Сингапурският шамар за Путин и поуката за нас ( европейците и българите , в частност)

Ако приемем твърде условното сравнение, според което Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН) е нещо като азиатски вариант на Европейския съюз, то вчерашният инцидент с руския президент Владимир Путин в Сингапур показва колко фундаментално Кремъл си е правил погрешно сметката, залагайки на конфронтацията с ЕС за сметка на азиатските си връзки като противотежест на запада. Защото на изток с него наистина не се церемонят, докато европейците са склонни да се държат с него уважително дори, когато упрекват “господин Путин” за агресивната му политика.

1542284126-puu

 

Никой никога в Европа и на запад изобщо не е поставял Путин в положението, в което го принизиха вчера на годишната лидерска среща на АСЕАН в Сингапур. Путин беше принуден да премине през стандартни мерки за сигурност, а ключови членове на неговата делегация, като външния му министър Сергей Лавров, направо не бяха допуснати от охраната да присъстват в залата за преговори.

IMG_0123

 

Но и това е нищо в сравнение със звучния шамар, който премиерът на Сингапур Ли Сян Лун удари на руския самодържец, който има надменния навик да закъснява на международни срещи и да кара всички да го чакат. След като Путин се опита да приложи този номер ( любим на Сталин, впрочем)  и закъсня за уговорената среща с премиер на Сингапур, правителственият ръководител на малката държава отмени ангажимента си с него. Путин трябваше да задоволи с ръкостискане пред камерите с президента Халима Яку. Остана му утешителната награда веднъж и той да се снима с чужд ръководител, който е значително по-нисък от него, както се вижда от снимката със забулената с мюсюлманка Якуб.

Тази случка нямаше да представлява кой знае какъв интерес за българския читател, ако не се налагаше едно сравнение с обратното българско поведение. Както и да унижават в Москва ( или в Сочи, какъвто случай също имаше) пратениците на българската държава, те неизменно клатят с благодарност глава, ако изобщо бъдат приети. Защото имаше случай, при който премиерът Станишев беше накаран да чака 3 часа за аудиенция пред кабинета на Путин в любимата му лятна резиденция в Сочи. Това обаче не му попречи на следващата година да го посети отново в Москва и този път да бъде принуден да се съгласи аудиенцията му да бъде отложена с цяло денонощие. След което българският премиер с усмивка обясни пред български репортери, че това му позволило да обикаля московските книжарници. 

Ако ставаше дума за някаква особеност, свързана с личността на Станишев ( и неговото минало на съветски гражданин), въпросът нямаше да е толкова болезнен за българите, които са таксувани от Путин като слуги. Защото подобно поведение демонстрираха тази година също президентът Радев в Сочи и премиерът Борисов седмица по-късно в Москва. И двамата се оправдаваха пред Путин, че България му дава поводи да бъде недоволен от България. 

Оправданието за тази сервилност в България обикновено е свързано с разликата в мащаба: Русия е огромна и важна, а ние, нищожно малките, трябва да се съобразяваме с този факт, заявяват ампутираните откъм чувството за лично и национално достойнство русофили у нас. Но от примера на Сингапур се видя, че не размерът на страната е определящ, а политическата воля на упълномощените да я управляват. Тя у нас явно е наистина нищожно малка колчем стане дума за руската мечка.

Създадената от пет държави ( Индонезия, Сингапур, Тайланд, Филипините и Малайзия) през 1967 година на антикомунистическа основа АСЕАН отдавна се е превърнала в пример за икономическо подражание за останалите пет нови страни ( Бруней, Виетнам, Лаос, Камбоджа и Минмар), членуващи в нея, възприели пазарното поведение след десетилетия на авторитаризъм и комунизъм.  В това отношение АСЕАН наистина напомня на ЕС. Но Путин явно си е правил илюзии, ако си е въобразявал, че с евразийските си номера може да разиграва азиатците. За разлика от европейците, те му показаха, че няма да му позволят това. 

Забележитела е в същото време голямата историческа разлика между Европа и Югоизточна Азия. Тя се състои във факта, че Европа винаги е била по-просперираща от Русия, докато в случая с АСЕН става дума за бивши бедни, много бедни държави. Днес те са обединени в съюз с общо население от над 600 милиона жители. АСЕН има съвкупен БВП от 3 трилиона долара, т.е. в повече два пъти повече от Русия, нареждайки се като единен икономически субект ( ако той може да да се измерва по този начин) на 6 място в света по икономическа тежест.

“Ухажорът” Путин , който отчаяно се нуждае от капка международно признание и излаз на нови пазари за изоставащата руската икономика, явно е загазил здраво като просител, за да се съгласи да бъде третиран по начина, по който се отнесоха с него в Сингапур. “Възпитаните” европейци имат какво да научат от азиатците, които иначе в рамките на АСЕАН са постигнали отношения, далеч от централизацията на ЕС, характеризиращи се с голяма свобода на действие на държавите от организацията в рамките на тяхната икономическа политика. 

В зала "България"
В зала “България”

Из славянския свят

 

10 мнения за “Сингапурският шамар за Путин и поуката за нас ( европейците и българите , в частност)”

  1. Всеки българин трябва да си припомня случаи като този в моментите, когато управляващите разправят колко сме били малки. Да не смесват собственото си нищожество с великия български народ!

  2. Здравейте приятели! Така не съм се радвал от години! не напразно наричат Сингапур Азиатски тигър. Но съвсем наскоро научих как е пораснало тигърчето, Най-после путин и (дяланият с тесла) лавров получиха това, което заслужават! Кога ще се събуди българското достойнство? Възрожденското??? Ха ДАНО! Да е жив и здрав АСЕН-чо да расте здрав и силен за радост на нормалният свят!

  3. Г-н Инджев , аз съм го запомнил като АСЕАН , веднъж и Вие сте го написали така . Но явно има някаква промяна , защото в останалите случаи споменавате АСЕН . Може ли на две – на три , ако имате време…

  4. В гордия Сингапур е било седалището на Роял Нейви на Великобритания дълги години, там е прочутият първи крикет клуб в Азия, а също и емблематичният хотел Рафълс където сервират ледения коктейл Слинг, а нощният им живот е хай клас не като напомпените с дрога московски курви, които се молят за десет долара подобно на бащицата им Путин

  5. За съжаление нас ни управляват помияри, отгледани, дресирани и отчитащи се на КГБ.
    Ганьо до Ганьо, мила моя майно льо,
    боклук до боклука.
    А народът, докато не осъзнае ЗАЩО плаща най-скъпи горива, нищо няма да се промени. След 70 г.фалшива история в учебниците, масовия българин продължава да гледа на Русия като на закрилник, а не като на насилник, какъвто тя винаги е била, и затова продължава да се хваща на една и съща стръв за шарани и да си избира Ганьовци, от които човек да го е срам че представляват България пред света. Конграчулейшънс!

  6. Бруней- султанат. Виетнам-компартия. Лаос -една партия- Hародната революционна партия. Камбоджа- също еднопартийна система.

  7. “Но от примера на Сингапур се видя, че не размерът на страната е определящ, а политическата воля на упълномощените да я управляват.” – бих добавил и че политическа воля имат хора с достойнство, човешко достойнство!
    Както знаем нашите “първи” “мъже”, премиер и президент – Бойко Борисов и Румен Радев – нямат такова! Пожарникарят си е с ЛАКЕЙско поведение бил винаги към “големите”, каквото и да означава това, а “президент”ът няма и откъде да се е сдобил с достойнство в армията, козирувайки на всеки глупак с повечко звездички на пагоните – цял живот държават му е купувала (зелените) чорапи! Тези двамцата барабар с цялото руско котило никога няма да посмеят да поставят убиецът Путин на мястото му!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.