Жуковмарш премина тази година в София по-безславно от всякога

 

 

 

 

 

 

 

Празникът на съветското поробване на България от окупационната Червена армия се състоя в София ден по-рано отколкото в самата Русия този преименуван в Ден на отечеството съветски поклон към болшевизирането на руската армия. Както се казва, тук съветофилщината отново преизпълни плана.

Откакто България е окупирана ритуалът с поднасянето на цветя става  на централното място на съветския резерват в центъра на София, резервирано за поклонения пред култа към съветската окупация, какъвто е Монументът на окупационната червена армия МОЧА . Ако някой е забравил, да припомня: по време на съветския колониализъм покорните туземни власти местеха по тъмна доба цветята на българите, поднесени на паметника на Левски на 19 февраури, да да придадат допълнителна цветна “плътност” на почестите за окупаторите. 

Поднасянето на венци и цветя, понякога в съпровод на съветски маршове и огньове, много по-големи от факлите на други маршируващи по улиците на София, през последните години се е превърнало е Жуковмарш. Но срещу него не възразява никой – с малки персонални изключения. 

Тази утвърдена в съветски времена традиция напомня за съветския фашизъм спрямо българите, паднали на колене пред настъпващите колонизатори, но смазани от тях безмилостно, превръщайки България в съветски концлагер с български надзиратели ( точно както в “райха” най-верните надзиратели в бараките в лагерите на смъртта са били “капо” , т.е. сънародници на жертвите от еврейски, полски, чешки и прочее произход ).  

Напомнят ни как сме били прегазени от Червената армия без един изстрел на съпротива, поради което сме длъжни да скланяме безропотно глава пред съветско-руската сабя и в наши дни.  “Пробват ни” дали случайно не сме надигнали глава.  И установяват за пореден път, че не сме. Приемаме безропотно, че сме били освободени, а не окупирани без да дадем повод за това по безпрецедентен начин през онази война, през която София и Москва са поддържали пълни дипломатически отношения, а царството отказва да прати войски на Източния фронт – голямо изключение сред останалите, окупирани по-късно след съпротива и кръвопролитни сражения с Червената армия държави в Източна и Централна Европа.  

Изключението има и днешни измерения: повечето бивши съветски колонии в Европа, че и в Азия, премахнаха съветската монументална окупационна символика от централните части на своите столици и градове. Това се случи в трите балтийски държави, в Полша, в Унгария, в Украйна и т.н. България и в това отношение е изключение, което московците се опитват да сравняват със статуквото на съхраняваната монументална памет  за войната в Австрия и Германия , т.е. в техните земи, прогизнали от червеноармейска кръв. Нищо общо с погълнатата и съветизирана брутално България, която не е погубила нито един червеноармеец, но пък  беше превърната в най – покорния съветски васал. 

Защо наричам саркастично съветските демонстрации у нас Жуковмарш е ясно на всеки, който може да “прозре” що за военен триумф е завладяването на България от Съветския съюз, който не допуска България сред победителите на командвания от Жуков парад на Червения площад през лятото на 1945 г. въпреки десетките хиляди български жертви, дадени под знамената на Червената армия срещу Германия в последната фаза  на Втората световна война.  

Този път Жуковмарш мина без оръдейни залпове. https://faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/karakachanov-da-vnimava-s-topovnite-salyuti-rusiya-praznuva-dnes-denya-na-zashtitnika-na-otechestvoto

Сталин заповядва в Подмосковието батареите да гърмят в знак на радост при “превземането” на всеки голям български град през септември 1944 г. , когато колоните на съветските окупатори маршируват като на парад навсякъде благодарение на заповедта на българското правителство армията да не оказва съпротива ( както е оказала при руската агресия през 1916 г.). Миналата година залпове бяха произведени и в София точно по време на церемонията по унижаването на България пред МОЧА на същия съветски празник на тяхното си отечество. Военният министър Каракачанов и главнокомандващият (му) Румен Радев не можаха да се уточнят кой точно е разпоредил тази отцеубийствена канонода. Излъгаха, че била “случайна”. Просто съвпаднала с посещението на сръбския президент Александър Вучич ( голям фен на Путин ). При това е съвпаднала така чудодейно, че канонадата и пушилката се случи именно по време на церемонията пред МОЧА. ( на снимката от миналата година).

 

 

 

 

 

 

Поклонението пред МОЧА и тази година не е новина. Все едно “куче ухапа човек” .Обратното щеше да бъде новост. То  е старина, част от съветския пропаганден Новичок, чрез който проверяват дали сме все така приспани от отровата на руската пропаганда. 

Следват обаче въпросите с днешна дата. 

Защо безцеремонната церемония се състоя днес, след като по русифицирания съветски календар същинската дата би трябвало да е днес на 23 февруари. Защо участниците в съветския ритуал избързаха с един ден? Да не би постколониалните ни началници да се притесняват от ответна реакция на българите и да се подсигуряват срещу такава вероятност с цел да ги финтират ден по- рано ( точно както тяхната Шаренкова изчисти МОЧА в нощта на 21 юни 2011 г. след като беше разкрасен от композицията “В крак с времето”. https://ivo.bg/2011/06/21/върнаха-сивотата-на-съветския-паметн/

 

Преименуването на РККА ( Рабо́че-Крестья́нская Кра́сная Армия) на Съветска армия се състояло не случайно на тази дата през февруари 1946 г. Една от трите фактологическите лъжи, гравирани със златни букви на МОЧА, е твърдението, че  “съветската армия”  е “освободила” България през 1944 г. Макар и тя да е “най-невинната” в сравнение с монументалната измама в твърдението, че ставало дума за освобождение и за благодарност от името на българския народ за него.

Но да се върна на въпросите с още едно наблюдение. Защо нито от представителните лица на българската съветофилщина не присъстваше този път на церемонията на колениченето пред окупационната освободителност в центъра на столицата ни, а край руския посланик се мъдреше само постоянното присъствие на нахиления палестински посланик  Ахмад Мазбух  ( закотвен тук от незапомнени времена и несменяем, за да бъде превърнат в доайен на дипломатическия корпус)?

 

 

 

 

 

 

 

Партийните централи на БСП и “Атака”, които се съревновават по сервилност пред Кремъл, регистрират участието си само с надписани от тях венци в подножието на съветския агресор. Но нито едно от разпознаваемите лица на тези любими на Москва партии не се яви на мястото на престъплението този път. Според сайта Faktor.bg, който цитира свои източници от “Позитано”, партийците са получили инструктаж да не дават повод да се говори, че не ходят на работа в парламента  а се кланят на окупатори в същото време. Което предизвиква още въпроси.

Тълкува ли се поклонението пред МОЧА като работа, т.е. като усилие, за което се плаща?

Съгласувано  ли е това въздържание между централите на БСП и “атака”, който уж са различни?

Съгласувано ли е с руските другари, за да не се обидят?

Или тъкмо руските другари са посъветвали своите “братушки” да проявят тази необичайна пасивност?

Без да имам вътрешна информация си позволявам да предположа и друго: не са отишли съвсем напразно усилията на българите, които се опитват да разобличават абсурда с продължаващото стърчене на МОЧА в сърцето на българската столица. Макар засилените репресии на властта срещу протестните изяви на монумента да дадоха своя резултат, самият факт че там се извършват арести на българи, дръзнали да напишат истината за съветската окупация, няма как да не се отрази на т.н. обществено мнение. Колкото и да е разделено то чрез просъветската пропаганда. Съответно да служиш открито на култа към съветската окупация изглежда все по – непрестижно занимание  дори за политици, които членуват в групата за приятелство с Русия в Народното събрание.

Такова единодушно отсъствие няма как да е случайно. Списъкът на обичайните пажове на традиционните съветски поклони на МОЧА е дълъг, но да спомена само някои от заявилите отсъствието си този път герои на българско-съветската дружба: Светлана Шаренкова, Николай Малинов, Любомир Коларов ( трите водещи лица на трите най-активни съветофилски организации у нас), Румен Петков, Таско Ерменков, Волен Сидеров…

Страничните ми наблюдения са такива поради една основателна причина. Бих могъл да се явя на мястото на престъплението и да направя собствени снимки, но не желая с подобна солова акция да заприличам на онези червени провокатори, които на митинг ( където се “запознах” задочно с днешния червен депутат Александър Симов ) за демонтиране на МОЧА на 9 януари 2011 г. ми бяха направили чучело върху кош за смет и го замеряха с яйца. Техни гаменски подобия не веднъж са се опитвали да осуетят протестни прояви на българи, протестиращи срещу МОЧА. Един екстремист дори ми посегна физически и счупи лозунга на 16 септември 2014 г. ( на снимката)

 

 

 

 

 

Уж го отведе полицията, но да сте чували прокуратурата да му е повдигнала обвинение за дръзката хулиганска проява? https://ivo.bg/2011/12/30/през-2011-та-демонтирахме-забвението-за-с/

Да, българите са в неравностойно положение спрямо московските мекерата, ползващи с протекцията на управляващите колаборационисти. Но на мекеретата въпреки това не им е много комфортно да бъдат разкарвани от руската мечка на нейния синджир, както ми се струва. Усетих го очи в очи по гузните усмивки, кимания и поздравления, когато на 21-ви попаднах по покана на германската фондация “Конрад Аденауер” на събитие, събрало т.н. управляващ елит. 

  Ако съм познал, пишете го за добра новина. Малък напредък, но от черен дроб ( след препиване със водката на съветска окупационна отрова).

14 мнения за “Жуковмарш премина тази година в София по-безславно от всякога”

  1. Наистина добра новина!
    Бавно, унизително бавно, но като че ли сигурно се отърваваме от пропагандните поражения върху съзнанието ни. Благодарение на малцината, които години наред се опитваха с публикациите си да оборят митовете за “братушките”, позовавайки се на Раковски, Левски, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, на Достоевски, признанията в дневника на граф Игнатиев и др. – все неща, за които в училищата ни се мълчеше. Но “Течна дружба”, “Измамата Сан Стефано” и книгите на знаем кои съвременни будители все повече се четат.
    Наистина добра новина за всички, чието единствено отечество е България.
    Благодарности към днешните ни просветители.

  2. От няколко години за мен паметника пред НС е на Цар Поробител, МОЧАе на армията поробила България, любим девиз- 140 г руско иго стигат!
    Засега само три заплахи съм получил в нета.
    Факта че Шаренкова е професор….. още не мога да преглътна.

  3. Много точен саркастичен коментар придружен с каскада въпроси които в себе си съдържат еднозначни отговори и закономерни изводи за финал. Които ме карат да си пусна една от фирмените закачки към “опонентите”. Турям неслучайно кавички. Много ниски топки са и се страхувам да не вземем да се подведем под приспивното им темпо и да свалим равнището.
    Та, много мина, мъничко остана.

  4. Иво, шапка ти свалям за последователността и дълбоката убеденост с която биеш по българската полуобразованост и пренебрегване на фактите. Новата душевност и бит на българина са си като старата. Човеците излизат от България, но няма начин българЩината да напусне душевността. Ако се направи едно проучване ще се установи, че “русофилите” в САЩ са много повече от тези в България. Освен това в Америка са абсолютно безплатни, поне повечето от тях. (Кавичките са подчертая, че такова животно “русофил” няма; то е измислено от вреклите се в безпаметна вярност на Русия, а вече и на провославието.) Темата за русофилството е много широка и дълбока за да се остави да я нищят плитки умове, но това е положението, русофилска демокрация. А най-обичам да чуя как хвалят Русия от Европа и Америка. Как един не си прати детето да се учи в Москва, където предлагат най-доброто образование? Защо ги отавиха тези дечица на западналото западно образование, ей бога ми, не мога да го разбера. Ще се хване ли някой да направи един портрет на върлите русофили? Дори само ей тия, дето си ги изброил в коментара ще е достатъчно. Да е чул някой Волен Сидеров да летува около Байкалското езеро? Тази красива и необятна замя, където така свободно се диша!Или пък дечицата и внучетата са на Запад да забият по един пирон в ковчега за загниващия капитализъм?
    Прав си, че трябва да се повтарят фактите. Досега някой да се е обадил, че Иво Инджев нещо си е измислил и не е вярно? Единственото, което мога да направя да се наредя до тебе и да отстоявам истината, доколкото мога. Надявам се това да увеличи силата на китайската капка. Обичам да правя сравнение със заоблените камъни с реката. Ей така, водата си тече, а големите тежки,остри и твърди камъни с времето стават гладки като бебешко дупе. Няма да пиша трактат за водата,но истината е като водата, винаги ще намери пукнатина да излезе.Благодаря ти за всичко, което правиш. Понякога, в трудни моменти, дори си ми личен пример. Мисля, че не ми е добре, но като си помисля в този момент какво ли ще му е на ИИ, картината се променя.
    Да ти е яка клавиатурата!

  5. Към Сия:

    Както знаеш, сдържам се. Опитвам се да не реагирам на позитивни коментари – те са толкова много, че не се поддават на кореспонденция.

    Отблагодарявам се, доколкото мога, като продължавам да сервирам “още веднъж от същото”.

    Много рядко изневерявам на това правило.

    Но ти ме хвана за гърлото в емоционалния смисъл. И ще те “издам” със също така личната си благодарност за жеста ти преди 10 години.

    Без да се познаваме, освен задочно чрез блога, ти ме снабди със средство да продължа да пиша в труден за мен момент. Беше страхотно мотивиращо.

    Никога не забравям. Никога не предавам приятелите. Каквото и да струва това.

    Без тях, без теб, клавиатурата ми можеше да атрофира.

    Така че, Сия, благодаря ти!

  6. Г-н Инджев, с риск да стана банален, хвала за това, което правиш! Аз съм в Лас Вегас, със съпругата ми и гледаме внучето,сега в пети клас. Ако не беше твоя блог, не знам откъде щях да черпя информация. Има и българска телевизия, но гледам само Евроком заради “Честно казано” и “Евродикоф” и то заради гостите, които канят. Да си жив и здрав ти и семейството ти! Очаквам с нетърпение следващите статии!

  7. И тук се вижда, но на други снимки е още по-ясно. Руски офицери,застанали за почест, обиколили венеца и пр.Сякаш в бран на “паметника”. Дали точно поради това българската част от ритуала не се афишира? Руските военни си празнуват. Тук победените нямат място. И от посолството да са им забранили. Иначе БСП и Атака щяха да се отчетат.А може и да е друго. Тия гереушници, заплашително налази мероприятието, да са вдъхнали страх и респект. Вярно – с униформите са, открити и легитимни, но знае ли човек…

  8. Въпросът си го бива: “Защо един ден по-рано?” Наистина е странно… Такъв паметен ден а … го преместват?
    Да не би пасолят и кохортата край него да са се ограмотили за историческата истина свързана с датата 23.02.1918?
    И са чели колективно Виктор Суворов?

    На тези, на които им се чете историческа истина – ето линка:

    http://militera.lib.ru/research/suvorov4/06.html

    Дълго е, но си струва.

    А на тези, на които не им се чете всичко – да прочетат последните три номерирани части – 7,8 и 9.
    И след всичко написано за една от първите лъжи на болшевишкия режим от Виктор Суворов – на последния ред той пише:
    “Няма какво да се празнува.”

  9. Ами самият факт, че са го преместили ден по-рано, конспирация съвсем по шумкаро-милиционерски, е много ДОБРА новина. Почват тъпаришчинте да се ослушват и да гледат да са по-далеч от “всенародната” обич на “бълхарските братушки”. Впрочем, тези позорни походи ще спрат мигновено в деня, когато група БЪЛГАСКИ ГРАЖДАНИ им препречат пътя към МОЧА и ги приветстват с камъни, запъртъци и дръжки от байряци.

    А самият МОЧА може да го запазим – идеален е за един мемориал на бългаpските владетели.

  10. Стефанко, да улесня и теб и евентуалните търсачи на истината. Дори маршал климент ворошилов в началото на 30-те год.е недоумявал поради какви причини са се спрели точно на датата 23 февруари да се чества празникът на РККА. Може би, пък да са чели колективно с намаление долният текст който е изключително синтезиран на база разследването на Великият Виктор Суворов.
    https://a-nalgin.livejournal.com/1655302.html

  11. @Georgi Nikolov:
    Благодарско за линка. Доста неща съм чел от А.Нальгин, но това не бях. Наистина е изключително синтезирано. Виктор Суворов описва събитията в неизмерима първоначално дълбочина, даже в някои моменти оставаш с впечатление, че се е отплеснал съвсем от обявената тема, но накрая виждаш желязната връзка между всичко документално изложено.
    Предполагам, че се разбра, че линка, който дадох по-горе в предния си пост е част от много по-мащабно изследване на Виктор Суворов:
    Зачем Сталин обезглавил свою армию?
    Ето линк към началото:
    http://militera.lib.ru/research/suvorov4/index.html
    За тези, които знаят руски и се интересуват от историческата истина.

  12. най вероярно гуэно ще иэтриете тоэи коментар, эащото едно е да се хвалиш, друго да си верен и точен. Вие г-н Инджев, не сте точно Българин. Най малкото эащото не сте эагрижен эа нацията. Да эагрижен сте, обаче эа други неща. Дори си поэволихте да твърдите, че циганите са били в България преди Българите! Браво ! Не само лъжете ами сте и предател! Българската култура се гради върху християнското учение, эащото то направи Българина добър човек. А вие и това отричате. Иэполэвате хитро липсата на энание эа определени неща и обиждате и провокирате ценности, эалегнали в основата на българското а после имате невероятната наглост да се наричате Българин. Бъдете смел. Наречете се какъвто сте ако иэобщо энаете какъв сте!

  13. Стефанко, Благодарство и на теб, приятелю. За отзива и за двата линка. Много точно си схванал “особеностите” на стилът на Виктор Суворов. Наистина си казваш и то често, май забрави основната идея като същевременно се наслаждаваш на ерудицията, невероятно точната логика и неподражаемото чувство за хумор и хоп накрая, те забива стоманено с аргументация за която “бронебойни патрони няма открити”. Преди 10-тина години лових первой канал. Имаше предавания които що го де по онуй време можеха да се издържат. Гледах основно историческа публицистика. С надеждата да хвана посоката на факти и обстоятелства които дотогава ми са “избягали” поради една или друга причина. Както онзи ден съвсем случайно разбрах, че е имало в рамките на ВСВ и “лапландска”. Та, веднъж се обсъждаха “корените” на “русофобството” на Виктор Суворов и Марк Солонин. И досега съм им “благодарен” за “инфото” за вторият. От тях първица разбрах за МС, смятан от самият ВС за достоен негов наследник. Колкото до “аргументите” “изобличаващи”
    “русофобщината” им те бяха примитивно-злобни. От рода на, за Суворов, страхливец и за това “предал” матушката, а за Солонин, “куцукал” и ерго мизантроп и оттук, има си хас И “русофоб”.
    Имам до една книгите на Виктор Суворов и без “криминалетата”, засега, миниум по няколко препрочитания на останалите. От Марк Солонин съм събрал половината. Всички са в мрежата в електронен вариант но си пазя очите и разчитам на московският ми приятел Юри да ми осигури липсващите в книжно тяло.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.