“Кучетата”, както ни нарекохте, не “лаят” напразно срещу вашите исторически манипулации, тов. Макаров

Съпротивата срещу съзнателното изкривяване на историята на руско-българските отношения не е така безсмислена, както се опитват да внушават самите русофили у нас с техните твърдения за масови проруски настроения в България. Предишният посланик на Русия в България Юрий Исаков наричаше с имперска надменност “маргинали” българите, които отказват да склонят глава пред съветската “сабя”, символично издигната над главите ни в центъра на София на върха на Монумента на окупационната червена армия МОЧА.

Миналата седмица колегата му, посланик Анатолий Макаров , доразви този “дипломатически” изказ, определяйки отказващите да се покръстят в русофилството българи като “кучета”, които си лаят, докато русофилския керван си върви.

В текста на Георги Чунчуков ( самият той бивш русофил, доказващ с личния си опит колко важно е да се знае истината), който можете да прочетете, се доказва, че “кучетата” съвсем не “лаят” напразно срещу руския керван, натоварен с лъжи и измами.

Москва и нейните слуги у нас внимателно следят съпротивата на българите в резултат на която  на българските политици, включително на откровено русофилстващия президент Румен Радев, се наложи да отдават дължимото на други страни и народи, участвали в Руско-турската война от 1877-1878 г. Най – яркото доказателство, че тази малка промяна е уцелила в десетката Кремъл, се видя от истеричното поведения на полковника от КГБ Гундяев, който беше изпроводен от Путин в София на самия 3 март миналата година да се кара невъздържано от позицията на руски патриарх на българския президент Радев именно заради това, че си е позволил да спомене заслугите на украинци, финландци, румънци, литовци и т.н. за българската свобода.

Друг пример за принудителна корекция на любима манипулация на поколения руски наместници в България, според която за свободата на България били загинали повече руснаци, отколкото е имало изобщо в армията им на Балканите, беше фактът,че паметната плоча с издълбана върху нея лъжа за 200 000 загинали руснаци тихомълком беше свалена от входа на патриаршеския храм в сърцето на българската столица. Щяха ли сами да се “сетят” да престанат да спекулират със завишаването в пъти на пролятата руската кръв, с което ни натякват и изискват нови и нови жестове на благодарност близо век и половина по-късно, ( сякаш междувременно съветска Русия не се превърна в колонизатор и унищожител на България като независима държава) ако не ги бяхме “подсещали”?

 

Факт е, че българските политици, като Георги Първанов, който редовно лъжеше за онези 200 000 загинали заради нас руснаци в своите речи, се отказаха от употребата на този абсурд. Също така тихомълком и без коментар, както на църковните началници им се наложи да демонтират лъжливата плоча от входа на храма, чиято снимка като доказателство се съхрани в и чрез ivo.bg.

 

 

 

 

 

 

 

Ето какво още е забелязал в този смисъл Георги Чунчуков като резултат от противопоставянето на руските манипулации, изградени върху лъжите за ролята на Русия в българската история.

 

Невероятно, но факт: русофили развенчават мит,

създаден от тях самите

 

“През 2006г. на нос Калиакра бе построен огромен паметник на адмирал Ушаков, представящ го в цял ръст. Пет години по-късно около него бе изградена арка с надпис върху нея „СЛАВА НА ЧЕРНОМОРСКИЯ ФЛОТ НА РУСИЯ, СРАЖАВАЛ СЕ ЗА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА И СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ“.

 

 

 

 

 

 

 

Този надпис над паметника даде основание на инициаторите да го назоват с гръмкото наименование Архитектурно-мемориален комплекс на руската военноморска слава „Св.адмирал Фьодор Ушаков“. (Вж. снимката от откриването му на 24.09.2011г. и статията ми „Невежество или родоотстъпничество“, публикувана в блога на Иво Инджев (ivo.bg) под наслов „Паметниците на нашата безпаметност“ с дата 20.10.2011г.). https://ivo.bg/2011/10/20/паметниците-на-нашата-безпаметност/

 

 

 

 

 

 

В началото на септември миналата година при обиколка на северното ни Черноморие с приятели, живеещи в чужбина, реших да им покажа поредното „творение“, плод на руско-българската обич и приятелство. Голяма беше изненадата ни, когато видяхме, че върху арката няма никакъв текст. (Вж. снимката, Google: “паметник на адмирал Ушаков“, дата 10.08.2013г.). Очевадно беше, че е премахнат.

 

 

Кога, от кого и защо – може да се разсъждава? На въпроса „кога?“ отговорът е в информацията по-горе: между датите 20.10.2011 и 10.08.2013г. (или по-предна дата от 10.08.2013г., ако в интернет се намери снимка с такава по-ранна датировка). По втория въпрос „от кого?“, кой има интерес е ясно едно: не е възможно надписът да се самозаличи от атмосферно влияние за по-малко от две години (20.10.2011 – 10.08.2013г.), без да остане и най-малка следа.

 

Както и друго: не е премахнат и от противниците на скандалния му текст, защото ако беше така, още същия ден щеше да бъде възстановен от съчинителите му (примери има достатъчно!). Единственият възможен и логичен отговор на въпроса „от кого?“ остава да е: от създателите му русофили! А „защо?“ да са те – е третият въпрос? Какъв им е интересът? Отговорът се крие в техния несполучлив и нескопосан опит да наложат един мит, който е в крещящо противоречие с документално установените исторически факти – мит, съшит с бели конци. И това бе подробно обосновано в статията „Невежество или родоотстъпничество“.

 

Така инициаторите русофили според българската поговорка вместо да изпишат вежди, извадиха очи. Извадиха си и поука от „мероприятието“. Тя е в съзвучие с отговора на руския посланик Анатолий Макаров на въпрос на българина Ивайло Дуков (ИД). (Вж. Част I от отговорите на въпросите към посланик Анатолий Макаров(АМ) по случай Деня на дипломата, 10 февруари). Ще приведа въпроса и отговора. ИД: „ Г-н посланик, в РФ някой обръща ли внимание на всевъзможните декларации, мнения, изказвания от България спрямо РФ и нейните политики?“ АМ: „ Разбира се, че думите не минават незабелязано и от тях до голяма степен зависи нагласата на ръководството на страната ни към развитие на руско-българския диалог.“

 

В заключение искам да добавя, че като ученик в прогимназията на село, където има два паметника и два масови гроба от Руско-турската война през 1877-1878г., при поредно честване на 3-ти март съм рецитирал стихотворението „Здравствуйте, братушки!“ Как стана така, че през 73– годишния ми живот от русофил в детството си се промених в „русофоб“ – според квалификацията на русофилите ? Отговорът на този въпрос е: метаморфозата ми се дължи на примери като този – предмет на текста по-горе. А те са много! И в наше време стават все повече. А тази тенденция не привлича, наопаки – отблъсква нормално мислещите родолюбиви българи.

Агресивната руска политика, грубо изопачаваща и фалшифицираща векове наред и дори в наши дни българската история в полза на Москва, кара все повече българи да прогледнат. И аз прогледнах подобно на народния поет Иван Вазов, който пет години преди смъртта си захвърля в своите стихове, посветени на руските войски агресори срещу България в Добруджа през 1916г., русофилските си заблуди и въобще измамата русофилство, ,,отровила“ съзнанието на поколения българи.

Георги Чунчуков,

бивш русофил и настоящ „русофоб“