Когато преди 7 години откроих журналиста от в. “Дума” Александър Симов като образец на подмладената крайна болшевишка злобарщина, публикувайки негов налуден по своето човекомразие “репортаж” от митинг срещу Монумента на окупационната армия ( МОЧА) в София, мнозина читатели ме посъветваха да не се занимавам с този пигмей на духа, горд, че е участвал в хулиганската агитка на скандиращи лозунги по адрес на непознати хора от рода на “ фашистки п..ки” и “никога на колене пред фашистките свине”.
НА СНИМКАТА: Хулиганската червена шпицкоманда, в която Симов гордо участваше в опит да осуети митинга срещу МОЧА
През годините се връщах не веднъж към неговия портрет и дори включих въпросния негов “репортаж” в една от книгите си за илюстрация на безсмъртието на червеното човекомразие, преродено в един младеж. https://ivo.bg/2017/05/17/осъдителното-намигване-на-националс/
Не, нямам заслуги за популяризирането му. Не аз и не този блог го направиха в крайна сметка политик от най-близкото обкръжение на днешния вожд на БСП Корнелия Нинова. Младият кариерист сам се пребори и направи впечатление на себеподобните си, които осъществиха кариеристичната му мечта да се докопа до депутатска заплата и статута на говорител на вековната злоба на “робите на труда” . В тази партия екстремизмът е на почит. Комплексарят Симов правилно е схванал, че трябва да се катери по тази утвърдена през десетилетията стълба. И нищо чудно да изкласи още.
Старае се, не може да му се отрече. Отново се е изявил в авангарда на гаднярщината – този път по повод кончината на американския сенатор Маккейн, наричайки го “политическо чудовище”. Сайтът Faktor.bg е препечатал посмъртното му оплюване от Симов, който така се е самозабравил, че се изказва дори от името на покойника с претенцията да знае какво “самоизяждало отвътре” американеца. https://faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/aleksandar-simov-v-sveta-makkeyn-zavinagi-shte-ima-imidzh-na-politichesko-chudovishte
Ако обаче не ви се чете на посочения линк обилната помия на Симов, прилагам коментар на негово подобие в ivo.bg, който в кратка форма е напълно представителен за путинофилщината:
“иво кавала
Изпратен на 26.08.2018 в 21:56
минджев , такив акато макейн и тебе ва чакатакава мъчителна смърт а путин ще ви сера на гроба”
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Във Виетнам скърбят за сенатора, символ на помирението с Америка. http://clubz.bg/72384-poklon_pred_makkejn_i_vyv_vietnam_zemqta_kydeto_be_plenen
Александър Сымав е жалко нищожество. Защото знае какво е Америка /”20 причини да обичаме Америка”/, а се продаде на Злото за пари и власт. Какво падение и какво безсрамие!
Това са руските еничари – русофилите. Тези като Сымов и като този злобен неграмотник накрая. Това са хора, отрекли се от род и родина и избрали руската кочина за такава. Само там им е мястото – еднопосочно! Безродна измет! Заслужават след края на Путин 200-300 от най-активните руски еничари да бъдат лишени от българско гражданство и публично натоварени на влак за любимата им кочина!
Пълно е с такива като Симов. Но той не е русофил, той е типичен рублофил. Чел съм от него, когато още имаше коса, и живееше в САЩ. Тогава се правеше на американофил със същия плам в очите.
Имам млад съсед, който не изпитва недостиг от средства, купи за жълти стотинки почти нов модел немска кола от някакъв руснак, нищо не работи, но има задължението да посреща и развежда идващи в България руснаци. За руснаците казва, че са много топли хора.
Явно на др. симАв не му стига само да зомбира другите лумпени от БКП, но както се вижда от тъпотиите му, той самият винаги е бил същият ,като тях.
Още повече ,че МакКейн никога не е имал властта , за да се превърне в “политическоТО чудовище” , което се привижда в раздвоената “партийна” рублофрения на рублопатЪТ симАв.
И ,ако др. симАв , все още не е разбрал Тръмп има много малко допирни точки с републиканците и Републиканската партия. Дори самият Тръмп повтаря постоянно това. И поради това няма как МакКейн да е “отговорен” за “възхода” на тръмпизЪма, както твърди др.симАв!
Едва ли най-отявленият критик на Тръмп, какъвто е МакКейн, би подкрепял някога “тръмпистите”!
И ако все пак симАв е “прав”, то излиза че той е “братушка” със “тръмпистите” в НРБ?!? Тогава според симАв би трябвало и МакКейн да е “тръмпист”?!? И тогава не виждам защо рублопатЪТ симАв обявява МакКЕйн за “политическо чудовище”, от което следва че всики “тръмписти” и “тръмплиери” в НРБ са СЪЩО “политически” ЧУДОВИЩА!!!
А колкото до Южен пАток ,то дори “дългият инкасатор” и партиен шаман на БКП-овчаров съсвсем ясно казва ,че целият проект е бил ТОТАЛно грешно направен , защото е изцяло корупционен. Това го казва “партийният” другар на симАв! И ако МакКейн е спрял милиардната корупция с Южен поток то това е спестило още няколко десетки милиарди , които щяха да отидат при “партийните” ОБРЪЧи на БКП , ДПС и чекистите на Путлер. Но явно симАв НЕ е за намаляването на корупцията в НРБ , а е за още по-ТОТАЛното корумпиране на НРБ, чрез корупционният “проект” Южен поток?!?!
Но , след като и самият симАв е станал “партиен” рублофил и рублопат ,то няма защо да се питаме каква е “мотивацията” му ,за да подкрепя още един газопровод на корупционният ческистки монополист Газпром, след като дори и по-опитните му “партийни” другари в БКП го потвърждават!!!..
Другарят Симов е толкова гнусен и долен в писанията си, че за момент си помислих, да не е минал случайно вече към атака?
СТИВИ УОНДЪР:
“БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ ДУШАТА НА ДЖОН МАККЕЙН” !!
https://people.com/music/stevie-wonder-honors-john-mccain-borgata-atlantic-city/
(кремъл: “умря един враг на русия”. И петата колона у нас само поде…)
БСП и Атака вече “атакуват” един и същи електорат- фашизирани малограмотници. Вървят много спекулации за планирано отнемане на властта от ръцете на ГЕРБ, но изглежда не се решават да предизвикат предсрочни избори точно поради това че всеки глас за Атака е загубен вот за БСП и обратното.
Такова е нивото!
Симчо е един злобен скопец!
На гнусното човече александр сымав, вместо отговор:
27 AUG2018
Джеф Флейк, републикански сенатор от щата Аризона, „Вашингтон Пост“
“До днес не можех да се накарам да напиша този текст. Не че не се опитвах. Но нещо в главата ми убеждаваше ръката ми, че ако отложа писането, може би Джон МакКейн ще остане малко по-дълго с нас. Имах нужда от това. Родината имаше нужда от това.
Но едно обаждане на Синди в края на тази седмица ме убеди, че е време.
Не познавам Вашингтон без присъствието там на Джон Маккейн. Започнах работа на Капитолийския хълм преди повече от 30 години като стажант на Денис ДеКонсини, “другия сенатор от Аризона”, както наричат всеки сенатор от Аризона който не се казва МакКейн. Когато след време и аз самият станах «другия сенатор от Аризона», проумях, че това е титла, която означава работа под сянката на гигант. Все едно че имаш по-голям брат да те защитава. Човек, с когото никой не би искал да се заяжда.
Но Джон МакКейн беше много повече от това за мен. Тъкмо когато той преподаваше на Америка
урок за ценността да отстоиш сам нещо,
което смяташ за правилно, той ме учеше и мен лично на това.
Още в началото, когато започнах да служа в Конгреса успях да си навлека гнева на група местни политици и медийни фактори след като поставих под въпрос финансирането на няколко общински проекта. Чувствах се доста потиснат, питах се дали постъпвам правилно. В момента на най-голямото ми вътрешно колебание, по време на полет от Вашингтон за Аризона, забелязах Джон МакКейн да си проправя път назад в самолета към мястото ми със сериозно изражение на лицето. “O, не,” помислих си, “само не и той сега!” Сенаторът ме чукна с показалеца си по гърдите и изрече: “Няма – да – им – отстъпваш! Правото е на твоя страна, те ще омекнат.” Повече от това не ми беше нужно.
През годините изминах немалко мили заедно с Джон МакКейн и всяко пътуване беше за мен и образование, и забавление. От Дъглас, Аризона до Диксвил Нотч, Ню Хампшир, от Ахо, Аризона до Афганистан. Слушах го как вдъхновява и мотивира военнослужещите на изолирани предни постове. Виждал съм го на приеми с държавни глави и в доверителни разговори с преследвани дисиденти. Виждал съм го да пленява журналисти с познанията си за уникални спортни факти или из областта на литературата по предизборните му турове в неговия автобус, наричан “Експрес за пряма реч”. Виждал съм как светва лицето му, когато му се обаждаха по телефона Синди или децата.
Но може би най-много говорят за това какъв човек беше Джон милите, които той изминаваше сам, като пътуванията му към средата на 1990-те например до дома за ветерани в Северозападен Вашингтон, на посещение при бившия конгресмен от Демократите Мо Юдал. По онова време Мо беше навлязъл в късна фаза на Паркинсоновата болест и често дори не знаеше, че Джон е при него. И въпреки това Джон го посещаваше, не заради някаква политическа полза, но като израз на обич и уважение към един самотен приятел, който значеше толкова много за него и който бе дал толкова много за тази страна.
Последната миля на живота
отведе Джон в неговото тъй обичано ранчо в Северна Аризона. Тъкмо там преди няколко месеца седяхме за последен път за час и нещо, само двамата и съзерцавахме тихо ромолящия поток Оук Крийк под сянката на гигантски тополи. Той назоваваше всяка птица, пееща в клонките над главите ни. Цитираше пасажи от романите, които обича. Спомняхме си миналото, личности, които бяха оставили отпечатък и си бяха отишли. Той говореше с тъга и копнеж за онези, на които се бе възхищавал и изказваше оптимизъм, че такива лидери пак ще се появят в бъдеще.
И ето че сега ние изпитваме тъга и копнеж по Джон МакКейн, който ако ни чуеше сигурно би реагирал с някои от неговите вицове и остроумия. Възможно е никога повече да не срещнем някой като него, но тъкмо неговата визия за Америка ни е нужнa сега повече от когато и да е. Той бе прекалено самоироничен за да види себе си като такава извисяваща се над околните фигура, каквато беше. Затова нека да го кажа: Джон МакКейн ни показваше кои сме и кои можем да бъдем, когато проявим най-доброто, което е в нас. Той посвети живота на служенето на своята страна и на
възвишената идея за Америка
като нещо по-голямо и по-добро от него самия. По-голямо от всички нас. Верността му на тази идея и идеализмът му при балансирането между ожесточената политическа схватка и решимостта винаги да вижда доброто и да намира човешкото в неговите опоненти са пример който излиза извън рамките на политиката и го превърна в човека, който той бе.
Като се надигнах да тръгвам онзи последен ден, той ми рече “Докторите ми казват, че съм на половината път.” После помълча. “Колкото повече виждам краят да идва, толкова съм по-благодарен за онова което имам.”
Днес аз съм благодарен за Джон МакКейн. Благодарен съм за дългите и съдържателни мили, които той пропътува и за привилегията да измина няколко от тях заедно с него.”
Превод © Милен Радев
АНДЕРС ФОГ РАСМУСЕН:
Предишният генерален секретар на НАТО
“ДЖОН МАККЕЙН ЩЕ БЪДЕ ЗАПОМНЕН КАТО ЕДИН ВЕЛИК АМЕРИКАНЕЦ И САМОСТОЯТЕЛЕН ГЕРОЙ, КОЙТО ВИЖДАШЕ АМЕРИКА НЕ ПРОСТО КАТО ЕДНА СТРАНА, А КАТО ЗАРАЗИТЕЛНА ИДЕЯ. ЦЕЛИЯТ СИ ЖИВОТ ТОЙ ПРЕКАРА В БОРБА ЗА КАУЗАТА НА СВОБОДАТА НА БЕЗБРОЙ ХОРА”
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e1/John_McCain_official_portrait_2009.jpg
ДА ЖИВЕЕ АМЕРИКА!
ДА ЖИВЕЕ СВОБОДАТА!
ДОЛУ РУСИЯ!
ДОЛУ ОТРЕПКИТЕ, СЛЕДВАЩИ РУСКАТА КАУЗА И В НАШАТА СТРАНА!
Вековната злоба на РОБА – неграмотен, невеж и нахален до полуда! С две думи – червени боклуци!
Колкото повече рашистките мародери проклинат Маккейн, толкова по-скоро ще се срещнат с Пиночет.
Защо толкова много мразят Великият Джон Маккейн, пресечени нули кат сашасимава. Защото ТОЙ е еманация на всичко това което те не са и няма как да бъдат. Пълно покритие на принципи и дела. Дори в личният живот те са безукорни. Нещо повече, с поведение и действия са спечелили уважението на довчерашните врагове на бойното поле.
http://rusjev.net/2018/08/27/vetnamtsyi-chtut-pamyat-dzhona-makkeyna/
Вижте и долните две снимки.
Прегръдката със спасилият го виетнамец и осиновеното черно момиче.
Снимки с номера 19 и 20. И останалите си заслужават.
Снимките!
https://www.politico.com/gallery/2018/08/25/john-mccain-obituary-photos-002716?slide=18
Комунизмът е идеология на ЗАВИСТТА – Бердяев
И още за Великият Джон Маккейн
http://www.kasparov.ru/material.php?id=5B837D8CA9EC0
ЙЕНС СТОЛТЕНБЕРГ:
Сегашен Генерален Секретар на НАТО
“ДЖОН МАЙККЕЙН – ВОЙНИК И СЕНАТОР. АМЕРИКАНСКИ АТЛАНТИК. ЩЕ БЪДЕ ЗАПОМНЕН В ЕВРОПА И СЕВЕРНА АМЕРИКА ЗАРАДИ НЕГОВИЯ КУРАЖ И ХАРАКТЕР, А И КАТО СИЛЕН ПОДДРЪЖНИК НА НАТО. МОИТЕ МИСЛИ СА С НЕГОВОТО СЕМЕЙСТВО И ОБИЧАНИ БЛИЗКИ”.
https://twitter.com/jensstoltenberg/status/1033564831280967680
ПРЕПОДПИСВАМ С ДВЕ РЪЦЕ!
Както и другото по-горе.
(какво ли си мислят, какво ли произнасят, какво ли е мнението на румко, боко, които също са “от НАТО”, дали е по-различно от на останалата Червена Измет у нас?…)
“It was he who took the lead in significantly healing the wounds of war, and normalizing and promoting the comprehensive Vietnam-U.S. partnership,” Vietnam’s foreign minister Pham Binh Minh
ДЖОН МАККЕЙН:
Последни думи преди смъртта.
(един човек се познава много по тези му думи, синтезираното му послание, обикновено…)
“НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙТЕ ЗАРАДИ СЕГАШНИ ТРУДНОСТИ, А ВИНАГИ ВЯРВАЙТЕ В ОБЕЩАНИЕТО И ВЕЛИЧИЕТО НА АМЕРИКА, ТЪЙ КАТО НИЩО ТУК НЕ Е НЕИЗБЕЖНО. АМЕРИКАНЦИТЕ НИКОГА НЕ БЯГАТ. НИЕ НИКОГА НЕ СЕ ПРЕДАВАМЕ.
НИЕ НИКОГА НЕ СЕ КРИЕМ ОТ ИСТОРИЯТА.
НИЕ ПРАВИМ ИСТОРИЯТА”
Колко вярно!!!!
Русия само слага ПРЪТОВЕ в колелата на историята.
Комуняги, сега националисти, патреоте и подобна ИЗМЕТ, тоже.
Проклятие за човешката цивилизазция!
Това да се радваш на смъртта на свой опонент/враг говори колко безсилен си бил пред него!
@ QUEST:
КОМУНИЗМЪТ Е ИДЕОЛОГИЯ НА ОМРАЗАТА!
Към СИМЕОН: Така е побратиме и добра стига. Радвам се на завръщанетоо ти.
Как само отношението към смъртта на един герой като Маккейн е огледално ,от русофилите и техният пъпет в Белият дом!Злобното оранжево човече отказва да свали флага наполовина над президенството.Несъмнено господарят му от Кремъл така е заповядал.А и не можа една добра дума да каже като го питаха вчера! А нашите путеноидчета по форумите се скъсаха да оплюват Маккейн!
Не се учудвам, на отвратителните, нечовешки злорадства на русоробите и червените боклуци, по повод смъртта на един истински герой, какъвто е Джон МакКейн! Дългогодишното изкривено приемане на действителността в съветска Русия, неистовата болшевишка пропаганда, азиатско-руската тотална дезинформация на обществото е формирало странен и необяснимо злобен по своята античовешка същност, морал в тези хора. Положителни герои, според същата тази болшевишка пропаганда, са възможни само и единствено пак там, в люлката на лъжата и фалшивата информация – болшевишката и до днес, Русия. Техните „герои” са „чисти като кристал”, много по-„чисти” от Спасителя. За разлика от него, те не само, че „нямат никакви грехове”, те даже не са и помисляли за такива. Изграждането на изкуствен, нечовешки, невъзможен по своята битност, образ на техните водачи, има за цел не простото подчинение на милионните тълпи спрямо тях и техните заповеди, но има много по-дълбок престъпен замисъл. Тук целта е една – човеци сме само ние. Моралът е само наш. Ние сме единствените, които можем да съдим и да определяме, кое е добро и кое, зло. С една дума, съветско-руско-азиатски болшевизъм!!!
За нас обаче, Джон Маккейн е истински герой, не само на Америка, но и на целия цивилизован демократичен свят, именно защото бе човек и нищо човешко не му бе чуждо.