Какви ги върши на 1 февруари президентът Румен Радев, пита основателно колегата Христо Христов.https://tribune.bg/bg/mneniq/kakvi-gi-varshi-prezidentat-rumen-radev-na-1-fevruari/
Отговарям, но не като контратеза, а на базата на актуална информация. Отговорът четете в края на текста.
Година след година на датата, когато е редно българският президент ( Румен Радев ) да почете жертвите на комунистическия терор, спонсориран с танкове, артилерия и прочее съветски дарения за целите на българското “освобождение”, той наистина се оказва в чужбина. “Най-случайно”, но повтарящо се като рецидив.
Това говори за умисъл.
Бихме могли да направим паралел с удобното отсъствие от България на княз Фердинад Сакскобургготски, когато по руска заръка в София убиват Стефан Стамболов. Дали ще сбъркаме с тази аналогия?
Да продължа с въпросите.
Какво се случва, когато Румен Радев се завърне – я от Брюксел, я от Лисабон, където на 1 февруари маркира присъствие по начин, дразнещ онези, които питат защо той не е в София по същото време?
Румен Радев умишлено въвлича с мълчанието си по казуса своите критици. Кара ги да затъват в блатото. Колкото по-дълбоко нагазват, толкова повече ще ги натика в тинята, когато блесне с добре режисирания номер, който са му подготвили да изиграе.
Затегнете коланите за турбулентната истина на борда на Румен Радев.
Завръщайки се от чужбина, Румен Радев всъщност е посещавал на следващия ден по възможно най- незабележимия начин монумента в София, на който са изписани имената на разстреляните от т.н. народен съд българи. Слага и цветя. Камера документира факта. Дали е било само веднъж, колкото да послужи на замисъла на операцията?
Има свидетели.
Защо Румен Радев прави това толкова незабележимо ( макар и все пак не за всички, както разбирате в този момент)? От едната скромност ли? Или от притеснение да не му се карат от Москва?
Защо главата на държавата не натрие носовете на онези у нас, които я обвиняват, че си затваря очите за жертвите на комунистическия терор? Да не би президентът Радев да е някакъв благороден монах по душа, който ужасно много държи неговото благоволение да не се се демонстрира?
Точно обратното е. Кукловодите на Радев, планирайки няколко хода напред, го въоръжават с убийствен по своята пропагандна стойност доказателствен материал спрямо всички, които ще се окажат лъжци в един момент. Той ще настъпи, когато бъде обявен новият политически проект с подкрепата на президента Радев. Заявката е да се казва “Единение”, т.е. нещо, което трябва да убеди не само зарибените и без това леви русолюбци, но и да прикотка скептичните спрямо разединителя на нацията набедени “русофоби” да го подкрепят. https://ivo.bg/2018/09/29/продавачът-на-индулгенции-румен-раде/
Срещу подобен проект, когато той напусне ембрионалния си стадий на досегашното му легитимиране в кабинета на президента, ще възразят най-вече онези, които питат защо Радев разединява българите и е на страната на част от българските граждани, свързани с Русия и съветския терор. Видно е досега от отсъствието на Радев от поклонението на 1 февруари на скромния паметник в София с миниатюрния параклис до него ( за любознателните медии, които за нищо на света не биха се позовали на тази публикация в ivo.bg, подсказвам: в параклиса има живо доказателство).
В момент, изчислен от онези, които калкулираха успешно шансовете на Радев да стане президент, водещите му офицеры ще извадят на масата на публичността кадрите от с Радев и цветята му ( “кадрите решават всичко”, според Сталин). Канят се да докажат, че техният питомец е почитал жертвите на комунистическия терор като някакъв самотен богатир на полето националното единение. Сам и величествен срещу клеветниците…
За всички журналисти с достъп до Румен Радев има много прост изход от положението. В случай, че им е забранено да се позовават на информацията в в ivo.bg могат просто да попитат него или длъжните да отговарят ва журналистически въпроси негови сътрудници: полагал ли е държавният глава цветя на паметника на жертвите на комунизма в София и защо държи това да остане тайна.
ПРезидентинът си показа козината на следващия ден, пропагандирайки в полза на все още венецуелския пРезидент Николай Мъдуров. А щеше да е къде по-лесно да го обяви за български гражданин заради роднинската му връзка с депутата от БСП Ташко Мъдурков.
https://youtu.be/93_uBxGIXKk
Нямат край изцепките на пРЕЗИДЕНТ-радев,слушка той-ДЕСИ и компания,да не обиди корни и партия-любимка,пътува по-света и У нас,кеф ти РАССИЯ-кеф ти Португалия, а бе социален президент се оказа той-мисли за бедните народи,за страдащите от запада и САЩ,да го запомнят като страдалец.Мисли за ДЕСИ и тя СВЯТ да види, но за този НАРОД-българския хич го няма,виж да свежда глава пред велика РАССИЯ, дава пример,там е най-велик,ашкосум-другарю радев.
Когато панталоните са тесни-мадуро не може да е отляво и отдясно едновременно. Народна мъдрост.
Р.Р. Президента на Бъголария.
пРЕЗИДЕНТ ФЪРЧИЛКОВ както и да се върти по всички азимути и кофа с вазелин няма да МУ стигне. Сещате се за какво, без никакво извинение, за дебелият намек. Това с цветята тет а тет с празнотата е идея-многоходовка на водещото го от бг страна, ченге-петоколонник ивА христАвА.
С вид, излъчване и акъл на парижки кочияш на каретата от средата на 19-ият век. Толкова си могат. Едно голямо НИЩО.
Напомняне по делата водени от жеков и тодоров срещу Стопанина на БЛОГА НИ в Софийския Районен Съд-Наказателно отделение, бул. Скобелев 23
тодоров: НЧХД № 3556/2018 г. – 116 състав – съдия Ева Пелова- Трифонова, съд. заседание – на 13.02.2019 10:30 ч.– очаквана зала № 31
жеков: НЧХД № 6989/2018 г. – 133 състав – съдия Цветелина Михайлова съд. заседание – на 21.03.2018 г. от 14:30 – очаквана зала № 28
Който има желание и най-вече физическа възможност нека подкрепи Иво на място с присъствие. Аз съм осигурил сестра ми.
Да припомня, че чудесната инициатива на съблогаря Роберт Алтънов е актуална. Иде реч който има възможност да закупи книгата “Измамата Сан Стефано” простирайки се според чергата си и да я подари на обществена библиотека или читалище. Само истината ни прави свободни.
Да не забравяме и https://ivo.bg/подкрепи-блога/
https://ivo.bg/wp-content/uploads/2019/01/FC0DAA98-0E90-4FA4-BD89-D097E2911A45.jpeg
Блестящ коментар!
Перфектен анализ доказващ нивото на АВТОРА!! Сигурен съм, че предсказанието му ЩЕ СЕ СБЪДНЕ!!!
Не разбрах, през 2019 г РРадев почете ли жертвите на комунизма?
Към висок:
Не искам да давам жокери на Радевите кукловоди, които да се опитат да установят колко и откъде знам.
Написал съм достатъчно като за медиите да проверят, ако не ми вярват: Радев е поднасял цветя на паметника на жертвите на комунизма, но след официалната церемония на 1 февруари. Колко пъти и кога точно, това е допълнителен въпрос.
Снимал се е. Да добавя още малко: имало е дори и гвардеец на пост като за снимката.
Но Радев мълчи. Не отговаря на упреците, че не уважава паметта на тези жертви. Целта му е да извади доказателството за обратното в момент, когато ще му е нужно да защити названието на инициативата “единение” – в каквото и да прерасне тя.
Не си правя големи илюзии за “любопитството” на медиите. Дори и приятелски настроените сред тях ужасно ревнуват да не би да ме изкарат “велик”, ако ме цитират. Отнася се и до други мои твърднения, които са много лесни за потвърждение. Например за написаното от мен по наистина достоверен източник твърдение за случката в кабинета на президента Стоянов, където Георги Първанов е бил навикан от германския депутат социалдемократ Гернорт Ерлер със заплахата, че ако БСП не оттегли подкрепата си за Милошевич, ГСДП ще оттегли финансовата си субсидия за БСП. Петър Стоянов дори се опитал да защити горкия Първанов, че не му е лесно с тази партия…
Така се преобръща мнението на Първанов и БСП за членството на България в НАТО – заради едни пари от Германия, а не заради някакъв соцкатарзис. Колко му е някой журналист да попита ( не Първанов, той няма да си признае) Петър Стоянов. Само че въпросът ще трябва да се основава на източника на твърдението, а това е непоносимо за моите мили колеги…Не знам дали Стоянов би потвърдил, но не вярвам да отрече категорично. Той знае, че аз знам. И знае откъде знам.
Ох, благодаря г-н Инджев, не бе нужно да ми отговаряте конкретно. Въпроса ми бе към публиката… да се замислят хората. Написаното от вас го знам, вече редовно чета този блог. Жив и здрав да сте, лек ден.
Относно президента ни… днес пак сложих пред името ме един нецензурен епитет…. като навремето наричахме Бареков. Лика-прилика са си!
Поздрави, г-н Инджев. Брилянтна статия! Но, за съжаление, и Петър Стоянов не излезе чист човек. А гоце си е направо за съд! Иван Костов трябваше да го съди, но с тази негова мекушавост. С такива боклуци трябва да се действа твърдо! Благодаря за вниманието!