Гарелов се извини не само на Светослав Иванов

Харесва ми, че Иван Гарелов се извини на Светослав Иванов от БТВ за това, че в “Шоуто на Слави” го обяви за ром по произход. Правилно постъпи. Макар подобно извинение би трябвало, според мен, да се ограничава в частта, в която става дума за разпространяването на непроверената лъжа, а не да звучи на ръба на ужасеното дистанциране от вероятността колегата Иванов наистина да има нещо общо с ромската кръв. 

Една от поуките в тази кална история е, че с парцали не бива се общува, какво остава да им се доверява човек като достоверен източник на информация. Правил съм грешката да наруша това правило и резултатът беше заглавието “Иво Инджев: донасях на тато за Батето” – тази долнопробна вестникарска мръсотия се върти и днес като “достоверен цитат” за мое “признание”. Защото имах глупостта да откровенича пред този парцал ( имам предвид и автора на заглавието), че в БТА ни караха да издаваме бюлетин в един екземпляр по данни на западни медии за това какво пише в тях за семейството на Тодор Живков. 

Взимам повод да съобщя, че Гарелов се извини и на мен в зората на т.н. преход. Изпрати ми картичка за новата 1990 г. с кратък текст: ЧНГ, извинявай”!

Ако някой не знае или е забравил, става дума за факта, че в БНТ бях забранен преди 10 ноевмри 1989 г. заради факта, че поисках оставката на Тодор Живков като Председател на върховния съвет на НРБ ( нещо като президент). Направих това от трибуната на Конференция на Младата творческа интелигенция през април същата година в НДК. Доста някогашни младежи, присъствали на моето изказване, помнят този епизод. 

Забраната е била публично оповестена от самия Гарелов на летучка на редакция Международна информация – редакцията, на която преди гостувах в различни публицистични предавания, вкл. в “Панорама”, с коментари за положението в Близкия изток. “Кракът на Иво Инджев да не стъпи повече тук”, казал Гарелов пред подчинените си.

Никога не съм му натяквал. Приел съм ( без обратна поща ) извинението му и той го знае. Една от моите особености е, че не си общувам с хора, на които не искам ни меда, ни жилото. Вероятно знае и това. 

И все пак се питам дали в името на справедливостта е готов да потвърди това старо извинение и поводът за него? Ако го направи, това ще е добре и за двама ни: аз ще получа достоверно потвърждение, а той- уважение, дължимо на човек, способен на извинение.