Тесногръдието на “широката руска душа” и нейните български проекции

Не, няма да споря задочно с руския режисьор Никита Михалков само заради факта, че е прегърнал съвременната руска реакционност, чиито дълбоки корени пълзят надолу във времето в имперската история на енеговата държава и се е превърнал в рупор на путинизма. Това би било равносилно да отрека огромното значение на Солженицин и “Арихпелаг ГУЛАГ” заради завоя му към същата тази руска реакционност и откровения антисемитизъм в края на живота му. 

images

 

 

 

 

Едно съждение на Михалков, обаче, направeно в рамките на негово интервю в руски видеоблог, ме провокира да засегна темата за продължаващото и в наши дни фундаментално неразбиране на разликата между руския и европейския манталитет – дори от страна на гражданин на света, като Михалков.

Според него британската комедия “Смъртта на Сталин” била говно и поради това той лично е подкрепил забраната на филма в Русия. Обаче на никое руско филмово говно не би било забранено да цопне във Великобритания. Само това обстоятелство щеше да е достатъчно, за да кажа, че Михалков нещо се е объркал с обобщенията. Прави ги в следващото изречение, в които се обосновава с твърдението, че нито една голяма държава в света ( ГОЛЯМА ДЪРЖАВА, забележете, типично по руски Михалков дели държавите според тяхната “големина”) не можела да съществува, ако в нея няма нещо, с което никой не може да издевателства.

Михалков избира да даде пример с Франция. Там никой не можел да си позволи да издевателства над Френската революция.

Нека познавачите на френското изкуство се изкажат доколко конкретно във Франция надсмиването над въпросната революция е табу. На мен ми стига простият пример от – смея да твърдя – много по-болезнено естество за противопоставените по време на Втората световна война европейци, какъвто е добре познатият на българската публика телевизионен сериал “Ало, ало” ( кадър от филма на снимката по-долу)  В него на подбив наравно са французи, германци, британци, италианци в смесица от комични, бутафорно представени ситуации, в които и гестаповецът, и британецът, и френските герои от съпротива са обект на обилна сатира. 

zx300y169_2264388

 

 

 

 

 

 

Ето този здравословен елемент от възприетата в демократичния свят философия на скепсиса чрез надсмиването над себе си убягва на тясно скроените руски души, които незнайно защо претендират за широта. Цялата западна цивилизация се крепи на принципа, формулиран от философа Декарт, който издига в култ правото на човека да се съмнява. Във всичко. Но за руския мужик, дори и да е обиколил половината свят, тази забележителна западна тънкост остава незабележима или незначителна. Дай му да се кланя на величието – мнимо или не- на държавата си. 

Някой може ли да си представи руско осмиване на съветски партизани заедно с надсмиването над германските врагове в процеса на тяхното противопоставяне, представено по еднакъв за двете страни смешен начин? Да, това, както и много други “неща” от подобно естество, е забранено в онази “голяма страна”, оглавявана от ( с извинение за пряката аналогия по физиологически признак) от дребосъците Николай II, Ленин, Сталин и Путин. 

Ако сериалът “Ало, ало”, над който се кикотим обилно ( защото не засяга пряко нацоналните ни комплекси) не е достатъчна илюстрация на моята теза, препоръчвам безкрайните исторически документални сериали на историческа тема в специализираните телевизионни канали, до които има достъп всеки български зрител, абониран за кабелна телевизия.  В тези филми можете да видите представители на академичните върхове в историческата наука или просто телевизионни водещи да говорят с открита насмешка за слабостите на исторически величия от собствената им история. Смея да твърдя, че смятаните за надменни англичани водят в това негласно състезание пред колегите си от други западни страни, представяйки английската история като кървав водевил, като документален филм на ужасите със съответните зрелищни възстановки.

За съжаление не само в Русия, но и в наподобяващата я в това отношение наша България, нищо подобно не е възможно. Тук на власт в изкуството по този признак е същият примитивизъм, както и в политиката- пълно е с табута. И без да сме “голяма държава”, държим да сме “голяма работа” или поне да сме били нещо такава. 

В руския случай става дума за мания за величие, а в българския – за избиване на комплекси за малоценност, за които бившата ни колониална владетелка определено има своя принос, налагайки със сърп и чук отпечатъка си върху нашето съвремие, белязано от отчаян опит да се видам в огледалото на истороията само в положителна светлина, за да компенсираме в днешно време образа си на “братушки”, депресирани от десетилетното обезличаване и насилствено съветизиране. 

Апропо, утилитарното руско-българско залитане по православието, което наистина има историческа заслуга за оцеляването ни като българи през средновековието, също контрастира с отлива от религиозността в развитите западни общества в Европа. Да кажеш у нас критична дума за православието или религията изобщо, е равносилно да се изложиш на масово заклеймяване и обвинения в “национално предателство”. В Западна Европа, католическа в една Франция и части от Германия, или протестантска на север, оттеглянето на хората от влиянието на църквата е придобило вече мащаби, които свеждат това влияние до неговия конституционно предвиден праг на равнопоставеност. Там е легитимно да си вярващ точно толкова , колкото се възприема за нормално и да не вярваш изобщо в бог, без това да те прави “асоциален атеист” , “комунист” или отстъпник от вековните традиции лош гражданин. 

Авторът на тези редове си дава сметка как може да бъде извъртяна от фундаменталистите у нас идеята на този текст. Вече се е случвало скромните ми съждения за необходимост от реформиране на религиозната ни ортодоксалност да бъдат раздувани от фриволни интерпретатори, които ми вменяват “ заклеймяване” на православието и възхвала на западните деноминации – чак до степен да ми се приписва пледиране за замяна на кирилицата с латиница. Но който се бои от ( руска) мечка, да не ходи в гората ( по която ходи хорската глупост).

20 мнения за “Тесногръдието на “широката руска душа” и нейните български проекции”

  1. Поздравления г-н Инджев за статията Ви по-горе.Ще се осмеля да Ви противореча за твърдението,че православието е едно от нещата БГ нацията да оцелее по време на турското владичество.Мисля си,че столетия назад католицизъма като официална деноминация щеше да бъде доста по-здравословен за БГ.Примери,колкото искаш:Словения,Хърватска,Чехия.Словакия,Полша-все славянски държави малко или повече жертва на Големи държави Турция,Русия,Австрия,Грмания,с а оцелели и са просперирали в миналото и в наши дни.Бедата на БГ православието,а на Сърбия и Ромъния(не е славянска) а влиянието на Русия и на гръцките фанариоти,подкрепяни от нея.

  2. Към инж. Лазар Маджаров:

    Не си противоречим, защото не боравя с хипотезата в минало време дали щеше да е по-добро да сме били част от католическия свят. Само констатирам, че християнството действително е изиграло своята историческа роля по нашите земи. Такова, каквото е било.

  3. В подкрепа на тезата на автора, бих напомнил също и за брилянтния комедиен сериал с Роуан Адкинсън – “Злостър черното влечуго” (Blackadder). Чудил съм се как бихме реагирали ние като народ ако някой постави в центъра на шеги и закачки например Паисий Хилендарски или пък недай си боже Христо Ботев? Аз самия за себе си не мога да дам еднозначен отговор. В същото време в Blackadder се иронизират и подиграват величия в английската история като Елизабет Първа, Сър Франсис Дрейк, Крал Джордж, Оливър Кромуел, Чарлз първи, Генерал Хейг, Шекспир и много други… Явно всичко е въпрос на надмогване на комплекси. Англия със сигурност няма такива в историческо отношение. Познавам много англичани и никой никога не е изразил лошо мнение за такива комедийни шоута вкл. и Монти Пайтън, Ало Ало, Да г-н Министър и др. Христоматийни примери за гениалния британски хумор (да има такъв въпреки стереотипа че са сухари и студени хора).

  4. Нашата форма на християнство (Православие) е много далеч от основните принципи на христистиянската религия и затова се нуждае от някой като Мартин Лутер за промяна. От средите на свещениците или Синода няма как, поне не в нашия живот, да се случи. От средите на миряните също.
    Водещи религиозен живот са около десет хиляди души, останалите ходят на църква веднъж като бебе (да го кръстят) и последно за опело. Като между тези две важни посещения има няколко ритуални паления на свещи по Великден или като дойде някоя болест – да се пали свещ за здраве. Библията вече е част от декоративната украса на много домове, за съжаление със залепнали страници.

  5. В допълнение на по-горния ми пост но не по темата:

    Покрай споменаването на Роуан Аткинсон, се сетих и за друг велик актьор от сериала Blackadder- Стивън Фрай. Който като човек с изявени позиции в обществото може да послужи за пример в много отношения.

    Силно препоръчвам на владеещите английски език неговите интервюта в тубата.

    https://www.youtube.com/results?search_query=stephen+fry+interview

  6. Мел Брукс – “История на света”.
    Същият си направи гаргара и с Робин Хут.

    Никита не е искал да каже голяма държава, а голяма империя. Вероятно за него е едно и също.

  7. Не мисля ,че православието е дало нещо повече на българският народ и държава, отколкото българският народ и държава са дали на православието!!!
    А, има и волжки българи! Да не забравяме това! Те са под московско РОБСТВО от 500(ПЕТстотин!!!) години.
    Освен това и волжките българи са дали повече на исляма , отколкото той е дал на волжките българи!!!
    Единственият народ ,който е най-тясно свързан със своята религия е еврейският. А след това , донякъде , и арабските племена през 7 век.
    Ромеите и в Западната , и в Източната империи, също са свързани с религията, но тя идва едва , след като те вече съществуват, както е било и с българската държава , след 7 век.
    Като не трябва да се забравя,че реално православието се разпространява на старобългарски, а католицизма се разпространява на “мъртвият” латински език, след разпадането на Западната Римска империя.
    Много силни са религиозните връзки и в индуизма, будизма, религиите в Доколумбовите Америки и т.н……
    Но , никога москалите не са били сред тях, нито и СЕКТАНСКАТА им КРИВОславна “религия”, която даже не е плучила официален томос , никога…….

  8. Aвторът на горните редове сигурно отдавна е свикнал да му извъртат написаното, та нима и искрените доброжелатели не го правят. Но пък редовете се отърсват… и остават. Стоят силно за бъдещите си читатели.

  9. Какъв духовен контраст между братята Никита Михалков и Андрей Михалков- Кончаловски! И двамата са дарени с ярък талант, но днес, с подлизурството си в услуга на властта Никита повлече в пропастта и творчеството си. Кой (освен Путин) днес гледа сериозно на неискрените му, щедро финасирани суперпродукции и кой му вярва? Другият брат, Андрей Михалков, през годините остана верен на своя “Влак-беглец” и иронизирайки донкихотовския си порив към свобода и морал днес продължава да събира хиляди нови и нови поклоници на уникалните си творчески прозрения!
    Отдавна не си задавам въпроса (след всеки нов филм на някои братята) кой е по- големият творец?

  10. За да се надсмееш над себе си трябва да имаш интелект, а не “широка” “душа”, макар и руска!
    В днешния 21-и век, при това развитие на науката да (продължаваш) да вярваш в бог, пък бил той и православен, си е чиста слепота и липса на разум!
    А православието в руската му интерпретация е толкова средновековно, че изобщо не си струва човек да си има вземане-даване с него! Може би затова дребосъкът Путин намира, че православието (руското) е по-близо до исляма отколкото да западните деноминации на християнството. И за каква религия може да става въпрос в руския случай на имперската (им) държавна доктрина подплатена с православие за заблудените?!

  11. Чудесно заглавие! Прекрасен текст! Поздравления!

    Разбира се, че към такава отлична статия – няма какво да се добави. Но все пак, нека и аз да си кажа своето:

    Не само Русия и България се вземат твърде на сериозно в сравнение със Запада (т.е. страните от двете страни на Северния Атлантик). Цяла източна Европа, макар и в по-малка степен от нас и „великия брат”, продължава да тъне в комплексарщина щом стане на въпрос за „славно минало”, „национални герои” и прочие патриотарски митове. Комплексарщина, която избива в мания за величие.

    Нека се запитаме – Как би се приела у нас идеята да бъде изхвърлено така нареченото патриотично възпитание от учебниците по история ? Защо подрастващите на Запад не са подложени на патриотично възпитание, а на Изток, това е едва ли не най-важната част от обучението на децата и младежите?

    Отговорът е в историческата изостаналост на Изтока в сравнение със Запада. Но едно от необходимите условия да се преодолее тази изостаналост е именно като се изхвърля патриотичното възпитание от училищата на Изтока, по примера на Запада. На патриотичните историци това няма да им хареса, защото ще трябва да се преквалифицират в съвременни учени-историци, а не да тънат в митологичните си представи за „велико минало на род и отечество”, като заразяват и невръстните умове с тези вредни представи.

    Май е крайно време и ЕС да постави на обсъждане тези въпроси, ако наистина желае Източна Европа да престане да се „опъва като магаре на лед” по пътя към пълноценната си евроинтеграция. Иначе такива като Путин, Орбан, Качински и прочее, ще продължават да множат патриотарите, които именно се вземат много, много на сериозно.

  12. Точно такава е картината – манията за величие на широката руска душа. Мания,която оправдава жестокостта в робското съществуване,начело на което стои бащицата,било цар,партия, или тяхното подобие.
    Дори гражданинът на света-Михалков,и великият Сопженицин носят симтоми на заразата,а Достоевски не е стигнтал чак до там да опише безсмислената жестокост на болната руска душа с по-късните й прояви.
    Душевността на днешният българин,в най-общият случай, е микс от нагаждачество,безпаметност и хитринки,които компенсират липсата на достойнство.

  13. Ами комедията за завръщането на Хитлер от оня свят в съвременна Германия? Голям смях, но това може да си го позволи държава, която отдавна е излекувана от своите фобии, а Раша не само, че не е излекувана, ами още ВЗРИВЯВА ВЛАКОВЕ,- респективно сваля самолети, стреля по кораби, тези още продължават да водят тяхната Отечествена война само и само да докажат на самите себе си че не са толкова зле колкото им е диагнозата

  14. В подкрепа на думите на г-н Инджев за манията за величие на руснаците да си спомним при соца кои бяха вечните откриватели и изобретатели в учебниците ни.Така руски самоук Иван Ползунов открил парната машина,ел.крушката-Яблочков,радиото-А.С.Попов и т.н.,сами,няма Джеймс Уат,няма Едисон,няма Маркони и т.н.

  15. Не е по темата изобщо, но – днес е годишнината от Ноемврийското въстание от 1830 г. на Кралство Полша срещу рАЗИЯтските касапи и николай1.

    В нощта на 29 срещу 30 ноември под командването на пор. Пьотр Висоцкий кадетите от Варшавското пехотно училище нападат руския гарнизон и двореца „Белведер“, резиденция на великият княз Константин Павлович.

    Първоначалните успехи на въстанието се сменят с ред поражения и изтребване на цели селища от рАЗИЯтските войски. През октомври следващата година Полша е смазана, ред либерални институции са закрити, над 50,000 души, предимно елитът на нацията, емигрират във Франция и другаде, над 3,000 са заточени в Сибир.

    Нека си спомним за достойните братя поляци!

  16. Аэрофлот | ноември 29, 2018, 23:11

    Поклон!
    Jeszcze Polska nie zginęła!

  17. Към Стефан Пашев:

    Първо учителите трябва да научат, а след това и да преподават на децата в България, че най-големите ни революционери са се възхищавали на освободителното движение на поляците. Още капитан Мамарчев, пожелал да вдигне бунт на вълната на руския военен поход към Константинопол през 1829 г. е бил в близки отношения с полски революционери и по тази причина е арестуван по заповед на руския генерал Дибич ( предателя на декабристкия офицерски заговор, заради което Николай I го издига и го прави свое доверено лице в армията).
    Ботев лежи три месеца във влашки затвор във Фокшани по указание на руските власти заради връзки с полски революционери.
    Раковски е предаден на съд от руския консул в Браила заради участието му в браилските бунтове. Погнат от османците, Раковски ( който приема този псевдоним именно като израз на симпатия към полските бунтовници) се опитва да се скрие в руското консулства, но руският консул го предава на турците.

    Ние тук обаче си падаме по генерал Гурко, който смазва Варшавското въстание с невероятна жестокост 15 години по-рано, разстрелвайки жени и деца като заложници, за да накара въоръжените мъже да се предадат. Русофилите ни обясняват, че за нас значение има само фактът, че Гурко е освободил София. Отделно на ръка, че с перченето на малобройната си конница ( без да разузнае обстановката и без подкрепата на пехота) предизвиква българите да го посрещнат възторжено в Стара Загора, но търти да бяга, когато узнава за приближаващата огромна редовна армия на османците. Резултатът е 50 000 жертви на османското отмъщение и опожаряването на града. Цялата околност е подложена на ужасяващо клане и опожаряване. Съпротива на безчинстващите османлии оказват на практика само българските опълченци, които загиват до един и дават възможност на Гурко да избяга.За такова нещо би трябвало Гурко да отиде на военен съд или поне да бъде осъден от историята. Русофилите у нас обаче му издигнаха още един паметник в София пред художествената галерия в бившата Градска библиотека на ул. …”Гурко”.

    Ами защо тогава не тачим и Хитлер, който изиграва решаваща роля за връщането на Южна Добруджа на царство България? Какво от това, че там е избивал някакви си милиони хора другаде ( по логиката на русофилите у нас)?

  18. г-н Инджев 50000 жертви не е ли малко много? Населението на града според различни източници е в порядъка на 15000-20000 души.
    Благодаря за уточнението!

  19. Към Георги Георгиев:

    Мен ако питат и 5 000 е много…Общата оценка на масовите кланета в целия регион е още по-ужасяваща. А точно колко селяни от околните села са се струпали да посрещат Гурко и конния му отряд в Стара Загора, това не мога да кажа без допълнителна проверка ( и не съм сигурен, че ще е лесно за проверяване). Ако някой знае подробности е добре дошъл да внесе яснота. Вероятното е тази оценка за мащаба на жертвите, която съм цитирал по руски източници, се отнася за града и околностите.

    В крайна сметка самият факт на клането, което е можело да бъде избегнато ако не беше глупавото перчене на Гурко, не подлежи на съмнение.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.