Една улична епитафия на гроба на така нареченото българско общество

Главният проблем на така нареченото българското общество не са отделните му елементи и сегменти, като липсата на справедливост, бедността, демографската деградация и дори сборът от тях, а е самият факт, че е “така наречено”. А имаше такова нещо като българско общество през 90-те години на миналия век!

При цялото си несъвършенство и наивитет, гражданското ни общество съществуваше и беше чувствително спрямо рецидивите на близкото минало. И не става дума за някаква идеализация на онова десетилетие, което съвсем не беше идеално с бурния си политически климат. Но беше много по-реално, отговарящо на нагласите и на различните слоеве от населението. Много от днешните безобразия , плод на прозрачния сговор на популисткото състезание между власт и опозиция нямаше да минат през през 90-те години без остра обществена реакция. Заради принципи, а не заради конкретно настъпен мазол на отделна професионална гилдия.

Контурите на плурализма до такава степен са се размили в наше време под триенето на все по-гладките камъни на двуполюсния модел, че брашното, мелено от тях, служи за лепило между водещите по рейтинг партии и за запушване на усти, вместо от него да бъде омесена общонационалната пита на втасалата неотдавна българска демокрация. Примерите как тези партии си напасват позициите и дебнат какво да откраднат една от друга за целите на своя рейтинг са многобройни и видими за всички.

Принципите вече откровено са загърбени. Левите станаха консерватори, а национал популистите дават тон за маршова песен в лагерите на консервативните левичари и десните борци срещу либерализма.  

Авторът на тези редове се опитваше години наред да обръща внимание върху факта, че в това мътно блато шараните у нас стават плячка на хищната руска пропагандна щука. Но трябваше тя да се развихри в Крим през 2014 г. , за да стане ясно на целия свят, а след това и на мнозина у нас, че имперският орел и кремълската щука действат заедно срещу българския рак, който отстъпи от основни демократични принципи. Доколкото моя милост успява да регистрира, някои партии, пострадали от липсата на обединителен ориентир, какъвто е заплахата от всепроникващата атака на орела и щуката, дават признаци на осъзнаване. Но дали не е късно и прекалено плахо? 

Лицето на русофилщината през последните десетина години така се беше престарало в мобилизирането на русофилския вот, че се наложи самата Москва да го усмирява. Изпрати му юмрук в лицето, нанесен от едно непознато преди на публиката лице, оказало се по-голям путинист от самия Сидеров ( а ние си мислехме, че това не е възможно). Така Сидеров се оказа в беда. Обещаваше Русия да ни спасява от еврегейското иго, а тя не можа или не пожела да го спаси от някакъв си български съд. Той му лепна присъда за нахлуването в НАТФИЗ в края на същата тази 2015 г., през която атакистът достигна апогея на проруската истерия, кълнейки се ( на 6 април същата година от екрана на своята телевизия “Алфа”), че през май категорично ще има война между САЩ и Русия, в която българите трябва да застанат на страната на Русия. 

“Ченгесарите от ЦРУ обикалят и посочват в кой хотел ще бъдат настанени НАТО-вски войски, които ще бъдат пратени да убиват наши братя (бел.ред.- руснаци) на бойното поле на Украйна. Това ще стане през месец май. Информацията ми е сигурна, тя е надеждна и времето ще покаже, че съм прав”, предвеща Сидеров.

“Това как се нарича – мобилизация, военно положение. Аз друга дума не мога да намеря”, заяви Сидеров.

Според него вече било повече от ясно, че се очаква истинска война”, кълнеше се той. https://offnews.bg/politika/siderov-prez-maj-zapochva-vojnata-mezhdu-sasht-i-rusia-486231.html

В цитираното по горе предаване Сидеров обясняваше също колко нищожно било значението на европейските фондове за България, докато Русия ни предлагала ( ей, така – както предлагаше на Янукович в Украйна, за да се откаже от евроинтеграцията на страната, което положи началото на протестите в Киев в края на 2013 г.) цели 15 милиарда евро.

Как трябваше обществото, ако имаше такова, да постъпи с такъв лъжепророк, опроверган с времето? Много ясно, трябваше да го забрави, но само при едно условие: ако изобщо имаше такова нещо като българско общество, способно да запамети за повече от ден-два два лъжите на лъжепророците.

Но как да се случи това, след като медиите отказват да опресняват тази памет? Напротив, те му помагат да замита следите от лъжите си.Той им е супер интересен, направо “вкусен”, казано на жаргона на консуматорските медии. Ето защо и днес лъжепророкът за хиляден път беше на екрана на телевизия с масова аудитория ( понеже му е малко да си има собствена, на което от БСП му завидяха и сега го копират и в това отношение). 

И какво да чуем от Сидеров днес? Загрижил се е, че не е европейско да има висок праг за европейските избори – същите, чието начало миналият път ознаменува с верноподаническо откриване на предизборната си кампания в Москва. Направо е станал борец за повече Европа в рамките на българската демокрация, която той така яростно се опитваше да русифицира цяло десетилетие. 

Ерозията на паметта доведе до корозия ма “матр’яла” ( по Бойко Борисов), употребяван за предизборните конструкции от инженерите на обществената апатия. Изразът “лява ръка, десен джоб” се превърна от метафора в буквален похват за прехвърляне на активи и пасиви в политиката. Ето защо на една софийска сграда някой е напсувал всички ( на снимката, с извинение за това “откровение”). Което звучи като епитафия на гроба на така нареченото българско общество и като апотеоз на безмозъчния индивидуализъм – такъв, до какъвто популистите много искаха да ни докарат в замяна на либералното “аз”.