На днешния 29 ноември през 1990 г. премиерът Андрей Луканов подаде оставка и стана първият в най-новата ни история върховен държател на властта, принуден да направи това под натиска на т.н. улица. За разлика от случая с дворцовия преврат срещу бившия му вожд Живков, в който самият Луканов изигра ключова роля по съветска заръка, този път главното действащо лице бяха гневните хора в България.
За изминалите от тогава години израстна ново поколение българи, които вече отглеждат своите наследници. Те не са свидетели на онези събития. Не е грях свидетелите да споделят спомените си дори и с риск да се повторят. Личния разказ може да не е представителен за цялата картина, но е късче от историята ни, която не бива да се забравя.
Сигурно никога няма да разберем кой поръча убийството на Луканов 6 години по-късно. Но как той се опитваше да убие устрема на недоволните от агонизиращото му управление е нещо, за което мога да свидетелствам отново.
По стечение на обстоятелствата и поради някои особености на характера си, се оказах част от съпротивата срещу този опит за убийство на гражданската енергия. Близо година “висях” в безтегловното положение на управляващ Българската телеграфна агенция по волята на общо събрание на работещите в нея. Те бяха събрали подписка с искане да бъде назначен като титуляр, но премиерът, от когото зависеше да направи предложение на президента ( Желев), се беше заинатил. Нито искаше да ставам директор, нито имаше под ръка алтернатива, каквато по-късно беше създадена, за да бъда отстранен и на мястото ми ( без подобни “глезотии” като съобразяване с мнението на бетеанците) беше поставена кукла на конци от мулташкото управление по време на на Беров.
Луканов явно нямаше намерение да си ходи от върха на държавата. Греши онзи, който вярва, че е изпитвал колебания. Разбрах го от агресивния му ход, чрез който се опита да ме превърне в своя пешка. Обади ми се по телефона в съботната вечер на 27 ноември 1990 г. и с фамилиарен, но императивен тон, ми нареди да разпространя чрез БТА съобщение до медиите, че всеки журналист, който пише за обявената за понеделник обща стачка срещу неговото правителство, “ще си има работа с прокуратурата”.
Възразих му по “технически причини”, че емисията на редакция Вътрешна информация на БТА вече е закрита по това време на денонощието, но той настоя тогава неговата заплаха да бъде предадена ( до редакциите, които в онези години вкупом бяха абонирани за БТА) чрез международната емисия на агенцията.
Речено, сторено. Качих се на ладата ( моята “голяма печалба” от кореспондентстването за 4 години под бомбите в Бейрут) и отидох …не, не само в БТА, а в телевизията. Заварих барутна атмосфера. Клечка да драснеш, ще избухне. Реших да използвам по силите си наличния кибрит.
В гримьорната седяха като препарирани лидерите на двете синдикални централи КТ “Подкрепа” и КНСБ Константин Тренчев и Кръстьо Петков. Бледи като платно. Въпреки грима. Екранът, вместо да излъчва предаването “Панорама”, синееше безмълвно. Дълго и без никакви обяснения за “драгия зрител”. Луканов беше звънял и на водещия Гарелов със същия ултиматум, което беше причина за посиняването – не само на екрана. Двамата синдикалисти явно се чудеха какво правя в този час на това място. Приличаха повече на арестанти, които не знаят какво да правят, отколкото на лидери на всенародния бунт.
Насочих се към новинарското студио. Постовият милиционер само ме изгледа и не посмя да ме спре. С мен дойде и синдикален деец, който запуши с ватерполисткия си гръб вратата откъм вътрешната страна. Взех стол и седнах до водещата Бетина Чампоева, която четеше новини на живо и също само ме изгледа с изумление. Изчаках я да приключи и взех думата, за да кажа, че премиерът Луканов се опитва да сплаши стачниците и журналистите със закана, че с непокорните ще се разправя прокуратурата. Казах още, че не бива да се поддаваме на този шантаж, който би върнал страната във времето, когато за важните събития в България научавахме от чуждите станции.
От щаба на стачния комитет са схванали акцията ми като сигнал, че трябва да продължат с подготовката на стачката въпреки сведенията, че правителството мобилизира армията и заплашва военни да заменят шофьорите от градския транспорт в случай, че стачкуват.
После…После, въпреки опитите за сплашване, столицата и други големи градове осъмнаха в понеделник в ситуация на обща стачка. Часове по-късно Луканов, който се заканваше наред и обещаваше, че няма да се поддаде на уличен натиск, беше принуден да подаде оставка.
Колкото до моя милост, в рамките на седмици новият премиер Димитър Попов придвижи подписката на колегите ми с искане да стана директор на БТА и президентът Желев я подписа в навечерието на новата 1990-та година. Но се превърнах в “смъртен враг” за лукановистите ( и всякакви техни производни ), които още дълги години превъзнасяха своя кумир, жалейки, че е бил отстранен от властта.
Ако някому се струва, че подбудите ми са били кариеристични, мога само да го посъветвам да опита да направи кариера по подобен начин. Лесно е. Нужен е само един телефон, една лада, един приятел в телевизията с широк гръб, една “революционна ситуация” и малко поемане на риск в името на неизвестна по своя развой перспектива.
Само че днес широкият гръб е запушил вратата към “революционната ситуация” и управлява всеки риск от открехването на тази врата чрез укротените медии и раздаване на пари от бюджета. Телефонът все още е важен. Широкият гръб се опита, подобно на Луканов, да го употреби за моето впримчване в неговите планове. Ладите са избледняващ спомен или атрибут на доизживяване в българските села и малките градчета.
Само перспективата е все така неизвестна, но нека признаем: далеч е от онова посткомунистическо униние, което прогони в чужбина близо два милиона българи в търсене на по-добър живот. С което искам да кажа на споменатото по-горе поколение, че имаме честта да сме свършили черната работа, за да има и бели дни.
Чета статистика, според която около 50 на сто от българите в чужбина биха се завърнали днес в България. Макар и да звучи като 50 на сто успех, това никак не е малко. Дори е невероятен обрат след онази Луканова зима, която изглеждаше като продължение на констатациите от доклада на др. Младенов за апокалиптичното наследство на социализЪма.
Тогава НРБ имаше ЛУКАНКов “премиер”,а …. а сега НРБ отново има третомандатен СУДЖУКов “премиер” – МУТРОмилиционеропитекЪТ-бокоТИКВАТА.
Тогава иамше ЛУКАНова зима, и сега отново имаме ,поредната, СУДЖУКова зима.
А, между другото , къде е сега , в момента , СУДЖУКопитекЪТ-бокоТИКВАТА?!?!? Откакто му свърши “евроПРЕДСЕДАТЕЛьСТВОТО” СУДЖУКопитекЪТ-бокоТИКВАТА е на ПОСТОЯННИ ба(л)кянтуристически “посещения” в екзотични “дестинации”?!!?!?
Вчера, се чу ,че СУДЖУКопитекЪТ-бокоТИКВАТА е отишъл в “световният” “инвестиционен” “лидер” – Мароко?!?!
Явно СУДЖУКопитекЪТ-бокоТИКВАТА не може да вкара НРБ нито в ЕВРОзоната , нито в Шенген, и това се вижда в ТОТАЛният СПАД на чуждестранните инвестиции. И за да “компенсира” този инвестиционен РАЗГРОМ , СУДЖУКопитекЪТ-бокоТИКВАТА е решил да “замести” малкото останали западни инвеститори в НРБ с ЕКЗОТИЧНИ “инвеститори” от ДИВИЯТ Изток?!?!
Но въпреки НЕпрестанните си ЕКЗОТИЧНИ вояжи по ЕКЗОТИЧНИТЕ туристически “дестинации”, най-много да привлече поредните ЕКЗОТИЧНИ “инвестиционни” спекуланти,с които да продължат да “усвояват” ЕВРОфондовете и “бюджета” с “ИЗЛИШЪЖИТЕ” на “безВЪЗМЕЗДНИЯТ” “финансист – горанов!
То “друго НЕ може и да се “очаква” от СУДЖУКопитекЪТ-бокоТИКВАТА , след като той НИЩО “друго” не е правил НИКОГА, нито по времето пожарникарската “академия”, нито когато беше КОНТРАБАНДЕН “охранник”, а още по-малко когато го монтираха за генсек на милицията , след това за “кмет” на София, нито сега като “третомандатен” “вождь” на НРБ!!!!!
И ,сега, отново, е актуален “вечниЯТ” въпрос – какви “екзотични” “инвеститори” може да привлече един мутрясал милиционер, който е само пожарникар, като СУДЖУКОпитекЪТ-бокоТИКВАТА?!?!!?!?!?!?!!?!……
Както “преди”, така и сега?!?!?!
А , може пък СУДЖУКопитекЪТ-бокоТИКВАТА да е отишъл до “езотическо” Мароко не за да търси , там, “инвеститори”, а просто да покаже на мароканците , как поплуват “платноходкиТЕ” под “мирният” Керченски мость?!?!?!?!
Няма как мароканците да не проявят “интерес” към “миролюбивата” “флотилия” от ба(л)кянските ТИКВОходки на МУТРОмилиционеропитекЪТ-бокоТИКВАТА, с които той ще акостира ,”миролюбиво” на мароканският бряг?!?!
Все пак НЯМА по-“миролюбиви” ПЛАТНОходки от ба(л)кянските ТИКВОходки на МУТРОмилиционеропитекЪТ-бокоТИКВАТА.
Господин Инджев, поклон за това, което сте свършили и продължавате да вършите и сега!!! Истинските българи ще го оценят! Ех, да имаше повече такива достойни българи, като теб! Да ти е яка клавиатурата и ПАЗИ СЕ! Чакаме следващата книга. Дерзай!
Това за 50-те процента българи, че искали да се върнат. Не им вярвайте. Това е манипулативна новина.
Много добре си спомням появяването на Иво в студиото на БНТ,тогава мисля че беше Канал 1. Така беше. Толкова ми стана кеф, че номерата на комунетата не минават вече. Благодарение на хора като Иво Инджев. Шапо!
Спомен: Дали беше Лукановата….. децата ми на 4 и 6 г. От някъде бях успял да купя кашкавал. Режа вечерта давам им, хапваме и ги питам Какво е това? По-големия отвръща- салам!!!!! Не познаваха кашкавала! И сега ми сълзят очите като се сетя!
Към висок:
Ние вкъщи получавахме по онова време колети с храна от …Източна Германия.Най-елементарни ( като за днешно време).
Моя милост беше в командировка в Австрия. Върнах се с куфар, натъпкан с мляко на прах за 3-те ми деца.
Малко по-късно, но все още в условията на наследения дефицит, фоторепортер на списание “Бригите”, най-тиражното по онова време в Германия, снимаше семейството ми в разни реални ситуации от всекидневието ни в София. Когато отидохме на пазар в супермаркета, той и авторката на репортажа, посветен на семейството ми, не можеха да се начудят, че магазините за хранителни стоки са до такава степен празни. Видя им се сюрреалистично,когато им казах, че всъщност те си бяха празни и по времето на НРБ, когато беше обичайно в огромен магазин да има километрични рафтове с един вид олио и нищо друго.
Но най-съкрушителният ми спомен е от Виденовата зима през 1996 г. В кварталното магазинче на блока в “Младост”, където живеех, заварих продавачката да плаче. Хората я карали да разпечтава пакетите с ориз и да им продава по 50- 100 грама. Нямаха пари за повече.
А за бензина, за който се чакаше по бензиностанциите с преспиване, да не говорим…Отказах да се наредя на безумните опашки и си продадох скоро след това на безценица ладата – придобивката ми от 4 години фронтова журналистика в Ливан.
Спомних си как по време на лукановата зима ставахме в 4 часа сутринта, за да се редим на опашка за хляб. Понякога докарваха кисело мляко и това си беше голям късмет- да похапнеш (като човек) не само хляб със сол и чубрица, а хляб с кисело мляко! Тази наша “здравословна” диета смирено споделяше и тогаващният ни домашен любимец, едно мило кокерче, което сигурно имаше само смътен спомен за вкуса на месото.
Понякога имахме и щастливи находки. Веднъж успяхме да си купим 1-2 килограма картофи! Кокерът Ники стоеше до мен и внимателно наблюдаваше как беля картофите и слагам обелките в чинията до него, но после, когато посегнах да ги изхвърля в кофата за боклук, чинията се оказа празна! Кокерът беше изял обелките до една! Помня, че когато разказах по телефона тази “смешна” случка на баба си, която живееше в провинцията, трогната, тя му изпрати подарък, два буркана със свинска мас, за да намазвам коричките хляб за кучето. Тъй като не споделяхме проблемите си с липсата на храна в София, за да не се притеснява и за нас, баба ми, горката, едва ли е предполагала, че и ние доста време ще делим този ценен “деликатес” с кокера. Въобще, облажихме се тогава покрай кучето! И ние, като Бойко Борисов, изядохме доста филии със свинска мас!
Ставах в 4 сутринта да се редя на опашка за мляко. Магазина отваряше в 8. Даваха по 1 буркан кисело и 1 плик прясно.
За четящите и коментиращите в този блог е ясно кой създаде Подкрепа – ДС. На тази въдица се хванаха много цаци! Тренчев си живее като цар! Има и досие, но го пазят другарите! Никога няма да узнаем колко достойни българи са унищожени до сега! Толкова наивни ли сме българите? Биха и Асен Агов, достоен човек и журналист! Жалко за смелата журналистка Виктория от Русе! Повечето българи повярваха на властимащите. Жалко!
Към SMS:
Като споменавате за беленето на картофите, да споделя и аз случка с …Луканов. Това е единствената ми публична и лична конфронтация с него очи в очи.
При друг, предишен случай, за който съм писал,признавам, бях толкова смаян от нахалството му, че не успях да реагирам адекватно. Присламчи се към мен, пререждайки опашката пред резиденцията на американския посланик на националния празник на САЩ на 4 юли и на всеослушание започна да ме разпитва на висок глас как са децата и жена ми ( от което околните си извадиха извода, че сме си близки).
Има два случая на моя неадекватност в подобни ситуации, признавам си. Единият беше, когато Константин Тренчев не атакува насред хотел “Шератон” в обкръжението на свитата си придворни лакеи по време на прием в чест на гостуващия израелски премиер Ицхак Шамир.
Беше лятото на 1992 г.
“Подкрепа” се беше превърнала в острие на атаката срещу правителствата на СДС преди тази роля да бъде поета открито от шефа на разузнаването Бриго Аспарухов и останалите служби, подготвили знаменитите “Боянски ливади” на Желю Желев.
В интерес на истината, само главният секретар на МВР Богомил Бонев, единствен от всички началници “силоваци” ( както обичат да казват у нас порусначените българи), не се включи на този етап в нея.
Тренчев се опита да ми се кара агресивно за информация, която съм позволил да разпространи БТА относно истината, че вицепремиерът Димитър Луджев е бил принуден да подаде оставка след скандал с премира Филип Димитров .
Бях все още главен директор на агенцията. Моментално пратих Тренчев по дявалите. Вбесен, той ме заплаши, че щял да се справи с мен с помощта на “дървото”.
Попитах го в присъствието на половин дузина накокошинени членове на свитата му дали ме заплашва с физическа разправа. На което той отговори, че с такива , като мен, се оправял по “този начин”: разтвори си сакото и ми показа препасан пистолет. Трябваше да реагирам не само вербално. Пропуснах шанса да стане меле и той да бъде изнесен от охраната на израелския премиер заради притежанието на оръжие в близост до него. Как е вкарал пистолета през проверките, не знам.Тренчев по онова време “колеше и бесеше” в държавата. При това с явната подкрепа не само на ДПС и набиращата мощ руска корпорация Мултигруп, но и на всички останали по веригата, които искаха да махнат на часа вредното за тях правителство на СДС.
Вторият ми подобен пропуск е този с Луканов.
Вече работех в “Свободна Европа” през 1995 г., когато на един дипломатически прием, с присъщата му господарска самоувереност, бившият премиер Луканов не нападна вербално. Почти като Тренчев. Вече не го интересуваше как са жена ми и децата ми. Искаше да знае защо в “Свободна Европа” пиша за това как …беля картофи.
Явно беше в течение на мой коментар по радиостанцията, в който като повод бях взел липсата на хляб вкъщи и беленото на ( прораснали картофи), намерени на балкона ми, под които имаше стар брой на “Работническо дело”, използван от мен за постелка на обелките. Луканов си каза репликата “белим картофи, а”, изгледа ме злобно и си тръгна с чувството на победител, преди да сколасам да му благодаря иронично, че ме следи толкова внимателно.
Това съвпадение с беленето на картофи показва, че (явно) в онези вълчи времена картофите са изиграли важна роля за оцеляването на средното българско семейство. Но в кооперацията ни тогава имаше няколко семейства с бебета и непрекъснато се чудех какво правят, защото “претенциозните” бебетата не могат да ядат хляб с мас или картофи, искат мляко, сокове, пюрета, памперси…Всички майки казаха, че бебетата им са оцелели благодарение на даренията на Католическата църква. “Каритас” е осигурявала всичко необходимо за най-малките – мляко на прах, плодови пюрета, памперси, даже лекарства и дрехи. Тогава нашите православни синоди се бяха хванали гуша за гуша за църковните имоти и през ум не им минаваше да се занимават с някакви си бебета. Имаше възрастни хора, които припадаха от глад и студ по улиците, умираха самотни
(децата им бяха заминали на Запад) в мразовитите си жилища със спряно електричество и парно…
И пак се сетих за мулташкия пир по същото време на тази “мулташка демокрация” по случай юбилея на Веждито в ресторант “България” както и за сегашния “пърформанс на тов. Бубнова” в Националната художествена галерия.
Тогава пробваха да усмирят всеобщия порив към свобода и достоен живот като доведат българите до състояние на оскотели животни в битка за личното си физическо оцеляване, сега пробват нещо по-перфидно и по-опасно: чрез чалга ценности да селекционират духовни скотове.
Но целта е все една и съща: да убият огромната сила на солидарността и състраданието между хората, за да останат завинаги на власт.
Индивидуализмът е стратегия за пресуспяване, колективизмът-за оцеляване.
Като изключим особено надарените хора, коефициентът на интелигентност е производно на личния КИ и интелигентността на средата. А интелигентността на средата зависи от много фактори. Качество на образованието на всичките му нива. Качество на медиите. Качество на телевизията. На книгите. На филмите. На спорта. На социалните мрежи. Културен живот – музеи, опера, театър, галерии, библиотеки, концерти и пр. Стремеж за знание. Стремеж за нравствено и духовно усъвършенстване.
И къде е въпросното качество? Чалгаджии. Поп-фолк индивиди с „нещо като нищо на света” индивидуалности. Футболни фенове, които са по-скоро футболни варвари. Моделки. Миски. Мутри. Мутреси. Юноши и девойчета размотаващи се из моловете. И пр. Гражданите, които знаят столиците на европейските държави са толкова малко, че би трябвало да ги приемат в Кралското географско дружество.
Пропуснах, но не мога да го пропусна, така че още един постинг. Вярвам в достоверността на написаното, но Тренчев с револвер е нещо, което трудно мога да си преставя. В профсъюзното си обиталище сигурно е спал на тапънджака на пушката.
Към RADA:
Не само, че ходеше с пистолет, но и парадираше с това. А иначе в интервютата си обичаше да заплашва, че щяла да играе “гьостерицата”.
Няколко години по-късно, след като ме заплаши насред приема в “Шератон”, попаднах с него в студиото на Дарик, където – без да съм предупреден – беше също и Бриго Аспарухов. Двамата се надпреварваха да ме заплашват.
В неговия си арогантен стил Тренчев рече, че той не заплашвал, а направо действа. Т.е. щом не ме е застрелял, значи лъжа за пистолета ( имам и снимка от сценката как съм заобиколен от неговата глутница, никога не съм я публикувал, трябва да я изровя).
А Аспарухов ми се закани, че си пази в сейфа ( каква чест за мен!) видеокасета от предаването ми по БНТ “Още”, в което разгласих интервюто в “Отечествен вестник” на изгонения от него заместник в службата му Радослав Райков, оповестил агентурните имена на Доган и обкръжението му. Не било късно да реагира ( срещу мен) във връзка с това предаване, многозначително ми заяви той.
Помня от онова време как на една автобусна спирка срещнах моя позната, която беше чула, че били пуснали олио в един супермаркет на другия край на града. Спонтанно реших да отида с нея и да купя и аз за вкъщи, но се оказа, че в супера нямаше нищо друго освен горчица и кисели краставички.
Другият ми най-ярък спомен е за коледното ни “меню” (с триста зора намерена цяла кокошка!), която се оказа толкова жилава, че я изхвълихме. Тогава се хранехме почти само с хляб, защото в центъра на София, където живеехме, нямаше друго.
СМС абсолютно прав сте! Моето скромно мнение е, че флагман на това чалгализиране беше и е Слави Трифонов и екипа му! Относно Тренчев, Подкрепа се занимаваше и с незаконен внос на алкохол!
Не е точно лукановата зима макар че и нея я помня.
Иде реч за виденовата – когато комунетата изнесоха цялата пшеница и нямаше за хляб. Това на фона на хиперинфлацията от 1000+ процента…
Та конкретната случка:
Със мой състудент ни бяха пратили от студентското бюро да пренасяме чували с брашно складирани/скрити в гаража на собственика на локална пекарна до самата пекарна – стара сграда на два етажа. Още се чудя как този човек беше успял да намери това брашно но както и да е.
Трябваше да качваме 50кг торби до 2 рия етаж на пекарната по вита стълба. Работихме до обяд. Качихме към 50-60 торби. Накрая собственикът ни плати някакви пари (дето не струваха нищо) плюс един самун прясно изпечен хляб на всеки. Скрих го под якето си и го занесох го в студентското общежитие. Ядохме го 2 дни с тогавашното ми ‘гадже’ и настояща съпруга…
Те това от мен за светлото минало на комунетата, по което още се захласват и дето демокрацията им била отнела…
Бяха едни времена.
И аз имам много спомени, за едно голямо нямане.
Първо от съвсем малък преди 10ти, как “имането” беше изразено в рафтове пълни с ориз,леща, боб и консерви, ама 2-3 вида и така ориз, леща, боб, ориз, леща. е така, в такъв порядък, като влезнеш в магазина на Мадрид и Черковна на ъгъла. А малко по нагоре имаше кореком, ама там само съм влизал.
После историйте ги знаем.
Помня как 96 декември долара беше 470лв и се надявахме да спре до там 🙂
Едно не си обясних за всичките тези години, до 97 в крайна сметка ни управляваха само комунисти, с изключение на мимолетното управление на Ф.Димитров.
И тогава като дете се чудех, защо толкова много известни личности които уж са добри хора, се оказаха много сериозни бесепари (много лоши мутри 🙂 )
Това Желю, тия от синдикатите..
Оказа се, че всъщност почти няма десница.
И така..
Г-н Инджев, не подлагам на съмнение думите Ви. Знам, че понякога не става много ясно какво точно искам да кажа. Касае се за друго. Има хора, които ги гледаш и си казваш-този (за добро или за лошо) може да извади оръжие и да стреля , а онзи – само се е препасал. За мен Тренчев е от втората категория – спал е на тапанджака на пушката (образно казано) не защото е бил комита, а защото го е било шубе. Никакви частни истории не знам, описаната от Вас е първата която чувам, но предполагам, че не е единствената. Тренчев не е от категорията на куражлиите – много е хлъзгав. Такива като него не гледат през прицела, но им харесва да показват, че са се препасали. И когато го правят, то зад тях задълително стои някой, който физически им пази гърба. Може и да греша, но това е моето възприятие за него-хлъзгав.
А на Вас гражданска смелост не Ви е липсвал през онези мътни години.
Благодаря Ви, Иво Инджев. Тази Луканова зима посрещнах в болница след дълго митарстване за журналистически материали, които да оправдаят решенията на тогавашната управляваща клика.
Все пак бих възразил на словоблудството – “Индивидуализмът е стратегия за пресуспяване, колективизмът-за оцеляване”!
Защото има и не по-малко меродавната “стратегия”, още от времето на “соца”, когато ,уж, колективизма беше основната “стратегия” за “преуспяванеТО”!
Тогава ,а и сега в НРБ ,също, “пролетариите” оцеляваха “поединично”, а некои “отговорни дрОгари” продължават да “преуспяват, единствено чрез “колективизЪма” си!
Това е!
И единственото вярно е, че индивидуализма е признак за свободаТА , докато колективизма е признак за тиранияТА!
@”екзотичните” СУДЖУКопитекоходки | ноември 30, 2018, 13:55
С този коментар-ШЕДЬОВЪР надминахте себе си. ПОКЛОН ДОЗЕМИ!