Що е то ГОРОДОК и защо има почва у нас

Отговорът на загадката в заглавието се намира в края на текста, ако имате търпение да го прочетете. 

Въоръжих се с търпение да видя и да чуя какво ще каже днес в сутрешното предаване на БНТ заместник – председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев – но не по така наречените актуални теми, а по някои, които са злобовековни за България. Защото Велчев е съпредседател на Групата за приятелство Русия – България в Народното събрание заедно с Антон Кутев от БСП и е постоянно присъствие на русофилското сборище край бившия язовир “Георги Димитров”, което цели да демонстрира пълноводене по акъла на Москва.

На Велчев журналистите не задават въпроси в качеството му на знаменосец на любовта към Русия в самата управляваща партия. Дали той се срамува или е дал да се разбере, че не обича да го настъпват по този мазол? Или действа отработената още времето на писателя Георги Марков автоцензура ( която той е описал по неповторим начин в своите “Задочни репортажи от България”)? 

Понеже не го питат, Велчев реши да (по)каже нещичко по въпроса. Най-напред без да иска, но от сърце. Взе инициативата, когато му вдигнаха топката да я забие в полето на главния опонент Румен Радев. Припомни от екрана на президента, че вече не е генерал. За илюстрация даде пример със себе си. Аз също съм живял в городок, спомена той военното си минало. 

“Городок” ? Дали днешните българи, които не са живели в “городок” или изобщо в СССР, че дори и съветската колония НРБ, знаят какво е това? Велчев обясни, че в затворената казармена йерархична система командирът решава всичко, “дори и назначаването на продавачката в лавката”. Стана ясно какво иска да каже на президента Радев. Но затова ли използва “городок” – за да се разберат двамата от една дума?

Съветският вирус, с който човек не се бори в себе си, след като се е помирил с мисълта за него като легитимна част от собствената имунна система, винаги избива. Такъв човек явно мисли на съветски език и не му минава през ум да преведе термина като военно градче или поне да го обясни, па макар и на руско-български, употребяван от много бивши и настоящи военни у нас. 

Изведнъж Велчев, пак без да го питат, спомена Путин (почти) в негативен контекст. Зададе риторичен въпрос от екрана на Румен Радев какъв иска да бъде в случай, че се смени системата, за което Радев загатна в своята реч по повод две години като президент.  Като Ердоган и Путин ли иска да е Радев? – попита Велчев, без да каже кое е общото между двамата евразийски владетели, управляващи една наистина друга, автократична система. 

О, небеса, в които се реят мислите на приятелите на Русия! Дали е случайно това споменаване на онзи, който следи всичко у нас от високо? Не се случва всеки ден, да не кажа , че е изобщо не се е случвало, толкова виден радетел за дружбата с Русия да споменава името Путиново в светлина, различна от обичайната сервилност към властелина в Москва. Или може би Велчев е искал да каже, че Радев не бива да си въобразява да се сравнява с толкова велики хора?

Питам, защото напоследък станаха някои малки чудеса в това отношение. Ще да са извадени от предизборната торба , но все пак…

Прокуратурата, още преди да повдигне обвинение за криминално престъпление на емблематичната за руското влияние у нас Елена Йончева, погна яростния русофил Николай Банев, смятан за един от най-богатите хора в България. Не се чуха никакви възражения от руска страна, но за изненада на всички прокуратурата пожела да се разчуе, че Банев е правил опити да създаде по телефона (още един) проруски политически проект в България. 

Няма съмнение, че един милиардер може с протекцията на Кремъл да създаде в  България цяла партия и само по телефона. Но да бъде изобличен от българската прокуратура е друг въпрос – тя можеше да си затвори очите, както цялата държава прави в това отношение от много години насам. Нима всички отговорни фактори в държавата не са използвали за такива цели превръзката пред очите на Темида години наред спрямо руския милиардер Сергей Адониев, получил с измама български паспорт? А след като най-сетне е бил изобличен от “партньорски служби” пак същата наша държава крие близо половин година факта, че се е наложило да му бъде отнет престъпно придобитото българско гражданство, за което научихме от една партньорска медия, завърнала се в българското публично пространство, за да запълва подобни кухини. 

Да припомня в скоби, че основната причина за прогонването на руски шпиони на дипломатическо прикритие от България през пролетта на 2001 г. беше именно дейността им по създаване на проруски политически проект. После отмъстителният Кремъл задейства цялата си агентура в България срещу  Иван Костов, дръзнал да посегне на разобличените руски диверсанти с дипломатически паспорти ( както той ми заяви в интервю за книгата “Течна дружба”). 

През 2005 г. , надувайки промосковски вувузели, в новата благодатна за целта монархсоциалистическа среда на парламентарния терен у нас нахлу “Атака”. Проектът все пак беше осъществен и заработи на пълни обороти.  

Звездата на “Атака” междувременно се амортизира като зъбно колело, пострадало от триенето в конфликта със собствените си обещания, попадайки в мелницата на властта. На смяна обаче дойде проектът “Воля”, а в Москва вече канят на престижни попски вечеринки именно лидерът на аптекарско-бензиновия проект ( не може да се отрече на Кремъл иновативността в износа на своя политически инженеринг върху екзотични платформи). Доменните пещи на руската ковачница на проекти в България не търпят прекъсване на производствения процес.

Описаната по-горе съвсем кратко схема на московската намеса в българската политика със сигурност е известна до най-малките подробности на онези, които имат цялата власт в ръцете си. И в краката си, за да наритат, когото трябва, ако имаха такова желание. Но вместо това пускат двусмислени сигнали. 

От една страна нашите управници казват на Вашингтон “ние избираме да летим с вашите изтребители”, а от друга не просто намигат на Москва, а направо с просълзени очи се молят за успеха на руските енергийни проекти, в които на България се отрежда ролята на мулето наркотрафикант на руско влияние към Европа и в самата България. На този хермафродит му казват “баланс”. Властта ни се държи като въжеиграч, който ходи по въжето, опънато между “Тръмп тауър” и Кремъл. Докато не падне. 

Падането е неизбежно, но въпросът е кога ще се случи и кой ще се докопа до ролята на пореден балансьор, опитващ се да изтъргува съветския баласт срещу затваряне на очите на публиката от западната страна на световния цирк. И БСП са способни на всякаква мимикрия в името на властта . Това е още един показател, по който си прилича с ГЕРБ като две капки руска водка.

Ако някой не вярва в тази еднаквост, да се върне към началото на този текст и към обстоятелството, че в най-висшата институция в нашата парламентарна република двете партии са си поделили водачеството на най-голямата група за приятелство с чужда държава в този парламент, пълна с конкуриращи се приятели на Русия от двете водещи парламентарни групи.  На символично ниво тя взима пример от договора между Сталин и Хитлер от август 1939 г., който отлага войната между дебнещите се взаимно лакомници, но не я предотвратява. 

И президентът Радев щял да ми прави тепърва “Единение”, както се нарича онази инициатива ( от кого ли е подсказана?) на русофилстващи общественици, прототип на загатнатия от него нов политически проект, на който той вече домакинства! 

Това единение, г-н президент, отдавна съществува. Няма ли да е по-лесно да Ви поканят да оглавите направо групата за приятелство с Русия, в която така миролюбиво съжителстват и се (съ)единяват двете най-големи партии? Та те са претворили в дела девиза над главния вход на НС “Съединението прави силата” . Заедно излъчват сигнал за преклонение пред държавата, в която силата е главното божество, което никога не е слизала от пиедестала на всенародното обожание. Същата държава, която не само най-яростно се обяви срещу Съединението на България през септември 1885 г., но и се опита да го задуши, включително чрез подстрекаване на османските въоръжени сили да си върнат владичеството над непослушните българи на Юг от Балкана, а когото това не се случи, Северната сила скъса дипломатическите си отношения с България. 

С такива “приятели” нищо чудно, че си патим и без врагове, каквито търсим навън, докато те се (съ)единяват тук под носа ни.

Г-н президент, в случай, че оглавите разработената вече схема на единението между БСП и ГЕРБ за приятелство, автоматично ще се реши въпросът за вакантния пост на председателя. Той Ви се полага по право, което самият Решетников прозря. Бойко Борисов после си призна, че е отстъпил доброволно пред това прозрение в името на плурализма и демокрацията – такава, каквато е характерна за всеки городок.  

Ето ви е идея, бликнала от недрата на шлифования “симбиоз” ( по Станишев) между т.н. леви и уж десни, които маршируват единно под руската команда “леви, десни”. Вместо да прибягвате до клишето “единение”, използвайте ГОРОДОК.

Гражданско Обединение с Русия за Обновяване на Демокрацията – ОК. 

Това ОК е за баланс. Може да се нарече бартер в партер, троянски кон за курица (каквато България не е за Русия). Нещо като размяна на разрешението за сдобиване с няколко Ф-16 срещу укрепването на вечната дружба с Русия с нови и нови руски енергийно-политически проекти на многократно по-голяма стойност от американските летящи “курици”.

 

Ето илюстрация от птичи поглед на Городок 17 от открит тип, на 41 клм. от Москва, където е разположено голямо военно предприятие № 67978, което по руски източници хората наричат “лента” ( точно както нашите папагали възприеха от руски език напоследък  тази дума като синоним за думата филм). “Градче” с размерите на софийски жилищен комплекс, заснето вероятно с рекламна цел за целите на набирането на работна ръка. 

 

 

 

 

 

Как изглежда един “городок” от закрит тип и далеч от столицата в свръхмилитаризираната и параноична на тема военна тайна държава ( втора в света по ръст на разходите за военни цели след Израел), това не е известно на уж всезнаещия Гугъл.

 

 

 

Городо́к-17 (Вое́нный городо́к № 17) — открытый военный городок, расположенный в 41 км к западу от центра Москвы и в 27 км от МКАД, в Одинцовском районе Московской области. Находится в 1 км от Можайского шоссе и в 1,3 км от платформы Малые Вязёмы Смоленского направления Московской железной дороги.

С 2001 года является микрорайоном посёлка городского типа Большие Вязёмы с установленной адресацией «улица Городок-17».

В городке расквартирована в/ч 67978 — крупное предприятие министерства обороны, в народе также именуемое «Плёнкой».