Годината на руското суровакане с елха: “Честита нова гадина”

Не, не  става дума “просто за една елха” и за мил руски подарък в съветски стил, монтиран в центъра на София на твърде емблематично историческо място за комунистическия тероризъм срещу църквата “Свети Крал” ( днешната “Света Неделя”) ( и на фона на не по-малко емблематичен хотел, притежаван от американска верига). Този епизод е символичен и логичен завършек на една година на русофилски триумф над българската политика, белязан от (само)унижението на двамата бивши генерали, покатерили се на върха на властта в България.

Ако питате управляващите, събитието на годината е било българското европредседателство – нещо, за което “заслугата” на България е в това, че изобщо е приета в ЕС и че през 2018 г. председателството й се падна на ротационен принцип. Големият успех на властта, според самата нея, е че не сме се издънили логистично в организацията на събитието. В този съмнителна по своя бумерангов характер хвалба се съдържа комплекса на ниското самочувствие, за което има основания, уви. 

Колко удобно е това широко затваряне на очите за нещо далеч по представително като истинска заслуга на българската политика! 

Емблемата на изтеклата година беше българското евроколеничене пред Путин и неговия пратеник в София Гундяев. Неговата ръка за начало беше целувана на летището от клекналата Илияна Йотова, а след това размаха господарски пръст на началника й Румен Радев  в собствения му кабинет. 

За да не остане по – назад в състезанието си по преклоняване на главица пред Путин от конкурента си Радев премиерът Борисов спешно замина по неговите стъпки само седмица след посещението му в Сочи и се яви в Москва под присмеха на руските медии, изпаднали в ехидно недоумение защо двамата “първи” български мъже се надпреварват отделно един от друг в рамките на броени дни да се натискат за среща с Путин. Двамата бивши генерали бяха цитирани от тези медии да се извиняват на Путин, че България не била направила достатъчно, за да го зарадва. 

Успехът на бившите генерали на това поприще явно вдъхновява и техните подобия. 

В самия край 2018-та бившият командваш българския корпус в Афганистан генерал Шивиков  ( на снимката от неговия профил във Фейсбук в цивилно облекло, готов за политик) се включи в състезанието по подмазване на Путин и местната русофилщина. На своята страница във Фейсбук той се обърна на 28 декември към…българския народ ( с възклицателни знаци, с които явно си въобразява, че ще бъде припознат за Левски, подписал своето прословуто предсмъртно обръщение  с “народе????”.

 

 

 

 

Поводът? 

Да, поводът е същата тази елха, подарена от Москва на София, която превъзбуди русофилщината у нас с факта, че има (доста) български граждани, които не са съгласни днешна Русия да  ни връща към съветските традиции с поздравление за Нова година по Коледа, игнорирайки чрез едно накичено с петолъчки руско дърво самата Коледа в България, която се разминава като дата с руския прочит на православния календар. Уж скритото послание, според което Москва не признава правото на България да празнува Коледа заедно със западните деноминации, беше “разконспирирано” от желаещите у нас да погледнат отвъд дървото какво се крие в гората. И Шивиков се качи на черешата ( елхата), готов за бой.

Оспорената легитимност на руския данайски дар вбеси най-агресивните говорители на руския интерес в България като варненския патреотар с афинитет към бесепарските митинги и луковмарш (едновременно) Костадин Костадинов. Храчките му към българите, определени като “олигофрени, пасмина” и т.н., бяха оценени по достойнство от руското посолство в София, което ги официализира в своя сайт, а след това заяви двусмислено, че не ги подкрепя “ напълно”. Посолството се оказа “малко бременно” с подигравателен московски прочит на собственото съучастие в акцията по охулването на български граждани. 

С имперска надменност посолството отказа да коментира хилавия демарш на българското външно министерство, което се задейства след като установи, че самият Борисов е омаскарен в текста на Костадинов чрез заимстваното словоблудство срещу него чрез окарикатуряването на Вазовото стихотворение “О,Шипка”. За разлика от автора на тези редове, чието фамилно име фигурира като нарицателно във вербалната гавра от сайта на Костадинов, Борисов намира за обидно да го подозират като “русофоб”. Наистина, с нищо не е заслужил тази чест!

Завиделият на другите генерали в политиката Шивиков се оказа през годината победител  един съдебен процес за кокошкарски деяния. След което не просто бърза да се присъединява към русофилския ропот, а направо го надвиква, зовейки в лично качество народа на бунт срещу САЩ,  провъзгласявайки любовта си към Русия. 

По толкова откровен антагонистичен начин не се е изказвал нито един български генерал от времето на приемането на на България към НАТО през 2004 г. ( че и преди това в рамките на прехода от откровено, към прикрито съветофилство). Дори и Румен Радев опакова русофилията си чрез опит да се придържа към някаква форма на приличие по отношение на съюзниците ни.  

Да не говорим за генерал Борисов, който “само” зове да не дразним Путин, ухажва русофилските организации, бездейства срещу ексцесиите им и угажда на руското желание България да става още по-зависима от Русия в областта на газоподаването и ядрената енергетика. Но гарнира всичко това с твърдения за преданост към съюзническите си ангажименти. 

В това отношение Шивиков се изявява като Шариков, героят на Булгаков от “Кучешко сърце”. С тази разлика, че няма кой да го оперира от крайно агресивната форма на проруското му сърцебиене и заклеймяване на лошите американци. 

Изригването на Шивиков нямаше да е достойно за обобщение на събитията през 2018 г. в България, ако не ставаше за тенденция. Възходяща при това. Ако някой се съмнява, може да прочете с какъв възторг е посрещнато възванието му към народа да обича Русия и да мрази САЩ в един от водещите русофилски сайтове.  http://epicenter.bg/article/Gen–Shivikov-s-raztarsvasht-komentar-vav-Feysbuk–Da-slozhim-kray-na-mrakobesieto-na-SASht–/171742/2/0

Няма да е учудващо ако и неговият апел бъде поместен в официалния сайт на руското посолство, което благодари напук на всички русофили, които са му благодарили за провокативната елха, разделила още веднъж толкова успешно българите. Досега Москва го постигаше тази цел чрез Шпагин, Калашников и Решетников. Вече и Макаров се нареди в наказателния взвод за разстрел на българското национално единство. 

Бас държа, че Макаров ще бъде награден с най-високо българско отличие когато си изстреля патроните от мандата. Защото с мирни средства постигна поредното “кръвопускане” между българите, както повелява вековната московска тактика за постигане на стратегическата задача Българя да е разединена и слаба. Как да му откаже наградата София, след като това е желанието на Москва!

Онези, които казват, че не било важно руското послание с елхата, изпадат в причинно-следствена несъстоятелност с всяко ново събитие, произтекло от тази капка на московското лукавство. Тя преля чашата и газира новогодишното русофилско шампанско от рода на онова, което руските депутатите пиха в тяхната Дума в чест на изборната победа на Тръмп преди две години. 

Една зелена на вид и червена по съдържание кремълска провокация се превърна в най-ярка илюстрация на завършващата 2018 година. Тя започна с фанфарите на европредседателството, но завършва с вувузелите на еврофобията – в най-широкия смисъл на понятието, което включва отрицанието на евроатлантическата ни интеграция.

Нима за важността на един процес не е важен тъкмо неговият край? 

Това искаха да ни кажат от Москва и бяха разбрани правилно от всички по веригата: от редниците в маршируващата пета колона, до техните генерали. Този парад се командва от руския реваншизъм. С треторазрядна наглед дървена интрига т.н. Трети Рим постигна повече от предишното размахване на тоягата. 

Казано на българско-руски език: Честита нова гадина!