БНТ избра да ни облъчи днес с уж противоположни гледни точки за годишнината от 10 ноември 1989 г., когато най-дълго управлявалият в Европа диктатор Тодор Живков беше свален по указание на Москва. В ролята на отговарящия за успехите през последвалия период, ако не се брои закъснялото отваряне на досиетата, дълго и доста монологично се разпростря вторият човек в първата по власт партия от 10 години насам Цветан Цветанов.
“Връзването на гащите” с другата гледна точка БНТ осъществи чрез реципрочния монолог, маскиран като интервю, от страна на Велислава Дърева.
Да спориш с Велислава Дърева, макар и задочно, относно онова, което ни е отнела демокрацията ( по израза на нейния партиен лидер Корнелия Нинова), е все едно да разговаряш с Радио Москва. То си дудне неговата си песен. Най-общо казано, тя упорито отказа дори да маркира съветския произход на преврата, с който самият съветски посланик по онова време Виктор Шарапов толкова много се гордее в интервютата си след 10 ноември 1989 г.
За сметка на това Дърева, която дефилира упорито в телевизионните си изяви не като един най-високопоставените партийни дейци на БСП през тези 29 години, а “просто” като публицист, вмени на лошия запад вината за всичко от конспекта на другарките и другарите в графата “ужасите на демокрацията”. Тя може да не е знаела за готвения срещу Живков преврат, както заяви, но след това неизменно беше част от най-близкото обкръжение на Младенов, Луканов, Виденов и т.н. Била е посветена в тайни, до които “просто публицистите” никога не са имали достъп от първа ръка, както нея. Само че тя ги охранява с мълчанието си именно като постоянен член на висшето ръководство на най-дълго управлявалата партия в годините на същия преход, който Дърева сега кълне в позата на външен наблюдател, изтъкан от невинност.
Все пак водещият Георги Любенов се опита да узнае от Дърева какво мисли тя за един документално филмиран факт: за твърдението на Живков, направено на 1 ноември 1989 г. на среща с журналисти, че социализЪмът се е провалил и е едно “недоносче”, както се изрази самият Живков и както се чу и видя от екрана на БНТ, която извади този бисер на самопризнанието от златния си фонд.
Всичко, което Дърева пожела да промърмори в отговор на този шамар беше, че “това е много интересно”. Накрая изтръгна от себе си обяснението, че Живков вероятно е знаел нещо, което тя ( говорейки в множествено число) не е знаела. От това нейно съждение произтича изводът, че Живков казал е истината, а тя в наше време говори обратното, жалейки за загубеното “величие” на същото това недоносче.
А истината, напълно еднозначно и без възможност за друга гледна точка, защото тя е отдавна доказана величина, е в желанието на СССР да си запази влиянието в България – нещо, което говорещият преди Дърева втори човек в ГЕРБ Цветанов “пропусна” да отбележи, макар да спомена необходимостта от обща европейска позиция срещу нарушаването на международното право от страна Русия в Украйна ( по което, трябва да се отбележи, Цветанов е упълномощен да се отличава от своя началник Борисов).
Преди 29 години нито Дърева, нито който и да било от тогавашното партийно и държавно ръководство, нито най-обикновен български другар дори не посмя да възрази на съветското нареждане. Щом Москва иска да бъде махнат Живков, София изпълнява – ако ще да трябва да се самоубие ритуално, пак щеше да го направи. Това беше главното в “случката”. Всичко останало са жалки опити за обяснение на необяснимото като за хора, които не могат да се ориентират в твърде сложната като за тях ситуация.
Дърева изрече и друга неистина, за да тушира поне малко шокиращия ефект от думите на Живков и от кадрите, в които той признава пълния провал на собственото си управление. Тя заяви, че “който и от нас” да беше изрекъл подобни думи, каквито си позволил Живков на 1 ноември 1989 -та, е щял да бъде непременно привикан за обяснение от “едни служби”.
С риск да ядосам късните борци срещу комунизма, които системно ми отказват правото да съм бил различен от тях, ще припомня един епизод с мое участие, който показва, че режимът вече беше толкова изплашен от цунамито на демократичните движения в Източна Европа, че съвсем нямаше желание да “привиква” за волнодумство в тези дни на агония.
Не съм участвал в срещата с Живков, показана и цитирана днес от БНТ. Но на друга среща с отговарящия за идеологията н Политбюро на ЦК на БКП Йордан Йотов с “млада творческа интелигенция” в друга зала на НДК бях поканен. Този факт само по себе си беше показателен, защото на практика бях забранен от близо половин година като коментатор в Телевизията и Радиото след като поисках оставката на Живков в зала 11 на НДК през пролетта на същата година.
В пристъп на невиждано от никой от присъстващите откровение, граничещо с театрално възмущение, Йотов разказа какво видял с очите си в Унгария наскоро. Там се вихреше вече гражданският бунт срещу управляващата върхушка. Отдавайки дължимото на справедливия гняв на унгарските бунтари Йотов довери на аудиторията, че управляващите другари в Унгария се самозабравили и това се виждало от разкошните им вили и резиденции край Будапеща, които той лично зърнал. Тогава не се стърпях и го прекъснах с въпрос каква е разликата между вилите и резиденциите в Бояна и унгарските им подобия.
Не, не ме привикаха след това. Публиката ме изгледа, някои кимаха одобрително. А самият Йотов явно се смути и смутолеви нещо за злоупотребите с власт, на които трябва да се сложи край. Без адрес. Адресатът се оказа Живков няколко дни по-късно, а Йотов беше един от посветените в заговора, както по-късно стана известно от разни откровения.
Така че Дърева има много здраве от един “неформален неформал” ( както тя се изрази днес – нямала себе си за дисидент, а била неформал). Можеше да се говорят неудобни за властта неща и по онова време – не че беше вече позволено, но беше въпрос на лично решение.
В заключение, ето още потвърждение на казаното от Живков за недоносения социализъм. То се съдържаше в публикувания в “Работническо дело” доклад на Петър Младенов, заметен към днешна дата с червената метла на забвението.
От Доклада на ПЕТЪР МЛАДЕНОВ пред Политбюро на ЦК на БКП, от 11,12,1989:
“ /…/ … – Прогресиращ икономически спад;
– Остри диспропорции в икономиката;
– 40-45 на сто от производствените фондове са амортизирани;
– Нарушени са основни народно-стопански баланси;
– Стремително е нараснал външният дълг – над 10 милиарда долара;
– Нараства пропастта между паричните средства на населението и стоките и услугите;
– Абсолютно намаляване на конкурентоспособността на българската икономика;
– Мощности, които тежат като воденичен камък на националната икономика – обекти, които издържа цялото общество;
– Замразени и унищожени милиони декари земя – от традиционален износител България стана ежегоден вносител на картофи, фасул, зеле, лук, фуражи и други селскостопански продукти, струващи стотици милиони долари;
– Замърсени с химикали плодородни полета;
– Бистри води са отровени и черни, а въздухът в много градове е направо опасен за здравето.
Ето такава е в най-общи линии социално-икономическата ситуация в България в края на 80-те години, която образно можем да характеризираме като прединфарктно състояние…”
От изказване на Андрей Луканов, направено на 03,01,1990, по време на първата среща от подготвителните преговори между БКП и новосъздаващата се опозиция, за организиране на “Кръглата маса”. Луканов все още не е избран за премиер на РБ. Току-що регистрираният СДС е от шепа хора, водени от Желю Желев и в програмата й изобщо отсъстват планове за домогване до властта. Идеята стига до реформиране на БКП и изграждане на “демократичен социализъм”. Още тогава самият Луканов /безспорен лидер в БКП/ дава ясна и категорична оценка за състоянието на българското земеделие, вече доведено на прага на тоталната си разруха от комунистическото управление.
“ /…/ Аз съм свидетел, както и всички, на многото постановления по селския въпрос до сега. Какви резултати дадоха те? Никакви. Защо? Защото поражението е вече толкова дълбоко, че аз самият не мога да си представя как ще бъде полезно едно решение и какви полезни мерки могат да се приемат сега.
/…/ Но, другари, защо тогава една идея, едни хора, които с цената на много неща са отстоявали тези неща и които преди години са казвали: недейте по този път да разсипвате селото и селското стопанство, защо да не им се даде заслуженото,не друго, а да им се даде гласност кой е бил на правилния път тогава и кой е бил на погрешния път. Аз съм от тези, които не са се борили за никаква власт. Аз съм посветил живота си да не стигнем до това положение, до тази безизходица.
/…/ Аграрният въпрос, не само сега, но и в цялата човешка история е бил най-трудният. Имаме селски войни. И в болшевишка Русия се сблъскаха най-напред с него и затова днес плодородната украинска земя и т.н. не може да изхрани съветския народ. Защо? Защото се тръгна по погрешен път.
/…/ Все пак основата си остава нашата плодородна земя, която е занемарена, унищожена екологически и за която никой до сега не мисли какво става с нея и да я спасим от отравяне, а хората от отчуждение от тази земя. /…/”
Един професор по икономика от Тексас, който се гордеел с това, че никога не е късал студент, веднъж скъсал един цял клас. Студентите в този клас настоявали, че социализмът (всъщност комунизмът, но в оригинал е използван терминът социализъм – бел. ред.) работи и ако бъде приложен никой няма да бъде беден, както и никой няма да бъде богат. Иначе казано, ще настане голямото равенство.
Професорът решил да им даде шанс да докажат теорията си с малък експеримент. Условието било, че всички ще получат оценки, които да са средно аритметично на сбора на всички оценки. Така няма да има скъсани, но пък и никой няма да бъде отличник.
След първия изпит оценките били изравнени и всички получили петици. Студентите, които учили съвестно били разочаровани, за сметка на тези, които пък въобще не били учили, но със усреднената система извадили късмет.
Когато наближил вторият изпит, студентите, които учили малко този път учили още по-малко, а тези, които преди учили съвестно решили, че сега това няма особен смисъл и те учили по-малко. След втория изпит всички имали четворки.
След третия изпит всички получили тройки. Това довело до скандали между студентите, обвинения и караници, като след тях никой вече не искал да учи заради другите. Така на следващия изпит всички били скъсани.
Тогава професорът им обяснил, че социализмът също се проваля, защото когато наградата е голяма и усилието за постигането ѝ е голямо, а когато правителството отнеме наградата, никой няма да опита да я получи.
Петте извода от този експеримент:
1. Не можеш със закон да направиш бедния богат, без да направиш богатия – беден.
2. Ако някой получава без да се труди, друг трябва да се труди без да получава.
3. Правителството не може да даде нещо на някого, без преди това да го вземе от някой друг.
4. Не можеш да увеличиш богатството, разделяйки го.
5. Когато половината от хората стигнат до идеята, че не е нужно да се трудят, защото другата половина ще се погрижи за тях, и когато другата половина стигне до идеята, че не искат да се трудят, защото друг ще се ползва от плода на труда им, това е началото на гибелта на нацията
Уважаеми г-н Инджев,
В изречението
“Току-що регистрираният СДС е от шепа хора водени от Ф. Димитров и в програмата й изобщо отсъстват планове за домогване до властта.”
името на Ф.Димитров или следва да се замести с това на Ж.Желев (за времето, което се има предвид), или цялото изречение да отпадне.
Иначе,статията е чудесна.
С най-добри пожелания,
Nestor
Към Nestor:
Не съм си препрочитал статията, но в това, което написах днес, такова изречение не съм писал.
Ето цитат от днешната статия:От изказване на Андрей Луканов, направено на 03,01,1990, по време на първата среща от подготвителните преговори между БКП и новосъздаващата се опозиция, за организиране на “Кръглата маса”. Луканов все още не е избран за премиер на РБ. Току-що регистрираният СДС е от шепа хора водени от Ф. Димитров и в програмата й изобщо отсъстват планове за домогване до властта. Идеята стига до реформиране на БКП и изграждане на “демократичен социализъм”. Още тогава самият Луканов /безспорен лидер в БКП/ дава ясна и категорична оценка за състоянието на българското земеделие, вече доведено на прага на тоталната си разруха от комунистическото управление.
Нестор е прав,че е допусната фактическа грешка .
А материалът е иначе супер!
Следя само два блога. Вашият и на една хубава госпожица…
Към alan:
Недоразумението идва от това, че съм копирал запаметен текст без го препрочета. И наистина не съм го писал днес. Но поправих грешката.
Честит Празник! Въпреки всичките неудачи на прехода,датата на отстраняването на правешкият галош трябва да се празнува!
Към USA:
Прав сте, обаче кукловодите на прехода ( колкото и да звучи клиширано) успяха да тушират едни и да възвеличаят други поводи за празници.
Няма да се уморя да повтарям, че най-големият им успех беше превръщането на 9 септември в 3 март.
Нямам високо мнение за интелигентността на въпросните кукловоди, които са просто касапи сред стадо, приучено на покорство. Но номерът с 3 март беше просто гениален ход. Той работи повече от всичко друго за зомбиране на българите с лъжата, че трябва да са покорни пред своите колонизатори и да са им благодарни завинаги, каквото и да са сторили след 3 март на България и българите. Т.е. 3 март преопакова 9 септември като гранясал колбас, сервиран в ново черво. Отравянето е гарантирано.
Най-голямата гавра с българщината бе празнуването на 3-ти Март!! Това е дата на поробването ни от Руската империя! На паметника пред НС трябва да пише Цар ПОРОБИТЕЛ!
Към USA:
Не е наша заслугата за премахването на убиеца Живков USA, че да го празнуваме. Дежурният ни „освободител“ го направи, за да ни подчини отново. Затова никога не трябва да се забравят думите на ЛЕВСКИ:
Никому не се надѣвайте, — говорѣше той. — Ако ние не сме способни сами да се освободимъ, то значи, че не сме достойни да имаме и свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново въ робство…”
„3 март преопакова 9 септември като гранясал колбас, сервиран в ново черво. Отравянето е гарантирано.“
Много добре! Да им е сладко на празнуващите. Би било добре да се гарантира и присъствието на патриарх Неофит след празника им.
ШЕСТИ СЕПТЕМВРИ е бил и ще си остане ПРАЗНИКА НА БЪЛГАРИТЕ. ДНЕС И ЗАВИНАГИ. ХО!
Иван Сотиров: На 10-и ноември БКП пое курс към изграждане на комунистически капитализъм
Всички участници в разграбването на България са кадри на БКП, ДКМС и ДС
https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/ivan-sotirov-na-10-noemvri-bkp-po-kurs-kam-izgrazhdane-na-komunisticheski-kapitalizam
Москва нареди-София изпълни…Моето мнение е, че комунистическият преврат у нас има повече планове и повече актъори. Защо? Заради контекста в който се извършва и заради естеството на ком. власт и в частност номенклатурата. Москва по онова време е – Горбачев, приемащ овациите на Запада. А какво е България – 1). полит. нестабилна -атентатът във влака.. масови протести на турското население. Анкара твърди, че на протестите в Изт. България са убити поне 50 души и 200 са ранени. София настоява, че убитите са само трима. 2). иконом. проблеми-несъбрана реколта в районите с преобладаващо турско население. 3.Остра критика от международното съобщество (т. е. западните държави) за нарушаванне на човешките права. България е лишена от международен кредит на доверие. Повече от ясно е, че тази ситуация ще има отражение върху полит. и иконом. международни отношения на България, ако не бъде извършена полит. промяна. 4). България не следва примера на съветската перестройка, а с Възродителния процес и съвсем излиза извън рамката.
нашата партийната върхушка е на ясно, че не може да остане встрани от промените в Изт. Европа и че трябва да отстрани Т. Живков за да оправи отн. си със западните държави. Освен това вече е известно, че перестройката дава възможност за иконом. облаги, които могат да бъдат най-значителни за парт. елит и номенклатурата, поради ролята им в икономиката.
Няма да сгрешим ако приемем, че зап. страни също предпочитат някой друг вместо компрометиралият се с Възродителния процес Т. Живков. Тоест, международната обстановка (най-вече Западът и Москва) е подходяща за дворцов преврат. Следва това, за което се говори и в статията тук – наченки на гласност за създаване на ново обществено мнение и на условия за ново възпроизводтво на част от полит. елит … Но, другари, защо тогава една идея, едни хора, които с цената на много неща са отстоявали тези неща и които преди години са казвали: недейте по този път да разсипвате селото и селското стопанство, защо да не им се даде заслуженото,не друго, а да им се даде ГЛАСНОСТ кой е бил на правилния път тогава и кой е бил на погрешния път” . Аха!
ПП: „една идея” беше успешно трансформирана в „едни пари”. Както се казва, който ял-ял, който пил-пил…булката е цензурирана.
https://www.faktor.bg/bg/articles/ikonomika/biznes/rusiya-finansirala-s-82-miliona-evro-antishistovite-protesti-v-evropa-1
5 юли, 1989
Mitterrand: Every power is seeking a way to find its place in history. Besides, and I have already quoted these words by Tacitus yesterday, “every man always reaches the limit of his own power.” That is why democracy must have a mechanism of political balances.
Contrary to Ceausescu, who is cracking down, Todor Zhivkov is acting in a smarter, I would even say, more cunning, way. For how many years has he been in power?
Gorbachev: He has led the Bulgarian Communist Party for 35 years now. I recall how I was at his meeting with students of the University of Sofia. They criticized him quite harshly, and he kept responding “They are right about everything.”
Mitterrand: 35 years!
Gorbacheva: And you thought that two presidential terms in France–14 years–is too long for you.
Mitterrand: (Laughing) It is also long. Zhivkov is about eighty years old now.
Gorbachev: He is not in complete control of his legs, and facial muscles. When I see him, I remember Brezhnev.
Каква ирония Цецерон и Дърева- ченге и комунистка да коментират 10.11.1989 година! Джеймс Бейкър по време на една своя лекция казва:”Ние извършихме съвместно промените в Източна Европа”. Това означава, че са насърчили промените чрез свои хора. Има нещо друго- промените бяха неизбежни, защото съществена част от Европа и християнската култура започваха да изостават драматично от културния прогрес.
Здравей Иво, бих искал да те попитам дали знаеш къде мога да прочета целия доклад на П.Младенов от оня декемврийски пленум в 1989, след свалянето на правешкия селендур, от който ти, по-горе, си посочил оосновните заключения.
@EVERYONE ELSE
Изглежда, че си объркал блога и адресантите, за които е предназначено твоето “писане” на непонятния (извинявам се за русизма) за българина език и писменност. Съгласно Конституцията на Република България, официалният език и писменност са БЪЛГАРСКИЯТ! 😎
http://focus-news.net/news/2018/11/11/2588852/emanyuel-makron-evropa-tryabva-da-uvelichi-dela-si-vav-finansovite-razhodi-v-nato.html
Към Симеон В.
”Работническо дело” – год. LXIII, брой 346 от 12 декември 1989 г.
Не знам дали текстът е качен в неговата пълнота в мрежата.
Аз пък се чудя какво е “загубила” от демокрацията “джурасиклистката” дър-бърева?!?! ЛИЧНО????
Няма да коментирам , доколко “прИходЪТ” в НРБ беше достатъчно демоСкратичен. – НЕ! Няма!
Но , все пак, какво толкова можеше да “спИчели” дър-бърева, ако…….АКО не беше се състоял 10.11.1989г.?!?!!?!….?!?!?!?…?!?!?Какво толкова повече щеше да “постигне”, лично , за себе си?!?!!?
Дори нямаше да го има “вестник” – Дума , за да може да да прояви , там, своят “джурасиклистичен” талант. Малко вероятно беше и да се издигне в номерклатуроджанашката “ПАРТийна йерархия” на БКП, и ЦК на БКП?!?!?!
И най-гротестктното за “джурасиклистката” дър-бърева е, че ако нямаше демоСкраДичен “прИход” , след 1989г., то тя никога нямаше да има възможността да се “превъплати” ,като една от НАЙ-“ревностните” путлеристки “християнки”. Нямаше да ги има “безСРЕБЪРНИТЕ” КРИВОславни рублофилни “правоВЕРНИ”, като нея!
” … Луканов, Виденов и т.н. Била е посветена в тайни, до които “просто публицистите” никога не са имали достъп от първа ръка, както нея. Само че тя ги …”
Ако позволите, малка (формална) поправка : “Андрей, Жан…”
ИНЖ. СИМЕОНОВ:
Ах, извинете ме.
Благодаря.
Към инж. Симеонов:
Никой не оспорва, че официалния език в България е БЪЛГАРСКИЯ, но не мога да се съглася, че за участниците в този блог и изобщо за Българите английският език е непознат. Още повече, че Българският език стои много по близо до английския, отколкото до славянския.
Запомнете уважаеми читатели,това е поредно откритие в комунистическа България-БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК СТОИ МНОГО ПО-БЛИЗКО ДА АНГЛИЙСКИЯ,ОТКОЛКОТО ДО СЛАВЯНСКИЯ…….
Ами има поне ОСЕМ славянски езика-руски,украински,български,полски,сръжски,чешки,словенск,белоруски…Словашкия е почти чешлки и хърватския е почти сръбски.И никой в съответните страни никога не е заявявал подобна мисъл… И пак ние,и пак ний!!!!!