Путин I се опитва да превърне Азов и Черно море в руско езеро
Какво се случи “онзи ден” в неделя в Азовско море, където руски специални части удариха преднамерено украински кораб, завладяха го , заедно с още два и плениха 23-ма украински военни, на които отказват статута на военнопленици и ги обявяват за престъпниции, които ще бъдат съдени по същите руски закони, по които в руските затвори попадат всякакви противници на режима в Кремъл?
За да си отговорим на въпроса какво мотивира този държавно спонсориран пиратски акт трябва да се върнем назад в историята, любима на руските стратези и на организираната от тях пропаганда, представяща пиратството като форма на самозащита от украинския флот, на който иначе същата тази пропаганда се подиграва за “старите ръждясали корита”.
Не, актът на държавно спонсорирано пиратство на руския боен флот срещу украинския в Азовско море на 25 ноември не може да бъде сравнен по мащаб с атаката на имперска Япония срещу американското пристанище Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. Но по своята безрасъдност двете събития са аналогични, показвайки агресивността на нападащата страна, убедена егоистично, че има право на това. Достатъчно й е да е убедена, че може да си го позволи.
Съвременната доктрина за руската “изключителност” се храни с ирационални исторически аналогии. Очевидно Владимир Владимирович Путин се изживява като Петър I, при когото Московията се превръща в Русия, т.е. в империя, през 1721 г. след победоносния завършек на военните авантюри на младия Романов на север. Началото на тази завоевателна политика на самопровъзгласилия се руския император обаче е сложено повече от четвърт век по-рано с похода на московците към Азов. Именно завладяването на Крим и излаза на Азовско море провъзгласяват пред света, че затворените на територията на Московията доскорошни монголски васали заявяват претенцията си за държава, която успешно мери мускули с тогавашните велики сили на запад, както и на юг с огромната Османска империя.
Да повторя: изграждането на московската завоевателна армия по адекватен за времето си начин започва с победата на Петър I над крепостта Азов на 19 юли 1696 г. Това е началният залп в ускореното милитаризиране на Московията, особено по отношение на създаването на военноморски флот. Да ви напомня “нещо” на онова , което се случва в Черно и в Азовско море от 4 години насам?
Дългото предисловие за историческите корени на руския имперски начин на мислене не е самоцелно. То е свързано с факта, че днешната Руска империя, наричана за благозвучие “федерация”, храни своето имперско самочувствие от позоваването на военната сила. Не е никак случайно, че главният повод за национална гордост в Русия не е нейното настоящо състояние ( на изостанала, почти както по времето на Петър I държава), а паразитирането върху безцеремонните руски териториални завоевания, превърнали страната в най-голямата по територия в света. Какво по нагледно доказателство за основателността на тази гордост може да има за един развълнуван от миналото съвременен руснак от беглия му поглед върху географската карта и мястото на Русия на нея на близо една седма от сушата на планетата на нея! А че за такава грамадна държава е срамно да се бори за нови и нови териотирални резширения за сметка на по-малките съседи ( защо Русия не се опита да си взмеме със сила Аляска от САЩ, как мислите?), явно не е важно за манталитета, според който целта оправдава средствата.
Не беше трудно да се проумее замисълът, според който 19 километровият мост над Керченския проток цели да превърне Азовско море в руска акватория, която може да бъде контролирана и затваряна в същия волунтаристки дух, с който Москва обоснова окупирането и откъсването на Крим от Украйна. Заветът на Петър I Черно море да бъде превърнато в руско езеро очевидно кънти в главата на Влдимир Владимирович. Възприеман първоначално на запад в началото на века като “просветен президент”, желаещ да продължи отварянето на Русия на запад ( почти като Петър I), Путин се доказа с агресията в района на Керч като измамник, продължавайки оповестената от него в една реч в Мюнхен през 2007 г. политика ва противопоставяне на запада, довела до агресиите му в Грузия през 2008 г. и срещу Украйна през 2014 г.
Ако се върнем на въпроса защо руските военни избраха да нападнат украински кораби, вместо да ги ескортират, както са правили преди ( например на 22 септември, когато придружават без да се стига до инциденти два украински военни кораба до излизането им от същото това изкуствено създадено тясно гърло под руския мост), единственият видим отговор е политически. Когато Путин иска да го обичат още повече шовинистично настроените руснаци, 4 процента от които заявяват в допитване на социалогическата агенция Левада, че биха гласували за крайния шовинист Жириновски днес, той избира познатото средство за вдигане на нова националистическа вълна, спаднала след еуфорията “кримнаш”. Същият Жириновски направи пробив в електоралната традия на управляващата партия на Путин “Единна Русия” на последните регионални избори със смайващия като за тази автокрация резултат: постигна цели две победи в регионите на Изток, което принуди Москва да анулира резултата в един от тях.
Онова, което в Кремъл не разбират или игнорират, е , че като прехвърлят на украинския президент вината за инцидента в Азовско море по предизброни съображения, на практика информират собствения си русийски народ ( терминът не е публицистична задявка, идеолозите на Путин се опитват да го изковат като ново понятие в многонационалната империя), че в Украйна властта зависи от хората, които могат да си сменят президента на избори. Нещо немислимо за властта на Путин в Русия.
Всеки опит за прогноза докъде ще стигне Путин в тази опасна игра се натъква на неговата …предсказуемост. Путин никога на отстъпва пред по-слабия. А по-силните от него обединени европейци и американци едва ли биха притиснали Москва дотам, че да заприличат на него – в смисъл, да застрашат световния мир. Путин разчита на тази демократична слабост към мира, характерна за демонизирания от него и режима му запад. И не без основание.
Остава да видим до каква степен на същата пропагандна кукичка, както с агресията срещу Грузия и Украйна досега, ще се хване податливият на подобни примамки русийски народ. За него убитата на 7 октомври 2006 г. журналистка и правозащитничка Анна Политковская написа, че проявява склоност към фашизъм.
В посмъртно издадените дневници на журналистката, оформени в книгата “Руски дневник”, Политковская отбелязва:
23 декември:
„ В Москва се извършват ритуални убийства. Откриха втора отрязана глава за последното денонощие, този път в източния столичен квартал Голяново. Била е в контейнер за смет на улица „Алтайска”. Снощи пък намерили глава в найлонова глава, оставена върху маса на двора пред жилищен блок №3 на улица „Красноярска”. Двамата мъже са били мъртви двайсет и четири часа преди откриването на главите. Обстоятелствата в тези случаи са почти идентични: жертвите са от Кавказ, на възраст 30-40 години, с тъмна коса. Главите са намерени на един километър една от друга.
Такива са резултатите от расистката пропаганда в предизборната кампания. Нашият народ е много податлив на фашистка пропаганда и реагира веднага. По-рано този месец Родина, партията на Дмитрий Рогозин, спечели в Москва 15 %.”
Из „Руски дневник”, глава „Как беше преизбран Путин”, стр. 55, 56 , издателство „БАРД” ООД, София, 2007 г.
СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Путин I превръща Черно море в руско езеро
Историческите връзки са на място. Новопостроената от ЖДВ (Железнодорожные войска) двойна железопътна линия Журавка-Милерово (за бабите, един ден да пренасят кокошки, но пък ето аналогията с Абхазия 2008 г! – https://bit.ly/2KE9UEs), магистрала ‘Таврида’, свърваща Керч, Феодосия, Белогорск, Симферопол, Бахчисарай и Севастопол, електрифицирането на трасето Керч -Феодосия-Джанкой. Керченският мост е мислен като част от тази инфраструктура, кремлинирана за света като ‘съживяваща туризъм и икономика’ – твърдение с което статистиката е в противоречие. И като са казали ‘а’ вероятно ще кажат и ‘б’. Парадоксално, украинците очакват война, която се случва в момента.
В същото време циникът Борисов бленува руско езеро с чайки и платноходки.
Гледам с едно око тайбрека Карлсен-Каруана, някой току-що написа в чата ‘Go Russia!’.
ИЗПРАЩАНЕТО НА РАКЕТИТЕ С-400 В ОКУПИРАНИЯ КРИМ Е
ПРЯКА
ЗАПЛАХА
ЗА НАЦИОНАЛНАТА
СИГУРНОСТ НА
БЪЛГАРИЯ ОТ СТРАНА НА
РУСИЯ !!!
Иво,
Ако ми позволите, бих искал, да публикувам във вашия блог малко информация за прехваленото “плашило”, руските зенитни системи С300 и С400, които русофилите в България, размахват наляво и надясно като дамоклев меч. Материалите съм писал, по различни поводи, по различно време, в различни медии и сайтове. Целта ми е била да покажа несъстоятелността и фалшивите хвалби на руската пропаганда и дезинформация, по отношение на руското оръжие-чудо! Постарал съм се да обясня на максимално достъпен език и по най-опростен начин, какво представляват тези зенитни системи и защо лъжата в тяхната бойна мощ е повече от истината.
Обикновено, след моите постове, рубладжиите-тролове, го “удрят” на лични обиди, но досега никой, не се е опитал дори, да ме “обори”.
Извинявам се предварително, че материалите ми са в “страни” от темата, но ако считаш, че има полза за единомишлениците ни, четящи блога ти, моля те да ги публикуваш. Предварително благодаря!
Patriot PAC-3 ! Патриота, който ще бъде доставян на балтийските страни и Полша, е от версия, която тотално превъзхожда всички руски системи, вкл. т.н. С400 Триумф, като технология и като бойни възможности. Руснаците в момента нямат дори и в” мечтите” си радар с възможностите на “подсвет на целите”, като резолюция и стабилитет на лъча с възможностите на AN/MPQ 65 (нова версия на 65 специално за полската поръчка). Версията на самата ракетна система, също е от най-новите и превъзхожда тотално руската С300. Тя Превъзхожда И Ракетите на С400, като реакция на самонасочване по подвеждане към целта и отстъпва само на далекобойния, вариант 3 На Триумфа (Но Американският Отговор На „Далечните Триумф-И” Е Thaad и Системата (См 3-6), Ракетите На Които Като Далечни Прехващачи, Пак Превъзхождат Руските). Най-Големия Недостатък На Руските Системи Са 3-Те Вида Ракети, Докато Тук Е Една, С Възможности И За Близки, И За Средни , И За Далечни Пускове, И поразяване на целите. това е огромно предимство на американската система, защото избягва тромавата руска система от три отделни, с различни качества прехващачи. Като точност на насочване и поразяване, чрез кинетичен удар, а не като руските с бч (бойна взривяваща се глава) , патриот-ите и см-а са на светлинни години напред, като технология и ефективност! Накрая ще поясня, че всички удари нанесени в Сирия, с ракети “томахоук” бяха успешни и точни. Отклонили се ракети имаше само в руските медий!!! Освен това и бомбардировките на израелските ВВС също не бяха прихванати от С400, въпреки, че бяха само на 100 Км. От Хмеймим, Т.Е. В Зоната Им На Поражение! С400 Е Една Наистина Мнооого Голяма Поредна Руска Лъжа!
Що се отнася до самите С400, подобрена версия на С 300 ПМУ, то тази система, както и предишната, не са свалили до сега дори и патица! Само приказки, хвалби и перчене. Но практически, няма абсолютно нищо „свалено”!!! Американските „Патриоти”, воюват вече над 30 години. Сваляли са руски „скъд-ове”, ирански, китайски и корейски ракети. И днес защитата на Риад почти ежедневно сваля с ПАК 2 и 3 балистични ракети изтреляни от хусите. Израелски Arrow 2 свалиха за първи път в световната история, противосамолетна зенитна руска ракета С 200, изстреляна по израелски изтребител. Прехвалените руски С 300 и 400 мълчат като тикви. „Томахавките” с амо прелитат над тях а те си „мълчат”! Защо??? Защото ще се развенчае създаденият мит от руската пропаганда за тяхната изключителност! Е, Ердоган е направил толкова много глупости. Колко му е да направи още една и да потроши още някой милиард!
Накрая ще завърша с признанието за “пробив” на зенитния чадър на С400 и С300 от самите руснаци и то от най-неочаквана евтина хибридна система: по “Военное обозрение” – “Грозный гибрид для прорыва российской ПВО на европейском ТВД. «Томагавки» покажутся детской игрой” https://topwar.ru/149739-groznyj-gibrid-dlja-proryva-rossijskoj-pvo-na-evropejskom-tvd-tomagavki-pokazhutsja-detskoj-igroj.html Така, че по-полека с хвалебствията на стоката, господа, “експерти”!
Г-н Инджев, позволете да отбележа – русский (етнос) и российски ( от Россия/ свързан чрез принадлежност – гражданство и пр. с РФ). От геогр. справка, която прочетох – площта на Русия е 11.4 % от земната суша, т. е. малко повече от 1/9.
Съответно: русские – руснаци // россияне – граждани (те) на Русия.
„Карательный сговор” – последната статия на Анна Политковская.
http://2006.novayagazeta.ru/nomer/2006/74n/n74n-s11.shtml
Еми сега разбрахме за какво е вековния стремеж на Русия към проливите – за да ги ЗАПУШИ – това отдавна е станало ясно на целия свят, затова Русия е натикана в СЕВЕРНИЯ МУ ГОРЕН ЪГЪЛ без никакъв достъп до топли морета, а плахите опити на руски туристи да се НАКИСНАТ в такива завършиха по подобаваш начин като този в Египет. А само да знаят какво им се готви в Сирийа?!
А в това време, бавно и постепенно Китай навлиза в Русия.
https://www.facebook.com/708493625951506/posts/1376384735829055/
@RANGER
Благодаря за публикацията. Пионтковски: “В Кремъл разбират, че във всичко отстъпват на Запада, но приемат, че могат да го победят чисто психологически – с наглост”
Бесен съм, не толкова затова, че Кримски мост е желязната стена с която Русия се опитва да анексира Азовско море….. а за казаното от Меркел днес! Украйна да не се бунтувала, да бъдела умерена…. Нещо като Хитлер е Сталин когато поделяха Полша! Защо ли това ми идва на ума? Интересно е след като се пенсионира Меркел като Шрьодер на заплата при Путин ли ще отиде?
Ето го отговора на НАТО, там все пак имат глави на раменете и ги използват 🙂
https://dnes.dir.bg/svyat/nato-ohladi-nadezhdata-na-ukrayna-da-izprati-oshte-korabi-v-cherno-more
Да се маха Меркел.Глупостта й носи вече само вреда на ЕС.Не може заради егоизма да пренебрегнеш морала и отговорността която поемаш като съюзник.Ами ние може да сме следващите.Това ли заслужаваме.
Снимката на моста, под чиято арка руснаците паркираха танкера и затвориха Азовско море, трябва да стане илюстрация в учебниците по геополитика.Как за минути затваряш едно море и го правиш собствено езеро.Мостът се оказа, че не подобри с нищо положението на кримчани. Но като военен бараж, рубеж и пр. е идеален. Затова и го построиха.А самият Крим ускорено се превръща в гигантска военна база. Преди е бил място, където хората отиват през лятото за почивка. Както по нашите черноморски градчета. Сега няма такова нещо. Крайбрежието е пусто през лятото.Където има пясъчни плажове усилено се вади пясък за строителство на военни обекти /не знаят, че соленият пясък не става за това/. Пуснали са багери и булдозери, оплакват се кримчани в социални мрежи и канали на Ютюб, и изравят плажовете. Крим е наблъскан с авиация, ракети, бойни кораби, ядрени бомби и продължават да го тъпчат.За това му е трябвал на Путин. Да му мислят кримчани, надявали се Путин да ги “оправи”.