна след октомврийския преврат в Петербург от 1917;
– оперативни мисии в няколко западно-европейски страни за ликвидиране на отделни личности и организации с антисъветска дейност;
– главният организатор на групата от Кеймбридж (Филби, Бърджис, Маклийн, Блънт и Кеърнкрос);
– изключително активен в тайни операции за ликвидиране на испанските социалисти (които както и всички останали западно-европейски социалисти за Сталин са предатели и троцкисти);
– награден с ордена Ленин за блестящо изпълнената операция за завличане на испанското злато.
Но той също така е присъствал на първия сталински процес и е познавал много добре методите на това чудовище. Пред очите му, само след няколко месеца на поста си, дипломатът на СССР в Испания Марсел Розенберг е привикан в Москва и ликвидиран. За трите години гражданска война в Испания Орлов изброява още 40 НКВД-исти, привикани и разстреляни. Много от тях са евреи. По-късно друг беглец, Игор Гусенко, шифровчик на съветското посолство в Канада, ще възкликне по повод на сталинистки настроеното американско еврейство: «Защо го поддържат тия хора? Не знаят ли, че той ги избива масово в Съветския съюз?» По-късно Сталин на три пъти опитва да примъкне и Орлов в Москва, но неуспешно – старото куче знае какво го чака и организира бягството си с изключителни мерки за сигурност. През целия си престой в Испания той дори предпочита охраната на десет тежко въоръжени германски комунисти, а не на НКВДисти.
Как се стига до завличане на златния резерв? В края на 1936 година армията на Франко спира пред Мадрид до голяма степен с помощта на спешно докараната военна техника от сталинска Русия, включително танкове и самолети. Републиката удържа защитата на града и с помощта на интернационалните бригади, организирани от Коминтерна в Москва. Те са под командата на легендарния генерал Емил Клебер, евреин от Буковина с истинско име Моше Штерн. На българските комунисти-сталинисти, известни като патентовани тъпаци, е спестена по-нататъшната му съдба: познахте – той е привикан в Москва и ликвидиран.
С изключителна секретност златният резерв на Испания, който е в ръцете на Републиката, е пренесен спешно в специално изкопана пещера в скалите над пристанището Картахена. Уверен че Републиканското правителство не може да мине без неговата помощ, Сталин отпуска края на неговите НКВД-исти. Така в най-трудния момент за републиканците Орлов организира тайна полиция по образеца на НКВД, която арестува, измъчва и елиминира голяма част от легалната до тогава опозиция. Доколко наивно са гледали на Сталин водачите на Републиката Кабальеро и Негрин се вижда от факта, че до този момент те са считали, че централизирана тайна полиция е нещо неморално. Успехите на сталинската военна помощ убеждават двамата, че те могат да плащат за нея със злато, и предлагат на сталинска Русия да поеме съхраняването на златния резерв.
Сталин усеща веднага неповторимия момент и натоварва Орлов да се заеме с тази изключително секретна операция. За три нощи с помощта на 60 испански моряци целия златен резерв е натоварен на четири кораба и изпратен за Русия.
Пристигнал в пещерата преди натоварването на златото, Орлов пише: «Аз спрях на входа на пещерата. На слабата светлина видях огромен куп дървени сандъци, еднакви по размер, както и хиляди натрупани торби: сандъците бяха пълни със злато, а торбите със сребърни монети. Това беше съкровището на Испания, тоест резерва на страната, трупан за векове…»
Присъстващите при натоварването на корабите представители на Републиката онемяват, когато Орлов лично им казва, че не може да им даде никаква отчетна разписка и че те могат да придружат товара до Москва, където държавната банка ще им издаде съответния документ.
Така петият по стойност държавен резерв в света се оказва в сталинска Русия. Сталин – най-известния гангстер за всички времена, крайно възбуден от невероятната възможност да заграби златото на една класическа буржоазна демокрация, организира пиянско парти за тесен кръг приятелчета, на които заявява: «Сега испанците ще си видят златото когато си видят ушите!»
Никита Хрушчов в 1957 също няма никакво намерение да връща златото, още повече на режима на Франко. В предаване по радиото той дори обявява, че разходите по военната помощ за републиканското правителство надминават с 50 милиона долара стойността на резерва от 510 тона злато.
След провала на така наречения Съветски съюз испанският крал Хуан Карлос на три пъти посещава Русия, очевидно опитвайки се да спаси нещо от златото. Посрещат го, разбира се, като крал и дори го водят на ловни излети с полуприспани мечки за по-лесен отстрел, напомнящи визитите на Чаушеску в Странджа и феодалните ловни авантюри на президента-ченге на България в страната и извън нея.
Публична информация за испанския резерв досега няма. Тези чести посещения на испанския крал обаче едва ли говорят за положителни развития по този проблем. Испания има договорености с Русия за използване на руски въглищни и газови находища срещу участие на руски инвестиции в Испания, а това показва все пак някаква сговорчивост, изобщо нехарактерна за сталинското минало на Русия. При всички случаи Испания може да очаква да си върне само унизително малка част от това съкровище, поради което никой няма да узнае истината. От своя страна Русия няма намерение да размахва репутацията си на сталински бандит, макар и под контрола на един бивш и прероден КаГеБист.
Не съм много съгласен с Иво Инджев относно “поклона” на австрийската булка. Тя танцува с кавалер на нейната си сватба. Била е в школа по танци и има етикет от танцовата школа. Тя дори да е външен министър, но като дама се покланя на руския цар. Тук няма никакъв феминизъм, а етикет. Тя е поканила госта си на частно посещение на всичко отгоре. Така го схващам.
Друг е въпросът, който Инджев много точно отбелязва. А бе, много се кланят някои хора като видят руснаци. Даже и на самите руснаци им става смешно или не им харесва. Не е добре да се кланяме като че ли обезумяваме и им се облягаме на рамото да не паднем. ако видите на Запад никой не се кланя, а се държат изправени като се държат на прилично разстояние и спазват личното пространство на събеседника си. Руснаците знаят това и също много не се доближават. Простите хора фамилиарничат и руснаците се държат също на разстояние. Това последното не е само етикет, но и начин на мислене.